РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Ямбол, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М. М. П.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20242330200210 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на В. Т. И. ЕГН:********** от
с.Зимница , обл.Ямбол, подадена чрез адвокат С. Е.-АК-Ямбол против Наказателно
постановление № 23-0814-000280/25.10.2023.,издадено от ВПД Началник на РУ-Стралджа,
с което на жалбоподателя за нарушения на чл.20,ал.2 от ЗДвП и чл.123,ал.1,т.3 ,бук „В“ от
ЗДвП, на основание чл.179,ал.2 му е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лв. и на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
С жалбата се иска от съда да отмени наказателното постановление поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила установени в ЗАНН.Излага се становище
,че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.36,ал.2 от ЗАНН.Оспорва се
и изложената в него фактическа обстановка.
В съдебно задание жалбата се подържа от процесуалния представител на жалбоподателя,
който моли съда да отмени наказателното производство.Иска се и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна редовно призована ,чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата.Счита ,че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на
НП.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражения за
1
прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна - санкционирано
лице, поради което е процесуално допустима.
Жалбата е основателна.
С обжалваното Наказателно постановление, жалбоподателят е санкциониран за
нарушения на чл.20,ал.2 от ЗДвП и чл.123,ал.1,т.3 ,бук „В“ от ЗДвП изразяващи се , в това
че на 26.05.2023г. , около 12.35часа в с.Зимница на ул.“Х*“ пред дом №*** с посока на
движение към кръстовище с ул.“Проф. Кутрев“ управлява л.а. „Волво 680“ с рег. №****,
собственост на И* К* Б*в.При движението си в десен завой поради несъобразена скорост с
релефа губи контрол над управляваният от него автомобил и се блъска в тухлена ограда на
дом № **** на ул.“Хаджи Дани“, като настъпва ПТП с материални щети и по сградата и
МПС.И. напуска ПТП като не остава на място до пристигане на компетентните органи и не
уведомява компетенстната служба на МВР.
В обжалваното наказателно постановление е посочено, че същото се издава на основание
чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с Постановление на Районна прокуратура гр. Ямбол №
2351/26.09.2023. за частично прекратяване на досъдебно производство № 78/2023г. по
описа на РУ-Стралджа. Това означава, че прокурорското постановление замества АУАН и
със същото се лимитират пределите на административно - наказателното обвинение от
фактическа и правна страна. При изпращане на материалите от страна на ЯРП на
наказващия орган по компетентност, последният, издавайки обжалваното НП се е позовал
на прокурорското постановление, с оглед прилагането на изключението по чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН .
От събраните по делото доказателства се установява, че постановлението на прокурора не
е било връчено на жалбоподателя, защото в това производство той няма никакво
процесуално качество. Затова постановлението за прекратяване на ДП няма как да даде
законосъобразно начало на административното производство, в резултат на което да бъде
издадено и обжалваното НП. Жалбоподателят по никакъв начин не е бил уведомен за
образуването на административно производство на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, с което
е бил лишен от възможност за становище. Той е узнал за административното производство с
връчването му на наказателното постановление. По тези съображения съдът счита, че
възраженията на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение са
основателни, тъй като по този начин е ограничено правото му на защита. Това е основание
за отмяна на издаденото наказателно постановление.
По тези съображение настоящия съдебен състав счита,че административнонаказващият
орган неправилно е приел наличието на предпоставките за приложение на чл.36 ал.2 от
ЗАНН, с което е допуснал съществено процесуално нарушение,което е основание за отмяна
на наказателното постановление..
2
При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По въпроса за размера на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500
лева и доколкото насрещната страна е направила възражения за прекомерност на същото,
съдът счита, че следва да съобрази Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г.
по дело С-438/22, ,тъй като е задължително за съдилищата. С цитираното решение е прието,
че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в
смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да
откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
съгласно която съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените
ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за
разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват
реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Т.е., размерите на договорените адвокатски
възнаграждения, основани на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, не съответства на правото на ЕС и не следва да се прилага, а същите следва
да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, без да са
обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда, с оглед цената на
предоставените услуги в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на
извършената работа, и преди всичко от фактическата и правна сложност на делото.
С оглед на гореизложеното и като взе предвид ,че делото не е с фактическа и правна
сложност и приключи в едно съдебно заседание съдът намери, че на адвоката следва да се
присъди възнаграждение в размер на 300 лева.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят и направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0814-000280/25.10.2023.,издадено от ВПД
3
Началник на РУ-Стралджа, с което на В. Т. И. ЕГН:********** от с.Зимница , обл.Ямбол
за нарушения на чл.20,ал.2 от ЗДвП и чл.123,ал.1,т.3 ,бук „В“ от ЗДвП, на основание
чл.179,ал.2 му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и на
основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Ямбол да заплати на В. Т. И. ЕГН:********** от с.Зимница ,
обл.Ямбол сумата от 300 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4