Р Е Ш Е Н И Е
№ 260282/26.2.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4017 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.“ ЕООД
срещу Наказателно постановление № КГ-2335 от 20.08.2020 г., издадено от
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което
на въззивното дружество на основание чл. 34, ал. 2 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух (ЗЧАВ) е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лв. за нарушение на чл.
8 ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т.1 от Наредба за изискванията за качеството на
течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК), както
и е било постановено дружеството да заплати разходите за вземане и изпитване на
пробите в размер на 420 лв.
Във
въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъборазност
на наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление и присъждане на сторените по делото разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество чрез процесуалния си
представител адв. А.А.излага съображения за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление поради допуснати
съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Поддържа
искането за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на
направените по делото разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Държавна агенция за
метрологичен и технически наздор, редовно призована,
не изпраща процесуален представител. След приключване на съдебното заседание е
представено писмено становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и
доводите, изложени от страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 04.03.2020 г. служители на ДАМТН, измежду които и св. Ж.Х.П.,
извършили проверка на бензиностанция „Кичево № 2“, управлявана от въззивното
дружество, намираща се в с. Кичево, Стопански двор 1.
Проверката протекла в
присъствието на св. Д.Й.– продавач в бензиностанцията. Проверяващите служители
от ДАМТН се легитимирали и поискали документи, свързани с продаваното в
бензиностанцията гориво. За продаваното в обекта дизелово гориво била
представено копие на декларация за съответствие на качеството на течните горива
№ 01 от 14.02.2020 г., издадена на „Варна Сторидж“
ЕООД. Наред с копието на декларация бил представен и приемо-предавателен
протокол за 5027 L гориво за дизелови двигатели (обем при 15 оC L15), съответно 4999 L при натоварен обем.
След представянето на
документите контролните органи пристъпили към вземане на проби от горивото. От
дозиращия накрайник на бензиноколонка № 1 с помощта
на удължител за гориво за дизелови двигатели била взета проба от горивото, като
обемът на резервоара, свързан с бензиноколонката бил
32 000 л., с налично количество от 1 035 литра. Пробата е била взета в 6
бр. чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки запълнен до
около 85 процента от обема си. Преди запълването всеки метален съд за
еднократна употреба е бил промит на обекта с по около 0,2 L от горивото. Контролните органи разпределили съдовете, като определили 4
бр. съдове с контролни проби (3 бр. за ГДККТГ и 1 бр. за проверяваното
дружество) и 2 бр. арбитражни проби за ГДККТГ. Съдовете били последователно
затворени, етикирани и
пломбирани. Оловните пломби били маркирани с персонален № 1 на пломбажните клещи на длъжностното лице и обозначение
ГДККТГ. Съдовете с пробите били пломбирани допълнително с еднократни пломби с №
107336 и обозначение ГДККТГ.
Действията на контролните
органи били отразени в Протокол № В-023/04.03.2020 г. за проверка и вземане на
проба от течно гориво. Протоколът бил подписан от участващите в проверката
длъжностни лица и от св. Д.Й..
След изпитване на три от
контролните проби в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и
присадки към ДАМТН - ГДККТГ, със сертификат за акредитация БСА peг. № 35 - ЛИ/26.11.2018 г., валиден до 30.09.2020г, бил
издаден Протокол от изпитване № С-0070/06.03.2020 г., в който било
удостоверено, че пламната температура на изследваното
гориво за дизелови двигатели в резултат на изпитването е 45,0 оC при норма 55 оC. На основание
изготвения протокол от изпитване бил съставен Констативен протокол №
КП-0111/06.03.2020 г. за съответствие на течното гориво с изискванията за
качество. В този протокол длъжностните лица от ДАМТН приели, че проверяваното
гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по
показателя „пламна температура“ (оC). Полученият резултат от изпитването е 45,0 оC при норма над 55 оC. Контролните органи приели, че след прилагане на критериите за прецизност
на използвания метод за изпитване съгласно чл. 7 НИКТГУРНТК, при получен
резултат от изследването под 53,1 оC, получените резултати не съответстват на изискванията в Приложение № 2.
Протоколът от изпитване и
констативният протокол били връчени на управителя на „Д.” ЕООД.
При тези факти и след покана св. П. съставила на 24.04.2020 г. акт
за установяване на административно нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ вр. чл.6,
т.2 от НИКТГУРНТК. При предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не са направени.
На 20.08.2020 г.
председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,
приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал
обжалваното наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства: показанията на св. Ж.Х.П. и св. Д.М.Й(частично) и писмени доказателства: писмо от Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор с изх. № 57-00-149-1/16.12.2020 г. с приложени
заверено копие от стандарт БДС EN ISO 3170 Течни нефтопродукти. Ръчно вземане
на проби (ISO 3170 – 2004); заверено копие от стандарт БДС EN 14275 Горива
автомобили. Оценяване качеството на бензина и дизеловото гориво. Вземане на
проби от помпи на бензиностанция и от търговски дозатори за гориво; заверено
копие от стандарт БДС EN ISO 2719 Определяне на пламна температура. Метод на Pensky – Martens със затворен тигел (ISO 2719 – 2016); заверено копие от стандарт БДС EN
ISO 4259 Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данните за прецизност относно
методите за изпитване (ISO 4259 – 2006); заповед на председателя на ДАМТН №
А-114/14.02.2020 г.; заповед на председателя на ДАМТН № А-112/14.02.2020 г.;
протокол № В-023/04.03.2020 г. за проверка и вземане на проба от течно гориво;
3 бр. етикети; 1 бр. служебен бон; 1 бр. фискален бон; копие на декларация за
съответствие на качеството на течните горива № 01/14.02.2020 г., издадена от
„Варна Сторидж“ ЕООД; удостоверение, издадено от „Евроинвест“ ЕООД; приемо-предавателен
протокол № **********-152511, издаден от „Варна Сторидж“
ЕООД; сертификат за акредитация БСА рег. № 35ЛИ от 26.11.2018 г., валиден до
30.09.2020 г.; заповед № А436/26.11.2018 г., издадена от изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“; 2 бр. заявки за
изпитване на течни горива; протокол за изпитване № С-0070-2/06.03.2020 г. на
ГДККТГ при ДАМТН; констативен протокол за съответствие на течно гориво с
изискванията за качество № КП – 0111/06.03.2020 г.; писмо до управителя на „Д.“ ЕООД от главния
директор на ГДККТГ при ДАМТН; покана; 2 бр. разписки; калкулация за разходите
по вземане и изпитване на проба по А-153/24.04.2020 г.
Не следва
да бъдат кредитирани показанията на св. Дианка П.
в частите, в които посочва, че контролните органи са взели само две проби от
проверяваната бензиноколонка, тъй като посоченото не съотвества на показанията на св. Ж.П. и на протоколът за
проверка и вземане на проби, в който е посочено, че са взети 6 бр. проби, на
който протокол се е подписала и св. Д.Й., без да направи каквито и да е било
възражения в тази част. В останалата им част относно извършената проверка
показанията съотвестват на показанията на св. Ж.П.,
поради което съдът ги намира за достоверни.
Съдът
кредитира свидетелските показания св. Ж.Х.П. като обективни и достоверни,
доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични
са, а освен това съответстват на показанията на св. Д.М.Й(в кредитираните от
съда части) и на събраните по делото писмени доказателства и по-конкретно на
представения протокол за проверка и вземане на проба за течно гориво, етикети
на проби; служебен и фискален бон; декларация за съответствие; приемо – предватален протокол; 2
бр. заявки за изпитване; протокол от изпитване и констативен протокол за
съответствие на течно гориво с изискванията за качество. От свидетелските
показания и от посочените писмени доказателства се установява, че на процесната
дата и място въззивното дружество е държало в стопанисваната от него
бензиностанция дизелово гориво с пламна температура 45,0 оC, както и действията на контролните органи по вземане на пробите, а именно
почистването на 6 бр. метални съдове за еднократна употреба чрез промиването им
с по около 0,2 L от горивото, напълването им с дизелово гориво от бензиноколонка № 1 до около 85 % от обема, разпределението
на съдовете с пробата, както следва: 4 бр. с контролни плоби
(4 бр. съдове с контролни проби (3 бр. за ГДККТГ и 1 бр. за проверяваното
дружество) и 2 бр. арбитражни проби за ГДККТГ), както и затварянето,
етикирането и плобмирането им.
Съдът
кредитира посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по
отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната
проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани
в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност (св. Ж.
П., която съгласно Заповед № А-114/14.02.2020г. има такива правомощия-да съставя
актове за установяване на административни нарушения в случаите на чл. 34 от
ЗЧАВ), съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно
връчен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган
(председателя на ДАМТН на основание чл. 43а, ал.3 от ЗЧАВ), отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН.
В наказателното постановление и АУАН се съдържа пълно описание на
нарушението и обстоятелствата при неговото извършване, датата и мястото на
извършването му, както и доказателствата, които го потвърждават. Нарушението е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Нарушените материалноправни
норми са посочени. Наказанието за нарушението е индивидуализирано.
Възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила, съдържащи се
в жалбата, са неоснователни по следните съображения:
По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН
съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за
отмяна на наказателното постановление. Това е така по две причини: първо,
защото страните по делото са длъжни да посочат всички доказателства в подкрепа
на своите становища и, най-вече - защото съдът решава делото по същество, което
от процедурна гледна точка означава, че той никога не връща делото за ново
разглеждане от административнонаказващия орган, а го решава сам, по същество
(цит. от „Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела софт енд
паблишинг“ АД, с автори проф. д-р К.Л.и
доц. д-р И.Т., стр. 386).
На следващо място съставеният АУАН
не страда от пороци, поради което правилно наказващият орган е пристъпил към
издаване на наказателно постановление.
В Констативен протокол № 0111/06.03.2020г., който се отнася до изпитването
на горивото за съответствието му с изискванията за качество, е посочено, че е
изготвен от инж. Н.Д.(ст. експерт в отдел КМ). Инж. Д.и инж. А.П.(началник на
отдел КМ), с която протоколът е съгласуван, са изрично посочени в Заповед №
А-112/14.02.2020 г. на Председателя на ДАМТН. От тази заповед се установява, че
тези служители на агенцията са оправомощени да изготвят констативни протоколи
за съответствие с изискванията за качество съгласно чл. 30б, ал.1, т.8 от ЗЧАВ.
Следователно посочените служители на ДАМТН са имали компетентност да съставят
констативен протокол чл. 30б, ал. 1, т. 8 от ЗЧАВ.
Не съответства на закона становището, че едно лицата, изготвили
констативния протокол, е следвало да бъде актосъставител.
АУАН е съставен от св. Ж. П. - надлежно оправомощена за това, която по силата
на посочената вече Заповед № А-114/14.02.2020 г. има право да съставя актове за
установяване на нарушения на ЗЧАВ.
Възраженията в жалбата, свързани с описанието на нарушението от фактическа
страна в АУАН и НП, са неоснователни. И в двете е посочено, че „Д.“ ЕООД е
извършило нарушението в качеството на „краен разпространител“. Съгласно § 1, т.
19 от ДР на НИКТГУРНТК „краен разпространител“ е лице, което разпространява
течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните резервоари на
моторните превозни средства на потребителите, включително на собствени моторни
превозни средства. Описано е, че дружеството в това качество е разпространявало
гориво за дизелови двигатели, неотговарящо на изискванията за качество по
показател „пламна температура“, което е и изпълнителното деяние на нарушението.
В описанието на нарушението е посочено, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че разпространяваното от въззивното дружество и
неотговарящо на изискванията на закона гориво представлява гориво за дизелови
двигатели. Следователно възражението, че е следвало в АУАН и НП да се изпише и
тарифният номер на горивото съгласно комбинираната номенклатура на ЕС, е неоснователно.
По изложени съображения съдът намира, че в хода на производството не са
били допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са съществени и
които да са нарушили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.
Административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон като
е отнесъл установените фактически констатации към разпоредбата на чл. 8, ал. 2
от ЗЧАВ, която забранява пускането на
пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които
не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в НИКТГУРНТК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на
НИКТГУРНТК "Гориво за дизелови двигатели" е течно гориво, получено от
нефт, използвано за задвижване на самоходни превозни средства, включено в
тарифни номера 2710 19 43 и 2710 20 11 по Комбинираната номенклатура на ЕС. В
чл. 6, т. 2 от наредбата, действаща към датата на извършване на нарушението, е
посочено, че горивата за дизелови
двигатели следва да отговарят на изисквания за качество, описани в приложение №
2. В него е посочено, че пламната температура трябва
да бъде над 55 оC при метод на
изпитване съгласно БДС EN ISO 2719.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че горивото,
което е било изследвано, не е съответствало на този показател, тъй като е било
с установена пламна температура 45 оC, т.е. с 10 оC под минимално
допустимата стойност. След прилагане на критериите за прецизност е прието, че
при получен резултат от изпитването под 53,1 оC продуктът не съответства на качество по показател „пламна
температура“. Съдът не споделя възраженията в жалбата,
поддържани и в съдебно заседание,
свързани с неправилно вземане на пробите и при нарушение на съответните
стандарти. Към 04.03.2020 г., когато е била извършена проверката в
бензиностанцията и са били взети пробите, в сила е била разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от НИКТГУРНТК, която изрично сочи, че проби от течни горива от бензиноколонки се вземат от дюзата (накрайника на
ръкохватката на дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални съдове за
еднократна употреба с помощта на удължител, непозволяващ разплискване, до
запълване на около 85 на сто от съда. На 25.08.2020 г. – след извършване на
проверката от контролните органи, са влезли в сила изменения, според които
проби от течни горива от бензиноколонки се вземат
съгласно БДС EN 14275. Т.е. към датата на извършване на проверката е следвало
да се изпълнят изискванията на чл. 18, ал.1 и ал.2 от Наредбата в предходната й
редакция, а не съобразно настоящата. По изложените съображения всички
възражения, свързани с неправилното приложение на стандарт БДС EN ISO 3170
и стандарт БДС EN 14275, включително
проточването на 4 литра гориво преди вземането на пробите и забърсването с
памучен парцал на краищата на
накрайника, са неотносими към спора,
като следва да се има предвид, че стандарт БДС EN ISO 3170 въобще не е приложим
към конкретния случай, доколкото касае вземането на проби от резервоари, варели
или тръбопроводи чрез ръчни средства.
От събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на св.
Ж.П., св. Галя Петкова, св. Д.Й., както и от съдържанието на съставения
протокол за вземане на проби, се установява, че всички изисквания, визирани в
чл. 18 от НИКТГУРНТК за били спазени. Пробите са били взети от бензиноколонката от дюзата (накрайника на ръкохватката на
дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални съдове за еднократна употреба
с помощта на удължител, непозволяващ разплискване, до запълване на около 85 на
сто от съда. Пробите са взети в присъствието на служител на проверявания обект,
който поставя печат, дата и подпис върху протокола за проверка и вземане на
проба и етикетите им. Нормата на чл. 20, ал.2 от наредбата сочи, че съдовете с
контролните проби се затварят, етикират, пломбират с еднократна пластмасова
пломба с шестцифрен номер и лого „ГД „ККТГ“ и с персоналния номер на пломбажните клещи на длъжностното лице, което е взело
пробата, и се транспортират за изпитване в акредитирана лаборатория. Това
изискване е спазено, като в посочената разпоредба не е регламентиран начинът на
транспортиране, т.е. липсва забрана в закона за транспортиране на пробите с
куриер до съответната акредитирана лаборатория. Сред обстоятелствата, описани в
Протокол от изпитване № С-0070-2/06.03.2020 г. не се съдържат такива, от които
да се направи извод за неправилно съхраняване или транспортиране на пробите.
Следователно възраженията на въззивното дружество в тази насока са
неоснователни. От значение за този извод на съда е и обстоятелството, че „Д.“
ЕООД е било уведомено за резултатите от изследването на взетите проби гориво и
не се е възползвало от възможността да поиска да бъде извършено повторно,
респективно арбитражно изследване. Поради това в този случай следва да се
приложи разпоредбата на чл.30в, ал. 1, т. 6 от ЗЧАВ, според която резултатите
от изпитванията на пробите служат за доказателствено средство при съдебно
решаване на спора.
Поради изложеното наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на „Д.“
ЕООД, тъй като в качеството му на краен разпространител на гориво, на
04.03.2020 г. на бензиностанция „Кичево № 2“ е разпространявал гориво за
дизелови двигатели, което не е отговаря на изискванията за качество по
показател „пламна температура“ съгласно Приложение № 2 от НИКТГУРНТК, т.е.
нарушението, описано в АУАН и НП, безспорно е било допуснато.
Законосъобразно е била ангажирана отговорността на „Д.” ЕООД чрез налагане на "имуществена
санкция". В случая в случая е възникнала т.нар. обективна отговорност на
юридическите лица, при която без значение са конкретните субективни причини,
довели до извършването на нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по
своя характер задължение на въззивното дружество да осигури спазването на
законодателство, гарантиращо чистотата на атмосферния въздух. Следователно
възраженията, свързани с невиновно поведение от страна на юридическото лице, са
неотносими.
Правилно административнонаказващият орган
не е приложил разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. За да се установи дали случаят е маловажен или не, следва да се
обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение като негово
обективно качество, за да се установи
дали е социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административно наказателната отговорност. В конкретния случай се касае за
несъответствие на горивото по показател пламна температура, който е
изключително важен за безопасността на извършваната дейност, свързана с
разпространение на гориво за дизелови двигатели. По-ниската пламна температура
несъмнено повишава обществената опасност на стопанисваната от въззивното
дружество бензиностанция, която е отворена за обществено ползване. Следователно
допуснатото нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност от
останалите от този вид и не следва да се приема за маловажен случай.
По отношение на
имуществената санкция:
Законосъборазно е била приложена и
санкционната норма, тъй като именно разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗЧАВ
предвижда имуществена санкция в размер от 10 000 до 100 000 лв. за юридическо
лице, което разпространява, включително като краен разпространител, или
използва течни горива, които не съответстват на някое от изискванията за
качество, определени в наредбата по чл. 8, ал. 1, ако деянието не съставлява
престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за
съответствие. Съгласно обжалваното наказателно постановление дружеството е
санкционирано за това, че е разпространявало течно гориво - гориво за дизелови двигатели.
При индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не
се съдържат данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни нарушения,
което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което
от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на
въззивното дружество към законоустановения ред в страната.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в
съответствие с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 10
000 лв. се явява справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна – ДАМТН,
която претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед
разпоредбите на чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН, чл. 37 ЗПрП
и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и като съобрази
действителната правна и фактическа сложност на делото, както и провеждането на
две съдебни заседания, съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на 120,00 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КГ-2335 от 20.08.2020 г., издадено от
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което
на „Д.“ ЕООД на основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция
в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във вр. с чл.6, т.1
от НИКТГУРНТК, както и е било постановено дружеството да заплати разходите за
вземане и изпитване на пробите в размер на 420 лв
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЧЕН И ТЕХНИЧЕСКИ
НАЗДОР сумата от 120,00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН, чл. 37 ЗПрП
и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Решението подлежи на
касационно обжалване от страните в 14 – дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: