№ 450
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело №
20241001000380 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Въззивното производството е образувано по съвместна въззивна жалба на „Даси
транс“ЕООД, чрез адв.П. П. и Е. А. П., чрез адв.М. Г. от АК Благоевград насочена против
Решение № 6/10.01.2024 г., постановено по т.д. № 240/2022 г. по описа на ОС Благоевград в
частта му, с която е признато за установено по отношение на въззивниците, че дължат на
„ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК ********* при условията на солидарност, сумата от 20 590,30
евро, представляваща част от вземане по запис на заповед от 23.10.2017 г., заедно със
законната лихва върху тази главница, считано от 06.07.2022 г. до изплащането на главницата,
за които вземания в полза на „ОТП Лизинг“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение № 831
от 06.07.2022 г. по ч.гр.д. № 1591 от 2022 г. на Районен съд Благоевград.
В останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение не е обжалвано,
влязло е в сила и не е предмет на настоящето въззивно производство.
Във въззивната жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение в
уважителната му част, поради неправилно приложение на относимия към казуса материален
закон, довело и до необоснованост, както и поради нарушение на съдопроизводствените
правила, изразяващи се в едностранна и превратна преценка на приобщените по делото
доказателства, вкл. отказ на първоинстанционния съд да допусне своевременно поискани от
въззивниците и относими към предмета на спора доказателства.
Поддържа се неправилност на решаващия извод на ОС Благоевград вземането по
каузалното правоотношение да е различно от това по записа на заповед и че за всяко едно от
тях тече различна давност. След като съдът приел, че давността, погасяваща правото на иск
досежно вземанията по договора за лизинг е изтекла в хода на делото, то неправилен бил
изводът му, че това не е довело до недължимост на сумите по записа на заповед, понеже
погасеното по давност каузално вземане продължавало да съществува и можело да се
изпълнява - не било изчезнало, както не било изчезнало и менителничното такова.
1
Този извод не държал сметка за факта, че записът на заповед служил като обезпечение
на вземането, основано на договора за лизинг - т.е. правопораждащия юридически факт на
претенцията бил сключения договор за финансов лизинг, обезпечен със запис на заповед.
Длъжниците по договора били и длъжници /издател и авалист/ по записа на заповед, а
кредиторът по договора и поемателят по записа били едно и също лице. При сравнение на
страните и на параметрите на двете парични задължения се налагало между двете сделки да
съществува тясна връзка, а паричното вземане било едно и било породено от каузалното
правоотношение - договора за финансов лизинг, за чието обезпечение служел записът на
заповед. Обезпечителната функция на последния изключвала абстрактния характер на
менителничната сделка, а съществуването на вземането по него следвало да се разглежда в
непосредствена връзка с това по каузалното правоотношение, т.к. издаването на записа на
заповед не означавало, че кредиторът има второ вземане спрямо длъжника, а само, че има
възможност да събира принудително по друг ред.
С изтичането на давността се погасявало правото на кредитора да събере
принудително вземането си и макар последното да е останало да съществува, отпада
възможността то да бъде събрано принудително по исков ред. То не било изчезнало,
продължавало да съществува като естествено, но единствената възможност да се погаси е
доброволното изпълнение от страна на длъжника /чл.118 ЗЗД/, какъвто настоящият случай
не е, поради оспорване на предявената претенция и от двамата ответници.
Предвид на тези съображения и при установените по делото факти относно началната
дата на течене на давността на вземането по записа на заповед /ЗЗ/ и по договора за
финансов лизинг /ДФЛ/ , първоинстанционният съд извел неправилно, че вземането по ЗЗ
съществува отделно от това по договора, обезпечен с нея, който извод противоречал на
правилото на чл.150 ЗЗД.
Отделно като неправилен, изведен в противоречие с установеното от доказателствата
по делото се оспорва и изводът в обжалваното решение ДФЛ да е прекратен на 24.07.2020 г. ,
т.к. много преди нея лизинговите вещи били върнати /26.02.2020 г./ и договорът за лизинг -
прекратен. Поради това и самият лизингодател претендирал плащане само на 4-и броя
лизингови вноски - за времето, през което вещите били ползвани - последната с падеж на
03.12.2019 г., а не до 24.07.2020 г.
Основавайки се на чл.11, ал.1, т.1 от ДФЛ въззивниците поддържат последният да е
прекратен с връщането на двата камиона на лизингодателя /с изтичане срока на лизинга/, а
не на осн.чл.11, ал.1, т.5 - едностранно от лизингодателя, чрез връчването на нот.покана,
както е приел първоинстанционния съд.
Необоснован бил и изводът въззивниците да дължат сумите по лизинговите вноски
на осн.чл.8, ал.1, т.2 от ДФЛ, предвид че последната претендирана вноска по него и от дата
03.12.2019 г. Тригодишната давност за плащането й изтекла на 03.12.2022 г., а до
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция по предявен иск на
менителнично основание /иск на договорно не е предявяван/давността по отношение на
дължимите лизингови вноски не е била прекъсвана и е изтекла на 03.12.2022 г. /в хода на
производството пред ОС Благоевград/. Това обстоятелство правилно било съобразено от
първоинстанционния съд, който приел давността, погасяваща правото на иск досежно
лизинговите вноски да е действително изтекла в хода на процеса, но в противоречие с
изложеното необосновано приел, че вноските били дължими на договорно основание, макар
и при изтекла давност.
Поддържа се, сумата от 7 720 евро, за която било издадено известие за плащане от
28.02.2020 г. на осн.чл.8, ал.3 ДФЛ да е дължима на договорно основание, за нея да е
приложима кратката давност по чл.11, б.“б“ ЗЗД, която е изтекла в хода на производството.
По аналогични съображения не била дължима и сумата от 3 885,40 евро, платени за
ремонт на МПС по фактура от 06.10.2020 г., на осн.чл.2, ал.9 от ДФЛ.
Отделно решаващите изводи на първоинстанционния съд били основани на оспорени
от ответниците-въззивници документи /фактури/ относно състоянието, в което били върнати
лизинговите вещи и необходимостта от ремонт на същите, поради което и нямали
доказателствена сила по отношение на описаните в тях обстоятелства.
2
Като не съобразил този факт пъроинстанционният съд постановил неправилно решение
и в частта, с която признал като основателна и претенцията за сумата от 2 672,91 евро,
представляващи неплатени от лизингополучателя застрахователни вноски и сумата от 320,74
евро административни такси по чл.11, а.“б“ от ТТК събирани от въззиваемия.
На самостоятелно основание се поддържа процесният ЗЗ да е за обезпечение на ДФЛ -
т.е. само за сумите, предвидени в този договор, а претенциите на ищеца - въззиваем
включвали и формирани след сключването на договора за лизинг и на друго основание
парични суми /вкл. за застраховки „каско“ и „гражданска отговорност“/. Същите били за
период, в който и двата автомобила вече били върнати на лизингодателя.
По така изложените доводи като правен резултат във връзка с тях се иска отмяна на
обжалваното решението и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск изцяло.
В отговора по въззивната жалба въззиваемият, чрез процесуалния си представител,
оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на атакувания съдебен акт.
Пред настоящата въззивна инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като прецени данните по
първоинстанционното дело, приема следното:
ОС Благоевград е бил сезиран с предявен при условието на субективно пасивно
съединяване положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл. 417 от с.к. от „ОТП Лизинг“ЕООД против „Даси Транс“ЕООД и Е. А. П. от гр.***.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения на 23.10.2017 г., в
гр. София, „Даси Транс“ ЕООД, представлявано от тогавашния си управител Е. А. П., да е
издало запис на заповед, предявим в срок до 54 месеца от датата на издаването му, по силата
на който, безусловно и неотменимо, се е задължило, при предявяване на записа на заповед,
да плати, без протест и разноски, на или на заповедта на „ОТП Лизинг“ ЕООД, сумата от 81
277,97 евро. Записът на заповед бил авалиран от Е. А. П., при същите условия.
С нот.покана peг. № 7453 от 28.07.2021 г. /връчена на 21.09.2021 г./ на нотариус К. Н.
ищцовото дружество предявило ЗЗ на „Даси Транс“ ЕООД. С нотариална покана peг. № 7454
от 28.07.2021 г. на същия нотариус, връчена на 20.09.2021 г. ЗЗ бил предявен и на авалиста
Е. А. П..
Поради неизпълнението на паричните задължения от страна на издателя и авалиста на
ЗЗ „ОТП Лизинг“ ЕООД инициирало заповедно производство по реда на чл.417 ГПК пред
РС Благоевград със заявление вх. № 10921 от 05.07.2022 г. срещу „Даси Транс“ ЕООД и Е.
А. П. само за част от вземането си, произтичащо от горепосочения запис на заповед, а
именно - 33 505,70 евро.
По образуваното ч.гр.д. № 1591/2022 г. пред РС Благоевград били издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, № 831 от
06.07.2022 г., и изпълнителен лист с № 610 от 06.07.2022 г., с които „Даси Транс“ ЕООД и Е.
А. П. били осъдени да заплатят на „ОТП Лизинг“ ЕООД, при условията на солидарност,
сумата от 33 505,70 евро, заедно със законната лихва, считано от 06.07.2022 г. до
изплащането на вземането, както и разноските по заповедното производство, в общ размер
на 2270,63 лв. /държавна такса от 1310,63 лв. и адвокатско възнаграждение от 960 лева/.
Въз основа на изпълнителния лист, „ОТП Лизинг“ ЕООД образувало изп.дело №
50/2022 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. срещу двамата длъжници по записа на заповед, които,
след уведомяването им за издадената заповед за изпълнение подали възражения по реда чл.
414, ал.1 ГПК, което и обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на
положителен установителен иск за установяване съществуване на присъденото със
заповедта за незабавно изпълнение парично вземане по отношение на ответниците.
Поискано е постановяването на съдебно решение в този смисъл.
Ответниците са подали отговори по исковата молба с идентично съдържание, в които
3
оспорват основателността на предявения иск.
С оглед ограничения предмет на въззивното производство от оплакванията за
частична неправилност на обжалваното решение въззивната инстанция намира за
необходимо да обсъди единствено релевантните за предмета на въззивното производство
твърдения и възражения в отговорите.
Така на първо място е възразено, че с нотариалните покани ищецът е поискал от
издателя и авалиста на записа на заповед да му заплатят само сумата от 13 997,55 евро,
поради което и за претендираните в производството 33 505,70 евро липсвала покана за
плащане.
Въведено е твърдение записът на заповед да обезпечава налично каузално
правоотношение между страните по делото по договор за финансов лизинг, сключен на
23.10.2017 г., при условията и правата и задълженията на страните, уговорени в него.
Твърдяно е на ответниците не бил предоставен приемо-предавателен протокол за двата
товарни автомобила, поради което и не можело да посочат датата на приемането им.
На основание чл. 6, ал. 3 от сключения ДФЛ, за обезпечаване на вземането на
лизингодателя и изпълнение на задълженията на лизингополучателя, на същата дата -
23.10.2017 г., бил издаден процесният запис на заповед за сумата от 81 277,97 евро.
На 13.11.2017 г. лизингополучателят платил авансовата вноска заедно с дължимите
такси - общо 19 985,60 евро, и продължил да плаща лизинговите вноски по банков път.
Същият регистрирал на 21.12.2017 г. двата товарни автомобила и ги застраховал на
11.12.2017 г.
Твърдяло се е лизинговите вещи да са ползвани от лизингополучателя по
предназначение - за извършване на транспортни услуги, вкл. и в чужбина.
На 14.01.2019 г. при осъществяване на транспортна дейност в Люксембург, гр. ***,
автомобилът с peг. № ******** претърпял ПТП, при което получил материални щети. Той
бил оставен на паркинг в Белгия, поради техническа невъзможност да се движи на собствен
ход, и останал там до 08.08.2019 г. Разноските за тези действия и престои били изцяло за
сметка на лизингополучателя. От деня на произшествието автомобилът не бил в движение
и дружеството не можело да го ползва по предназначение.
След пътния инцидент „Даси Транс“ ЕООД предприело всички необходими действия
да уведоми лизингодателя и застрахователя за нанесените щети на автомобила, в резултат на
което лизингодателят получил застрахователно обезщетение от ЗАД „Булстрад“.
Твърдяло се е, че считано от 08.08.2019 г. този автомобил се намирал в държане на
лизингодателя и не бил ползван от лизингополучателя, а считано от датата на получаване на
застрахователното обезщетение договорът за финансов лизинг се смятал за прекратен
относно въпросния автомобил.
Вторият товарен автомобил - с peг. № ********, лизингополучателят ползвал до
началото на декември 2019 г., когато го върнал/предал на лизингодателя, и от онзи момент
автомобилът се намирал на паркинг, стопанисван от ищеца. За предаването му бил
подписан приемо-предавателен протокол.
Твърдяло се е и че с връщането на втория автомобил, считано от началото на м.
декември 2019 г., договорът за финансов лизинг се смятал за прекратен и по отношение на
тази лизингова вещ, и за лизингополучателя и съдлъжника отпаднало задължението за
заплащане на лизинговите вноски, дължими по погасителния план след тази дата.
Към момента на прекратяването, лизингополучателят бил погасил 39 500 евро от
задълженията си по погасителния план, както и бил заплатил първоначалната авансова
вноска от 15 440 евро.
Поддържано е ищецът да се е снабдил и с друга заповед за незабавно изпълнение и
4
издаден въз основа на нея изп.лист на основание същия запис на заповед по ч.гр.д. №
658/2022 г. по описа на РС Благоевград, за събиране на сумата от 13 997,27 евро,
представляваща част от главницата по записа на заповед, издаден на 23.10.2017 г. за 81
277,97 евро, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното заплащане, както и държавна такса от 547,53 лв. и адвокатско
възнаграждение от 600 лева. Образуваното въз основа на цитираните заповед за незабавно
изпълнение и изп.лист изп.дело № 285/2022 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. приключило след
събиране на дължимата сума от 13 997,27 евро.
Така по ДФЛ от 23.10.2017 г. лизингополучателят и съдлъжникът погасили общо 67
500 евро, а след случилото се ПТП лизингодателят получил и заместваща облага -
застрахователно обезщетение за вредите по товарния автомобил peг. № ********.
Със съвкупното получаване на тези суми, задълженията на лизингополучателя и
съдлъжника по договора за финансов лизинг били погасени изцяло.
Освен това лизинговите вещи били върната на лизингодателя предсрочно, съответно -
на 08.08.2019 г. по отношение на единия автомобил, претърпял ПТП, а по отношение на
втория автомобил - считано от началото на декември 2019 г., поради което и договорът бил
предсрочно прекратен.
Въведено е възражение за погасяване на вземането на кредитора по каузалното
правоотношение поради изтекла погасителна давност.
Поддържа се ответниците да са погасили 53 500 евро от задължението си съгласно
погасителния план.
По отношение на автомобил рег. № ******** договорът бил прекратен на 08.08.2019
г., защото лизинговата вещ не била в състояние да се ползва и след тази дата за ответниците
не съществувало задължение за плащане на лизинговите вноски с ненастъпил падеж, а само
на тези, които били с настъпил падеж и не били своевременно заплатени.
Предсрочното прекратяване на договора водело до отпадане на задължението им за
плащане на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора. В този случай
лизинговите вноски с ненастъпил падеж към момента на прекратяване на договора не се
дължали на лизингодателя поради прекъсване на договорното правоотношение.
Освен това задължението за плащане на лизингови вноски се покривало с понятието
„периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и за него била приложима
кратката /тригодишна/ погасителна давност, която в случая по отношение на лизинговите
вноски за автомобила с ПТП изтекла на 08.08.2022 г. - т. е. преди предявяването на исковата
молба.
Тригодишната погасителна давност за падежиралите лизингови вноски, касаещи
втория автомобил, изтекла в началото на декември 2022 г., т. е. след подаването на
настоящата искова молба, но последното не я било прекъснало.
Изсрочването на вземането по каузалното правоотношение по давност било от
значение за възможността същото да бъде събрано принудително, като ефектът на давността
засягал и обезпеченията на кредитора. Погасяването на правото на иск за вземане, основано
на каузално правоотношение, по давност, се отразявало и на вземанията по абстрактната
сделка, обезпечаваща изпълнението по каузалната сделка, като в този случай не се дължало
плащане и по абстрактната сделка.
С допълнителната искова молба ищецът не е оспорил фактическото твърдение на
ответниците за обвързаността на страните по делото по каузално правоотношение - ДФЛ,
както и че процесната ЗЗ била издадена за обезпечение на вземанията на ищеца по същия
договор.
Оспорил е наведените твърдения за прекратяване на договора с връщане на
5
лизинговите вещи, както и за изпълнение на задълженията на лизингополучателя, поради
плащане, вкл. поради изтекла погасителна давност.
Поддържал е ДФЛ да е сключен при условията на променлив лихвен процент и
промяната в нивата на референтния лихвен процент се е отчитала в края на всяко
тримесечие на календарната година. Затова погасителният план се променял в зависимост
от промяната на лихвения процент, но лизингодателят изпращал на лизингополучателя
актуализиран погасителен план след края на съответните тримесечия, като последният такъв
преди прекратяване на действието на договора бил от 07.01.2020 г.
Твърдяно е в края на 2019 г. лизингополучателят да просрочил и спрял плащанията по
ДФЛ, поради което и лизинговото дружество предприело действия по прекратяване на
договора и уведомяване за дължимите и /непогасени лизингови вноски, като и за дължимите
към момента на изпращане на нотариалната покана разходи за застраховки, разходи за данък
МПС, други разходи за лизинг, административни такси и лихви за забава.
На 13.07.2020 г. на лизингополучателя била връчена нотариална покана, с която той
бил уведомен за размера на непогасените и дължими лизингови вноски по договора, като му
бил даден десетдневен срок за доброволно плащане на дължимите суми и било отправено
изявление за прекратяване на действието на договора поради неизпълнение в продължение
на повече от 30 дни. Доколкото лизингополучателят не изпълнил точно и в предвидените
срокове задълженията си за заплащане на дължимите суми, нито върнал доброволно
лизинговите активи на лизингодателя, последният възложил на „Гард Контакт“ ЕООД да
установи местонахождението и да възстанови владението на активите в полза на
лизингодателя.
Товарният автомобил с peг. № ******** бил открит в Кралство Испания и бил върнат
от лизингополучателя със съдействието на „Гард Контакт“ ЕООД, на 10.12.2019 г.
Товарният автомобил рeг. № ******** бил установен в Германия, след претърпяно
ПТП, в невъзможност да се придвижва на собствен ход, поради което били предприети
действия по организиране на транспортирането му - била наета логистична фирма, която на
26.02.2020 г. го предала на служители на „Гард Контакт“ ЕООД.
При признаване на факта относно наличието на каузално правоотношение по ДФЛ,
което процесната ЗЗ обезпечава, ищецът е направил уточнение на дължимите и
претендирани суми по основание /отделни клаузи на договора/ и размер. Предвид
обстоятелството, че първоинстанционното решение се обжалва единствено в уважителната
му част, релевантни за настоящето въззивно производство са следните конкретизирани по
основание и размер като дължими суми - сумата от 5 991,25 евро, представляваща общо
четири неплатени лизингови вноски /от 22 до 25 вкл./, всяка от по 1 497,41 евро; сумата от
7 720 евро, дължима на осн.чл.8, ал.3 от договора; сумата от 3 885,40 евро за платен ремонт
на МПС; сумата от 2 672,91 евро за дължими вноски по застраховка „Каско“ и застраховка
„Гражданска отговорност“ и 320,74 евро административни такси във връзка с тях.
Оспорено е твърдението на ответниците за липса на покани за плащане с твърдение, че
такива са били изпратени и връчени чрез нотариус К. Н. така, както се сочи в
първоначалната искова молба. Поддържа се със самото предявяване на записа на заповед,
освен че настъпил неговият падеж, издателят и авалистът да са поканени да заплатят цялата
сума, за която са се задължили по него, а именно - 81 277,97 евро. Освен това с нотариална
покана лизингополучателят бил уведомен за размера на непогасените и дължими лизингови
вноски по процесния договор за финансов лизинг, като му бил даден десетдневен срок за
доброволно плащане на дължимите суми и било отправено изявление за прекратяване на
действието на договора, поради неизпълнение в продължение на повече от 30 дни, съгласно
чл. 11, ал. 1, т. 5 вр. чл. 8, ал. 1, т. 2 от договора.
С твърдение ДФЛ да е прекратен на 24.07.2020 г. /след изтичане на дадения срок за
6
доброволно изпълнение с нот.покани/ се оспорват доводите на ответниците прекратяването
да е настъпило по-рано.
Оспорени са твърденията, че катастрофиралият товарен камион е върнат на
лизингодателя на 08.08.2019 г. и се поддържа това да е станало с приемо-предавателен
протокол от 26.02.2020 г., вкл. че последният не само че не е бил върнат доброволно от
лизингополучателя, а дори е бил в технически негодно състояние, за да бъде прибран от
лизингодателя на собствен ход.
Не се оспорва твърдението в отговора по исковата молба да е имало плащане от
застрахователя на сума, като обезщетение за настъпило застрахователно събитие /ПТП с
първия от лизинговите автомобили/, но се твърди тя да не покрила всички разходи, които
трябвало да направи лизингодателят, за да може лизинговият актив да бъде приведен във
вид, годен за експлоатация.
Оспорено е твърдението товарният автомобил с peг. № ******** да е върнат в
началото на декември 2019 г. и се поддържа това да е станало с приемо-предавателен
протокол от 26.02.2020 г.
Оспорено е и възражението за погасяване на претендираното парично вземане по
давност с аргумент, че ДФЛ е прекратен на 24.07.2020 г. и това действие прекъснало
давността. Сумата с най-стар падеж от 25.09.2019 г. не била погасена по давност, защото
подаването на заявлението по чл. 417, т. 10 от ГПК, на 03.07.2022 г., също прекъснало
давността. Тя не била настъпила по отношение на нито едно от вземанията на ищеца.
В допълнителните отговори ответниците са оспорили твърденията на ищеца, като по
същество не са въвели различни възражения и доводи от тези, заявени с отговора по
първоначалната искова молба. Оспорили са всяка една от конкретно заявените парични
претенции, обосновани от ищеца като произтичащи от отделните клаузи от ДФЛ.
Софийският апелативен съд, ТО, пети състав, след самостоятелна преценка на
приобщените по делото доказателства и в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК, като
съобрази оплакванията във въззивната жалба и взе предвид твърденията, доводите и
възраженията на страните, намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на правораздавателната му власт, в съответната форма. В обжалваната му
уважителна част същото е и допустимо, като постановено по редовно предявен
положителен установителен иск - депозиран в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4
ГПК от заявителя по заповедното производство, инициирано със заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и има за предмет вземането,
предмет и на издадената заповед за изпълнение, след редовно подадено от длъжниците по
заповедното производство възражение срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414,
ал.2 ГПК /данните от приложеното ч.гр.д. № 1591 /2022 г. по описа на РС Благоевград/.
Искът е предявен при наличието на правен интерес у ищеца-заявител от установяване
съществуването на процесното задължение за предаване на парична сума, предвид
постъпилото своевременно възражение от длъжниците по заповедта, с което са оспорили
дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Според решаващият въззивен състав оплакванията за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част са частично основателни, което
налага ревизиране на крайния резултат по спора, при съобразяване от фактическа и правна
страна на следното:
Страните не са спорили по релевантните за предмета на спора факти, установени
безсъмнено и от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: 1/ че са били
валидно обвързани от ДФЛ, сключен на 23.10.2017 г., по силата на който праводателя на
въззиваемия се е задължил да придобие две лизингови вещи - товарни автомобили, които да
7
предостави на лизингополучателя „Даси Транс“ЕООД за временно /до изтичане срока на
лизинга/ и възмездно ползване, при условията на договора, който представлява цялостен
такъв от части I, II, III и Приложение А; 2/ че вземанията на лизингодателя по договора,
съобразно уговореното в чл.6, ал.2 от него, са били обезпечени с процесния запис на
заповед, издаден на 23.10.2017 г. /датата на сключване на самия договор/, който е редовен от
външна страна - притежава всички реквизити, посочени в чл.535 ТЗ; 3/ че двете лизингови
вещи са били предадени от лизингодателя на лизингополучателя, същият ги е регистрирал
надлежно на 21.12.2017 г. и е започнал да ги ползва по предназначение /осъществяване на
превози/; 4/ че вещите са били застраховани при Булстрад Виена иншурънс Груп за периода
11.12.2017 г. - 11.12.2021 г.; 5/ по време на действието на застрахователния договор - на
14.01.2019 г. в гр.***, Люксенбург, настъпило застрахователно събитие с една от
лизинговите/застраховани вещи - т.а. с рег. № ********, за което застрахователят бил
уведомен и пред него била образувана преписка по щета; 6/ че с нот.покана №
24019/23.07.2021 г., връчена на „Даси Транс“ООД /издател на ЗЗ/ на 23.09.2021 г., а на Е. П.
/авалист/ - на 20.09.2021 г., ЗЗ бил предявен за плащане предсрочно; 7/ след получаване на
поканите последните не са платили сумата по ЗЗ, поради което и „ОТП Лизинг“ЕООД
инициирало заповедно производство по реда на чл.417 ГПК пред РС Благоевград със
заявление вх. № 10921/ 05.07.2022 г. срещу „Даси Транс“ ЕООД и Е. А. П. само за част от
вземането си, произтичащо от горепосочения запис на заповед - сумата от 33 505,70 евро.
По образуваното ч.гр.д. № 1591/2022 г. били издадени заповед за изпълнение на парично
задължение № 831/06.07.2022 г. въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист № 610 от същата дата, с които „Даси Транс“ ЕООД и Е. А. П. били осъдени да заплатят
на „ОТП Лизинг“ ЕООД, при условията на солидарност, сумата от 33 505,70 евро, заедно
със законната лихва, считано от 06.07.2022 г. до изплащането на вземането, както и
разноските по заповедното производство, в общ размер на 2270,63 лв., вкл. ДТ и адвокатско
възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист заявителят образувал изп.дело №
50/2022 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. срещу двамата длъжници по записа на заповед, които,
след уведомяването им за издадената заповед за изпълнение подали в срока по чл.414, ал.2
ГПК възражения по реда на ал.1 на с.чл.
Не се спори между страните, че въззиваемото дружество се снабдило и с друга
заповед за незабавно изпълнение и изп.лист, издаден във връзка с нея, на основание същия
запис на заповед по ч.гр.д. № 658/2022 г. по описа на РС Благоевград, за събиране на сумата
от 13 997,27 евро, представляваща част от главницата по записа на заповед, издаден на
23.10.2017 г. за 81 277,97 евро, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното заплащане, както и държавна такса от 547,53 лв. и адвокатско
възнаграждение от 600 лева.
Образуваното въз основа на цитираните заповед за незабавно изпълнение и изп.лист
изп.дело № 285/2022 г. по описа на ЧСИ Ш. Д. приключило след събиране на дължимата
сума от 13 997,27 евро.
Спорни между страните, вкл. и пред настоящата инстанция са останали релевантните
факти дали и кога лизинговите вещи са били върнати от лизингополучателя на
лизингодателя, кога се е прекратил договора за лизинг и погасени ли са задълженията на
лизингополучателя и неговия съдлъжник към лизингополучателя, произтичащи от договора
за лизинг - чрез плащане и поради изтичане на погасителна давност, вкл. - последният факт
влияе ли върху задължението на издателя и авалиста за плащане на сумата по процесната ЗЗ.
По първия спорен въпрос решаващият въззивен състав приема анализът на
ангажираните по делото писмени доказателства и неоспорената съдебно-графологична
/почеркова/ експертиза, изслушана от първоинстанционния съд, да установява по безсъмнен
начин, че първият от лизинговите товарни автомобили - този с рег .№ ********, е върнат на
представител на лизингодателя на 10.12.2019 г., а втория автомобил - този с рег. № ********
- на 26.02.2020 г.
Твърденията на въззивниците в обратния смисъл не са подкрепени от каквито и да е
доказателства, респ. - останаха недоказани.
По втория спорен въпрос настоящата инстанция приема, че следва да сподели
даденото разрешение от първоинстанционния съд в насока макар двете лизингови вещи да
8
са върнати на лизингодателя към посочените дати, този факт да не е прекратил валидно
възникналото между страните по делото лизингово правоотношение, доколкото такава
правна последица не е предвидена нито в закона /чл.342 ТЗ - чл.347 ТЗ/, нито в договора -
чл.11 от същия.
По приложението на глава 23 от ТЗ - договор за лизинг, е налице последователна
практика на касационната инстанция, съобразно която с договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от
лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение, като в този
случай има задълженията на наемодател по смисъла на чл.232 и чл.233, ал.2 ЗЗД. Съответно
-лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД –
да плаща лизинговите вноски, да понесе всички разноски по ползването на лизинговата вещ,
по поддържането и текущия й ремонт и да върне вещта след изтичане срока на договора.
Разбира се, страните могат да уговарят и допълнителни задължения по договора за лизинг
/прехвърляне на собствеността върху лизинговия обект след изтичане на срока на договора/.
Доколкото гл.23 ТЗ не съдържа изрични разпоредби досежно прекратяването на
договора за лизинг и при субсидиарното приложение на правилата на договора за наем
касателно правата и задълженията на страните по него следва да се приеме, че
прекратяването на договора за лизинг следва да бъде подчинено освен на общите правила на
ЗЗД в частност и на договора за наем.
В Решение № 97/23.07.2013 г. по т.д. № 73/2012 г. на ВКС, I т.о., ТК е прието, че
вмененото на наемателя задължение по чл. 233, ал. 1 ЗЗД за връщане на вещта на
наемодателя след прекратяване на наемния договор произтича от задължението на
наемодателя по чл. 230 ЗЗД да предаде наетата вещ на наемателя при сключването на
договора. Фактическото държане на наетата вещ, целите, начина и други обстоятелства
относно ползването, биха имали значение относно правото на наемателя да прекрати или
развали договора, но са ирелевантни за отговорността му за заплащане на наемната цена, ако
облигационното отношение не е прекратено. Сам по себе си обаче фактът, че наемателят не
е ползвал предадената му по договора вещ, не обуславя извод за прекратяване на наемното
правоотношение и за връщането на вещта. Затова и наемателят дължи заплащането на
наемна цена за наетия недвижим имот и ако фактически не го е ползвал, след като наемният
договор не е бил прекратен на основания, посочени в договора, или уредени от закона.
Решаващият състав приема, че така даденото разрешение е относимо и към случаите
на предаване/връщане на лизингова вещи, респ. - и към настоящия казус, поради което и се
налага фактът лизингодателят да е установил фактическа власт върху двете лизингови вещи
към посочените по-горе дати да е ирелевантен за отговорността на лизингополучателя да
заплаща дължимите се лизингови вноски до прекратяване на ДФЛ.
Прието е още в цитираното решение, прекратяването на договора подлежи на доказване
от страната, която се позовава на последиците от прекратяването.
В случая това е сторено в условието на пълно и главно доказване от страна на
лизингодателя - ангажираната нот.покана с рег. № 5543/02.04.2020 г., връчена на
лизингополучателя на 13.07.2020 г. установява с нея да е отправена изрична покана за
заплащане на конкретно посочени суми, дължими към 12.03.2020 г. по ДФЛ, даден е
десетдневен срок за доброволно изпълнение на задължението за плащане на паричната сума,
считано от връчване на поканата, след изтичането на който е отправено едностранно
волеизявление за прекратяване на договора.
Следователно и доколкото не е спорно, че изпълнение не е последвало, договорът е
прекратен на 24.07.2020 г. по реда на чл.11, т.5 във вр. с чл.8, ал.2 от ДФЛ.
По тези съображения изводът на първоинстанционния съд в същата насока се явява
обоснован, а оплакванията във въззивната във въззивната жалба за противното - правно
несъстоятелни.
По спорния въпрос относно дължимостта на процесните суми с оглед въведените
възражения и оплаквания във въззивната жалба за погасяване на задълженията на
лизингополучателя за плащане на дължимите се по ДФЛ сума чрез плащане, както и поради
9
погасяването им по давност.
Съобразно договореното между страните плащането на лизинговите вноски от
лизингополучателя е периодично /на вноски/, на определен падеж - 25-то число всеки месец
/ДФЛ и погасителен план А/, като всяка една вноска включва главница, възнаградителна
лихва и ДДС.
Предвид че към момента на прекратяване на договорната връзка между страните
лизингополучателят е бил в неизпълнение на основното си задължение за заплащане на
определени лизингови вноски, чийто падеж е настъпил /неоспореното заключение на вещото
лице/, за лизингодателя се е породило правото да иска от него изпълнението заедно с
обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. Лизингови вноски с
ненастъпил падеж според погасителният план А, неразделна част от договора,
лизингодателят не е претендирал и твърденията в обратната насока от страна на
виззъвниците са несъстоятелни.
Изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, която е
дала основно и допълнително заключение, както вече се посочи не е била оспорена от
страните и решаващият състав приема, че следва да я кредитира, като компетентно и
безпристрастно изготвена.
Същата е установила, че към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за незабавно изпълнение от страна на въззиваемото дружество, общият размер на
осчетоводените и дължими суми по ДФЛ е в размер на 190 713,63 лв. или 97 510,33 евро.
Докладвала е, че при лизингодателя са осчетоводени плащания от страна на
лизингополучателя по обвързващия си договор за лизинг в размер на 125 182,19 лв. /64
004,64 евро/, а не неплатените суми към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 65 531,44 лв., представляващи неплатени лизингови вноски от № 22
/частично/, с падеж 25.09.2019 г. № 27, с падеж 25.02.2020 г. в размер на 17 588,49 лв. /8
992,85 евро/.
Експертизата е установила и размера на неустойката, дължима по чл.8, ал.3 от
процесния ДФЛ - 7 720 евро /15 990,01 лв./, като е дала положителен отговор на въпросите
относно осчетоводяване на плащанията на лизингодателя за заплащане на застрахователни
вноски в общ размер на 5 227,75 лв. и сума в размер на 7 599,19 лв. с основание - непокрити
ремонти от заведена щета. Установила е и че на 15.04.2020 г. по сметка на лизингодателя е
постъпила сумата от 7 416,50 лв. с основание - получено застрахователно обезщетение за
товарен автомобил ********.
В допълнителното си заключение вещото лице е пояснило, че разликата между
погасителния план от 23.10.2017 г. и този от 07.01.2020 г. за лизинговите вноски от 1 до 27 е
в размер на 5,85 лв., като е изчислило и лихвата по чл.8, ал.1 от ДФЛ до размер на 2 356,84
лв.
При гореустановеното решаващият състав намира за несъстоятелни оплакванията за
недължимост на претендираното от въззиваемия парично вземане, поради погасяването му
чрез плащане, доколкото към момента на прекратяване на договорното правоотношение
между страните по дело се установи лизингополучателят да е дължал плащането на
вноските от № 22 /частично/ до 27, в общ размер на 8 992,85 евро.
Като последица от неизпълнението на задължението си за заплащане на лизинговите
вноски и прекратяването на договора едностранно от лизингодателя, лизингополучателят
дължи и неустойката по реда на чл.8, ал.3 от договора в размер на 10 % от цената на
придобиване на лизинговите вещи, определена от експертизата на 7 720 евро, както и
платените допълнително /над получената от застрахователя сума/ суми за ремонт на
претърпялата ПТП лизингова вещ в размер на 3 885,40 евро по силата на уговорката на чл.2,
т.9 от ДФЛ. Същият дължи на осн.чл.7, т.1 от договора и платените от лизингодателя суми в
полза на застрахователя на лизинговите вещи по договорите за застраховка „Каско“ и
„Гражданска отговорност“ в размер на общо 2 672,91 евро, както и административните
такси във връзка с тях /чл.11, т.б“б“ от Тарифата за таксите, събирани от лизингодателя/.
Оплакването за неправилност на първоинстанционното решение, поради
10
противоречието му с материалния закон - чл.111, б.“б“ и б.“в“ ЗЗД, във вр. с чл.535 - чл.538
ТЗ въззивната инстанция намира основателно.
Фактът, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на вземанията на
лизингодателя, произтичащи от договора за финансов лизинг, сключен между страните по
делото на 23.10.2017 г., не само не е бил спорен между страните по делото, но след
заявеното твърдение за наличието му от ответниците в отговорите им по исковата молба в
допълнителната такава ищецът е конкретизирал изрично кои вземания, произтичащи от ДФЛ
по основание и размер се претендират с частично предявения иск за плащане по записа на
заповед.
Следователно и в казуса е необходимо да се съобразят разясненията, дадени в т. 17 на
ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които в хипотеза като
настоящата - на предявен иск по чл. 422 ГПК, при въведено в исковия процес твърдение за
съществуване между страните на каузално правоотношение, по повод и във връзка с което е
издаден записът на заповед, това правоотношение подлежи на изследване от съда, доколкото
въведеното от ответника възражение би имало за последица погасяване на вземането по
записа на заповед. В посочената хипотеза настоящият решаващ съд дължи проверка освен
на редовността на записа на заповед от формална страна и произнасяне по въведените
обективни /абсолютни и относителни/ менителнични възражения, но и проверка на
вземането, предмет на процесния запис на заповед, с оглед връзката му между
менителничния ефект и каузалното отношение на страните, и произнасяне по въведените
субективни /лични/ менителнични възражения, произтичащи от съпътстващите записа на
заповед каузални отношения.
При доказване на релевираните възражения от страна на длъжника срещу
приносителя на записа на заповед, основани на каузалната сделка, правната последица е
освобождаване на длъжника от менителнична отговорност, респ. - отхвърляне на иска по
чл. 422 ГПК във връзка с чл. 538 ТЗ.
При извършване на дължимата проверка въззивната инстанция съобрази
постановената след цитираното ТР практика на касационната инстанция / Решение №
52/13.06.2017 г. по гр. д. № 60103/2016 г. на ВКС, ГК, III г. о по гр. д. № 60103/2016 г. на
ВКС, ГК, III г. о., Решение № 5/05.02.2020 г. по т. д. № 370/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
Решение № 364/20.12.2018 г. по т. д. № 2728/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о. , Решение №
162/16.05.2018 г. по т. д. № 1870/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 185/13.01.2021 г. на
ВКС по т. д. № 2431/2019 г., II т. о., ТК/, в която е възприето разбирането, че
"необходимостта съдът да обсъди релативните възражения, свързани с каузалното
правоотношение“, се отнасят и до възраженията за изтекла давност по вземанията,
обезпечени с издаването на ценната книга.
Възприето е, че изсрочването по давност на вземането по каузалното
правоотношение е от значение за възможността същото да бъде събрано принудително, като
законът не допуска предварителен отказ или удължаване на давностния срок, едностранно
или по уговорка. Ефектът на давността засяга и обезпеченията на кредитора, като не следва
да се допуска чрез менителнични сделки императивните правила на закона да бъдат
заобикаляни. Такава менителница попада под санкцията на чл. 465 ТЗ, поради което и дори
кредиторът да разполага със запис на заповед при уговорен в своя полза срок на
предявяване от по-късен спрямо изискуемостта на обезпеченото вземане момент, щом
записът е издаден за обезпечаване изпълнението на парично задължение, падежът на което е
настъпил, поемателят на ценната книга следва да упражни правата си по менителничната
сделка не само в краткия давностен срок съгласно чл. 537, вр. чл. 531, ал. 1 от ТЗ, но и преди
да изтече давността по обезпеченото вземане.
Като изцяло споделя и се присъединява към това разбиране решаващият въззивен
състав приема, че очертаният кръг възражения по т. 17 от Тълкувателно решение № 4/2013 г.
на ОСГТК включва и релевираното в казуса възражение от длъжниците по ЗЗ за изтекла
специална кратка погасителна давност по чл.111, б.“б“ и б.“в“ ЗЗД като правопогасяващо
възражение по отношение на обезпеченото вземане, доколкото специалната тригодишна
давност по менителницата не е изтекла.
Във връзка с това възражение настоящият съд отчете правната характеристика на
11
погасителната давност - вид юридически факт от категорията на юридическите събития,
представляваща период от време, с изтичането на който се погасява публичното субективно
право на кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно
или преобразуващо право.
Във връзка с нея и при безспорно установеното по делото, че ДФЛ е прекратен с
едностранно волеизявление от страна на кредитора-лизингодател на 24.07.2020 г. се налага,
че към момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд
/13.11.2023 г./ и при изрично заявеното възражение в тази насока от двамата длъжници вече
е била изтеклата специална три годишна погасителна давност за всяко едно от уточнените с
исковата молба вземанията по каузалната сделка - по чл.111, б.“б“ за вземанията за неустойка
и обезщетения от неизпълнения ДФЛ и по чл.111, б.“в“ ЗЗД за вземанията за лизинговите
вноски.
След началния й срок погасителната давност не е била прекъсната по смисъла на
чл.116, б.“в“ ЗЗД с предявяването на настоящия иск, доколкото същият има за предмет
вземане, произтичащо от менителничното /основано на записа на заповед/, а не от
каузалното /ДФЛ/ правоотношение.
Затова и изтичането й, по арг. от чл.235, ал.3 ГПК, се възприема от въззивната
инстанция като пречка за кредитора да осъществи субективното си материално право по
принудителен ред, чрез предявяване на иск срещу длъжниците по каузалната сделка.
За разлика от първоинстанционния съд настоящата инстанция възприема
разрешението, възприето от цитираната по-горе практика на касационната инстанция, че
когато записът на заповед е издаден като гаранция за изпълнението на задължение,
произтичащо от каузално правоотношение, вкл. когато длъжник по каузалната сделка е трето
лице, между двете сделки съществува много тясна, макар и непряка връзка.
В резултат на тази обвързаност между двете сделки издателят на записа на заповед
има право да откаже плащане по менителничния ефект, ако задължението по каузалната
сделка, за чието изпълнение е издадена ценната книга, е погасено, доколкото чрез
менителничните сделки не следва да се допуска императивните правила на закона да бъдат
заобикаляни.
Погасяването по давност на правото на иск за вземане, основано на каузално
правоотношение, се отразява и на вземанията по абстрактните сделки във връзка с
обезпечаване на изпълнението по каузалната сделка като в този случай по тях не се дължи
плащане.
В случая по наличието на посочените предпоставки страните не спорят - те са били
обвързани от каузално правоотношение, паричното вземане по което е било обезпечено в
полза на лизингодателя с процесния запис на заповед, въз основа на който са издадени
заповедта за незабавно изпълнение и изп.лист, издатели на ЗЗ са лизингополучателя и
неговия съдлъжник, а вземането на лизингодателя за неплатените лизингови вноски,
уговорената неустойка в чл.8, ал.3 от ДФЛ и за другите претендирани обезщетения, са
погасени по давност при приложението на чл.111, б.“б“ и б.“в“ ЗЗД в хода на
производството пред първоинстанционния съд.
Възприетото от последния, по арг. от чл. 118 ЗЗД, че задължението по каузалното
правоотношение продължава да съществува, не е „изчезнало“, както не е „изчезнало“ и
менителничното такова, поради което и може да бъде изпълнено от длъжника, не държи
сметка за връзката между погасеното по давност право на иск срещу длъжника по
каузалното правоотношение и претенцията на приносителя на записа на заповед /кредитор
по каузалното правоотношение/ срещу издателя на записа на заповед, издаден за
обезпечаване изпълнение на задължението по каузалното правоотношение, защото чл.118
ЗЗД се отнася до възможността за доброволно плащане.
В случая такова доброволно плащане/изпълнение от страна на длъжниците не само не
е осъществено, но и същите изрично се позовават на погасителната давност като
юридически факт и на последиците от нея - погасяване публичното право на кредитора да
търси съдебна защита на претендираното от него притезателно право.
По изложените съображения в обжалваната му уважителна част решението на ОС
12
Благоевград се явява неправилно и следва да се отмени и вместо него се постанови
отхвърляне на предявения положителен установителен иск, поради основателност на
правопогасяващото защитно възражение на въззивниците-ответници за погасяване правото
на ищеца-въззиваем да търси съдебна защита на претендираното от него парично
притезание.
Съобразно изходът от спора пред настоящата инстанция и по правилото на чл.78, ал.1
ГПК в тежест на въззиваемия следва да се поставят сторените от въззивниците разноски в
производството и пред двете съдебни инстанции за платено адвокатско възнаграждение на
процесуалните им представителни - съответно 6 100 лв. за пред първоинстанционния съд и
3 000 лв. за пред въззивната инстанция за осъществената правна защита и съдействие в полза
на процесуалния представител на Е. П. и съответно - 6 292,35 лв. за пред
първоинстанционния съд и 3 805,40 лв. за през въззивната инстанция на процесуалния
представител на „Даси Транс“ЕООД.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 271 ГПК, Софийският апелативен съд,
ТО, 5-и състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6/10.01.2024 г., постановено по т.д. № 240/2022 г. по описа на ОС
Благоевград в частта му, с която е признато за установено по отношение на „Даси
Транс“ЕООД, ЕИК ********* и Е. А. П. - ЕГН ********** от гр.***, че дължат на „ОТП
Лизинг“ ЕООД, ЕИК ********* при условията на солидарност, сумата от 20 590,30 евро,
представляваща част от вземане по запис на заповед от 23.10.2017 г., заедно със законната
лихва върху тази главница, считано от 06.07.2022 г. до изплащането на главницата, за които
вземания в полза на „ОТП Лизинг“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение № 831 от
06.07.2022 г. по ч.гр.д. № 1591 от 2022 г. на Районен съд Благоевград, както и в частта, с
която Даси Транс“ЕООД, ЕИК ********* и Е. А. П. - ЕГН ********** от гр.*** са осъдени
да заплатят на „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК ********* сторените пред първоинстанционния
съд разноски по делото, съобразно уважената част от иска в размер на 1 395,3 лв. като
разноски по заповедното производство и 5 949,68 лв. като разноски по съдебното
производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният в условието на субективно пасивно
съединяване положителен установителен иск от „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК *********
против „Даси Транс“ЕООД, ЕИК ********* и Е. А. П. - ЕГН ********** от гр.*** за
признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат на „ОТП Лизинг“ ЕООД,
ЕИК ********* при условията на солидарност, сумата от 20 590,30 евро, представляваща
част от вземане по запис на заповед от 23.10.2017 г., заедно със законната лихва върху тази
главница, считано от 06.07.2022 г. до изплащането на главницата, за които вземания в полза
на „ОТП Лизинг“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение № 831 от 06.07.2022 г. по ч.гр.д.
№ 1591 от 2022 г. на Районен съд Благоевград.
ОСЪЖДА „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Даси Транс“ЕООД,
ЕИК ********* сторените от дружеството разноски по делото пред двете съдебни
инстанции за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител в общ
размер от 10 097,75 лв.
ОСЪЖДА „ОТП Лизинг“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Е. А. П. - ЕГН
********** от гр.*** сторените от дружеството разноски по делото пред двете съдебни
инстанции за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител в общ
размер от 9 100 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14