В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Славчева | |
Гражданско I инстанция дело |
И за да се произнесе, взе в предвид следното: Производството е образувано по жалба на М. В. Т., ЕГН *, гр. З., ул."К."6,обл.С.; М. Р. Т., ЕГН *, гр.З., ул."К."6,обл.С. и Ц. Р. Т., ЕГН *, гр.3., ул."К."6,обл.С.,предявена чрез пълномощника им *.Б.П.- СмАК, А.б. - С., ул."Х.А"*, бл.*, вх.*, ап.*,съдебен адрес за призоваване: *.Б.П. - СмАК, А. б. - С., ул."Х.А." *, бл.*, вх.*, ап.*. В жалбата твърдят, че са преки наследници на Р.Ц.Т., б.ж.на гр.З., починал на 21.08.2004 г., който е * и пряк наследник на Ц.Г.Т (С.А.Т. - съгласно декларация се идентичност на лице с различни имена), б.ж. на гр.З., общ. З. (удостоверение за наследници № */*г. и удостоверение за наследници № */* година на Община-З.). Твърдят още, че един от наследниците на Ц.Г.Т., а именно — А.Ц.Т. (* на наследодателят им), на 04.03.1992 г. е подал заявление Вх.№ */* година до О. поземлена комисия, гр.З. за възстановяване правото на собственост на земи, находящи се в землището на гр. З. на наследниците на Ц.Г.Т., като основание за възстановяване правото на собственост е извлечение от емлячен регистър том *, стр.*, партида *, на името на наследодателят им А.А.Т. и декларация от ТКЗС "З."-З.. Твърди още, че наследниците на А.А.Т. (Ц. Г.Т. ) решили доброволно да уредят въпросите относно оставеното им наследство, но се оказало, че наследодателят им докато бил жив към 21.08.2004 година, а и те след неговата смърт, в качеството им на наследници не са получавали и не са им връчвани никакви решения за възстановяване правото на собственост или за отказ. При извършена проверка в ОЗС установили, че с Решение № */* от 03.02.1993 г., О. С. „ЗГ", З. по заявление Вх. № */04.03.1992г. признала правото на собственост на наследниците на Ц. Г.Т. в съществуващи стари(възстановими) реални граници на следните имоти: нива от * дка находяща се в гр.З. в м."К.л."; ливада от *дка, находяща се в землището на гр.3., в м."К." и ливада от * дка, находяща се в землището на гр.З. в м."К.-Ч.", както и е отказала да възстанови правото на собственост на следните имоти: нива от * дка,находяща се в землището на гр.З.,м."К." и нива в размер *дка., находяща се местността „Б.в.", в землището на гр.З.. Решението е постановено от ПК в състав: *-И.П., *-А.Б. и *-В.Т. - общ състав 3 души и без да предприеме процедура по връчването на това Решение ПК(ОСЗ)-З. по реда на чл.14 ал.2 от ЗСПЗЗ и влезе в законна сила още същият ден с друго Решение пак под №*/* от 03.02.1993 г., О. С. „ЗГ", З. по заявление Вх.№*/*г. ВЪЗСТАНОВЯВА правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на три имота, но в друг състав:*- И.П., *: В.Т., *: В.С., Б.К., И.Ц. и И.К.,* и *общо 6(души).Твърди още, че решението не им е връчвано на жалбоподателите по реда на чл. 19 ал.8 изр. второ от ППЗСПЗЗ, според която норма решението се съобщава на заинтересованите лица по реда на ГПК, предвид което обосновава правен интерес от подаването на настоящата жалба, което право се твърди,че възниква от деня на узнаването за издаденото процесно решение-10.03.2011 година. Иска се да бъде отменено Решение № * от 03.02.1993г. на О. С. „ЗГ" - З.(ОСЗ)издадено по заявление вх. № */04.03.1992 г. със заявител А.Ц.Т. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Ц. Г. Т. б.ж.на гр.З., в частта с която се ОТКАЗВА ДА ВЪЗСТАНОВИ правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти-нива от *дка, находящ се в землището на гр.З., м."К." и нива в размер *дка., находяща се местността „Б.в.", в землището на гр.З., като незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуални правила и бъде постановено друго, с което да се възстанови правото на собственост върху процесиите имоти. Претендират за разноски. В съдебно заседание жалбоподателите редовно и своевременно призовани не се явяват и се представляват чрез пълномощника си *. П., която поддържа изцяло депозираната жалба. Ответникът О. С. "ЗГ" гр.З., редовно и своевременно призована не изпраща представител. В писмено становище оспорва подадената жалба и предлага да бъде оставена без уважение. Съдът, след като взе в предвид изложеното в депозираната жалба,становището на процесуалния представител на жалбоподателите, писменото становище на ответника и след като обсъди доказателствата по делото,прие от фактическа и правна страна следното: Няма спор по делото, че жалбоподателите са преки законни наследници на Р.Ц.Т.,починал на 21.08.2004 година и внуци на Ц.Г.Т.,починал на 02.09.1983 година, за който е съставен акт за смърт № * от 05.09.1983 година. Със заявление вх. № * от 04.03.1992 година единият от синовете на общия наследодател – А.Ц.Т. е заявил за възстановяване земеделски земи съответно-нива с площ * дка, в м. "К.л."; ливада с площ *дка в м. "К.";ливада с площ * дка в м "К.,Ч.”,нива с площ * дка в м.К. и нива с площ *дка в м."Б." (л.15 от делото). На л.16 е приложена декларация от заявителя А.Г.Т., съгласно която Ц. Г.Т. и С.А. Т. са имената на едно и също лице. На гърба на л.16 от делото е приложено ксерокопие от декларация изх. №* от 31.01.1992 година, съгласно която С.А.Т. е внесъл в ТКЗС следните земи-в м."К.л." * дка;м. "К." * дка и м. "К.,Ч." ** дка,като не е посочен вида на внесена земя. Представено е удостоверение № * от 26.01.2010 година относно декларирани от А.А.А.Т.(който е лице неучастващо в делото,нито има ангажирани доказателства каква е връзката му с жалбоподателите) за извършено записване в емлячен регистър том *,стр.* на описаните имоти, което доказателство е неотносимо и не следва да бъде предмет на разглеждане от настоящия съд. По делото е представена и заповед №* от 09.06.2003 година на ОД „ЗГ” С.,съгласно която на основание чл.60 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и във връзка с параграф 130 и 131 от ПЗР на ЗИД на Закона за горите, решенията на О. С. „ЗГ” З. за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ, както и тези за оземляване на безимотни и малоимотни граждани следва да се подписват от * И.П., А.З.Б. и*и * В.Т., която заповед е доведена до знанието посочените лица, удостоверили го с подписа си. При така установените факти и с оглед с нормата на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, според която решението се съобщава на заинтересованите лица по реда на ГПК,подадената жалба е процесуално недопустима,поради просрочие.С оглед представената по делото разписка,подписана от съпругата на един от преките наследници на общия наследодател А.Т.,починал на 13.05.2003 година – В.Р.Т. е удостоверено по надлежен ред получаването на издаденото от О. С. „ЗГ”гр.З. решение на №*от 03.02.1999 година, като е отбелязано поето от нея задължение да предаде на наследниците на общия наследодател Ц. Г. Т.. По този начин е изпълнено законовото задължение след постановяването му, то да се съобщи на заинтересованите лица по реда на ГПК. В тази връзка неоснователен е доводът в подадената жалба, че на наследниците по земеделската реституция е предоставено решение на ОС "ЗГ", подписано от трима членове * И.П., А.З.Б. и * и * В.Т., предвид постановеното в същия ден, под същия номер позитивно решение, подписано от шест души членове, което се поддържа, че не е връчвано на жалбоподателите, с което се обосновава и искането за отмяна първоначално постановеното решението в частта, с която е постановен отказ за реституция на два имота. С това процесно решение(подписано от трима членове на ПК-началник,зам.началник и главен специалист) се възстановяват три от заявените имоти в съществуващи реални граници на наследници на Ц. Т., а за невъзстановените е обективиран отказ, мотивиран с непредставени документи за собственост. Съществено е, че е връчен на един от наследниците на общия наследодател препис от решението, подписан от началник,зам.началник и член на комисията, с който се възстановява собствеността на част от заявените за реституция и съответно е отказана реституция на имот.Това решение по данни на жалбоподателите и видно от представената по делото разписка е връчено на 10.12.2009 година на съпругата на починалия пряк наследник на общия наследодател Ц. Т.-А.Т.,поради което двуседмичния срок за атакуването му е изтекъл на 25.12.2009 година. Следователно жалбата депозирана на 23.03.2011 година се явява просрочена. В тази връзка другия екземпляр на решението №* от 03.02.1999 година,в който е посочено,че се издава в изпълнение на чл.18д ал.4 от ППЗСПЗЗ и допълва, и изменя решение № * от 03.02.1999 година, следва да се има предвид, че същото е изцяло позитивно,уважава се заявлението за реституцията на три от заявените имоти, съгласно заявление вх.№* от 04.03.1992 година, дори в повече от поисканото, т.е свръхпетитум и с оглед положително разрешаване на претенциите, липсва интерес от жалба. Без значение е също така,че първоначално постановеното решение е подписано от трима членове на комисията, защото то представлява индивидуален административен акт, който има конститутивно действие относно възникване на вещните права върху обособен обект на реституция. Компетентна да го издаде е била ПК, действаща като колективен орган, съгласно чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Тъй като в този нормативен акт и в ЗСПЗЗ не е посочено, че решението на ПК следва да се подпише от всички членове на ПК, то се е прилагал субсидиарно ЗАП (отм), който в чл. 15, ал. 2 изисква за действителността на административния акт, издаден от колективен административен орган полагане на подпис от председателя и секретаря му. С нормата на чл. 60а от ППЗСПЗЗ е потвърден този принцип, като е въведено изискване решението да се подписва само от началника на ОСЗГ и определено със заповед на директора на ОД "ЗГ". Освен това обстоятелството,че в правния мир съществува и друго решение подписано освен от посочените лица, визирани в заповед № * от 09.06.2003 година на ОД „ЗГ”С.-още трима членове на комисията не опорочава по никакъв начин връчването на процесното реституционно решение и не обосновава допустимост на подадената жалба. Както вече се отбеляза по-горе, това ешение е изцяло позитивно,поради което страните нямат интерес от депозиране на жалба и обстоятелството,че същото не е връчено на жалбоподателите не обосновава автоматически извод за процесуални нарушения,обуславящи отмяната на отказа за реституция. Постановеното и връчено решение от поземлена комисия на наследниците на общия наследодател с три подписа(идентично по номер, дата на издаване и съдържание с решението, което се съхранява в регистъра на административния орган) е оформено съгласно изискванията на цитираната по-горе заповед № *, т.е подписано е от лицата, които съгласно заповедта са оторизирани да подписват решенията за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ. Следователно, налице е редовно връчване на реституционното решение на наследник на общия наследодател, получено на 10.12.2009 година, което не е оспорено по надлежен ред от наследниците на общия наследодател в сроковете по ГПК,поради което жалбата се явява недопустима.Ще следва да се отмени даденият ход по съществото на спора, а делото се върне в стадия на съдебното дирене,да се остави без разглеждане подадената жалба и се прекрати производството, поради процесуална недопустимост на подадената жалба, като просрочена. По изложените съображения , Златоградски районен съд, О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ даденият ход по съществото на спора с протоколно определение от 06.06.2011 година и ВРЪЩА делото в стадия на съдебното дирене. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, поради просрочие жалбата на М. В. Т., ЕГН *, гр.З.,ул."К."6,обл.С.; М. Р. Т., ЕГН *, гр.З.,ул."К."6,обл.С. и Ц. Р.Т., ЕГН *, гр.3., ул."К"*,обл.С.,предявена чрез пълномощника им *. Б.П.-СмАК,А.*.-С.,ул."Х.А."*,бл.*,вх.*,ап.*,съдебен адрес за призоваване: *.Б.П.-СмАК,А.*.-С.,ул."Х.А." *, бл.*, вх.*,ап.*. ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №109/2011 година по описа на Златоградски районен съд,поради недопустимост на подадената жалба. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.С., в едноседмичен срок от съобщението му на страните по делото. СЪДИЯ:М.С. |