Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София,
09.08.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в
закрито заседание на девети август две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №10121 по описа на СГС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника „И.К.“ ЕООД по изпълнително дело №20198380402597 на ЧСИ М.Б.с рег. №838
от РКЧСИ, срещу разпореждане от 09.07.2019 г., с което е намалил разноските за
възнаграждение за адвокат на взискателя Б.Х.М.до размера на сумата от 276,00
лв. и е отказал да намали дължимата сума за таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят
излага доводи, че процесното възнаграждение е прекомерно предвид правната и
фактическата сложност на изпълнителното производство. Твърди, че процесуалният
представител на взискателя не е извършвал действия за защита и съдействие,
както и такива с цел удовлетворяване на вземането, а само за подаване на молба
за образуване на изпълнително дело. Счита, че упълномощеният представител
единствено е депозирал молба за образуване на изпълнителното производство, след
което вземането му е било удовлетворено в срока за доброволно изпълнение. Моли
съда да намали размера на разноските за възнаграждение за адвокат на взискателя
до размера на сумата от 200,00 лв. и да намали пропорционалната такса по т.26
ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.
Взискателят по изпълнителното дело Б.Х.М.в
законовия срок оспорва жалбата.
Частен съдебен изпълнител М.Б.е
депозирал мотиви по извършените от него изпълнителни действия, в които е
изложил становище за неоснователност на жалбата. Счита, че размерът на
претендираното възнаграждение за адвокат е определено като сбор от хонорара за
образуване на делото и този за водене на делото, като фактическата и правната
сложност на казуса не влияе на основанието за начисляване на тези разноски, а
при определяне дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ в материалния интерес се включва
и адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата и нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото,
както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Жалбата е подадена в срок от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК на
обжалване действие на съдебния изпълнител – определяне на размера на разноските
по изпълнението в частта за направените разноски от взискателя за адвокатско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство в процесното
изпълнително производство.
Предмет на обжалване по чл.435 ал.2 т.7 ГПК са разноските по изпълнението, претендирани от взискателя и възложени в
тежест на длъжника, които се определят от частния съдебен изпълнител. За техния
размер последният уведомява длъжника. В процесния случай по делото е установено,
че взискателят с договор за правна защита и съдействие е възложил на Адв.
дружество „Д.И З.“ да го представлява по изпълнителното дело, за което е
уговорил и платил в брой сумата от 300,00 лв., отбелязано на договора.
Б.Х.М.е сезирал на 17.06.2019 г. ЧСИ М.Б.с
рег. №838 от РКЧСИ с молба за образуване на изпълнително производство въз
основа на изпълнителен лист от 05.06.2019 г., издаден от СГС, ГО, І-6 състав,
по гр.д. №2000/2013 г., срещу жалбоподателя за събиране на парично вземане в
размер на 500,00 лв. Взискателят е възложил на съдебния изпълнител да изпрати
покана за доброволно изпълнение и да предприеме изпълнителни действия за
привеждане в изпълнение на изпълнителния лист.
ЧСИ е образувал изпълнително дело №2597/2019
г. и е изпратил покана за доброволно изпълнение, получена на 24.06.2019 г. С
възражение с вх. №36681 от 01.07.2019 г. жалбоподателят е отправил молба до ЧСИ
да намали размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до
размера на сумата от 200,00 лв. и размера на пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЧСИ, в отговор на което ЧСИ с разпореждане от 09.07.2019 г. е намалил
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от 300,00
лв. на 276,00 лв. и е уведомил страните.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че сложността на делото не предполага възлагане в тежест на
длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба
№1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
настоящия случай процесуалният представител на взискателя е извършил едно
фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство.
По съществото си молбата обаче не представлява волеизявление на процесуалния
представител, което да се различава от възложеното с молбата за образуване. С
оглед процесуалното поведение на страните и на ЧСИ, и при съобразяване с
обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, следва да се заключи, че в тежест на
длъжника следва да бъдат възложени разноски за дължимо на взискателя адвокатско
възнаграждение от 200,00 лв. по чл.10 т.1 Наредба №1 от 09.07.2004 г.
Отправеното до съда искане на
жалбоподателя за намаляване на размера на т.26 от ТТР към ЗЧСИ от съдебния
изпълнител следва да бъдат прието за основателно. Съгласно т.2 от ТР №3/2015 г.
по т.д. №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, всеки акт на съдебния изпълнител, с който
той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението,
може да
бъде оспорван от длъжника по реда на чл.435 ал.2 т.7 ГПК. В процесния случай
връчената на длъжника на 07.11.2018 г. покана за доброволно изпълнение е
единственият изходящ до него документ от ЧСИ, в който са определени разноските
по изпълнението. Съгласно т.26 Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители (приета с ПМС №92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр.35
от 28.04.2006 г., изм. и доп. бр.24 от 12.03.2013 г., доп. бр.63 от 01.08.2014
г., в сила от .08.2014 г.; изм. с определение №10729 от 29.08.2014 г. на ВАС на
РБ - бр.90 от 31.10.2014 г.; решение №15565 от 18.12.2014 г. на ВАС на РБ;
решение №13014 от 2.12.2015 г. на ВАС на РБ - бр.100 от 18.12.2015 г.) за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като в
конкретния случай същата следва да се определи по правилото на б.„е“.
Пропорционалната такса по т.26 съдът намира, че следва да се определи без
вземанията за разноски, т.е. и за адвокатско възнаграждение (в този смисъл
решение №517/28.06.2010 г. по гр.д. №1249/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО). Материалният
интерес по изпълнителният лист е главницата от 500,00 лв., за която сума
таксата за изпълнение на парично вземане е 60,00 лв. с ДДС. Заедно с
обикновените такси на ЧСИ по т.1 и 5 ТТР към ЗЧСИ общият сбор на таксите на
съдебния изпълнител е в размер на 108,00 лв., а не както посочения в поканата
за доброволно изпълнение – 144,00 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпореждане от
09.07.2019 г. на ЧСИ М.Б.с рег. №838 от РКЧСИ по изпълнително дело
№20198380402597, с което е отказал да намали разноските за възнаграждение за
адвокат на взискателя Б.Х.М., ЕГН **********, в частта за разликата над сумата от 200,00 лв., и с което е отказал
да намали разноските по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, в частта за разликата над сумата от 60,00 лв. с ДДС, като вместо него
постановява:
НАМАЛЯВА на основание
чл.78 ал.5 ГПК разноските, поставени в тежест на длъжника „И.К.“ ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, за адвокатско възнаграждение, претендирано
от взискателя Б.Х.М., ЕГН **********, по изпълнително дело №20198380402597 на
ЧСИ М.Б.с рег. №838 от РКЧСИ, от 276,00 лв. на 200,00 лв.
НАМАЛЯВА на основание
чл.78 ал.5 ГПК разноските, поставени в тежест на длъжника „И.К.“ ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, по т.26 от ТТР към ЗЧСИ по изпълнително
дело №20198380402597 на ЧСИ М.Б.с рег. №838 от РКЧСИ, от 96,00 лв. с ДДС на 60,00 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.