№ 137
гр. Велико Търново , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20214001000054 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 260028/13.10.2020 г., постановено по т. д. № 50/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Русе са осъдени АЛ. АНГ. П., ЕГН ********** и Д. Н. П., ЕГН **********,
двамата от гр. Русе, **********, солидарно да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, представлявано от М. В. - прокурист и П. Д. - изпълнителен директор, съд. адрес
гр. София, ********, ет. 8, бизнес сграда Ивел, сумата 34 907.46 евро - главница по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL14731 от 11.10.2006 г. и Допълнително
споразумение от 16.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.02.2018 г.
до окончателното изплащане, както и сумата 6 227 лв. съразмерни разноски по делото. Със
същото решение е отхвърлен предявения от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
представлявано от М. В. - прокурист и П. Д. - изпълнителен директор, чрез адв. Х.И. от
Адвокатско дружество „Ч, П и И.“, срещу АЛ. АНГ. П., ЕГН ********** и Д. Н. П., ЕГН
**********, двамата от гр. Русе, осъдителен иск ответниците да заплатят солидарно на
ищеца частично дължимите суми, произтичащи от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL14731 от 11.10.2006 г. и Допълнително споразумение от 16.06.2009 г. в
1
размер 1 472.87 евро, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане и сумата 837.41 лв. нотариални такси. С решението е осъдено „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, представлявано от М. В. - прокурист и П. Д. - изпълнителен
директор, съд. адрес гр. София, ********, ет. 8, бизнес сграда Ивел да заплати на Д. Н. П.,
ЕГН ********** от гр. Русе, ********** сумата 224 лв. съразмерни разноски по делото.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. И.А. от АК – Русе, в качеството й
на особен представител на АЛ. АНГ. П., ЕГН ********** от гр. Русе, ********** против
Решение № 260028/13.10.2020 г., постановено по т. д. № 50/2018 г. по описа на Окръжен съд
– Русе.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в осъдителната му част е
незаконосъобразно, като неправилността му е резултат от неправилна преценка на доводи,
факти и обстоятелства, неправилно приложение на материалния закон, задължителната
практика и необоснованост на изводите. Излага се, че съдът неправилно е приел, че
кредитът се разглежда, като отделни вноски, а не като цялост. Правото на банката за
обявяване на предсрочна изискуемост било реализирано чак през 2018 г. и се е погасило по
давност. На следващо място се излага, че в процесния договор са налице неравноправни
клаузи, които се явявали нищожни, както и бил налице анатоцизъм, което правило
допълнителното споразумение - също нищожно. Излага се също, че съдът не следвало да
допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока, а следвало да прилага само
действителните клаузи на договора за банков кредит.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и
да се постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, представлявано от М. В. - прокурист и П. Д. - изпълнителен
директор, съд. адрес гр. София, ********, ет. 8, чрез адв. Х.И. от САК, съд. адрес: ********
В същия се излага, че подадената жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му
част е правилно и законосъобразно.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Д. Н.
П., ЕГН ********** от гр. Русе, **********.
Постъпила е и въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
представлявано от М. В. - прокурист и П. Д. - изпълнителен директор, съд. адрес гр. София,
********, ет. 8, чрез адв. Х.И. от САК, съд. адрес: ********против Решение №
260028/13.10.2020 г., постановено по т. д. № 50/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част за
сумата от 837.41 лв. е незаконосъобразен, постановен при допуснати съществени
процесуални нарушения и несъобразен с представените и приети писмени доказателства.
2
Необосновани били мотивите на съда за недължимост на разноските за нотариални такси,
които били дължими на основание чл. 10, т. 3 от договора, по силата на който
кредитополучателите се били задължили да отговарят за разноските, свързани с
организиране и провеждане на принудителното изпълнение по представеното обезпечение, а
подготовката на кредита и предприемане на съдебни действия представлявали действия
именно по принудително събиране на задължението, поради което били неправилни
изводите на съда в обратната насока. Тези разноски представлявали вреда на кредитора,
която се намирала в пряка причинна връзка с неизпълнение на облигационната връзка. На
следващо място съдът не бил съобразил, че сумата от 435.41 лв. представлявали разноски за
подновяване на ипотеката, която била дължима на същото основание – чл. 10, т. 3 от
договора.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт в обжалваната му част и
да се постанови друг, с който да бъдат уважени предявените искове. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв. И.А.
от АК – Русе, в качеството й на особен представител на АЛ. АНГ. П., ЕГН ********** от гр.
Русе, **********. В същия се излага, че подадената жалба е неоснователна, а решението в
обжалваната му част е правилно и законосъобразно.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Д. Н. П.,
ЕГН ********** от гр. Русе, **********, чрез адв. П.Х. от САК, съд. адрес: гр. София,
********. В същия се излага, че подадената жалба е неоснователна, а решението в
обжалваната му част е правилно и законосъобразно.
С Определение № 260019/12.01.2021 г., постановено по т. д. № 50/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Русе е оставено без уважение искането на адв. И.А. от АК – Русе, в
качеството й на особен представител на АЛ. АНГ. П., ЕГН ********** от гр. Русе,
********** за изменение Решение № 260028/13.10.2020 г., постановено по т. д. № 50/2018 г.
по описа на Окръжен съд – Русе, в частта за разноските.
Постъпила е частна жалба от адв. И.А. от АК – Русе, в качеството й на особен
представител на АЛ. АНГ. П., ЕГН ********** от гр. Русе, ********** против Определение
№ 260019/12.01.2021 г., постановено по т. д. № 50/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе. В
същата се излага, че обжалваното определение е незаконосъобразно и вътрешно
противоречиво, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния
закон. Твърди се, че определеното й възнаграждение не е определено правилно и трябва да
се завиши.
Претендира са да се отмени обжалваното определение се постанови друго, с което са
й бъде увеличено определеното възнаграждение.
В срока по чл. 275, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Юробанк
3
България“ АД, ЕИК *********, представлявано от М. В. - прокурист и П. Д. - изпълнителен
директор, съд. адрес гр. София, ********, ет. 8, чрез адв. Х.И. от САК, съд. адрес: ********
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното:
Производството по търговско дело № 50/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе е
образувано въз основа на предявен от „Юробанк България“ АД гр. София, против АЛ. АНГ.
П. и Д. Н. П. и двамата от гр. Русе, иск да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца
сумите – 36 380.33 евро – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 837.41 лв. - нотариални такси.
В исковата молба се излага, че на 11.10.2006 г. между „Българска пощенска банка“
АД (сега „Юробанк България“ АД) и АЛ. АНГ. П. и Д. Н. П. е сключен договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 14731, по силата на който банката предоставила на
кредитополучателите кредитен лимит в размер на 41 400 евро, както следва: 8 930 евро за
покупка на конкретен недвижим имот и 32 470 евро за други разплащания, а
кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви
в сроковете и при условията на договора. За обезпечаване на кредита кредитополучателите
учредили договорна ипотека в полза на банката върху апартамент № 8, находящ се в гр.
Русе, ********, вх. 2 от 103.95 кв.м., заедно с избено помещение № 8 от 12.90 кв. м. и таван
№ 7. С решение от 01.11.2007 г. била вписана промяна в наименованието на „Българска
пощенска банка“ АД на „Юробанк и Еф Джи България“ АД. На 06.12.2007 г. между
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и „Юробанк и Еф Джи България“ АД бил сключен
Договор за прехвърляне на вземания за кредит, между които и процесния (чл. 24, ал. 1 от
договора), като „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД встъпил в правата на „Юробанк и Еф Джи
България“ АД по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 14731/11.10.2006 г.
(чл. 3 във вр. с чл. 1 от договора). Излага се, че на 16.06.2009 г. към Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 14731/11.10.2006 г. било сключено Допълнително
споразумение. Твърди се, че банката уведомила кредитополучателите за извършеното
прехвърляне при сключване на допълнителното споразумение, а също така и с нотариална
покана, чрез Нотариус И. К., рег. № 13046, том 7, № 45/08.11.2017 г., адресирана до АЛ.
АНГ. П. и нотариална покана, чрез Нотариус И. К., рег. № 13047, том 7, № 45/08.11.2017 г.,
адресирана до Д. Н. П.. Излага се, че по силата на подписаното между страните
допълнително споразумение кредитополучателите дали своето безусловно съгласие, като
оправомощават и упълномощават банката служебно да преоформи съществуващите, но
неплатени към момента на сключване на допълнителното споразумение просрочия, чрез
натрупването им към редовната главница по кредита, като след извършените
реструктурирания по кредитната сделка общия размер на кредита се увеличил до 39 016.40
евро, поради представените преди споразумението суми за погасяване на просрочията. В
4
допълнителното споразумение било уговорено, че за период от дванадесет месеца
съдлъжниците следва да погасяват кредита на равни месечни вноски, като конкретния
размер на същите се определял в погасителен план, представляващ неразделна част от
договора, анексите и допълнителните споразумения към същия. След изтичане на периода
на облекчено погасяване на общия дълг, кредитополучателите погасявали кредита на равни
месечни анюитетни вноски, като размера им се определял с погасителния план. Твърди се,
че съгласно чл. 3, ал. 4 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както
и при предсрочна изискуемост на кредита се дължала лихва в размер на сбора на лихвата за
редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта. По силата на чл. 4 от договора,
кредитополучателите дължали и следните такси: такса за управление на кредита в размер на
1.5 % върху размера на разрешения кредит, еднократно, платима при усвояване на кредита;
дължима годишна такса за управление в размер на 0.1 % върху размера на главницата, като
съгласно чл. 10, т. 3 от договора кредитополучателите са се задължили да отговорят за
разноските, свързани с организиране и провеждане на принудително изпълнение по
предоставеното обезпечение. Излага се, че поради неизпълнение на договорните си
задължения по чл. 6, ал. 1 и чл. 7 ал. 1 от договора и чл. 6 от допълнителното споразумение
за заплащане на дължимите погасителни вноски по кредита, се че кредитополучателите са
изпаднали в забава относно погасяване на предоставения кредит. Излага се, поради
непогасяване на погасителна вноска с падеж 19.01.2012 г., на основание чл. 18, ал. 1 от
договора банката обявила целия остатък от кредита за незабавно изискуемо и дължимо. В
последствие с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 08.10.2012 г.
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД прехвърлило на „Юробанк И Еф Джи България“ АД
всички свои вземания, произтичащи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL
14731/11.10.2006 г. За извършената цесия кредитополучателите били уведомени с
нотариална покана, чрез Нотариус И. К., рег. № 13046, том 7, № 45/08.11.2017 г., адресирана
до АЛ. АНГ. П. и нотариална покана, чрез Нотариус И. К., рег. № 13047, том 7, №
45/08.11.2017 г., адресирана до Д. Н. П.. На 11.01.2013 г. била в търговския регистър
промяна на наименованието на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в „Юробанк България“
АД.
Прави се искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумите от 36
380.33 евро – част от главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането, 837.41 лв. - нотариални такси.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от адв.
И.А. от АК – Русе, в качеството й на особен представител на АЛ. АНГ. П., ЕГН **********
от гр. Русе, **********, в който ответникът е оспорил предявения иск като неоснователен.
Възразява се за изтекла давност по чл. 110 и 111 от ЗЗД. Заявява се, че нотариалната покана
не е връчена по надлежния ред. Твърди се, че разпоредбите на чл. 3, ал. 2, 3 и 5 и чл. 6, ал. 3
от договора за кредит са неравноправни клаузи и нищожни.
5
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Д.
Н. П., ЕГН ********** от гр. Русе, **********, чрез адв. П.Х. от САК, съд. адрес: гр.
София, ********, в който ответникът е оспорил предявения иск като неоснователен.
Възразява, че кредитът в цялата му експозиция е станал предсрочно изискуем на 19.01.2012
г., от когато е започнала да тече погасителната давност. Заявява се, че исковата молба е
предявена близо година след изтичане на давността. Нотариалната покана не можела да
прекъсне давността. По отношение изтеклите лихви ответницата възразява за изтекла
давност по чл. 111, б. „в.“ ЗЗД. По отношение претенцията за 837.41 лв. нотариални такси се
излага, че не било ясно на какво основание се претендират и дали са платени.
Постъпила е допълнителна искова молба от „Юробанк България“ АД, гр. София. В
същата се излага, че твърди, че банката е обявила договора за предсрочно изискуем поради
непогасяването на вноска с падеж 30.12.2014 г. Излага се, че изискуемостта била настъпила
на 02.01.2018 г., а искът е предявен на 13.02.2018 г. Твърди се, че допълнителното
споразумение не било новация. Нотариалните такси в размер 837.40 лв. били платени от
банката във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост, уведомяването относно цесия
както и подновяване на договорната ипотека. Излага се, че кредитополучателят трябвало да
поеме това задължение на основание чл. 10, т. 3 от договора. Твърди се, че договорът за
кредит не съдържал неравноправни клаузи.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от адв. И.А. от АК
– Русе, в качеството й на особен представител на АЛ. АНГ. П. от гр. Русе. В същият отново
се излага, че се поддържа исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от Д. Н. П. от гр.
Русе, чрез адв. П.Х. от САК. В същият отново се излага, че са налице противоречиви
твърдения на банката за датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Освен това счита, за неправилно твърдението, че изискуемостта е настъпила на 02.01.2018 г.
– датата на връчване на нотариалната покана.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
На 11.10.2006 г. между „Българска пощенска банка“ АД (сега „Юробанк България“
АД) (кредитор) и АЛ. АНГ. П. и Д. Н. П. (кредитополучатели) - ответниците (солидарни
длъжници), e сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 14731/11.10.2006
г., по силата на който на АЛ. АНГ. П. и Д. Н. П. е предоставен кредитен лимит в размер на
41 400 евро, както следва: 8 930 евро за покупка на конкретен недвижим имот и 32 470 евро
за други разплащания, а кредитополучателите се задължили да върнат ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора, а кредитополучателите
се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при
условията на договора (чл. 1, ал. 1). Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора кредитополучателите
отговаряли солидарно. Уговорена била фиксирана годишна лихва в размер на 1.5 % през
първата година от срока на издължаване на кредита, а за всяка следваща година до крайния
6
срок на издължаване на кредита годишна лихва в размер на сбора на БЛП на банката за
жилищни кредити в евро (към датата на сключване на договора – 6 %) плюс надбавка от 0.4
пункта (чл. 3, ал. 1), при просрочие и предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателите дължали лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница плюс
наказателна надбавка от 10 пункта, такси за управление на кредита, усвояване на кредита, за
обработване на документи (чл. 3, ал. 4), както и такси за управление на кредита, усвояване
на кредита, за обработване на документи (чл. 4). Крайният срок за погасяване на кредита
бил 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка 19.10.2006 г. (чл. 5), като
се погасявал на месечни вноски, включващи главница и лихва във валутата, в която същият
е разрешен и усвоен – евро (чл. 6, ал. 1 и 2). Страните договорили (чл. 18, ал. 1), че при
непогасяване, на която и да е от вноска от кредита, както и при неизпълнение от страна
кредитополучателите, на което и да е задължение по договора, банката имала право да
направи кредита предсрочно изискуем, а според чл. 18, ал. 2 от договора неиздължаване на
три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по
кредита се превръщал в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната
вноска, като изискуемостта настъпвала, без да било необходимо каквото й да е
волеизявление на страните.
С банково бордеро № 416969/19.10.2006 г. по разплащателната сметка на АЛ. АНГ.
П. била преведена сумата от 41 400 евро с левова равностойност 80 971.36 лв.
С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 06.12.2007 г.
„Юробанк И Еф Джи България“ АД (сега „Юробанк България“ АД) прехвърлило на
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД вземанията си по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 14731/11.10.2006 г., ведно с прилежащите му споразумения.
На 16.06.2009 г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и АЛ. АНГ. П. и Д. Н. П.
(кредитополучатели) е подписано Допълнително споразумение, с което страните
констатирали, че към датата на сключване на споразумението задълженията на
кредитополучателите по договора за кредит били в общ размер на 39 016.40 евро, от които
38 090.02 евро – редовна главница, 160.94 евро – просрочена главница; 524.65 евро –
просрочена лихва и 240.79 евро – редовна лихва, като страните се споразумели за въвеждане
на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания; внасяне еднократно сумата от
347 евро; преоформяне на чрез натрупване към редовната главница (38 090.02 евро) на
разликата между погасената сума (347 евро) и общия сбор между просрочената главница и
просрочената лихва (160.94 евро – просрочена главница и 524.65 евро – просрочена лихва).
С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 08.10.2012 г.
„Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД прехвърлило обратно на „Юробанк България“ АД
вземанията си по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 14731/11.10.2006 г.,
ведно с прилежащите му споразумения.
Изпратени били нотариална покана, чрез Нотариус И. К., рег. № 13046, том 7, №
7
45/08.11.2017 г., адресирана до АЛ. АНГ. П. и нотариална покана, чрез Нотариус И. К., рег.
№ 13047, том 7, № 45/08.11.2017 г., адресирана до Д. Н. П., връчени на длъжниците при
условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК на 02.01.2018 г. на адрес: гр. Русе, **********, за да бъдат
уведомени, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на
условията по договора за кредит, същият е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, като
длъжниците са поканени в седмодневен срок от получаването им да погасят изцяло
задълженията си към банката.
Видно от Подробна справка по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 14731/11.10.2006 г. с АЛ. АНГ. П., раздел „Погасена лихва по договор за банков кредит
№ HL 14731/11.10.2006 г.“ (стр. 14 от д. и стр. 179 от д.) плащанията на сумите 1 709.31 евро
+ 43.02 евро + 1 568.33 евро = 3 320.66 евро са с вальор 27.03.2013 г. и са подредени на 15-
то, 16-то и 17-то място, но предходното плащане № 14 е с вальор 20.11.2007 г., а следващото
плащане № 18 е с вальор 05.12.2013 г., тоест плащанията на 27.03.2013 г. нарушават
хронологията на постъпленията.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - счетоводна експертиза
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че от банката
с банково бордеро № 416969/19.10.2006 г. по разплащателната сметка на АЛ. АНГ. П. е
преведена сумата 41 400 евро, левова равностойност – 80 971.36 лв. Дава заключение, че по
кредита са платени 62 вноски за главница в общ размер 5 211.88 евро и 62 вноски за лихви в
размер 17 158.72 евро. Първото просрочие по отношение на главницата по кредита било от
19.01.2012 г., а по отношение на лихвите – от 19.07.2012 г. На 27.03.2013 г. били внесени
3 320.66 евро (1 709.31 евро + 43.02 евро + 1 568.33 евро), които банката била отнесла за
погашение на лихвата, след което неизплатеното задължение по кредита било 37 821.93 евро
главница и 18 902.90 евро - лихва. Банката претендирала неплатена главница 36 380.33 евро,
която сума била с 1 441.60 евро по-малко, поради изтекла давност. Вещото лице дава
заключение, че по кредита банката е извършила две капитализации: 352.65 евро - лихва към
16.06.2009 г. и 1 120.22 евро - лихва към 19.05.2010 г. По отношение извлечението от
банковата сметка на А.П. (стр. 51-71 от д.) вещото лице е дало заключение, че в
извлечението информацията е дадена в хронологичен ред по дати и по последователност на
операциите на съответната дата. Справката е разпечатана от системата на банката на
08.02.2018 г. Последната операция е на 17.07.2012 г. След 17.07.2012 г. до 08.02.2018 г.
(датата на извлечението) нямало извършени банкови операции по сметката, обслужваща
кредита. Операциите с вальор 27.03.2013 г. за сумите 1 709.31 евро + 43.02 евро + 1 568.33
евро = 3 320.66 евро не се откривали в извлечението от банковата сметка на А.П. - IBAN
BG90BPBI7921**********, по която се обслужвал кредита. Вещото лице заявява, че е
получило от „Юробанк България“ АД извлечение от разплащателна сметка на „Юробанк“
във валута IBAN BG57BPBI99201********* (стр. 248), от което се виждало, че АЛ. АНГ. П.
е продал 3 000 GBP срещу 3 439.31 EUR. На 27.03.2013 г. със сумата 3 320.66 EUR e бил
погасен кредит от клиента кеш. Вещото лице посочва, че не била посочена банкова сметка,
по която било отразено това погасяване, както и нямало данни как е осчетоводена разликата
8
от 118.65 евро. В писмо от 02.09.2020 г. до вещото лице с приложени документи „Юробанк
България“ АД посочила, че сумата 1 441.60 евро - главница за периода 19.01.2012 г. -
19.01.2013 г. се считала погасена по давност, но не била сторнирана и не била претендирана.
От заключението на допуснатата и изслушана допълнителна съдебно – икономическа
експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че
длъжникът е внесъл сумата от 3 320.66 евро, които са намалили размер на дължимата лихва,
като това било видно от справката за платените лихви от лицето, която е приложена към
експертизата. Дава заключение, че съгласно приетите давностни срокове за главница и
лихви от банката, претендираната главница била намалена с частта, чийто давностен срок е
изтекъл.
От заключението на допуснатата и изслушана повторна допълнителна съдебно –
икономическа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се
установява, че съгласно предоставеното копие от банково бордеро № 3309130/25.03.2013 г.
лицето АЛ. АНГ. П. е внесъл банката сумата от 3 000 британски лири, които са
превалутирани и отнесени по процесния кредит. Лицето към момента на внасяне на сумата
имало два активни заема – ипотечен и потребителски. По правилата на банката суми от
кюповата сметка се разпределяли само по ипотечни кредити, поради което сумата,
превалутирана в евро била отнесена в намаление на лихвата по процесния кредит. Банката
не била взела счетоводна операция за отписване на сумата 1 441.60 евро поради изтекла
давност.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 260028/13.10.2020 г., постановено по т. д. № 50/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Русе е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно
обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 121 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото не се спори, а и видно от представения Договор за банков кредит на
9
11.10.2006 г. между „Българска пощенска банка“ АД (сега „Юробанк България“ АД)
(кредитор) и АЛ. АНГ. П. и Д. Н. П. (кредитополучатели) - ответниците (солидарни
длъжници), e сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 14731/11.10.2006
г., по силата на който на АЛ. АНГ. П. и Д. Н. П. е предоставен кредитен лимит в размер на
41 400 евро, както следва: 8 930 евро за покупка на конкретен недвижим имот и 32 470 евро
за други разплащания, а кредитополучателите се задължили в срок от 240 месеца, считано от
датата на откриване на заемната сметка 19.10.2006 г. Т.е. възникнало е правоотношение за
предоставяне на кредит, по силата на което банката е изпълнила задължението си да
предаде на кредитополучателите договорената сума, чрез превод по банкова сметка.
Към датата на сключване на процесния договор за кредит е приложим Закона за
защита на потребителите (в сила от 10.06.2006 г.) - кредитополучателите са потребители по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР от ЗЗП, а банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР от ЗЗП (в
ред. към момента на сключване на договора – 11.10.2006 г.). ЗЗП определя, че „финансова
услуга“ е всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично
пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане. Следователно, процесният договор има
характер на потребителски договор, за който са приложими разпоредбите на чл. 143 - 146 от
ЗЗП. Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. С оглед естеството на
спора съдът следва да се произнесе по валидността на договорните клаузи и след това
досежно дължимостта на сумите по договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на кредитополучателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а кредитополучателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. В случая съгласно чл. 5 от договора за
кредит, сключен на 11.10.2006 г., уговореният между страните краен срок за погасяване
(издължаване) на кредита, включително дължимите лихви, е 240 месеца, считано от датата
на откриване на заемната сметка по кредита. Безспорно е, че този срок не е изтекъл към
датата на подаването на исковата молба. Банката-ищец предявява осъдителен иск спрямо
ответниците относно на посочените в исковата молба суми като дължими главница (ведно
със законна лихва от датата на исковата молба) и такси, като твърди, че поради непогасяване
на погасителна вноска с падеж 19.01.2012 г. тя е имала основание съгласно чл. 18 от
договора и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и е обявила цялото задължение по кредита за незабавно
изискуемо.
Съобразно чл. 3, ал. 1 и 2 от договора за кредит за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката през първата година от срока на издължаване на
кредита фиксирана годишна лихва в размер на 1.5 %, а за всяка следваща година до крайния
срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в евро (БЛП),
валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорена надбавка от 0.4
10
пункта. Към момента на сключване на договора базовият лихвен процент на БПБ АД за
жилищни кредити в евро е в размер на 6 %. С разпоредбата е съгласуван първоначално
размера на базовия лихвен процент, но в нея не се съдържат условия за неговата промяна.
Преценката за неравноправния характер на договорна клауза трябва да се направи спрямо
момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за
които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество
да се отразят на по-нататъшното му изпълнение (Решение по дело С-186/2016 на Съда на
Европейския съюз). Договорната клауза следва да е изразена на ясен и разбираем език – при
договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения,
основани на добрата информираност и благоразумие (Решение по дело С-186/2016 на Съда
на Европейския съюз). В случая чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит са формулирани на
ясен и разбираем език, посочени са конкретни размери на базовия лихвен процент и
надбавката към момента на сключване на договора, поради което потребителите могат да
предвидят произтичащите за тях икономически последици. Общият размер на годишната
лихва, включващ два компонента, е определен достатъчно ясно, точно и разбираемо като
процент, по начин, който дава възможност на нормално осведомен и средно съобразителен
потребител да изчисли възнаградителната лихва. По изложените съображения, настоящият
състав намира, че клаузата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит не е неравноправна по
смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Ответникът П. е възразил, че е неравноправна и клаузата на чл. 3, ал. 5 от договора за
кредит, но видно, е че в действителност се касае за чл. 3, ал. 6 от договора за кредит:
„Действащият БЛП на БПБ не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните”. Настоящият състав приема, че е допусната техническа грешка от
ответникът П. при изписване с цифри на разпоредбата на чл. 3, ал. 5 (имащ предвид чл. 3, ал.
6) от договора за кредит. В чл. 3, ал. 5 от договора за кредит е посочено, че лихвата по
кредита се изчислява, като месецът се приема за 30 дни, а годината за 360 дни.
Съобразно чл. 3, ал. 6 от договора за кредит изменението на базовия лихвен процент е
предоставено изцяло на преценката на кредитната институция, без в договора да са
посочени факторите, които налагат евентуалната промяна. Изменението на лихвения
процент не е обвързано с конкретни обективни показателни и не може да се направи
заключение, че кредитополучателите са получили достатъчно точна информация за начина,
по които дружеството-жалбоподател (ищец в производството пред първостепенния съд)
може едностранно да променя цената на предоставената услуга. Прилаганата от „Юробанк
България” АД методология за формиране на базовия лихвен процент не е част от
съдържанието на договора за кредит. Следователно създадена е възможност за субективна
преценка на кредитната институция, която не съответства на изискването за
добросъвестност и обуславя неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора за кредит. Налице са общите предпоставки на чл. 143 от ЗЗП. Осъществена е и
хипотезата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП – съобразно формулировката на чл. 3, ал. 6 от договора за
11
кредит промяната в договорната лихва настъпва при изменение на базовия лихвен процент
без методологията за този промяна да е част от договора, т.е. на „на непредвидено в него
основание” съобразно чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Неуговарянето от страните на ясни правила за
методиката и условията за едностранна промяна на лихвения процент и съответно за
размера на анюитетните вноски по кредита обуславя невъзможност да се направи
заключение за съществуването на „основателна причина” по смисъла на чл. 144, ал. 2, т. 1 от
ЗЗП или за външни фактори, „извън контрола на търговеца” съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 от
ЗЗП. Не се установява наличието на предпоставките за прилагане на изключенията,
предвидени в чл. 144, ал. 2, т. 1 и чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Не се доказва по несъмнен начин
клаузата на чл. 3, ал. 6 от договора за кредит да е индивидуално договорена. Само по себе си
подписването на договора за кредит не е основание да се направи извод, че клаузите в него
са индивидуално договорени. По изложените съображения, настоящият състав приема, че
клаузата на чл. 3, ал. 6 от договора за кредит е неравноправна.
Клаузата на чл. 6, ал. 3 от договора за кредит – в случай, че по време на действието на
настоящия договор банката промени базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни
кредити в евро, размерът на погасителните вноски, определен в ал. 1, т. 2 се променя
автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписване на
договора дава своето неотменно и безусловно съгласие, е свързана с тази на чл. 3, ал. 6 от
договора за кредит, поради което не следва да се прилага в отношенията между страните с
оглед нищожността на чл. 3, ал. 6 от договора за кредит.
С оглед обаче на претенцията на ищеца, която касае единствено част от непогасената
главница и не се претендира договорна лихва (вж. исковата молба и допълнителната искова
молба) неравноправния характер на част от уговорените клаузи не влияе върху размера на
претендираната сума.
Сключеното допълнително споразумение не навежда на извод за индивидуално
договаряне при сключването на договора. Действително в допълнителното споразумение е
посочено, че с него се преследва цел - да се постигнат облекчени за длъжниците условия по
разплащане на дълга. С това допълнително споразумение е уговорен период на облекчено
погасяване – 12-месечен, уговорени са по-малки месечни вноски в този период, както и
намален БЛП, но само за този период. След изтичането, обаче, на този облекчен период е
предвидено, че върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през този период лихва.
Следователно, на практика се постига увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли
лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви. В случая, не се постига
облекчаване изпълнението на задълженията на длъжниците, а се утежнява тяхното
състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на
главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя
страна се начислява възнаградителна лихва. Ето защо, уговорките в допълнителното
споразумение към договора за кредит, за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
12
представляват анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, поради това са нищожни на
основание чл. 26, ал. 4, вр. с чл. 10, ал. 3 от ЗЗД (В т. см. Решение № 66/29.07.2019 г.,
постановено по т. д. № 1504/2018 г. по описа на Върховен касационен съд на Република
България, II т.о., докладчик съдията К. Н.). Анатоцизъм е допустим само в изрично
предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи. Съгласно чл. 294, ал. 2 от ТЗ
уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговците. В настоящия случай,
ответниците са физически лица. И на следващо място, липсва приета от БНБ Наредба по
смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД. Преструктурирането по чл. 13 от Наредба № 9 от 03.04.2008
г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на
специфични провизии за кредитен риск (отм.), не представлява предвидена в наредба на
БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 от 33Д.
С оглед на изложеното, съдът счита, че клаузите от допълнителното споразумение,
подписано на 16.06.2009 г. от „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, от една страна, и АЛ. АНГ.
П. и Д. Н. П., от друга, са нищожни – налице е анатоцизъм.
В тази му част обаче първоинстанционният съдебен акт, с който е отхвърлен иска за
сумата от 1 472.82 евро, за която е приел, че е налице анатоцизъм, не е обжалвано.
Представителите на „Юробанк България” АД твърдят, че поради непогасяване на
вноската с падеж 19.01.2012 г. остатъкът от задължението по договора за кредит е обявен за
предсрочно изискуем. В чл. 18, ал. 1 от договора за кредит е предвидена възможност при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от
кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката да направи кредита
изцяло или частично предсрочно изискуем. Съобразно чл. 18, ал. 2 от договора за кредит
при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или
частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано
от датата на падежа на последната вноска.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от него за предсрочно изискуем, включително и за вноските с
ненастъпил падеж към момента на изявлението. Предсрочната изискуемост на кредита
настъпва в момента, в който волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, достигне до длъжника-кредитополучател, при наличие на обективните
предпоставки за загубване на преимуществата на срока. От този момент целият или
непогасеният остатък от кредита е изискуем. Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което настъпва въз основа на изявление на една от страните при
наличието на обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на
задължението за връщане на заетата парична сума – превръща се от срочен в безсрочен.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - счетоводна експертиза се
13
установява, че първото просрочие по отношение на главницата по кредита е от 19.01.2012 г.,
а по отношение на лихвите – от 19.07.2012 г., като последното плащане е на 27.03.2013 г.,
когато били внесени 3 320.66 евро (1 709.31 евро + 43.02 евро + 1 568.33 евро), които
банката била отнесла за погашение на лихвата, след което неизплатеното задължение по
кредита било 37 821.93 евро главница и 18 902.90 евро - лихва. Не са наведени доводи и
няма данни след 27.03.2013 година да са извършвани вноски за погасяване на задълженията
по договора за кредит.
В отговора на исковата молба ответницата Д.П. е изрично е заявила, че не е оспорва
достигането на изявлението за предсрочната изискуемост на остатъка от задължението по
договора за кредит до посоченото лице. Довод за липса на предсрочна изискуемост на
остатъка от задължението по договора за кредит поради недостигане на изявлението на
кредитната институция до длъжника е наведен от адв. И.А. – особен представител на А.П..
При обикновеното другарство, каквото е налице в случая, всеки от другарите действа
самостоятелно, като неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито
вредят на останалите. Съществуващата общност на правата или задълженията на другарите,
или на основанието обуславя наличието на факти, които са общи за всички обикновени
другари и трябва да се установят еднакво спрямо тях. Основаните на тези факти правни
изводи също трябва да са еднакви спрямо всички обикновени другари. Обикновените
другари са обвързани във вътрешните си отношения от фактическите констатации на съда за
общите факти, съдържащи се в мотивите. Съдът счита, че моментът на настъпване на
предсрочната изискуемост на остатъка на задължението по договора за кредит следва да се
установи еднакво за всички кредитополучатели, които са обикновени другари.
До АЛ. АНГ. П. и Д. Н. П. са изпратени нотариални покани, рег. № 13046, том 7, №
45/08.11.2017 г. и рег. № 13047, том 7, № 45/08.11.2017 г., чрез Нотариус И. К..
Нотариалните покани са адресирани до адреса на ответниците (гр. Русе, **********), които
адреси са посочени като адрес за кореспонденция в Договор за кредит от 04.09.2007 г.
(съобразно уговорката в чл. 25), в учредената договорна ипотека и Допълнително
споразумение от 16.06.2009 г. В нотариалните покани се съдържа изявление, че кредитната
институция е обявила остатъка от задължението по договора за кредит за предсрочно
изискуем.
При сключването на договора и допълнителното споразумение кредитополучателите
АЛ. АНГ. П. и Д. Н. П. са посочили адрес на кореспонденция: гр. Русе, **********. В чл. 25
от договора страните са постигнали съгласие всички уведомления и изявления във връзка с
кредитното правоотношение да бъдат направени в писмена форма и да се считат получени
ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с
препоръчана поща, или с телеграма достигнат до адресите на страните, посочени в договора.
Страната, която промени адреса си се задължава да уведоми за това писмено съконтрагента
си и да посочи новия си адрес, като до изпълнение на това задължение всички съобщения,
достигнали до стария адрес се считат за получени.
14
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че предприетият от кредитора
начин на уведомяване на длъжниците за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез
нотариална покана, връчена на основание чл. 50 от ЗННД по реда на чл. 37 и сл. от ГПК и
конкретно – с поставяне на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК е осъществен редовно.
Следователно „Юробанк България“ АД е упражнило правото си да направи остатъка
от кредита предсрочно изискуем. Нотариалните покани до А.П. и Д.П. са връчени редовно
по реда на чл. 47 от ГПК на 02.01.2018 г. Следователно А.П. и Д.П. са уведомени надлежно
за изявлението на „Юробанк България” АД за обявяване на остатъка от задължението по
договора за кредит за предсрочно изискуем.
С получаването на нотариалните покани ответниците са изпаднали в забава по
отношение на целия непогасен остатък от дълга. При предявен осъдителен иск за вземане
въз основа на договор за банков кредит поради упражнено от кредитната институция право
да обяви кредита за предсрочно изискуем е релевантен факта на съобщаване на изявлението
на банката на длъжника. По изложените съображения и с оглед датите на връчване на
нотариалните покани на ответниците, настоящият състав приема, че предсрочната
изискуемост на остатъка от задължението по договора за кредит безспорно е настъпила на
02.01.2018 г. (на тази дата са връчени нотариалните покани на ответниците). От този момент
ответниците са изпаднали в забава и дължат законна лихва върху остатъка от задължението
по договора, обявен за предсрочно изискуем.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно - счетоводна експертиза
неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че
неизплатеното задължение по кредита е 37 821.93 евро - главница и 18 902.90 евро - лихва.
В случая банката претендира само неплатена главница 36 380.33 евро, която сума била с 1
441.60 евро по-малко, поради изтекла давност.
Претендират се и 873.41 лв. – нотариални такси във връзка с обявяването на договора
за предсрочно изискуем, на основание чл. 10, т. 3 и чл. 13, ал. 2 от договора. Съдът счита
тази претенция за частично основателна. Тя е такава само досежно сумата от 435.41 лв.
подновяване на ипотеката (чл. 10, т. 3 от договора). В останалата си част претенцията е
неоснователна. В договора и допълнителното споразумение изрично е посочено как се
формират задълженията на кредитополучателя – главница, лихви и такси, визирани в чл. 4 –
за управление и в Тарифата. Задължение в тежест на длъжника за заплащане на последващи
такси, между които и нотариални такива във връзка с обявяването на договора за
предсрочно изискуем, не е уговорено, нито в чл. 10, т. 3, нито в чл. 13, ал. 2 от договора.
Заплатените нотариални такси представляват такива административни разходи, които следва
да се покриват от събираната такса за администриране на просрочен кредит.
Ответниците се релевирали възражение за изтекла погасителна давност на исковите
суми. Същото е неоснователно.
Приложимата давност към вземането за главница е общата давност по чл. 110 от ЗЗД
15
- петгодишна. Съдебната практика е категорична, че анюитетните вноски за покриване на
отпусната главница не съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111 от ЗДД.
Давността е тригодишна единствено по отношение на вземанията за договорна лихва и
неустойка за забава, каквито в случая не се претендират.
При договора за заем (кредит) е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено
връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, както е в
настоящия случай, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното
връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл. 66 от
ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а те
представляват частични плащания по договора (Решение № 261/12.07.2011 г., постановено
по гр. д. № 795/2010 г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, IV г.
о., ГК и Решение № 28/05.04.2012 г., постановено по гр. д. № 523/2011 г., по описа на
Върховен касационен съд на Република България, III г. о., ГК).
Давността в случая е започнала да тече от настъпването на окончателния падеж -
02.01.2018 г. Прекъсната е на 13.02.2018 г., в момента на подаването на исковата молба.
От 02.01.2018 г. до момента, с който законът свързва подаването на исковата молба -
13.02.2018 г., очевидно не са изтекли повече от пет, респ. три години. Поради това
възражението за давност е напълно неоснователно.
Решение № 260028/13.10.2020 г., постановено по т. д. № 50/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Русе е обжалвано от ищеца само в частта, с която са отхвърлени предявените
искове за сумата от 837.41 лв. нотариални такси.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 430 от Търговския закон, във връзка с чл. 79 и чл. 121 от Закона за
задълженията и договорите са основателни и доказани за сумата 34 907.46 евро - главница
по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 14731 от 11.10.2006 г. и
Допълнително споразумение от 16.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от
13.02.2018 г. до окончателното изплащане. В останалата част – за сумата от над 34 907.46
евро, претенциите за главница са неоснователни и недоказани. Основателен е искът за
сумата от 435.41 лв. – нотариална такса за подновяване на ипотеката, а в останалата си част
до размер от сумата от 837.41 лв. нотариални такси, предявеният иск е неоснователен и
недоказан.
Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с тези на
първостепенния съд, поради което Решение № 260028/13.10.2020 г., постановено по т. д. №
50/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
сумата от 435.41 лв. – нотариална такса за подновяване на ипотеката, на основание чл. 271,
ал. 1, предл. трето от ГПК следва да се отмени и да се постанови друго, с което ответниците
16
да бъда осъдени да заплатят на ищеца сумата от сумата от 435.41 лв. – нотариална такса за
подновяване на ипотеката, а в останалата му обжалвана част, следва да се потвърди.
По отношение на обжалваното Определение № 260019/12.01.2021 г., постановено по
т. д. № 50/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе.
С Определение № 260019/12.01.2021 г., постановено по т. д. № 50/2018 г. по описа на
Окръжен съд – Русе е оставено без уважение искането на адв. И.А. от АК – Русе, в
качеството й на особен представител на АЛ. АНГ. П., ЕГН ********** от гр. Русе,
********** за изменение Решение № 260028/13.10.2020 г., постановено по т. д. № 50/2018 г.
по описа на Окръжен съд – Русе, в частта за разноските.
За да остави без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, Русенският окръжен съд е
съобразил, че възнаграждението на процесуалния представител на ищците е определено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (НМРАВ), с оглед материалния интерес на иска и при
приложение на правилата на чл. 78 от ГПК.
Настоящата инстанция намира, първоинстанционният съд правилно е приложил
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (НМРАВ).
Неоснователно обаче не е уважено възражението на процесуалния представител на
ответника П. за определяне на възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от НМРАВ, доколкото
проведените открити съдебни заседания са пет. Т.е възнаграждението на назначения особен
представител следва да се увеличи с 300 лв., която сума редуцирана с оглед отхвърлената
част на предявените искове е в размер на 22.13 лв.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция АЛ. АНГ. П. и Д. Н. П. следва да
бъдат осъдени да заплатят на „Юробанк България” АД сумата от 16.75 лв. – направени
разноски пред въззивната инстанция.
АЛ. АНГ. П. следва да бъде осъден да заплати на „Юробанк България” АД сумата 2
690 лв. – заплатено възнаграждение на особен представител за въззивната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. второ от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260028/13.10.2020 г., постановено по т. д. № 50/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Русе, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д. Ш. и П. Д. против АЛ. АНГ.
17
П., ЕГН ********** и Д. Н. П., ЕГН **********, двамата от гр. Русе, ********** иск за
сумата от 435.41 лв. – нотариална такса за подновяване на ипотеката, вместо което:
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА АЛ. АНГ. П., ЕГН ********** и Д. Н. П., ЕГН **********, двамата от гр.
Русе, ********** да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д. Ш. и П. Д. сумата от 435.41 (четиристотин тридесет и пет лева и 41
ст.) лв. – нотариална такса за подновяване на ипотеката.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260028/13.10.2020 г., постановено по т. д. № 50/2018
г. по описа на Окръжен съд – Русе в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА АЛ. АНГ. П., ЕГН ********** и Д. Н. П., ЕГН **********, двамата от гр.
Русе, ********** да заплатят на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260,
представлявано от Д. Ш. и П. Д. направените по делото разноски пред въззивната инстанция
в размер на двете инстанции в размер на 16.75 (шестнадесет лева и 75 ст.) лв., на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА АЛ. АНГ. П., ЕГН ********** от гр. Русе, ********** да заплати на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д. Ш. и П. Д. сумата 2 690
(две хиляди шестстотин деветдесет) лв. – заплатено възнаграждение на особен представител
за въззивната инстанция.
ОТМЕНЯВА Определение № 260019/12.01.2021 г., постановено по т. д. № 50/2018 г.
по описа на Окръжен съд – Русе, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Д.
Ш. и П. Д. да заплати на адв. И.Б. А. от АК – Русе, назначена за особен представител на АЛ.
АНГ. П., ЕГН ********** от гр. Русе, **********, допълнително възнаграждение за
първоинстанционния съд в размер на 22.13 (двадесет лева и 13 ст.) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
18
1._______________________
2._______________________
19