Решение по дело №1189/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Д. Т. против Решение № 414/30.05.2024г., постановено по НАХД № 744/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 8584854 на ОДМВР-[населено място], с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на П. Д. Т. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на електронния фиш. Твърди, че не е извършил посоченото във фиша нарушение, не е управлявал автомобила на 8.08.2021г. Според него, за да е законосъобразно наложеното с електронния фиш административно нарушение в неговото съдържание следва да е вписан собственика на средството, с което е извършено нарушението, като заявява, че той не е собственик, а липсва декларация от собственика С. Д., че му е предоставила превозното средство. Отделно счита, че е изтекла абсолютна давност, тъй като фиша е съставен над три години след датата на извършване на нарушението.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът ОДМВР Бургас не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е основателна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На 08.08.2021 г. в 09:42 часа в [населено място], ПП I-6, км. 495+650 до бензиностанция „Лукойл“ в посока към [жк], техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта с „TFR1-M“ с № 644 разположена в служебен автомобил с рег. № [рег. номер], засякла и заснела, движещ със скорост от 88 км/ч., автомобил „Форд Галакси“ с рег. № [рег. номер]. Мястото на контролирания пътен участък попадало в урбанизираната територия на [населено място] и там важало общото ограничение на скоростта до 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 37486”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „Форд Галакси“ с рег. № [рег. номер] е собственост на С. Д. Д.- Й., но още при регистрацията на автомобила като ползвател е вписана И. И. Й.-Т. , както и че скоростта следва да се счита на 85 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч. в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 5174312 на ОДМВР [населено място], с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на вписаната като ползвателка И. И. Й.-Т. било наложено наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

Фишът бил надлежно връчен на Й.-Такева, която на 19.01.2024 г. декларирала по електронен път (чрез ССЕВ), че на процесната дата автомобилът е бил управляван от съпруга й – жалбоподателят Т.. Приложила и копие от СУМПС на Т..

При това положение първоначално издаденият ЕФ Серия К № 5174312 на ОДМВРгр. Бургас, бил анулиран и срещу посочения за водач – Т. бил издаден процесния ЕФ Серия К № 8584854, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП му било наложено наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

Техническото средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M” с № 644, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване. За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. , съдържащ всички законоустановени реквизити, включително и снимка на разположението на техническото средство.

По делото липсват данни жалбоподателят на свой ред да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението. Липсват и твърдения в тази посока. Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП. „.

При тези факти съдът приел, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалния закон е приложен правилно.

Настоящият състав на съда споделя принципно изложените съображения по приложението на закона, включително и тези по отношение определяне на субекта на извършеното нарушение. Възраженията на касатора в тази им част са неоснователно.

Неправилно обаче първоинстанционният съд е приложил института на давтостта.

Съдът е посочил, че законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление, нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им, поради което сроковете по чл. 34 от ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими. Те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма. В тази връзка и сроковете по чл. 34 от ЗАНН не намират приложение в производствата по издаване на ел. фиш и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба.

Тази теза на съда не може да бъде споделена.

Процесният електронен фиш е за нарушение по чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, извършено на 08.08.2021г.

За това нарушение е бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 5174312 на ОДМВР [населено място], с който административно наказание е било наложено на ползвателката на автомобила И. И. Й.-Т., която на 19.01.2024г. подала декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Към този момент са изминали повече от две години от извършване на нарушението.

Поради това следва да се приеме, че процесния електронен фиш е издаден срещу касатора след датата на подаване на декларацията и въз основа на нея.

Според чл. 34, ал.1 от ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Съгласно чл.1 от ЗАНН този закон определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.

Въз основа на посочените норми следва да се приеме, че доколкото процесният електронен фиш е издаден повече от две години след извършване на нарушението, на основание чл.34, ал.1 от ЗАНН той е незаконосъобразен поради издаването му след изтичане на давностния срок (Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд) регламентиран за това.

Тезата на първоинстанционния съд, за неприложимост в производството по издаване на електронния фиш на разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН не намира опора в нормативната уредба.

Нормата на чл.1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон, в случая ЗДвП, въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и налагането на наказания или санкции при провеждането му, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване.

Т.е. в специалния закон няма норма, която да изключва приложението на чл.34, ал.1 от ЗАНН в хипотезата на санкциониране чрез електронен фиш. Такава норма няма и в други специални закони, което означава, че тези давностни срокове са приложими на общо основание.

Друг аргумент в подкрепа на това разбиране е, че приемането за електронния фиш на последици различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано с оглед принципа за еднаквото третиране на субекта на нарушението, независимо от способа за установяване на извършването му.

По изложените съображения и доколкото електронният фиш е издаден повече от година и пет месеца (най- рано след 19.01.2024г.) след изтичане на едногодишния давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН- от извършване на нарушението, като незаконосъобразен е следвало да бъде отменен.

Като е приел обратното първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон и е постановил акт, който следва да бъде отменен.

По същество следва да бъде отменен и електронния фиш.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 414/30.05.2024г., постановено по НАХД № 744/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас И В. Н. П.:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 8584854 на ОДМВР-[населено място], с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на П. Д. Т. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 400 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.