РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Бургас , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100500384 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 273/04.03.2021г. на БОС
от Г. Н. К. взискател по изп.дело № 20208000400786 на И.Божилова рег.№ 800, с район
на действие района на БОС, заявена чрез пълномощника адв.Р.Никодимова от АК-
Пловдив с посочен съдебен адрес в гр.Пловдив, ул.Четвърти януари № 28, ет.2 против
отказ на ЧСИ да извърши изпълнително действие по делото, обективиран в
уведомление изх.№ 24437/19.11.2020г..
В жалбата се сочи, че ЧСИ е отказал да извърши/отложил извършването/
насрочени опис и оценка на възбранени имоти на длъжника, тъй като взискателя не е
заплатил авансово определените такси и разноски за възнаграждение на вещото лице.
Жалбоподателят счита, че не следва да заплаща така определените такси авансово, тъй
като по силата на чл.79 ГПК разноските по изпълнението следва да са за длъжника,
дори и когато не са внесени авансово, още повече, че взискателят като пострадал от
престъпление следва да бъде освободен от заплащането им.
С постъпило допълнение към жалбата вх.№ 20371/15.12.2020г. по описа на ЧСИ
жалбоподателя Г.К. сочи, от свое име и от името на останалите взискатели, че са в
невъзможност да съберат за толкова кратък срок сумата определена от ЧСИ за
авансово плащане, отново посочва, че е следвало да всички взискатели бъдат
освободени от заплащането на тези авансови вноски на осн.чл.83, ал.1, т.4 ГПК като
пострадали от престъпление. Допълва, че определените авансови такси и разноски за
били заплатени от един от взискателите-В.К.. Моли да му бъдат присъдени сторените
разноски.
По делото е постъпило писмено възражение от взискателя В.К.,заявено чрез
1
пълномощника адв.Божидар Янушев от САК, съдебен адрес гр.София, бул.Цар
Освободител № 14, ет.5, с което се моли жалбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна. Счита, че няма основание за освобождаване на взискателите от
авансово плащане на таксите пред ЧСИ поради частният им характер. Сочи, че
трактовката изложена в жалбата досежно искането за освобождаване от заплащане на
такси е подвеждаща и превратна, като излага съображения в тази насока.
Приложено е становище на ЧСИ И.Божлова рег.№ 800, с район на действие
района на БОС, по образуваното изп.д.№ 20208000400786 по реда на чл.436, ал.3 ГПК,
с което жалбата се намира за неоснователна.
По така изложените оплаквания, съдът приема следното: Разпоредбата на
чл.435, ал.1, т.1 ГПК предвижда възможността на взискателя да обжалва отказа на ЧСИ
да извърши исканото изпълнително действие, следователно жалбата е допустима.
Досежно нейната основателност, настоящият съдебен състав намира следното:
Изпълнителното производство е било първоначално образувано пред ЧСИ
Сийка Анадолиева с рег.№ 919 на КЧСИ с район на действие СГС на основание
изпълнителен лист от 14.05.2020г. издаден по НОХД № 170/2018г. по описа на БОС по
молба на взискателите С. Г. К., В. Н. К. и Г. Н. К. за присъдените им суми срещу
длъжника К. Г. Х.. По изпълнителното дело са наложени възбрани на множество имоти
на длъжника, изпратени са ПДИ, наложени са запори на банкови сметки и върху
дружествен дял на длъжника в търговско дружество. По изпълнителното дело
неколкократно са постъпили погашения от длъжника, като общата им стойност е в
размер на 101 225,23лв., които са били разпределени с протокол за разпределение на
ЧСИ от 18.08.2020г.. По молба на тримата взискатели от 30.09.2020г. изпълнителното
производство е прехвърлено с протокол за предаване с вх.№ 16043/12.10.2020г. към
ЧСИ И.Божлова рег.№ 800, при която е образувано изп.д.№ 20208000400786. По
молба на взискателите са насрочени за 19.11.2020г. опис и оцнка на възбранени имоти
на длъжника, като взискателите са уведомени за дължимите авансово такси и разноски
за извършване на опис и оценка съгласно ТТР към ЗЧСИ. С протокол от
19.11.2020г./л.160/, насрочените за същата дата принудителни действия опис и оценка
на възбранените недвижими имоти са отложени поради неплащане на дължимите
авансови такси и разноски от взискателите, за което са изпратени съответните
уведомления до тримата взискатели.
Лицата по чл. 83, ал.1, т.1-4 от ГПК -взискатели в изпълнителното производство,
провеждано от частен съдебен изпълнител следва да му заплатят при определени
условия таксите в изпълнението. Таксите по изпълнението имат различно значение при
осъществяването на изпълнението от държавен или от частен съдебен изпълнител.
Техният размер трябва да е еднакъв, за да бъдат третирани равно както взискателите,
така и длъжниците, но техният правен режим се различава съществено, което води до
известни различия в правната им уредба. Различията произтичат главно от това, че
дължимите на държавния съдебен изпълнител такси са публични вземания, а
държавният съдебен изпълнител - орган, който определя и събира таксите. Докато
дължимите на частния съдебен изпълнител такси са частно вземане за възнаграждение
за положен труд, а частният съдебен изпълнител - кредитор. Таксите, събирани от ЧСИ
за извършваните изпълнителни действия се внасят авансово - чл. 80 от ЗЧСИ. Ако
взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я
събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази
такса. Когато длъжникът не отговаря за тази такса, частният съдебен изпълнител може
2
да претендира плащането й от взискателя по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК, независимо от
размера на таксата-така дадените разяснения в т.11 от тълкувателно решение № 2/2013
от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС .
По силата на изрични законови разпоредби таксите по изпълнението се дължат от
взискателя и по правило се събират авансово, като по изключение разпоредбата на чл. 79,
ал. 3ЗЧСИ допуска дължимата от взискателя такса да бъде събрана впоследствие по реда на
чл. 410, ал. l ГПК. Ето защо неизпълнетието на частния съдебен изпълнител на
задължението му по чл. 80 ЗЧСИ, вр.чл. 29, 33 и 34 от Тарифа за таксите и разноските към
ЗЧСИ, като събере направо от длъжника таксата, дължима от взискателя, е дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ и при неговото констатиране може да бъде
ангажиранадисциплинарна му отговорност.
В конкретния случай разпоредбата на чл.83, ал.1 ГПК освобождава посочените
лица от заплащане на държавни такси, които ал.3 на чл.83 ГПК посочва че се поемат от
бюджета на съда. В конкретния случай дължимите в изпълнителното производство
такси и разноски нямат характера на държавни, съответно няма как да бъдат поети от
бюджета на съда. Те както бе посочено по-горе представляват възнаграждение на
труда на ЧСИ.
На следващо место разпоредбата на чл. 81 от ЗЧСИ лимитативно и изчерпателно
предвижда, че дължимите авансови такси по изпълнението само на вземания за
издръжка, на работник от трудово правоотношение, за предаване на дете, както и при
възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране по чл. 2, ал. 2 и 3,
не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника. Видно от посочената разпоредба
законодателят е изключил от задължение за плащане на авансови такси само
определени вземания, като настоящото не е сред тях.
За пълнота на изложението и с оглед съдържанието на жалбата следва да се
посочи, че съдът е компетентен да постанови освобождаване от държавни такси и
разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК само в случаите, когато е ръководно-решаващ орган в
съответното производство. Съгласно разясненията дадени от ВКС в т. 11 от
Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК
съдът е орган, който ръководи исковия процес и е компетентен да освобождава от
такси, които по силата на на чл. 4, б. „а” от Закона за държавните такси, чл. 73 ГПК и
издадената въз основа на кодекса Тарифа се дължат за съдебни производства. Съдът не
може да освобождава от такси, дължими за други производства, в които не е
ръководно-решаващ орган, нито да освобождава от такси, чието постъпване не е
предвидено в бюджета на съдебната власт. Доколкото производството, по което се иска
освобождаване е изпълнително и е образувано пред частен съдебен изпълнител, то
събираните от последния такси се основават на ЗЧСИ и Тарифата за таксите и
разноските към закона за частните съдебни изпълнители. Същите не представляват
държавни такси и разноски по смис. на чл. 83, ал. 2 ГПК и съдът не е органът, който
ръководи изпълнителното производство, поради което не е оправомощен да се
произнася по освобождаване на длъжника от внасянето на такси и разноски в
изпълнителния процес.
От друга страна, съдът не е компетентен да се произнася и по молби за
предоставяне на правна помощ в изпълнителния процес. Съгласно чл. 25, ал. 1 от
Закона за правната помощ решението за предоставяне на правна помощ се взема от
органа, който ръководи процесуалните действия, какъвто и в този случай не е
настоящият съд. При липса на предоставени от закона правомощия, съдът не може да
се произнася по искането за назначаване на служебен адвокат на длъжника в
3
изпълнителния процес. В случая не е налице и ограничената хипотеза по чл. 430 ГПК,
при която съдът (районен) назначава особен представител, но при липса на
регистриран постоянен или настоящ адрес на длъжника, какъвто очевидно не е
настоящият случай.
За пълнота следва изрично да се изтъкне, че съгласно § 2. от ДР на ЗПП правната
помощ по граждански дела включва и правна помощ по последващо изпълнително
производство, което е започнато в срок до една година от влизането в сила на
съдебното решение, ако няма промяна в обстоятелствата, които са били налице по
време на разглеждането на молбата за правна помощ. Следователно, ако са налице
предпоставките на цитираната разпоредба, респ. в случай че на молителят е била
предоставена правна помощ по делото, по което е постановено съдебното решение, то
същият следва да се представлява от назначения му процесуален представител по чл.
21, т. 3 ЗПП и в образуваното изпълнително производство. Наличието на тези
предпоставки обаче не е в правомощията на настоящия съд, както бе разяснено по-
горе.
По изложените съображения настоящият състав намира жалбата за
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. С оглед изложеното
по-горе и изхода по делото на жалбоподателя не се следват разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 273/04.03.2021г. на ЧСИ И.Божилова
рег.№ 800, с район на действие района на БОС, от Г. Н. К. взискател по изп.дело №
20208000400786 на ЧСИ Божилова, заявена чрез пълномощника адв.Р.Никодимова от
АК-Пловдив с посочен съдебен адрес в гр.Пловдив, ул.Четвърти януари № 28, ет.2
против отказ на ЧСИ да извърши/Постановление от 19.11.2020г. за отлагане
извършването на насрочени опис и оценка на възбранени имоти на длъжника, тъй като
взискателя не е заплатил авансово определените такси и разноски за възнаграждение на
вещото лице.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4