Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен, 14.03.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в
публичното заседание на тринадесети март
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №8925 по описа за 2017год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по подадена искова молба от „А.З.С.Н.В.” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис-сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, представлявано от м.д..в.-Управител
противв.м.И., в която се твърди, че на дата 10.12.2014г. „Аксес Файнанс"
ООД, с ЕИК *********, в качеството на кредитодател, е сключило с ответницата ,
в качеството на кредитополучател, договор за кредит „Бяла карта" № 425040,
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, с който
дружеството се задължава да предостави револвиращ кредит с максимален размер от
1200 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който ще се усвоява чрез
международната кредитна карта Access Finance/iCard/Visa. Кредитополучателят се е задължил
да използва отпуснатите суми и да ги върне на Кредитодателя при спазване на
условията, описани в Договора. Твърди, че с цел усвояване на кредита, кредитодателят издава на
кредитополучателя платежен инструмент, а именно: международна кредитна карта, с
№425040, издадена от „Интеркарт Файнанс" АД, като заедно с нея
Картополучателят (Кредитополучателят), удостоверява, че е получила в запечатан
плик нужният за ползването й ПИН-код. Твърди, че условията, за които страните
са се договорили са следните: 1.
Предоставеният кредит е револвиращ потребителски кредит за срок от 6
години при фиксиран годишен лихвен
процент по заема 43,2
%. Върху усвоения размер на
кредита Кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12 %, като
лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за
изчисляването й се приема, че календарния месец е с продължителност 30 дни; а годишният
процент на разходите /ГПР/ на заема е 45,9 %; Общата сума, дължима от
Кредитополучателя съгласно чл. 11. ал,1. т. 10 от ЗПК възлиза на сбора от
усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху нея, както и таксите
за ползване на картата, съгласно Тарифата, използвана от кредитодателя.2. Заплащането на текущото задължение, дължимо
за предходен месец, /което представлява сбор от усвоена и непогасена главница
на текущия месец, начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и
неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че
такива са начислени през текущия месец/ става до всяко 2 - ро число на месеца.
Твърди, че в конкретния случай, Кредитополучателят е усвоил заемни суми по
дати, както следва: 314.9 лв. на 14.12.2014г.: 17.91 лв. на 16.12.2014г.; 60
лв. на 18.12.2014г.; 10 лв. на 19.12.2014г.; 5.99 лв. на 20.12.2014г.; 96 лв.
на 22.12.2014г.; 200 лв. на 23.12.2014г.; 113.01 лв. на 30.12.2014г.; 100 лв.
на 04.01.2015г.; 400 лв. на 09.01.2015г.; 250 лв. на 10.01.2015г.; 30 лв. на
21.01.2015г.; 50 лв. на 03.02.2015г.; 70 лв. на 04.02.2015г.; 400 лв. на
06.02.2015г.; 98.99 лв. на 09.02.2015г.; 360 лв. на 07.03.2015г.; 374.4 лв. на
04.04.2015г.; 350 лв. на 08.05.2015г.. или обща сума в размер на 3301,20лв.
Страните са договорили, че върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят
дължи договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява
ежедневно.На посочените по-горе основания и поради забава при заплащането на
текущото задължение на Кредитополучателя е начислена договорна лихва в размер
на 295,10 лв., за периода от 15.12.2014 г. до 6.08.2015 г. Страните са
договорили, че върху усвоената сума по кредита, Кредитополучателят дължи
договорна лихва, в размер посочен в договора, която се начислява ежедневно. Твърди се, че В случай, че Кредитополучателят не
заплати текущото си задължение на падежа, съгласно условията
на сключения договор,
страните са договорили
задължение на
Кредитополучателят да представи на Кредитодателя в срок от 3 дни след падежа
обезпечение чрез поръчителство, за което
между Кредитодателя и
поръчителя се подписва
договор за поръчителство със
срок от 30
дни. Задължението за
предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство възниква при всеки отделен случай на забава за
плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение от страна на Кредитополучателя, същият дължи на
Кредитополучателя неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница,
която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се
начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението, на шесто число на
месеца, в който не е погасено до 5-то число на следващия месец текущото
задължение. На посоченото основание, на Кредитополучателят е начислена
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 664,72лв., за периода от 06.02.2015г. до 06.08.2015г.
Твърди, че разпоредбите на договора за кредит предвиждат, че в случай, че
Кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора
падеж, същия е длъжен да предостави на Кредитодателя както обезпечение чрез
поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в три дневния
срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената
по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит. Твърди, че кредитополучателят
дължи на Кредитодателят разходи за действия по събиране на задължението в
размер на 2,50 лв. за всеки ден до заплащане на сумите. В настоящия случай, на
Кредитополучателят е начислена такса разходи за събиране в размер на 132,50 лв. за периода от 06.06.2015г. до 06.08.2015г.
Твърди, че съгласно клаузите на сключения договор, в случай, че
Кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в
рамките на два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени
общо 15% от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по
договора за кредит става автоматично предсрочно изискуемо, като страните са се
съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично с изпълнение на
описаните условия и Кредитодателят не е длъжен да уведомява Кредитополучателя
за това обстоятелство. Твърди, че в случая предсрочната изискуемост е настъпила
автоматично на 06.10.2015г., като
считано от тази дата Кредитополучателят дължи заплащането на законна лихва за
забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението си. Твърди, че на
длъжникът е начислена лихва за забава в размер на 260,34 лв. за периода от 06.10.2015г. /датата, на която
вземането е станало автоматично предсрочно изискуемо/ до датата на входиране на
задължението в съда. Твърди, че подписвайки договора за кредит Кредитополучателят
се е съгласил, че след настъпване на предсрочна изисуемост дължи на
Кредитодателя еднократно заплащане на такса в размер на 120,00 /сто и двадесет/
лева. включваща разходите на Кредитодателя за дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението
на Кредитополучателя. Твърди, че така общият размер на всички плащания,
договорени от страните при подписването на договора за кредит, който
Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя е сбор от: усвоения
размер на кредита, ведно с начислената договорна лихва, лихва за забава,
неустойка за неизпълнение на задълженията по договора, за който същата се дължи
съгласно условията на договора, и разходи за събиране, дължими съгласно договора
и Общите условия. Твърди, че съгласно договореното от страните,
Кредитополучателят получава от Кредитодателя месечно извлечение за извършените
с картата транзакции, което е достъпно на персоналната страница /личен акаунт/
на Кредитополучателят на посочена интернет страница, който Кредитополучателят
се е задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на договора за
кредит. Страните са се съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението
на договора и ползването на картата ще се осъществява на личния акаунт на
Кредитополучателя, който се задължава да архивира получените документи на свой
дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията. Твърди, че така,
Кредитополучателят е изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички
съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата, като
например: стандартен европейски формуляр, Общи условия към договора за кредит,
информация за извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите,
извършвани с картата, съобщения за блокиране на картата, съобщения за
намаляване на кредитния лимит по картата и др. Твърди, че длъжникът не е
заплатила изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Извършена е цесия в
полза на ищеца.На цесионера А.з.с.н.в. ЕАД, е дадено потвърждение за
извършената цесия, съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Излага
съображения, че съгласно законовите разпоредби и пълномощно от цедента, новият
кредито кредитор „А.з.с.н.в." ЕАД, (съгласно пълномощно от Аксес Файнанс
ООД, какго и разпоредбата на т. 4.5. от договора за цесия, където е указано, че
„А.з.с.н.в.' ЕАД, в качеството на цесионер се е задължило от името на цедента и
за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия.Моли съда да счете , че длъжника е уведомен за нея с
получаване копие на исковата молба, заедно с прилежащите й документи, съгласно
константната съдебна практика и решение на ВКС № 123/24.06.2009 г. по т. д. №
12/2009 г. Моли съдът да счете получаването на исковата молба заедно с
приложените документи за факт, настъпил след подаване на исковата молба,
съгласно чл.235, ал.3 от ГПК. Твърди, че в качеството си на цесионер, „А.з.с.н.в."
ЕАД, е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК и по образуваното ч.гр.д.№ 7602/2017г. по описа на РС - Плевен, е издадена Заповед за изпълнение,
срещу която е постигало писмено възражение от длъжника. Моли, да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че същата дължи н. „А.з.с.н.в."
ЕАД сума в общ размер на 1808,86лв, от които главница: 1195,98лв., договорна лихва: 26,01лв., неустойка: 315,90лв., такса разходи събиране:80лв., такса разходи за дейност на служител: 120,00 лв. и законна лихва
за забава в размер на 70,98лв. , както
и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда, до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените
деловодни разноски в заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на
чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№7602/2017год. по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове
са допустими, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК.
Ищецът е направил искане за издаване на
неприсъствено решение.
Съдът, като взе предвид,
че на ответникът са били указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и неявяването му в с.з., без да е поискал делото да се гледа в негово
отсъствие, както и че предявените искове са вероятно са основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение.
При това положение,
съдът намира, че претенциите на ищеца са вероятно основателни, подкрепят се
изцяло от доказателствата, и следва да бъдат уважени в претендирания размер, на
осн. чл. 239 от ГПК.
При това положение , съдът приема, че следва да се уважат претенциите
на ищеца, той като от доказателствата по делото се установява тяхната
дължимост. При това положение, съдът
приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си и с поведението си е станал причина ищецът
да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на
ищеца, съобразно уважените претенции.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив и се осъди ответницата да заплати разноските в размер на 75лв. общо.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето
дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва
да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство:
100лв. за юрисконсултско възнаграждение и 225лв. за д.т. или общо 325лв.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК, по отношение на ответника В.М.И.,
ЕГН **********, че ДЪЛЖИ на кредитора „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, офис – ***сумата общо в размер на 1808,86лв.
задължение по договор за кредит „Бяла карта“ № 425040, сключен на 10.12.2014г.
между „Аксес Файнанс“ ООД и В.М.И., прехвърлено от страна на „Аксес Файнанс“
ООД по силата на приложение № 01/10.05.2016г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.07.2014 г. в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД
/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“ АД – понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД, от
които:
1195,98лв. – главница,;
26,01лв. – договорна лихва за периода от 19.07.2015г. до 06.08.2015г.;
315,90лв. – неустойка за периода от 06.06.2015г. до 06.08.2015г.; 80лв. – такса
разходи за събиране за периода от 06.07.2015г. до 06.08.2015г.; 120лв. – такса
разходи за дейност на служител; 70,98лв. – обезщетение за забава за периода от
01.03.2017г. до 29.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 29.09.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №4993/02.10.2017г. по ч.гр.д.№7602/2017г. на ПлРС.
ОСЪЖДА В.М.И.,
ЕГН **********, да заплати н.А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, офис – ***сумата от 75лв., представляваща направени
деловодни разноски по ч.гр.д.№7602/2017г.
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА В.М.И.,
ЕГН **********, да заплати н.А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, офис – ***сумата от 325лв., представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство.
Решението се постановява при
наличие на предпоставките по
чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: