РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Исперих, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20243310100008 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба по чл. 341 и сл. от ГПК във фазата по извършването
й.
С влязло в сила на 24.10.2024 г.Решение № 203/04.10.2024 г. по настоящото
производство е допусната съдебна делба между С. С. И., ЕГН: **********, К. И. Д., ЕГН:
**********, С. И. Д., ЕГН: ********** и Д. И. Д., ЕГН: **********, всички от гр.И,
ВЪРХУ следното имущество:
1. „САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор .............. по Кадастралната
карта и Кадастралните регистри на гр.И, Община И, област Р, одобрени със Заповед №
РД -18-20 от 02.02.2022 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Их,
Община И, Област Р, улица “В Л“ №.., вх..., етаж.. (пети жилищен), апартамент , с
предназначение на самостоятелния обект – Жилище, Апартамент, със застроена площ
от 77.72 кв.м., брой етажи: 1, състоящо се от две спални, хол, кухня, сервизни
помещения, при граници на обекта: на същия етаж – имот № 32874.501.136.1.15 и
имот № 32874.501.136.1.29, под обекта – имот № 32874.501.136.1.25, над обекта –
няма, ведно с прилежащото му избено помещение № 14 с полезна площ от 4.00 кв.м.,
ведно с 3.92 % идеални части от общите части на сградата и съответния процент
идеални части от правото на строеж върху мястото, находящ се в сграда 1,
разположена (построена) в поземлен имот с идентификатор 32874.501.136“
ПРИ ПРАВА:
- 1/4 ид.части за С. С. И.,
- 1/4 ид.части за К. И. Д.,
- 1/4 ид.части за С. И. Д.,
- 1/4 ид.части за Д. И. Д..
2. МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО марка „Р“, модел „К“, с рег.№ ........., рама
№............., двигател №..............., цвят – сив
ПРИ ПРАВА:
- 5/8 ид.части за С. С. И.,
- 1/8 ид.части за К. И. Д.,
- 1/8 ид.части за С. И. Д.,
- 1/8 ид.части за Д. И. Д..
1
В първото по делото с.з. след допускане на делбата съделителят С. И. е предявила
претенции за възлагане на процесния имот, предмет на делба по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК,
както и претенция по сметки спрямо ответника Д. И Д. в общ размер на 2287.50 лева, която
представлява припадащата се част от общата стойност на извършените от нея подобрения в
имота, възлизаща на сумата от 9 150.00 лв.
Твърди, че извършените подобренията включват:
1. Подмяна на старата дървена дограма с нова PVC дограма на всички помещения в
апартамента – хол, спалня и детска стая, както и разширение на кухненското
помещение чрез усвояване на половината тераса – извършено през 2010 г. на обща
стойност 3 600.00 лв.
2. Ремонт на покрив от Етажна собственост, извършен през 2023 г. на обща стойност (за
апартамента) от 650.00 лв.
3. Шпакловка на стени и боядисване за кухненското помещение, коридор и спалня,
извършено през 2023 г. на обща стойност от 2 900.00 лв.
4. Шпакловка на стени и боядисване на детска стая, извършено през 2024 г., на стойност
от 2000.00 лв.
Съдът, след преценка на събраните по делото даказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: Още във фазата по допускане на съдебната делба и с оглед на
събраните доказателства, съдът е приел за доказано, че процесният недвижим имот във вида,
в който е допуснат до делба, е бил еднолична собственост на И Д. И., починал на 27.09.2022
г. Впоследствие, след смъртта на посочения наследодател, е възникнала съсобствеността
върху имота между страните по настоящото дело въз основа на наследствено
правоприемство.
От показанията на разпитаната по делото свидетел М В Й, се установява, че приживе
на наследодателя той е живеел в апартамента заедно със съпругата си С. И.. Към датата на
неговата смърт съпругата му е продължила да обитава жилището, както и до настоящия
момент. Свидетелката е категорична, че двамата съпрузи винаги са живели заедно в този
апартамент, а С. И. нямала друг жилищен имот.
Св. Т Х А – съсед на съделителя С. И., от своя страна заявява, че след смъртта на
съпруга й И тя е направила ремонт на апартамента и се е включила в ремонта на покрива на
сградата. Извършените ремонти в жилището включвали смяна на дограма, усвояване на
терасата на кухнята, шпакловки, смяна на плочки и тоалетна чиния в банята.
Назначената в настоящата фаза на процеса съдебно-техническа и оценъчна експертиза,
изготвена въз основа оглед на място в процесния делбен имот, установява, че процесното
жилище има един вход, една кухня, една дневна, две спални, една баня и една тоалетна. Не
могат да се обособя по четири самостоятелни жилища от апартамента съобразно квотите на
страните, отговарящи на изискванията на ЗУТ
Според експертното заключение, допуснатия до делба имот не е реално поделяем
съобразно правата на страните и техническите правила и норми на ЗУТ и не може да се
състави проект за разделителен протокол. В този смисъл е и становището на главния
архитект на Община Исперих, дадено по реда на чл. 201 ЗУТ.
Експертизата определя пазарна оценка на допуснатия до делба недвижим имот в
размер на 106 000 лв.
По отношение на претендираните от ищцата С. И. строително-ремонтни работи
експертът посочва, че същите са извършени в имота така както са посочени в молбата.
Стойността на действителните разходи към периода на извършване на констатираните
подобрения, съобразно вложените средства за материали и труд, по средни пазарни цени към
момента на извършването, възлиза на 8 463.65 лв.
В заключение вещото лице посочва, че в резултат на извършените в имота подобрения
от ищцата С. И. пазарната му стойност се е увеличила с 8 928.60 лв.
Заключението е прието без възражения от страните и се кредитира изцяло от съда.
По отношение на пазарната стойност на допуснатото до делба МПС страните заявяват,
че приемат като такава посочената в удостоверение № 00179663/28.12.2023 г. на „ЗАД
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД застрахователна стойност в размер на 1768.00 лв. и не
спорят по този въпрос.
Въз основа на гореизложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Законодателят регламентира различни способи за прекряване на съсобствеността в
делбеното производство, като основният критерий за избора на способ е дали броят на
реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните
дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.
В процесния случай делбената маса включва единствени жилищен имот и МПС, които
2
сами по себе си са неподялеми съобразно правата на съделителите и без възможност от този
имот да бъдат образувани реални дялове за всеки един от тях. Неподеляемостта на
жилищния Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ............ по КК и КР на гр.И, е
категорично установена с оглед становището на Главния архитект на Община - И и
заключението на съдебно-техническата експертиза, съобразно обективните дадености на
имота и изискванията на закона. Според чл. 203 от ЗУТ съдебна делба на съсобствена
сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да бъдат
обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-
големи от обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи. По смисъла на
чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ на МРРБ всяко едно жилище трябва да има най-
малко едно жилищно помещение, кухня, санитарен възел и складово помещение и или извън
него. В случая индивидуалните характеристики на имота показват, че от него няма
възможност да бъдат обособени реални дялове за всички съделители, при спазване на
разпоредбите на закона, поради което съдът изцяло възприема становището на експертизата
за неподеляемост на имота като компетентно и обосновано.
Възлагателна претенция, с оглед неподеляемостта на този имот, предявява
съделителката С. И., като същата има своето правно основание в разпоредбата на чл. 349,
ал. 2 от ГПК.
Като своевременно заявена, от надлежна страна по производството, претенцията е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
Правото да иска възлагане в дял може да се реализира в делбения процес, ако за
претендиращия съделител-наследник са налице всички материалноправни предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 349, ал. 2 от ГПК. Условията, при които законът дава
възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са
свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността, от друга страна - с изисквания, на
които следва да отговаря самият съделител.
Делбеният недвижим имот следва да има характера на жилищен (т.е. да е служил за
жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на
жилищни нужди (вж. § 5, т.30 от ДР на ЗУТ - съвкупност от помещения, покрити и/или
открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди). Второто изискване към имота е да е неподеляем, т.е от
него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост за всеки
един от съделителите. Качества, които безспорно са налице по отношения на процесния
имот.
По отношение на съделителя с възлагателна претенция законът също поставя две
изисквания: 1. Да е живял в сънаследствения имот (в жилището на наследодателя) при
откриване на наследството (в случая това е моментът на смъртта на наследодателя на
страните И И., починал на 27.09.2022 г. – чл. 1 от ЗН) и 2. Отрицателното условие
съделителят да не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата (вж.
Тълкувателно решение № 1/19.05.2004г. по тълк.дело № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, т.7).
Двете условия категорично са доказани по делото по отношение на претендиращия
съделителител С. И..
Във всички случаи претендиращия съделителител С. И. се явява законен наследник –
съпруга на наследодателя, като въз основа на свидетелските показания беше доказано и
обстоятелството, че е живяла в процесния имот заедно с наследодателя преди смъртта му,
при отриване на наследството и е продължила да живее в същия имот и след това, вкл. и
към настоящия момент. Всъщност по този въпрос не е налице спор в настоящото
производство.
Кумулативното наличие на обсъдените горе условия по отношение на делбения имот и
съделителя С. И., обосновава и извода за основателност на претенцията й за възлагане на
процесния имот в нейн дял, поради което следва да бъде уважена.
При обсъжданато възлагане в дял на имота на един сънаследник, паричното
уравняване на дяловете на останалите сънаследници следва да стане, като жилищният имот
се оценява съобразно пазарната му цена към момента на извършване на делбата, доказана в
производството в размера от 106 000.00 лева според обсъденото по-горе заключение на
съдебно-техническата и оценъчна експертиза. Ето защо, на основание чл. 349, ал. 5 във вр. с
ал. 2 от ГПК, съдът следва да осъди съделителя С. И. да заплати на останалите трима
съделители за уравнение на дяловете им сума в размер на 26 500.00 лева за всеки един от тях
(съответна на дела им от ¼ ид.ч. от делбения имот за всеки един от съделителите), заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от влизането в сила на решението за възлагане
до окончателното й изплащане, платими в шестмесечен срок от влизане на решението в
3
сила. Съделителят, на който ще бъде възложен неподеляемия жилищен имот по посочения
горе ред, ще стане собственик на имота, само ако плати в срок на всеки от останалите
съделители сумата, определена от съда като равностойност на техния дял, заедно с
полагащата се законна лихва. Неплащането води до обезсилване по право на решението за
възлагане, с проитчащите от това последици по чл.349, ал.6 от ГПК.
По отношение на процесното МПС същото като неподеляемо следва да бъде изнесено
на публична продан и страните да се удовлетворят от получената сума, съобразно дяловете
им.
По претенцията за сметки по чл. 346 на съделителя С. И., предявена срещу
съделителя Д. Д., във връзка с извършени в делбения имот подобрения (полезни разноски),
съдът приема, че е частично основателна и доказана.
На първо място следва да се отбележи, че част от извършените подобрения за
извършени приживе на наследодателя, по време на брака му със съделителя С. И.. Става
въпрос за подмяната на старата дървена дограма с нова PVC дограма на всички помещения в
апартамента – хол, спалня и детска стая, както и разширение на кухненското помещение
чрез усвояване на половината тераса, извършено през 2010 г. При това положение
претенцията за тези подобрения следва да бъде квалифицирана като такава по чл. 346 ГПК,
във вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН. Цитираната разпоредба дава възможност на сънаследник, който
приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството и не е бил възнаграден
по друг начин, да поиска при делбата на наследственото имущество да се пресметне това
увеличение в негова полза. Правилото е проявление на принципа за недопускане на
обогатяване за чужда сметка (чл. 59 ЗЗД) в отношенията между призованите към
наследяване лица. Фактическият състав включва материален принос на един наследник,
довел до уголемяване имуществото на наследодателя преди откриване на наследството.
Увеличението трябва да е изразено в някаква форма - постройка, посаждения, изплащане на
дълг и да е налице към момента на откриване на наследството. Когато приносът е под
формата на подобрение на недвижим имот, е от значение подобренията да са извършени
приживе на наследодателя от евентуален негов наследник и да са довели до увеличаване
стойностния израз на наследството.
В настоящия случай безпротиворечиво се установи както от свидетелските показания
така от експертното заключение, че през 2010 г., т.е. приживе на наследодателя И И. в
делбения имот е направена цялостна подмяна на дограмата в жилището, включително и
усвояване на част от терасата. Тези подобрения са извършени по време на брака и съгласно
закона и трайната съдебна практика съвместния принос на двамата съпрузи се предполага до
доказване на противното. По делото липсват доказателства, които да оборват презумпцията
на чл. 21, ал. 3 СК, поради което съдът приема, че процесните подобрения са извършени
съвместно от наследодателя И И. и неговата съпруга С. И., която се явява и негов
наследник.
В хода на делото не се установи наследодателят И И. да се е противопоставил на
действията на съпругата си С. И., съставляващи принос за наследството. Напротив,
доказателствата установяват противното - че двамата съвместно са извършили подобренията
в неговия имот.
За този свой принос наследникът С. И. не е била възнаграден от своя наследодател,
което обосновава и правният му интерес да претендира присъждане на увеличението на
наследството в настоящото съдебно производство. Задължителната съдебна практика е
възприела, че в тежест на ответника по иска по чл. 12, ал.2 от ЗН е да докаже положителния
факт на възнаграждаването на претендиращия наследник. Доколкото в хода на настоящото
производство не са събрани такива доказателство, то съдът приема за напълно осъществен
фактическия състав на чл. 12, ал.2 от ЗН /вж.Решение № 135/06.08.2012 г. по гр.д.№ 926/2011
г. на ВКС, ІІ г.о./.
Искането на претендиращия наследник е това увеличение да й бъде дадено в пари, а
именно - припадащата се на съделителя Д. Д. част от стойността, с която е увеличен имота.
Видно е от експертното заключение, че подобренията от 2010 г. са на стойност 4728.75 лв.
към момента на извършването им и са увеличили стойността на наследствения имот към
датата на експертизата с 6593.20 лв. Доколкото обаче съделителят С. И. е заявила
претенцията си само до размера на 3 600.00 лв. за тези подобрения, съдът е длъжен да се
произнесе в рамките на поисканото. Т.е. същата се явява основателна до размера на 900.00
лв.
По отношение на подобренията, извършени през 2023 г. и 2024 г.
Установи се непротиворечиво от гласните доказателства и експертното заключение, че
ремонтните дейности през този период (след смъртта на наследодателя и откриването на
4
наследсттвото) са извършени изцяло с вложени труд, средства и материали, осигурявани от
съделителя С. И.. Същите са довели до увеличаване стойността на имота и в този смисъл
безспорно съставляват подобрения върху него (арг. Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по
гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, т.ІІ 6.). Тези подобрения увеличават дяловете на всички
съсобственици, независимо кой е живял и живее в имота, като сумата за тях съставлява
задължение за цялата делбена маса и тя трябва да бъде понесена от всички съделители,
съобразно дяловете им. По този начин подобрителят може да иска от другите съсобственици
само сумата, която се припада на техните дялове. Съгласно Тълкувателно решение № 85 от
2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г. ва ВС, ОСГК, неговите отношения с останалите
съсобственици се уреждат за подобренията от правилата на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако е налице
съгласие на останалите съсобственици и тези за водене чужда работа без пълномощие – чл.
61 ЗЗД, ако липсва такова съгласие. Освен това следва да се има предвид, че в случаите,
когато съсобственикът упражнява фактическа власт над съсобствен имот, не би могло да се
счете по предположение, че той владее само за себе си. Счита се, че той владее както за себе
си, така и за останалите съсобственици до доказване на противното. Затова поначало в
отношенията между съсобствениците не се поставя въпросът за добросъвестност или
недобросъвестност на владението, освен в случаите, когато съсобственикът е манифестирал
намерението да владее имота само за себе си. Ако обаче съсобственикът е извършил
подобренията като съсобственик, т. е. без да е изменил намерението си да владее като такъв,
не може да се ползва от разпоредбите, касаещи добросъвестния владелец.
В настоящия случай Съдът приема, че обсъдените по-горе подобрения от 2023 г. и 2024
г., са били извършени при липса на съгласие от страна съсобственика Д. Д.. От събраните по
делото доказателства се установява, че Д. е с регистриран настоящ адрес в Унгария от 2002 г.
(справка от НБД «Население»). В настоящото производство той не участва лично, а е
представляван от служебно назначен повереник по ЗПрП. Единственият регистриран адрес в
България за ответника е този на процесния имот, но по данни на ищцата С. И. той не живее
там и е в неизвестност за нея. Липсват данни както за пребиваването на Д. Д. на друг адрес в
България, така за обстоятелството, че той е знаел за извършваните от С. И. ремонти в
жилището. Самата ищца не ангажира доказателства, че е уведомила по някакъв начин
съделителя Д. Д. за извършваните подобрения. При това положение обективно е
невъзможно същият да изрази съгласието си или несъгласието си за осъществяването им,
поради което се налага извода, че те са извършени именно при липса на съгласие от този
съсобственик.
По този начин, като се приеме, че работата по подобряване на имота е била
предприета от ищцата и в чужд, и в собствен интерес, то при условията на чл. 61, ал. 2 от
ЗЗД претенцията на подобрителя се явява основателна до размера на обогатяването на
останалите съделители, т.е. те дължат увеличената стойност на имота вследствие на тези
подобрения и съобразно делбената квота на всеки един от тях.
Стойностният израз на обсъжданите подобрения, като вложените средства за
материали и труд по средни пазарни цени, действали към момента на извършването им, е
доказан в общия размер от 3 734.90 лева – вж. колонка 8 на Приложение № 3 към
заключението на СТОЕ, и са увеличили стойността на имота към датата на извършване на
експертизата с 2335.40 лева – вж. колонка 12 на същото Приложение № 3. Тъй като
претенцията на ищцата С. И. е насочена само към съделителя Д. Д., същата следва да бъде
уважена до размера на 583.85 лв.
По този начин общо дължимата от ответника Д. Д. сума по предявените от ищцата С.
И. претенции по сметки възлиза на 1483.85 лв., като до тази сума следва да бъде уважен
иска. До първоначално претендираните 2 287.50 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена
като недоказана.
На основание чл. 355 от ГПК във вр. с чл. 8 от действащата Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всяка от страните следва да заплати в полза
на държавата по сметка на РС-И държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дела
си, съобразно доказаната пазарна цена на делбения имот (106 000.00 лева), ведно с
постройките в него, която държавна такса, изчислена за всеки от съделителите, съобразно
правата им върху имота възлиза, както следва:
- за С. С. И., с права от по ¼ ид.част върху имота и при стойност на дела й от 26
500.00 лева – дължима ДТ в размер на 1060.00 лева;
- за К. И. Д., с права от по ¼ ид.част върху имота и при стойност на дела й от 26
500.00 лева – дължима ДТ в размер на 1060.00 лева;
- за С. И. Д., с права от по ¼ ид.част върху имота и при стойност на дела й от 26
500.00 лева – дължима ДТ в размер на 1060.00 лева;
5
- за Д. И. Д., с права от по ¼ ид.част върху имота и при стойност на дела й от 26
500.00 лева – дължима ДТ в размер на 1060.00 лева
Върху уважения размер на претенциите за сметки, също се дължи ДТ в размер на 4 %
върху стойността им, но не по-малко от 50.00 лева, на основание чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (предвид, че не се събира такава
при предявяването им) и е дължима от осъдените за заплащането им съделители, както
следва:
- за Д. И. Д. по предявената срещу него претенция от С. С. И., уважена в размера
на 1483.85 лв., следва да заплати дължима държавна такса в размера на 59.35 лева върху
уважения размер на претенцията по чл. 346 от ГПК, във вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН и чл. 61, ал. 2
от ЗЗД за извършени в делбения имот подобрения (полезни разноски) от съделителя С. С.
И. (4 % от 1483.85 лева, но не по-малко от 50.00 лв.).
Воден от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ВЪЗЛАГА, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, в РЕАЛЕН ДЯЛ на съделителя С. С. И.,
ЕГН: **********, от гр.И, делбеният имот „САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ............... по Кадастралната карта и Кадастралните регистри на гр.И, Община
И, област Р, одобрени със Заповед № РД -18-20 от 02.02.2022 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, находящ се в гр.И, Община И, Област Р, улица “В Л“ №.., вх..., етаж .. (пети
жилищен), апартамент .., с предназначение на самостоятелния обект – Жилище, Апартамент,
със застроена площ от 77.72 кв.м., брой етажи: 1, състоящо се от две спални, хол, кухня,
сервизни помещения, при граници на обекта: на същия етаж – имот № 32874.501.136.1.15 и
имот № 32874.501.136.1.29, под обекта – имот № 32874.501.136.1.25, над обекта – няма,
ведно с прилежащото му избено помещение № 14 с полезна площ от 4.00 кв.м., ведно с 3.92
% идеални части от общите части на сградата и съответния процент идеални части от
правото на строеж върху мястото, находящ се в сграда 1, разположена (построена) в
поземлен имот с идентификатор 32874.501.136“,
с обща пазарна стойност на възложения имот 106 000.00 (сто и шест хиляди) лева.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО марка „Р“,
модел „К“, с рег.№ ............ рама №.............., двигател №.............., цвят – сив, с пазарна
стойност от 1 768.00 (хиляда седемстотин шестдесет и осем) лева, намиращ се в държание
на С. С. И., ЕГН: **********, като след извършване на проданта съсобствениците се
удовлетворят съобразно правата си - по ¼ ид. част за всеки един от тях.
ОСЪЖДА, на основание чл. 349, ал. 5, във вр. с ал. 2 от ГПК, С. С. И. ЕГН:
**********, ДА ЗАПЛАТИ на съделителя К. И. Д., ЕГН: **********, сумата от 26 500.00
(двадесет и шест хиляди и петстстотин) лева, явяващи се ПАРИЧНО УРАВНЕНИЕ на
дела й върху възложения имот, платими в шестмесечен срок от влизане на настоящото
решение в сила, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от същата дата до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 349, ал. 5, във вр. с ал. 2 от ГПК, С. С. И. ЕГН:
**********, ДА ЗАПЛАТИ на съделителя С. И. Д., ЕГН: **********, сумата от 26 500.00
(двадесет и шест хиляди и петстстотин) лева, явяващи се ПАРИЧНО УРАВНЕНИЕ на
дела му върху възложения имот, платими в шестмесечен срок от влизане на настоящото
решение в сила, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от същата дата до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 349, ал. 5, във вр. с ал. 2 от ГПК, С. С. И., ЕГН:
**********, ДА ЗАПЛАТИ на съделителя Д. И. Д. ,ЕГН: **********, сумата от 26 500.00
(двадесет и шест хиляди и петстстотин) лева, явяващи се ПАРИЧНО УРАВНЕНИЕ на
дела му върху възложения имот, платими в шестмесечен срок от влизане на настоящото
решение в сила, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от същата дата до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.346 от ГПК, във вр. с чл. 12, ал. 2 ЗН и чл. 61, ал. 2 от ЗЗД,
Д. И. Д. ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЕГН: **********, сумата от 1483.85 (хиляда
четиристотин осемдесет и три лв. и 85 ст.) лева във връзка с извършени в делбения
имот подобрения (полезни разноски) през 2010 г., 2023 г. и 2024 г., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията до първоначално предявения размер от 2287.50 лв., като неоснователна и
недоказана.
6
ОСЪЖДА съделителите ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС - Исперих следващата се ДТ
по производството, съобразно стойността на дяловете им от делбения имот, както следва:
- за С. С. И. – сума в размер на 1060.00 лева;
- за К. И. Д. – сума в размер на 1060.00 лева;
- за С. И. Д. – сума в размер на 1060.00 лева.
- за Д. И. Д. – сума в размер на 1060.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Д. И. Д., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на РС - Исперих сумата от 59.35 лева (петдесет и девет лв. и 35 ст.) лева -
дължима държавна такса върху уважения размер на претенцията по чл. 346 от ГПК.
При неплащане в посочения срок на присъдените суми, ведно със законната лихва за
уравнение на дяловете, решението по възлагане се обезсилва по право.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
7