Решение по дело №319/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл.34, ал.2 от ЗСПЗЗ вр. с §19, ал.1 от ЗИДАПК, вр. с л.208 т АПК.

Касаторът, Кметът на Община Елена, е обжалвал като неправилно решение №99 от 16.01.2025 година, постановено по г.д. №2001/2024 година по описа на Великотърновският районен съд.

Оплакванията са, че решението е неправилно, тъй като съдът не е приложил материалния закон, относим в случая. Сочи се, че заявителката Д. Г. /понастоящем ответник по касация/ е поискала отстраняване на ползватели от имоти без правно основание, които имоти са описани в самото заявление. Предвид липсата на ккавато и да е информация кои са тези ползвател, касаторът е приложил разпоредбата на чл.34, ал.1, изречение второ от ЗСПЗЗ , поисквайки от ДФЗ информация за ползвателите на имотите. Съответно тази институция е посочила, че за всички посочени в това писмо имоти има регистрирано правно основание за стопанската 2022/2023 година, като на база на тази информация е постановен и отказа. В изброените от нормата на чл.34 от ЗСПЗЗ според касатора са налице алтернативни възможности, а не съвкупност от задължения. От друга страна ответницата не е представила информация за качеството си на собственик за неправомерно ползване и/или данни за твърдените ползватели, срещу които следва да се осъществи процедурата по изземане, а към издаването на административния акт не е налице никаква информация за неправомерно фактическо ползване на процесните имот. С тези и други аргументи иска отмяна на решението и потвърждаването на отказа. Претендира разноски, като възразява срещу разноските за другата страна. Поддържа оплакванията си и в открито заседание чрез представителя си.

Ответникът по касация, Д. Х. Г., не е взела становище по касационната жалба.

Заинтересованите страни, С. И. К., Р. К. Д., Ф. К. М., С. Д. Б., О. Ш. Ш., И. К. Х., Е. Н. Г. и О. Е. не са изразили становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна “Ланд и Сайд Инвест“ ЕООД – Велико Търново, чрез ***Ч. от ВТАК заема становище за основателност на касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението на районният съд.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежно легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно и против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение състав на ВТРС е отменил отказа на касатора по реда на чл.34, ал.2 от ЗСПЗЗ от 11.12.2023 година за изземане на земеделски земи в землището на [населено място], община елена, описани в заявлението на ответницата по касация и е върнал преписката по това заявление за произнасяне по него при спазване на дадени указания по тълкуване и прилагане на закона.

За да постанови този правен резултат, съдът е приел от фактическа страна, че ответницата по касация, като наследници на П. С. У., в което качество е възстановено право на собственост на земеделски земи, описани в решение на Поземлена комисия – Елена, на 27.11.2023 година е подала заявление до касатора, като е изложила твърдения, че описаните там земеделски земи, по данни на сестра и, се ползват от трети лица. Направено е и искане въпросните земи да се изземат от лицата, които ги ползват без правно основание.

Съответно касаторът е изискал от ДФ „Земеделие“ с копие до ОС „Земеделие" - Елена информация за ползването на тези имоти и от кои лица те се ползват. На 07.12.2023 година е постъпил отговор от ДФЗ, като е посочено в отговора, че за всички описани имоти има регистрирано правно основание за стопанската 2022/23 година.

Съдът е посочил, че по делото е била изискана информация от ОблС“Земеделие“ – Велико Търново, от съдържанието на която се установява, че седем имота /с идентификатори 38337.136.4; 38337.136.17; 38337.136.40; 38337.138.36; 38337.139.24; 38337.139.28 и 38337.140.4/ са собственост на наследниците на П. С. У. /сред които е и заявителката/, а [имот номер] е собственост на „Екхарт“ ЕООД на база на продажба, отразена в нотариален акт от 18.03.2022 година. Извън това е посочено, че за три имота /38337.136.4; 38337.136.17; 38337.139.28/ има сключен едногодишен договор, регистриран в ОСЗ – Елена, който е сключен от наследница на С. с третото лице Р. Д., за имот с №38337.138.34 има договор за наем за срок от 10 години между „Екхарт“ ЕООД и „Брезово 2020“ /първият отдава имота като собственик/, [имот номер] е предмет на споразумение по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ. За имоти с номера, както следва: 38337.136.40; 38337.138.36 и 38337.140.4 нема регистрирано правно основание за ползване.

От правна страна съдът приема следното: за да е законосъобразно проведена процедурата по изземане следва да се установи дали е налице възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотите ползват ли се от трети лица, различни от собствениците и дале ползването е без правно основание. Неправилно настоящият касатор е направил извод, че имотите се ползват на правно основание единствено въз основа на данните от ДФЗ. Действително, според съда разпоредбата на чл.34, ал.1, изречение второ от ЗСПЗЗ дава правомощие на кмета на общината да изисква информация от различни алтернативни източници, но след като в писмото н ДФ „земеделие“ е посочено, че същото е било издадено с копие до ОЗС – Елена и съответно е поискана информация от друг орган, то касаторът е бил длъжен да вземе решение след като се запознае с данните от ОС „Земеделие“, за да се отстранят противоречията и непълнотите, каквито се констатират с оглед на информацията, постъпила от ОблС „Земеделие“ – Велико Търново. Тези данни е следвало да се установят към момента на искането, а не към предходен момент, какъвто според съдът е визираната в отказа стопанска 2022/2023 година.

Решението е неправилно и следва да се отмени – чл.

Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ гласи следното: “По искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им, съответно на ползвателите им на правно основание. За установяване на неправомерното ползване кметът служебно изисква информация от Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, или от регионалните му териториални структури и/или от общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите, съответно от службата по геодезия, картография и кадастър.“.

Както многократно е изяснявано в практиката на настоящият съд, анализът на разпоредбата води до извод, че същата съдържа и материалноправна и процесуална част. Чрез нея е въведено изключение от правилото, че материалните права се защитават по гражданско правен ред, тъй като чрез диференцирана процедура и облекчен процесуален ред се защитава материално право. Следователно нормата следва да се тълкува стриктно и по-скоро стеснително, а не обратното.

Според материалноправната част на разпоредбата следва, че защита по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ могат да претендират, т.е. да притежават легитимация собствениците и/или ползвателите на земеделските земи. Съответно ползвателите, предвид точният смисъл на нормата, следва да са страни по валидно облигационно или вещно правно правоотношение, което им дава основание да ползват съответните полезни свойства на земеделската земя за себе си. От друга страна, предвид смисъла на нормата и преследваната с нея цел следва да се констатира, че в обхвата на защитата по този ред попада само земеделска земя, която е резултат от придобиване по реституция и съответно е отдадена на трето лице за ползване като реституирана земеделска земя. Иначе казано, кметът на общината като административен орган има правомощие да изземе земеделска земя, за която са налице доказателства, че е придобита в резултат на реститутивно приемство, респ. се ползва въз основа на вещно или облигационно правоотношение, страна по която е реституиран собственик на такава земеделска земя.

Фактическият състав на нормата изисква да е налице фактическо ползване на такава земеделска земя от трети лица, които нямат противопоставими на собственика, респ. на ползвателя на такива земи материални права, т.е. тези лица следва да манифестират ползването на въпросната земеделска земя без валидно правоотношение.

Най – сетне, по реда на въпросната бърза и диференцирана процедура не могат да се разглеждат спорове между реституирания собственик и ползвателя на такива земи, който се намира в правоотношение с първия с оглед изискването на разпоредбата последният да не е страна по валидно правоотношение, както и с оглед телеологическото тълкуване на нормата.

С оглед на посоченото настоящата касационна инстанция намира за основателно оплакването на касатора, което е в смисъл, че неса нарушени административно производствените правила, и той е изпълнил задължението си да установи фактите относно реалното ползване на описаните в заявлението на ответницата по касация имоти. В хода на административното производство са спазени приложимите разпоредби на АПК, като са изискани доказателства от ОДДФЗ – Велико Търново/писмо, изх.№ФС.-5-5-436/1/ от 30.11.2023 година, като въпросната институция изрично е посочила, че за ползването на описаните в заявлението имоти е налице регистрирано правно основание.

Всъщност, според разпоредбата на чл.170, ал.2 от АПК, която е приложима при оспорването на административен акт, отричащ търсено материално право /както е в случая/, оспорващият следва да установи с допустими доказателствени способи, че са налице условията за издаването на положителен административен акт, който да поражда претендираните последици.

Всъщност, в самото заявление /лист 17 от гр.д №8/2024 година по описа на ГОРС/, освен посочването на реституирани имоти, инициаторката на административното производство, настоящата ответница по касация не е посочила кои трети лица ползват без валидно правоотношение описаните земеделски имоти. В заявлението лаконично е посочено, че по данни на нейната сестра К. В., визираните имоти се ползвали от трети лица. В заявлението дори липсва и твърдението, че въпросното ползване е без валидно правоотношение.

По делото съдът е събрал автоматични справки за имотите от [жк], които попадат в рамките на очертани земеделски парцели по реда на Наредба №5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявление по схеми и мерки за директни плащания /листове 49 – 53 от същото дело на ГОРС/, като те съдържат информация за посочените имоти. Информация за всеки един от посочените имоти от кого е деклариран като подпомаган по схема за Директни плащания може да се получи в системата за електронни услуги СЕУ /система за електронни услуги/ на ДФЗ, като информацията е общодостъпна в секция „Справки на заявени кадастрални имоти“. Всъщност, както настоящият състав е имал поводи да напомни във връзка с такъв тип спорове, данните от този регистър са най-сигурното доказателства за установяването на правния статут на съответният земеделски имот с аргумент от разпоредбите на чл.10, ал.6 и чл.36, ал.1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост.

При това положение следва да се приеме, че актът е издаден от компетентен по материя и степен орган, в установената форма, при спазване на административно производствените правила, в съответствие с материалният закон и преследваната от него цел.

В действителност, съдът е събрал документи и доказателства за противопоставими на реституирания собственик права на ползватели на процесните имоти, които обаче са страни по валидни правоотношения и въз основа на това ползват имотите. Както касационната инстанция подчерта, доказателствата за това ползване не подлежат на обсъждане в това диференцирано и специално производство, нито подлежат на инцидентен контрол. Представените от ОСЗ – Елена документи /договори и заповеди за одобряване на споразумения по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ/, чрез които се установява ползване от ползватели на земеделски имоти, независимо от факта дали те реално ползват или не имотите през съответната стопанска година, е пречка да се издаде заповед за изземване с претендираните последици.

Следва решението да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което жалбата против отказа на кмета на О. Е. да бъде отхвърлена.

РАЗНОСКИ: При този изход на делото и предвид направеното искане, на касатора следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, дължимо пред районният съд и пред касационната инстанция на основание чл.37 от ЗПП във връзка с чл.24, изречение първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, което е в общ размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, като такова възнаграждение за първоинстанционното дело не му се следва, доколкото отговора на жалбата не е изготвен и подписан от юрисконсулт, а пред Районен съд – Горна Оряховица и пред Великотърновският районен съд настоящият касатор не се е представлявал от юрисконсулт.

Останалите страни не са сторили разноски, нито претендират присъждането на такива.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.3 от АПК, във връзка с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК, Административен съд Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №99 от 16.01.2025 година, постановено по г.д. №2001/2024 година по описа на Великотърновският районен съд, вместо което

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Х. Г. от [населено място], [улица], против отказ на Кмета на Община Елена, обективиран в писмо с №РД.05.05-436-1 от 11.12.2023 година,

ОСЪЖДА Д. Х. Г. от [населено място], [улица], ет.2, [ЕГН], да заплати на О. Е. разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер от 100 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.