Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 04.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият
окръжен съд, в открито заседание на трети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря Г. Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Пенов т.д. № 128 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по искова молба от Г.К.Д. и Г.Т.Д., действащ чрез своя родител и
законен представител Г.К.Д., против „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Възраждане“ , ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с която са предявени искове по чл. 432, ал. 1,
вр. чл. 477 КЗ
за заплащане на застрахователни обезщетения в
следните размери: 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от
претърпените травматични увреждания от ПТП от 02.06.2018 г., ведно със
законната лихва от дата на увреждането 02.06.2018 г. до окончателното й
изплащане, и 250 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на съпруга Т.С. Д., настъпила от ПТП от 02.06.2018 г., ведно със законната
лихва от дата на увреждането 02.06.2018 г. до окончателното й изплащане (на
ищеца Г.К.Д.); 70 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от
претърпените травматични увреждания от ПТП от 02.06.2018 г., ведно със
законната лихва от дата на увреждането 02.06.2018 г. до окончателното й
изплащане, и 250 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на бащата Т.С. Д., настъпила от ПТП от 02.06.2018 г., ведно със законната лихва
от дата на увреждането 02.06.2018 г. до окончателното й изплащане (на ищеца Г.Т.Д.).
В исковата молба
се навеждат твърдения, че на
02.06.2018 г. при пътуване с МПС с рег. № ЕВ 2341
ВК, на главен път с. Малиново, в посока гр. Севлиево, ищците претърпели ПТП,
при което били ударени от друго МПС марка „Нисан Кашкай“ с рег. № ***,
управлявано от Д.Р.Р., че от него пострадали ищците, настанени за лечение в
УМБАЛ Д-р Г. Странски – Плевен, както и Т.С. Д. (баща на единия ищец, съпруг на
другия), който въпреки настаняването в МБАЛ Ловеч, починал на 04.07.2018 г.
Посочва се, че в следствие на ПТП-то на ищеца Г.К.Д. са причинени следните
травми: травма на меките тъкани на главата изразяваща, се в разкъсно-контузни
рани до вътрешния край на дясната вежда и в тилната област на главата
(обработени хирургически); мозъчно сътресение, за което има субективни данни за
пристъпен позиционен световъртеж, без загуба на съзнание; травма на гръдния кош
от предпазен колан и от удар на дясната гръдна половина в дясната предна врата,
със счупване на XI-та ребрена дъга с болки в лявата гръдна половина; коремна
травма от напречната част на предпазния колан, който е причинил хоризонтално
разположени охлузвания и кръвонанасяне на меките тъкани в долна част на корема,
без засягане на коремни органи. Твърди се, че в следствие на ПТП-то на ищеца Г.Т.Д.
са причинени следните травми: счупване на долната част на лявата бедрена кост,
с поставена гипсова имобилизация за срок от 1 месец; травма на главата,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана в лявата челна област (обработена
хирургически); кръвоизливи в горночелюстните синуси и фрактура на лявата
теменна кост; мозъчно сътресение без загуба на съзнание; травма на корема с две
разкъсвания на черния дроб (хирургично отстраняване на травматичните
увреждания) и излив на малко количество кръв в коремната кухина, както и кръвоизлив
под коремницата; травма на белия дроб с кръвоизлив в тъканта на левия долен
белодробен дял.
В исковата молба се твърди, че получените травматични увреждания са
причинили на ищците болки, страдания, неудобства-емоционални, физически и
психически сътресения, дали отражение психиката им, създали им социален
дискомфорт, вкл. заради продължаващото лечение. Посочва се, че преждевременната
смърт на Т.С. Д. (баща на единия и съпруг на другия ищец) е причинила силен шок
на двамата ищци, че отрицателните емоции ни довели до тежки депресивни
състояния. Твърди се, че заради три опита ин витро ищцата Г.К.Д. и покойния
ѝ съпруг преминали през множество нерви и напрежения до раждане на детето
им Г.Т.Д. на *** г., че от тогава до деня на ПТП-то (02.06.2018 г.) били
пълноценно семейство. Посочва се, че ищцата Г.К.Д. е с 50% трайно намалена
работоспособност в следствие на заболяване бронхиална астма, персистираща,
средно тежка, с почти ежедневни пристъпи, че заради това заболяване покойният
ѝ съпруг полагал ежедневни грижи за възпитанието и издръжката на детето,
че заради преждевременна смърт на бащата, детето останало без опора в живота от
ниска възраст, а ищцата - без спътник в живота и без никаква финансова и
морална опора.
Твърди се, че с влязла
в сила присъда № 6 от 05.03.2019г., по НОХД № 70/2019 на ОС Ловеч, подсъдимият Д.Р.Р.
от гр. Велико Търново бил признат за виновен в това, че на 02.06.2018 г., около
16:15 ч., на път 1-4 София-Варна, км.68 + 500, в землището на с. Малиново,
област Ловеч, при управление на МПС лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № ***,
собственост на И.П.от гр. Д., нарушил правилата за движение по пътищата (чл.
42, ал. 2 и чл. 43, т. 4 ЗДвП) и по непредпазливост причинил смъртта на Т.С. Д.
***, настъпила на 04.07.2018г. и две средни телесни повреди на Г.Т.Д. *** –
престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. "б" пр. 1 във вр.
с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
Посочва се, че по време на ПТП-то,
управляваният от Д.Р.Р. лек автомобил „Нисан Кашкай“ с
рег. № *** имал действаща задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на
автомобилистите, съгласно полица
№ BG/23/118001501079, издадена от „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД (дружеството ответник), че с молба с вх. №
99-3466/17.07.2018 г. ищците заявили претенциите си пред застрахователя и
посочили банковите си сметки, както и
че за настъпилото събитие застрахователят определил на ищците заплащане на
следните обезщетения: с писмо изх. №
99-5677/13.11.2018 г. - за заплащане на сума в размер на 15 000 лв. за
претърпени от Г.Т.Д. травми; с писмо изх. № 99-5678/13.11.2018 г. за заплащане
на обезщетение от по 60 000 лв. на всеки от Г.К.Д. и Г.Т.Д. за причинени
неимеществени вреди от смъртта на Т.С. Д.; и с писмо изх. № 99-5673/13.11.2018
г. за заплащане на сума в размер на 7000 лв. – за причинени травми на Г.Д.. От
ищците се посочва, че с писмо вх. № 99-5761/21.11.2018 г. изрично отказали да
приемат обезщетение в предложените размери.
В срока по чл. 367 ГПК от ответника не е постъпил писмен
отговор.
Ищците
Г.К.Д. и Г.Т.Д. вземат участие в производството по делото
чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Б., която поддържа предявените
искове, но прави изменение относно периода на законната лихва, редуцирайки го
от 02.06.2018 г. до 28.10.2019 г. върху сумите от по 60 000 лв., внесени
по сметките на двамата ищци, върху сумата от 7 000 лв., внесена по
сметката на Г.К.Д., и върху сумата от 15 000
лв., внесена по сметката на Г.Т.Д., като за разликата от
горните суми до пълния претендиран размер по всеки от исковете, се иска
присъждане на законна лихва от датата на увреждането до окончателното им
изплащане. В хода на устните състезания излага съображения за основателност на
предявените искове и моли за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
претендираните размери, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В представени по делото писмени бележки пълномощникът
доразвива доводите за присъждане на обезщетение в претендирания размер.
Ответникът „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД взема участие в
производството по делото чрез процесуалните представители по пълномощие адв. И.и
адв. Т., които оспорват исковете, а в хода на устните състезания излагат
съображения за прекомерност на претендираните застрахователни обезщетения и за
вина на починалия водач, каквато следвала от установените по наказателното дело
факти. От ответника се претендира присъждане на разноските по делото, а в
представени по делото писмени бележки се доразвиват доводите за неоснователност
на иска, респ. за присъждане на обезщетение редуциран размер.
Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
С влязла в сила присъда № 6 от
05.03.2019г., по НОХД № 70/2019 на ОС Ловеч, Д.Р.Р. е признат за виновен в
това, че на 02.06.2018 г., около 16:15 ч., на път 1-4 София-Варна, км. 68 +
500, в землището на с. Малиново, област Ловеч, при управление на МПС лек
автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № ***, собственост на И.П.от гр. Д., нарушил
правилата за движение по пътищата (чл. 42, ал. 2 и чл. 43, т. 4 ЗДвП) и по
непредпазливост причинил смъртта на Т.С. Д. ***, настъпила на 04.07.2018г. и
средна телесна повреда на Г.Т.Д. *** – престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр.
с ал. 3, б. „б”, пр. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От приетите по делото удостоверения на Община
Трявна, издадени въз основа на акт за граждански брак № 5/08.05.2011 г. и акт
за раждане № 5/08.05.2011 г. на Община
Трявна, се установява, че Г.К.Д. е съпруга, а Г.Т.Д. е дете на починалия
Т.С. Д..
Управляваният от Д.Р.Р. лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № *** е имал действаща
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ (ГО) на автомобилистите,
съгласно полица № BG/23/118001501079, издадена от
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. С молба с вх. № 99-3466/17.07.2018 г. ищците Г.К.Д. и Г.Т.Д.
са заявили претенциите си пред застрахователя и са посочили банковите си
сметки, като към молбата са приложили писмени
доказателства. Застрахователят определил на ищците заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди, както следва: с писмо изх. № 99-5677/13.11.2018
г. - 15 000 лв. за претърпени от Г.Т.Д.
неимуществени вреди от травматичните увреждания; с писмо изх. №
99-5678/13.11.2018 г. – по 60 000 лв. на всеки от Г.К.Д. и Г.Т.Д. за
причинени неимеществени вреди от смъртта на Т.С. Д.; и с писмо изх. №
99-5673/13.11.2018 г. - 7000 лв. за претърпени от Г.Д. неимуществени вреди от травматични
увреждания. С писмо вх. № 99-5761/21.11.2018 г. ищците Г.К.Д. и Г.Т.Д. изрично
отказали да приемат обезщетение в предложените размери.
От приетите извлечения от банкови сметки, се установява, че от
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД са преведени следните
суми: по сметката на Г.Т.Д. 60 000
лв. (на 28.10.0219 г.) и 15 000 лв. (на 29.10.2019 г.), като за основание
на превода на двете суми е посочено щета 04112000004218., а по сметката на Г.К.Д.
60 000 лв. (на 28.10.0219 г.) и 7 000 лв. (на 28.10.2019 г.), като за
основание на превода на двете суми е посочено щета 04112000004218.
От приетата медицинска документация и заключението на съдебната медицинска
експертиза се установява, че на Г.Д.Т. са причинени следните травматични увреждания: травматично счупване
на черепните кости, без данни за контузия на мозъчния паренхим, травматично
разкъсване на черния дроб с последващо оперативно лечение - зашиване на
паренхима с гладък следоперативен период; травма на
белия дроб с кръвоизлив в тъканта на левия долен белодробен дял; травматично счупване на лявата
бедрена кост с последваща гипсова имобилизация, без оперативно лечение,
обусловило затруднение движенията на левия крак за 6-7 месеца. Травматичните
увреждания са необходима и закономерна последица от процесното ПТП. За времето
от произшествието до пълното възстановяване, Г.Д.Т. е изпитвал болка и
дискомфорт, които в началото са били с много висок интензитет, който с времето
намалявал. Травматичните увреждания са налагали извършване на медицинската
интервенция и провеждане на възстановително лечение, като през това време
детето се нуждаело от чужда помощ. Към момента на прегледа от експерта
(03.01.2020 г.) Г.Д.Т. е напълно възстановен - при него не са налице остатъчни
явления, които да изискват допълнително лечение или оперативно такова, липсва
дефицит в обема на движенията на левия крак. Установява се от медицинската
документация и заключението на съдебната медицинска експертиза се установява,
че на Г.К.Д. са
причинени следните травматични увреждания: разкъсно-контузни
рани до вътрешния край на дясната вежда и в тилната област на главата, без данни за счупване на
подлежащите черепни кости; лека степен на сътресение на мозъка, без загуба на
съзнание; травма на гръдния кош от предпазен колан и от удар на
дясната гръдна половина в дясната предна врата, със счупване на XI-та ребрена
дъга; хоризонтално разположени охлузвания и кръвонанасяне на меките тъкани в
долна част на корема, без засягане на коремни органи. Травматичните увреждания са
необходима и закономерна последица от процесното ПТП. За времето от
произшествието до пълното възстановяване, Г.К.Д. е изпитвала болка и дискомфорт
от причинените травматични увреждания, чиито интензитет с времето намалявал.
Травматичните увреждания са налагали извършване на медицинската интервенция и
провеждане на възстановително лечение и към момента на прегледа от експерта
(03.01.2020 г.) тя е възстановена и не се налага допълнително лечение на
травматичните изменения. Единствените остатъчни явления при Г.К.Д. са епизодично
челно главоболие, главозамайване, световъртеж и изтръпване на ръцете, които при
правилен режим (избягване на психическа преумора, излагане на слънце,
прекаляване с четене и гледане на телевизия и пр.) и лечение следва да отшумят
за около две години.
От заключението на комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза,
с участието на специалист „Детска психиатрия“, се установява, че при Г.Д.Т. се обективизират данни за преживяна Остра стресова реакция и Посттравматичното стресово разстройство, които са необходима и закономерна
последица от процесното ПТП, от смъртта
на баща му и от получените травматични увреждания от него самия и от неговата
майка. Острата стресова реакция се свежда до „неспецифичен отговор на
травматично събитие, свързано с масивна заплаха за живота, физическата цялост,
телесния и психичен интегритет, придружено с преживяване за безпомощност,
неразбиране и страх". Травматичното събитие (катастрофата, смъртта на
бащата, травмите на майката) е променило значително качеството на живот на Г.Д.Т. – той отказвал да говори, станал апатичен и споделял, че
нищо не го вълнува. Понастоящем Г.Т. отказва да спи сам в стаята
си, тревожен е, с повишен интерес към клипчета с катастрофи и към темата за
смъртта. При него са налице интровертност, неувереност и зависимост от грижа. Г.Т. все още търси отговори за случилото се, разстройва се.
Изпитва остра липса на мъжко присъствие и се опитва да компенсира липсата на
баща си като търси и инициира контакт с бащите на другите деца. С оглед на това
се приема наличие на протрахиран отговор на стресови събития. Ходът на посттравматичното
стресово разстройство е флуктуиращ, но в болшинството от случаите завършва с
оздравяване. Заради получената адекватна помощ след преживяната травма и
грижите на майка му, постепенно симптомите отшумяват и до голяма степен Г.Т. успява да преодолее тежкото си емоционално състояние.
Въпреки това, експертите препоръчват работата с психолог да продължи.
От заключението на комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза
се установява, че след претърпяното ПТП при Г.К.Д. се обективизират данни за преживяна Смесена тревожно-депресивна
реакция. Клиничната картина се изявява в депресивно настроение,
тревожност, безсъние, безпокойство, чувство на невъзможност за справяне със
ситуацията, за планиране на бъдещето. Всички разстройства от този раздел се
развиват като пряк резултат на остър стрес или продължителна травма, като тези
разстройства могат да се разглеждат като неадаптивен отговор на тежък или
продължителен стрес поради това, че те пречат на механизмите за справяне и по
този начин водят до нарушение на социалното функциониране. Смесена тревожно-депресивна
реакция при Г.К.Д. е следствие от смъртта на съпруга ѝ и
получените травматични увреждания от нея самата и от нейния син. Въпреки
липсата на медицинска документация за диагностициране, извършено непосредствено
след ПТП-то, Г.К.Д. е посещавала психиатър, на нея е предписвано медикаментозно
лечение, което съответства на адекватното терапевтично въздействие върху
симптоматиката на това заболяване, част от която (лека тревожност) е налице и
към момента на освидетелстването. Г.К.Д. е провеждала лечение с антидепресанти
за около един месец и с транквиланти за период от около три месеца, което е
повлияло благоприятно на оздравителния процес. Травматичното събитие
(катастрофата, смъртта на съпруга ѝ, травмите на детето ѝ) е
променило значително качеството ѝ на живот. Това събитие е довело до
ниска самооценка и неудовлетвореност на Г.К.Д.. Тя станала дистанцирана,
затворена, стеснителна, тъжна, започнала да усеща липса на енергия, да се чувства
нещастна, дисфорична, много предпазлива и нерешителна. Г.К.Д. загубила интерес
към случващото се около нея, изградила склонност да заема подчинена позиция, изгубил
самоувереност и се затруднявала при справяне в социални ситуации. Към момента
на освидетелстването в състоянието на Г.К.Д. не се установяват тежки, клинично
проявени психопатологични симптоми (афективни нарушения, депресивни симптоми).
Налице са невротични оплаквания (безсъние, главоболие), които не налагат
системно специализирано лечение, както и симптоми на соматичното и заболяване (бронхиална
астма), която е с давност отпреди ПТП-то.
От показанията на свидетелите Е.И.И.и Т.Г.К., на последната ценени с
по-висока критичност, оглед обстоятелствата по чл. 172 ГПК (свидетелят е майка
на единия ищец и баба на другия) се установява, че до възникване на ПТП-то Г.К.Д. и покойният ѝ съпруг Т. Д. били сплотено, задружно
семейство, че Г.К.Д. е по-емоционална и импулсивна, а нейният съпруг
уравновесен и стабилен човек, на чиято подкрепа във всичко тя много разчитала.
От показанията се установява, че двамата много искали да имат дете, че Г.К.Д.
забременяла след продължителни инвитро процедури и че след раждане на детето им
Г.Т.Д., двамата се почувствали изключително щастливи. Приживе съпругът
я подпомагал не само в издръжката на семейството, но и във възпитанието на
детето, което го боготворяло, изпитвало към него обич и уважение. То било силно
привързано към баща си и постоянно търсило присъствието му, като в неговото
отсъствие, ищецът Г.Т.Д. очаквал баща му да се появи и „да го гушка“. От
показанията на свидетелите се установява, че катастрофата и настъпилата от нея смърт
на Т. Д. преобърнали живота на двамата ищци. Г.К.Д. изпаднала в депресивни
състояния, станала унила, в разговорите ѝ тя често плакала, питала се защо
всичко това ѝ се случило и как занапред ще продължи живота си. Ищецът Г.Т.Д.
постоянно говорел за катастрофата, често споделял какво помни от нея, като при
преминаване покрай паркирали автомобили, обяснявал „ей това е автомобилът на
тате“, а когато видел джип казвал „с такъв джип ни блъснаха“, а докато му се
оказвала помощ в болницата, детето питало къде е баща му. Детето започнало да
изпитва стрес от асансьор, заради извозването му в асансьора на болницата, докато
било на носилка. След възстановяването му Г.Т.Д. научил за смъртта на баща си,
наясно бил със загубата му, изпитвал страдание от нея и постоянно търсил майка
си, за да го гушне преди заспиване. От показанията на свидетелите се установява,
че след катастрофата ищците са откарани в болница в гр. Плевен, че през време
на престоя и възстановяването им, те споделяли болка от причинените травматични
увреждания (Г.К. - в главата и гърдите, а Г.Т. – в единия крак), че след изписването
им те продължили да изпитват болки, че след имобилизацията на счупения крак, Г.Т.
питал постоянно дали ще може да ходи, а след сваляне на гипса и провеждане на
рехабилитационни процедури проходил, но изпитвал болки при влажно и студено време.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът
е сезиран с предявени искове по чл. 432, ал.
1, вр. чл. 477 КЗ
за заплащане на застрахователни обезщетения за
неимуществени вреди (морални такива и за претърпените болки и страдания от
телесните увреждания) на всеки
от двамата ищци, ведно със законната лихва.
Прекият иск по застраховка „Гражданска отговорност“ е средство за
репариране от застрахователя на вредите (имуществени и неимуществени), за които
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице (чл. 432, ал. 1 КЗ). Освен
доказан фактически състав на непозволено увреждане, основателността на иска
предполага валидна застраховка „Гражданска отговорност“, действаща към момента
на увреждането. Предварителното отправяне на писмена застрахователна претенция
по чл. 380 КЗ и предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка, по
която претенцията трябва да се плати, са изисквания, чието неспазване има за
последица забава на кредитора (увредения), но не и освобождаване на
застрахователя от задължението за заплащане на застрахователно обезщетение (чл.
380, ал. 3 КЗ). По задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите обект на застраховане е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят (чл. 477, ал. 1 КЗ). При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжен
да покрие отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди,
обхванати от застрахователното покритие по чл. 493 КЗ. Отговорността на
застрахователя е ограничена от закона, поради което максималният размер на
обезщетението по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не би могъл да надхвърли размерите по чл. 492 КЗ, установени за
съответните вреди.
В случая е налице основание за ангажиране отговорността на ответника по чл.
493 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на ищците. Фактическият
състав на непозволено увреждане е осъществен. Смъртта на Т.С. Д. и средна телесна повреда на Г.Т.Д. са съставомерен резултат на престъплението по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „б”, пр. 1, във вр. с чл. 342, ал.
1, пр. 3 НК, за което водачът на лекия
автомобил е осъден с влязла в сила присъда, която е задължителна за съда,
разглеждащ гражданските последици от деянието (чл. 300 ГПК). Като съставомерен
престъпен резултат, смъртта на Т.С. Д. е довела до възникване на неимушествени (морални)
вреди за неговите близки и роднини, сред които са двамата ищци (Г.К.Д., като
негова съпруга, а Г.Т.Д., като негово дете. Отделно от това, последните са
претърпели неимуществнеи вреди (болки и страдания) и от причинените им
травматични увреждания, настъпили от ПТП-то. Травматичните увреждания на Г.Т.Д.
са съставомерни вреди, които се установяват от влязлата в сила присъда и от
събраните по делото доказателства. Независимо, че не са обхванати от влязлата в
сила присъда, доколкото съставляват лека телесна повреда и за тях не е
повдигано обвинение за престъпление от общ характер, травматичните увреждания
на Г.К.Д. и причинно-следствената им връзка с деянието на осъдения водач, също
се установяват от доказателствата по делото. Ето защо съдът приема, че от
осъдения водач на автомобила е осъществено непозволено
увреждане, поради
което като причинител на вредата за него възниква задължението да я поправи
(чл. 45, ал. 1 ЗЗД).
След като за автомобила,
управляван от осъдения с влязла в сила присъда за престъпление против
транспорта (от което за настъпили вредите), е налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие,
обхващащ датата на възникване на ПТП-то, и застраховател по този договор е
ответникът, последният е длъжен да заплати на ищците застрахователно
обезщетение за причинените им вреди, вследствие ползването на това МПС (чл. 493
КЗ). Като претърпели
неимуществени вреди - болки и страдания от травматичните увреждания и морални
от смъртта на Т.С. Д. - ищците имат качеството на
пострадали и увредени лица което има право на обезщетение за
вреди, причинени от моторно превозно средство (чл. 478, ал. 1 и 2 КЗ).
Претендираните от ищците обезщетения
за неимуществени вреди попадат в застрахователното покритие по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ). Техният размер следва да се определи по справедливост, но до лимитите по
(чл. 492, т. 1 КЗ). Критерият „справедливост” по чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързан с преценка на обективно
съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размера на
обезщетението, съставляващ справедливо възмездяване на претърпените
неимуществени вреди, е необходимо да се отчете естеството и интензитета на
моралните вреди, с оглед характера, тежестта и продължителността на страданието
за пострадалия, периода на възстановяване, както и икономическите условия в
страната към момента на увреждането.
Съобразявайки всички обективни обстоятелства,
релевантни за справедливо определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените (морални) вреди от смъртта на Т.С. Д., съдът взе предвид: възрастта на всеки от ищците при
възникване на ПТП-то (единият на 41 години, а другият дете на 6 години) и на починалия
Т.С. Д. (45 години); съвместното
им съжителстване до смъртта на Т.С. Д.; изградената между тях
близка емоционална връзка, привързаност и обич;
дълбочината на тази връзка и привързаност, обусловена от трудностите и
изпитанията, през които ищцата Г.К.Д. и починалият ѝ
съпруг са изминали по време на инвитро
процедурите, от радостта и приятните емоции от последвалото раждане на сина им;
силната и взаимна обич, загриженост и любов между ищеца Г.Т.Д. и
баща му Т.С. Д.; отдадеността на починалия баща към двамата ищци, който е бил
опора в живота им. Съдът отчете, че до смъртта на Т. Д. в семейството на
двамата ищци е царяла хармония и разбирателство, че всички те са живели заедно
и неразделно, че отношенията помежду им са се осъществявали в отсъствие на
насилие или каквато и да било форма на неуважение или незачитане. Съдът
съобразява обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент – ищците са пътували в автомобила, като те са свидетели и участници в
ПТП-то, при което загинал Т.С. Д., те са възприели неговото безпомощно
състояние, непосредствено след инцидента. Внезапната му смърт е шокиращо
емоционално и психическо преживяване, породило у всеки
от тях интензивно стресово състояние и емоционални кризи. Макар симптомите на тревожно-депресивните
реакции да са отшумели, заради мобилизацията и адекватната помощ,
тъгата и при двамата ищци към починалия не е преодоляна. От невръстна възраст ищецът Г.Т.Д. е загубил баща си –
най-близкият възрастен, от когото би получавал обич, подкрепа и опора, на
когото би разчитал при израстването и съзряването му като мъж. Макар в по зряла
възраст, смъртта на съпруга ѝ застига Г.К.Д. в етап от живота ѝ, в
който тя е постигнала пълноценна житейска и семейна реализация, което прави
загубата ѝ значително по-отчайваща и печална. Освен изброените обстоятелства, съдът отчита
конкретните за страната и региона икономически условия, както и лимитите
по чл. 492, т. 1 КЗ, като с оглед на тях приема, че размерът на обезщетението за неимуществени (морални) вреди
от смъртта Т.С. Д. за всеки от ищците е 250 000 лв. От последния размер следва да се
приспадне изплатените от застрахователя на всеки от двамата ищци
застрахователно обезщетение от по 60 000 лв., с оглед на което следва да
им се присъди обезщетение за неимущесвтени (морални) вреди от смъртта на Т.С. Д. в
размер на 190 000 лв.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди за претърпените болки и страдания от телесните
увреждания съдът взе предвид
вида и степента на травматичните увреждания, възрастта на пострадалите при
увреждането им, трайността на вредните последици, интензитета и
продължителността на изживените от ищците болки и страдания. Ищецът Г.Т.Д. е дете на 6
години, на него са причинени множество травми (счупване на черепните кости,
разкъсване на черния дроб, травма на белия дроб, счупване на лява бедрена
кост), някои от тези увреждания са живото застрашаващи и са наложили оперативна
интервенция, а всички те - провеждане на възстановително лечение, през което ищецът се нуждаел от
чужда помощ. Съдът съобрази затрудненото движение на левия крак за 6-7 месеца,
изпитваните от Г.Т.Д. болки и дискомфорт, чиито интензитет е бил изключително висок в началото
на хоспитализацията и намалявал към края на възстановителния период, както и
пълното му оздравяване към датата на освидетелстването му от експерта. Ищецът Г.К.Д. е
на 41 възраст, като на нея също са причинени множество травми
(разкъсно-контузни рани в областта на главата, без счупване на черепни кости; сътресение на мозъка, без загуба
на съзнание; травма на гръдния кош, със счупване на XI-та ребрена
дъга; хлузвания и кръвонанасяне на меките тъкани в долна част на корема, без
засягане на коремни органи). Тези увреждания не са живото застрашаващи, но са
налагали извършване на медицинска интервенция и провеждане на възстановително лечение. Съдът
съобразява, че Г.К.Д. е изпитвала болка и дискомфорт от причинените травматични
увреждания, че чиито интензитет е намалявал с времето е намалял до отшумяване
към датата на прегледа от експерта. Съдът отчита единствените остатъчни явления
при Г.К.Д. - епизодично челно главоболие, главозамайване, световъртеж и
изтръпване на ръцете, за чието отшумяване (след около две години), ищцата
трябва да провежда допълнително лечение и да спазва известни ограничения
(избягване на психическа преумора, излагане на слънце, прекаляване с четене и
гледане на телевизия и пр.). Освен
изброените обстоятелства относно всеки от двамата ищци, съдът отчита
конкретните за страната и региона икономически условия, както и лимитите
по чл. 492, т. 1 КЗ. С оглед на всички тях приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди за
претърпените болки и страдания от причинените им телесни увреждания за ищеца Г.Т.Д.
е 70 000 лв., а за Г.К.Д. – 20 000 лв. От
тези размери следва да се приспаднат изплатените от застрахователя обезщетения
– 15 000 лв. на Г.Т.Д. и 7 000 лв. на Г.К.Д., с оглед на което
обезщетението на първия ищец да се намали на 55 000 лв., а на втория – на
13 000 лв.
Определените по-горе размери на обезщетенията за
неимуществени вреди не следва да се редуцират (освен с платените от
застрахователя суми), доколкото направеното от ответника възражение за
съпричиняване е извън срока за писмен отговор и съдът не следва да го
съобразява (чл. 64, ал. 1 ГПК). Не би могъл да се приеме за основателен и
доводът на процесуалните представители на ответника, че обезщетението трябвало
да се намали, доколкото другият водач (починалият Т.С. Д.) също допринесъл за настъпване на ПТП-то, което според
тях се установявало от наказателното дело. По неговата същност, същият довод се
свежда до материалноправно възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
чието извършване е просрочено. От друга страна, такова съпричиняване не е
прието с присъдата на наказателния съд, както се поддържа от пълномощниците на
ответника, и подлежи на доказване, поради което установяването му в настоящето
дело не е би могло да се извърши, отново заради настъпилата преклузия на
възражението за съпричиняване.
Последната
сума следва да се присъди с претендираното обезщетение за забавено изпълнение в
размер на законната законна лихва (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Застрахователят заплаща
обезщетение за вредите, които са пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане, както и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Тъй като отговорността на застрахователя
по „Гражданска отговорност” е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител, ответникът отговаря за всички вреди при условията, при които
отговаря водачът, предизвикал ПТП-то и смъртта на брата на ищеца. При
непозволено увреждане длъжникът е в забава от деня на причиняване на вредата
(чл. 84, ал. 3 ЗЗД). За заплащане на обезщетенията за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания това е 02.06.2018 г. -
датата на извършване на ПТП-то, с което са причинени травматичните увреждания
на двамата ищци. За заплащане на обезщетенията за неимуществени (морални) вреди
от смъртта на Т.С. Д. това е 04.07.2018 г. – денят, в
който последният е починал. При това положение и с оглед отчитане на частичното
изпълнение на ответника, направено в хода на делото (след подаване на исковата
молба), дължимите обезщетения за неимуществени (морални) вреди от по
190 000 лв. следва да се присъдят ведно със законната лихва от 04.07.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, вкл.
със законната за периода от 03.07.2018 г. до
28.10.2019 г. върху сумата от 60 000 лв., а дължимите обезщетения за
неимуществени вреди от претърпени травматични увреждания (от
13 000 лв. – на Г.К.Д. и от 55 000 лв. - на Г.Т.Д.) – ведно със законната лихва от 02.06.2018 г. до
окончателното им изплащане, вкл. със законната за периода от
02.06.2018 г. до 28.10.2019 г. върху сумата от 7 000 лв. (в
полза на Г.К.Д.),
респ. върху сумата от 15 000 лв. (в полза на Г.Т.Д.).
При този изход на делото и осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищците от адв. Б., в полза за последната следва
да се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Изчислено
пропорционално на уважената част от иска (448
000 лв. общ материален интерес) и съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г., дължимото такова от ответника е в размер на 10 490 лв. В
полза на ищците не следва да се присъждат претендираните разноски, доколкото по
делото не са налице доказателства за сторени такива. Ако действително е внесена
от тях, посочената в списъка сума от 920 лв. (депозит за вещи лица) подлежи на
връщане (при изричното ѝ поискване с писмена молба), доколкото ищците са
освободени от внасяне на такси и разноски, с оглед влязлата в сила осъдителна
присъда за престъплението, от което са произтекли вредите (чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК).
Въпреки ангажиране на доказателства за сторването им
(заплатени възнаграждения на адвокат), ответникът няма право на разноски.
Отхвърлянето на исковете за горницата над присъдените суми до пълния им
претендиран размер е поради направено от ответника плащане на част от
претендираните суми. Ответникът е разполагал със сметките на ищците преди
предявяване на исковете, а извършеното от него плащане е направено след подаване
на исковата молба. С оглед на това съдът приема, че ответникът е дал повод за
завеждане на делото, поради което сторените от него разноски следва да останат
в негова тежест (арг. чл. 78, ал. 2 ГПК).
Отчитайки
освобождаването на ищеца от заплащане на държавна такса и разноски (чл. 83, ал.
1, т. 4 ГПК) и с оглед основателността на предявените искове, ответникът следва
да бъде осъден за заплати държавна такса върху уваженият им размер, както и
заплатените от съда разноски (чл. 78, ал. 6 ГПК). Изчислена като 4 % от
присъденото обезщетение от 448 000 лв. (чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК), е в размер на сумата от 17920
лв. От бюджетните суми са изплатени възнаграждения на вещите лица в общ размер
на 1190,40 лв. Посочените две суми, както и 5 лв. за служебно издадения за нея изпълнителен
лист (чл. 11 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК), следва да се заплати от ответника в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметката на ОС Ловеч.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане”, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5 да
заплати на Г.К.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 190 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди (морални) от смъртта на Т.С. Д. (съпруг на
ищеца), причинена настъпила на 04.07.2018 г. от ПТП, причинено на 02.06.2018 г., около 16:15 часа, на път 1-4
София-Варна, км. 68 + 500, в землището на с. Малиново, област Ловеч,
при управление на лек автомобил марка „Нисан Кашкай“ с рег. № ***, виновно от Д.Р.Р.,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ведно със законната лихва от 04.07.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане, както и законната за периода от
04.07.2018 г. до 28.10.2019 г. върху сумата от 60 000 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432,
ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за разликата до пълния му претендиран размер от 250 000 лв.,
поради погасяване чрез изпълнение от ответника (плащане на сумата от
60 000 лв.), а за законната лихва от 02.06.2018 г. до 03.07.2018 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане”, ул. „Света София“
№ 7, ет. 5 да заплати на Г.К.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
13 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени травматични увреждания от ПТП, причинено на 02.06.2018 г.,
около 16:15 часа, на
път 1-4 София-Варна, км. 68 + 500, в землището на с. Малиново, област Ловеч, при управление на лек
автомобил марка „Нисан Кашкай“ с рег. № ***, виновно
от Д.Р.Р.,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ведно със законната лихва от 02.06.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане, както и законната за периода от
02.06.2018 г. до 28.10.2019 г. върху сумата от 7 000 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432,
ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за разликата до пълния му претендиран размер от 20 000 лв., поради
погасяване чрез изпълнение от ответника (плащане на сумата от 7 000 лв.).
ОСЪЖДА „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане”, ул. „Света София“
№ 7, ет. 5 да заплати на Г.Т.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
190 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (морални) от смъртта на Т.С. Д. (баща на ищеца), настъпила на 04.07.2018 г. от ПТП, причинено
на 02.06.2018 г., около 16:15
часа, на път 1-4 София-Варна, км. 68 + 500, в землището на
с. Малиново, област Ловеч, при
управление на лек автомобил марка „Нисан Кашкай“ с рег. № ***, виновно от Д.Р.Р.,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ведно със законната лихва от 04.07.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане, както и законната за периода от
04.07.2018 г. до 28.10.2019 г. върху сумата от 60 000 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432,
ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за разликата до пълния му претендиран размер от 250 000 лв.,
поради погасяване чрез изпълнение от ответника (плащане на сумата от
60 000 лв.), а за законната лихва от 02.06.2018 г. до 03.07.2018 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане”, ул. „Света София“
№ 7, ет. 5 да заплати на Г.Т.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 55 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от претърпени травматични увреждания от ПТП, причинено на 02.06.2018 г.,
около 16:15 часа, на
път 1-4 София-Варна, км. 68 + 500, в землището на с. Малиново, област Ловеч, при управление на лек
автомобил марка „Нисан Кашкай“ с рег. № ***, виновно
от Д.Р.Р.,
чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ведно със законната лихва от 02.06.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане, както и законната за периода от
02.06.2018 г. до 28.10.2019 г. върху сумата от 15 000 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432,
ал. 1, вр. чл. 477 КЗ за разликата до пълния му претендиран размер от 70 000 лв., поради
погасяване чрез изпълнение от ответника (плащане на сумата от 15 000
лв.).
ОСЪЖДА „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр.
София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Възраждане”, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на адв. С.Б. *** сумата от 10 490 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за процесуално представителство на ищците
Г.Т.Д. и Г.К.Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.К.Д. за присъждане на разноски по делото в размер на
920 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за присъждане на разноски по
делото.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД гр. София, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Възраждане”, ул.
„Света София“ № 7, ет. 5 да
заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Ловеч,
сумата от 17920 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
исковете, сумата от 1190,40 лв., представляваща заплатени по делото разноски, както и сумата от 5
лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд Велико Търново, в двуседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: