№ 83
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100505316 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника ЗАД „Д.Б.: Ж. и З.“ АД срещу решение № 2855 от 19.02.2024 г.,
постановено по гр. дело № 46598/2023 г. по описа на СРС, 41 състав, в частта, с която са
уважени предявените от „С.О.З.“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ
и чл. 86 ЗЗД за сумата от 5438,15 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско на МПС“
за автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, peг. № ВG ****-RG, във връзка с ПТП,
настъпило на 13.09.2020 г. в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе“, причинено от водача на
лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № СВ **** МА, чиято гражданска
отговорност към датата на събитието е била застрахована от ответника, ведно със законната
лихва от предявяване на иска (21.08.2023 г.) до окончателното плащане, както и за сумата от
759,34 лв., представляваща лихва за забава върху сумата за главница за периода 13.05.2022 г.
– 17.08.2023 г.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и превратно тълкуване
на събраните доказателства, от които несъмнено се установявал принос на застрахования
1
при ищеца водач на МПС за настъпване на процесното ПТП. Въззивникът твърди, че с
противоправното си поведение водачът на застрахования при ищеца автомобил е
допринесъл за настъпването на произшествието, доколкото е предприел внезапно спиране,
без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Ето
защо, моли решението на СРС да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло, евентуално присъденото обезщетение да бъде намалено поради прекомерност.
Въззиваемият „С.О.З.“ АД не подава отговор на въззивната жалба. В открито съдебно
заседание пред въззивния съд изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК
ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В случая всички елементи от фактическия състав на спорното право се установяват
несъмнено по делото от събраните писмени и гласни доказателства, като с въззивната жалба
ответникът оспорва единствено наличието на виновно и противоправно поведение на
застрахования при него водач на МПС, в причинна връзка с което да е настъпило процесното
застрахователно събитие, респ. излага доводи за наличие на съпричиняване от страна на
пострадалото лице, чийто автомобил е застрахован при ищеца, както и за прекомерност на
присъденото обезщетение за имуществени вреди.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд
правилно е достигнал до извод, че процесното ПТП е настъпило в гр. София, на бул.
„Симеоновско шосе“, на 13.09.2020 г. около 18:00 ч., като лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ със сръбски рег. № BG****-RG е изчаквал на червен светофар, ориентиран в посока
2
центъра на гр. София, когато лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № СВ **** МА не е успял
да спре своевременно и с предната си част е блъснал процесното МПС в задната част, в
резултат на което е настъпило ПТП с имуществени вреди. Изложеният механизъм на ПТП се
доказва несъмнено от събраните по делото писмени доказателства (двустранен констативен
протокол за ПТП, подписан от двамата водачи, като застрахованият при ответника водач
изрично е посочил, че е виновен за произшествието и е удостоверил неизгодни за него факти
– удар в задната част на друго МПС в една посока и в същата лента), неоспореното
заключение на САТЕ и гласните доказателства. Свидетелят Е.Б.М. разказва, че макар да е
посочен като водач на застрахования при ответника автомобил, по време на процесния
инцидент МПС е било управлявано от неговия син, който не е успял да спре на червен
светофар. Свидетелят изяснява, че не е присъствал по време на удара, но от сина си знае, че
пострадалото МПС е изчаквало на червен светофар да светне зелено, като кръстовището се
намира след завой и синът му в последния момент е видял, че свети червено и не е успял да
спре навреме.
От изложеното е видно, че ПТП е настъпило изцяло в причинна връзка с противоправното
поведение на застрахования при ответника водач на МПС, който е нарушил разпоредбата на
чл. 23, ал. 1 ЗДвП, като не е съобразил пътната обстановка и разстоянието от спрялото пред
него друго превозно средство, така че да може да избегне удряне в него. Във въззивната
жалба са изложени доводи за наличие на съпричиняване от страна на водача на
застрахования при ищеца автомобил „Фолксваген Пасат“, но същите не се доказват по
делото – липсват каквито и да било данни за противоправно поведение на другия участник в
ПТП, като от събраните гласни доказателства е видно, че същият е спазвал правилата за
движение, като не е спрял рязко, а правомерно е изчаквал на кръстовище на червен сигнал
на светофарната уредба. Според неоспореното заключение на САТЕ, същият не е имал
възможност да предотврати удара, тъй като се е намирал в спряло положение, изчакващ
червен сигнал на светофара и се е намирал пред ударилия го автомобил, поради което
наведеното от ответника възражение за съпричиняване е неоснователно.
С оглед на изложеното, при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при
спазване правилата за разпределяне на доказателствената тежест между страните
настоящият въззивен състав намира за установено противоправното и виновно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което е настъпило
процесното ПТП, както и липса на съпричиняване от пострадалото лице, поради което
отговорност за обезщетяване на причинените вреди носи изцяло ответното дружество, което
следва да възстанови на ищеца платеното на пострадалия застрахователно обезщетение.
Според заключението на САТЕ, всички описани от застрахователя щети по лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП,
като изплатеното обезщетение от 11780,23 лв. съответства на размера на щетите по цени на
оторизирания сервиз на марката в България, където същият е бил отремонтиран. Вещото
лице уточнява, че към датата на застрахователното събитие процесният автомобил е бил на 2
години, 6 месеца и 22 дни от датата на първоначалната му регистрация, т.е. същият е бил в
3
гаранционен срок, което е наложило ремонтът му да бъде извършен в оторизиран сервиз,
тъй като в противен случай (ако автомобилът бъде ремонтиран с неоригинални части)
собственикът би загубил облагата на даваната от производителя гаранция. Ето защо, в
настоящия случай отговорността на делинквента, респ. на застрахователя на неговата
гражданска отговорност, се разпростира до стойността на ремонта на увредения автомобил с
оригинални части, така че да бъде възстановено положението на увреденото лице от преди
деликта (включително с все още действаща търговска гаранция за увреденото МПС).
В този смисъл, присъденото обезщетение от 5438,15 лв. (получено след приспадане на
извънсъдебно платената сума от 6342,08 лв. от посочената действителна стойност на вредата
от 11780,23 лв.) не е прекомерно, като за този размер предявеният иск за главница се явява
основателен и следва да бъде уважен. Във въззивната жалба не са изложени конкретни
доводи във връзка с претендираната лихва за забава, поради което въззивният съд не следва
да излага мотиви по същество по тези въпроси, а следва да потвърди изцяло
първоинстанционното решение в обжалваната част.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция в
размер на платеното адвокатско възнаграждение. В писмена молба преди хода на устните
състезания въззивникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което въззивният съд
намира за основателно. Съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото
и обема на осъщественото процесуално представителство пред въззивната инстанция
(явяване в едно открито съдебно заседание, без изготвяне на отговор на въззивната жалба и
без събиране на доказателства), уговореният и платен от въззиваемия хонорар за
второинстанционното производство от 1251,73 лв. се явява прекомерен и следва да бъде
намален до сумата от 500 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2855 от 19.02.2024 г., постановено по гр. дело № 46598/2023 г.
по описа на СРС, 41 състав, в частта, с която на основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД ЗАД
„Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК ****, е осъдено да заплати на „С.О.З.“ АД, ЕИК ****, сумата от
5438,15 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Каско на МПС“ за автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, peг. № ВG ****-RG, във връзка с ПТП, настъпило на
13.09.2020 г. в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе“, причинено от водача на лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, рег. № СВ **** МА, чиято гражданска
отговорност към датата на събитието е била застрахована от ответника, ведно със законната
лихва от предявяване на иска (21.08.2023 г.) до окончателното плащане, както и сумата от
4
759,34 лв., представляваща лихва за забава върху сумата за главница за периода 13.05.2022 г.
– 17.08.2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж. И З.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Дианабад“, бул. ****, да заплати на „С.О.З.“ АД, ЕИК ****, със седалище в гр.
Белград, Република Сърбия, и съдебен адрес: гр. София, бул. ****, ателие 4, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв., разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5