№ 33
гр. Враца, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско
дело № 20221400500007 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на К. Х. И., ЕГН **********, П. Ц. И., ЕГН
**********, П. П. Ц., ЕГН **********, Ц. П. Ц., ЕГН **********, всички с адрес с. ***,
чрез адв. Н. М. и П. Д., срещу решение № 260438 от 27.09.2021 г., постановено по гр. д. №
447/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, в частта му, в която е отхвърлен предявеният
от жалбоподателите иск срещу ЗД „Бул Инс" АД гр. София за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди за сумата над:
- 5000,00 лева до 12000,00 лева, ведно със законната лихва, за П.И.;
- 3000,00 лева до 8000,00 лева, ведно със законната лихва, за К.И.;
- 3000,00 лева до 8000,00 лева, ведно със законната лихва, за П.Ц.;
- 3000,00 лева до 8000,00 лева, ведно със законната лихва, за Ц.Ц..
Жалбоподателите считат, че районният съд, анализирайки доказателствата по делото,
правилно е заключил, че са налице предпоставките за дължимост на обезщетение по чл. 432
КЗ, но считат, че при определяне на неговия размер не са съобразени всички обстоятелства,
съответстващи на тежестта на причинения противоправен резултат и степента на
претърпени вреди, следствие на което не е определен справедлив размер на обезщетение
1
съгласно текста на чл. 52 ЗЗД. В подкрепа на това оплакване за порочност в жалбата се
тълкува критерия "справедливост" и се посочват в конкретния случай какви обстоятелства
следва да се вземат предвид при определяне на справедливо обезщетение, а именно
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и други физически болки и страдания.
По-конкретно се твърди, че спрямо П.И. не са отчетени претърпените от него
физически болки в областта на главата и по цялото тяло, с най-голяма интензивност в
областта на поясния отдел на гръбначния стълб и в левия крак, който изтръпвал, следствие
на които травми е извършена рентгенография, консултация с невролог, прием на предписани
медикаменти и болкоуспокояващи при лечение в домашни условия. Твърди се, че
настъпилото произшествие е дало отражение върху психическото състояние на П.И., който
започнал да се чувства тревожен, изнервен, изолирал се, отказвал да ходи на работа, а в
първите дни след случилото се и да разговаря и да приема храна, нарушена била
способността му да спи спокойно, изпитвал страх при шофиране, спомняйки си за
инцидента и съществуващата опасност за живота на него и неговото семейство, с оглед на
което потърсил медицинска помощ, в резултат на която били предписани лекарства.
Релевира се, че при определяне размера на обезщетението за К.И. съдът не е отчел
високата степен на болки, които тя изпитвала, в областта на главата и по цялото тяло,
приема на обезболяващи и лечението в домашни условия. Като неотчетени се посочват
даденото отражение от случилото се върху психическото състояние на К.И., а именно
чувствала се потисната, напрегната, изпадала в пристъпи на тревожност при връщане на
спомена за случилото се, останала в изолация след случилото се, редуцирала храненето си,
не можела да спи спокойно, за което си състояние потърсила медицинска помощ, в резултат
на която й били предписани лекарства.
Като неотчетени обстоятелства при съобразяване на критерия "справедливост" при
определяне размера на обезщетението спрямо Ц.Ц. се посочват високата степен на
изпитваните от лицето физически болки в областта на главата и цялото тяло, от които с най-
голяма интензивност в областта на дясното рамо, на което е извършена и рентгенография,
приемани били болкоуспокояващи и лечение в домашни условия. Останали неотчетени
обстоятелства влияещи върху размера на обезщетението според жалбоподателите са
оказаното влияние от случилото се върху психическото състояние на Ц.Ц., а именно
чувствал се тревожен и изнервен, бил неспокоен, нарушен му бил сънят, по време на сън от
преживения стрес започнал да се изпуска по малка нужда, загубил интерес към всичко,
отказвал семейни събирания, престанал да излиза с приятели, страхувал се да пътува в
превозни средства, за което му състояние била потърсена медицинска помощ.
Твърди се във въззивната жалба, че не са взети предвид всички обстоятелства,
настъпили от случилото се и относими към определяне размера на обезщетението и спрямо
П.Ц., сред които високата степен на физическа болка в областта на главата и по цялото тяло,
с най-голям интензитет в областта на раменната става и врата, по повод на което била
2
извършена рентгенография; отражението от случилото се върху психическото й състояние –
П.Ц. станала неспокойна, напрегната, изпитвала страх и се будела нощем, чувствала се
безинициативна, често плачела и говорела за случилото се, отказвала да общува с приятели;
нямала желание да пътува с превозно средство; редуцирала храненето си, изолирала се
вкъщи, не можела да спи нощем от изпитваното безпокойство, сънувала кошмари, за което й
състояние била потърсена медицинска помощ, в резултат на която й били предписани
лекарства.
Според жалбоподателите, несъобразяването на съда с всички тези обстоятелства,
включително на временната неработоспособност, е довело до неправилно отчитане на
тежестта на получените вреди, а от там и до несправедливо определяне на размера на
обезщетението, който се следва на всеки един от тях.
Отделно се твърди, че районният съд не се е съобразил и с установения лимит на
отговорността на застрахователите към момента на възникване на произшествието,
определен на основание чл. 226 КЗ и очертаващ еквивалентния размер на обезщетение в
такива случаи. Посочва се, че процесното ПТП е настъпило на 26.08.2020 г., към който
момент е бил увеличен минималния праг на застрахователната сума по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", което предполага и по-голям
размер на обезщетение. Твърди се, че районният съд не е съобразил размера на
обезщетението с икономическата конюнктура в страната, съобразно инфлацията в страната,
обезценяването на лева и нарастването на цените, израз на която е промяната в минималната
работна заплата.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че районният съд не е определил и
съответно присъдил правилно разноските, дължими на ответника, като не е взел предвид
както направеното възражение за прекомерност, така и не е определил размерът им в
съответствие с размера на отхвърлената част от иска.
При тези съображения се иска решението в атакуваната му част да бъде отменено и да
бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени до посочения във
въззивната жалба размер. Претендират се направените пред двете съдебни инстанции
разноски, като се прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от другата
страна.
Въззивната жалба е връчена на ЗД „Бул Инс" АД гр. София, от който в указания
законен срок няма подаден писмен отговор по нея.
Въззивниците, редовно уведомени за откритото съдебно заседание по делото, не се
явяват и не се представляват. От процесуалния им представител е постъпила писмена молба,
в която не е възразено срещу хода на делото в тяхно отсъствие. Заявено е становище, че
поддържат въззивната жалба по изложените в нея съображения и молят тя да бъде уважена.
Претендират разноски и правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за представителство на въззиваемия.
Въззиваемото дружество "ЗД Бул Инс" АД гр. София също редовно уведомено за
3
откритото съдебно заседание по делото не изпраща представител. От пълномощника му по
делото е постъпила писмена молба, в която се позовава на справедливо определяне на
обезщетението, цитирайки съдебна практика и обосновавайки, че претендирания размер на
обезщетението е завишен и същият зависи от съвкупната преценка на множество критерий.
Иска се съдът да остави без уважение въззивната жалба. При условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на въззивниците.
Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районният съд е бил сезиран с искова молба от К. Х. И., П. Ц. И., П. П. Ц. и Ц. П. Ц.
срещу ЗД „Бул Инс" АД гр. София с искане последното да бъде осъдено да им заплати
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както следва:
20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди на П. Ц. И., 15 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди за К. Х. И., 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за П. П.
Ц. и 15 000 лева обезщетение за неимуществени вреди за Ц. П. Ц.. В обстоятелствената част
ищците са посочили, че на 26.08.2020 г., около 15 часа в гр. Враца, на кръстовището на бул.
„Мито Оризов“ и ул. „Баба Илийца“ е настъпило ПТП между л.а. марка „Форд“, с рег. № ВР
*** СА, управляван от Т. И. Й., и л.а. марка „Фолксваген“, с рег. № ВР *** СА управляван
от П. Ц. И., в който са пътували и останалите ищци К.И., П.Ц. и Ц.Ц.. Релевирали са доводи,
че пътният инцидент е настъпил при следния механизъм: л.а. „Форд“ с рег. № ВР *** СА,
управляван от Т. И. Й., се движел по ул. „Баба Илийца“ с посока на движение към бул.
„Мито Оризов“ и на кръстовището със същия булевард не спрял на знак «СТОП», не
пропуснал и реализирал ПТП с движещия се по път с предимство по бул. „Мито Оризов“
л.а. „Фолксваген“ с рег. № ВР *** СА, управляван от П. Ц. И.. Заявяват, че описаното пътно
произшествие е било посетено на място от органите на МВР, като за инцидента е съставен
Протокол за ПТП № 1763842/26.08.2020 г. Изложили са твърдения, че виновен за настъпване
на ПТП е водачът на л.а. „Форд“ с рег. № ВР *** СА, Т. И. Й. е нарушил чл. 50, ал. 1 ЗДП, за
което нарушение бил издаден АУАН № 295413/26.08.2020 г. Твърди се, че на място е
пристигнал екип на ЦСМП, но тъй като никой от водачите и пътниците не е получил
фрактури, същите са освободени за домашно лечение. Посочили са, че следствие на пътно-
транспортното произшествие са претърпели неимуществени вреди. Водачът П.И. изпитвал
силни болки в областта на главата и по цялото тяло, но най-интензивни в областта на
поясния отдел на гръбначния стълб и в левия крак, който е изтръпвал. Извършени му били
рентгенографии на гръбначния стълб и бил насочен към невролог, както и му били
предписани лекарства „Алфамил“ и „Милгама“. Приемал обезболяващи и провеждал
лечение в домашни условия. Посочва се, че настъпилото произшествие дало отражение и на
психиката на П.И. - чувствал се тревожен и изнервен, изолирал се вкъщи, отказвал да ходи
на работа, като първите дни отказвал да разговаря с когото и да било, както и да приема
храна, не спял спокойно, страхувал се да шофира, връщал се многократно към инцидента и
4
опасността, която е съществувала за неговия живот и здраве и за тези на неговите деца и
съпруга. Потърсил медицинска помощ и му били изписани лекарства. В исковата молба се
излагат твърдения, че след инцидента пътникът К.И. също изпитвала силни болки в областта
на главата и по цялото тяло, за което приемала обезболяващи и се лекувала в домашни
условия. Посочено е, че настъпилото произшествие дало отражение и върху нейната
психика - чувствала се потисната и напрегната, определени ситуации реактивирали спомен
за произшествието и предизвиквали пристъпи на тревожност, изолирала се в вкъщи,
редуцирала храненето си и не е можела да спи от изпитваното безпокойство. Потърсила
медицинска помощ и били изписани лекарства. Релевира се, че случилото се е повлияло на
пътника Ц.Ц., който изпитвал силни болки в областта на главата и по цялото тяло, но най-
интензивни в областта на дясно рамо, на което била извършена рентгенография, приемал
също обезболяващи и се лекувал в домашни условия. Настъпилото произшествие дало
отражение и върху неговата психика - чувствал се тревожен, изнервен и неспокоен, не спял
спокойно, започнал да се изпуска по малка нужда, загубил интерес към всичко, отказвал
всякакви семейни събирания, престанал да излиза с приятели и се страхувал да пътува в
превозни средства. И той бил потърсил медицинска помощ. Излагат се доводи, че
инцидентът се отразил и на пътника П.Ц., която изпитвала силни болки в областта на
главата и по цялото тяло, но най-интензивни в областта на лява раменна става и във врата,
извършена и била рентгенография на лява раменна става, приемала обезболяващи и била в
режим на покой в домашни условия. Настъпилото произшествие се било отразило и върху
нейната психика - била неспокойна, напрегната, изпитвала страх и се будила нощем,
чувствала се безинициативна, често плачела и постоянно говорела за настъпилото
произшествие, отказвала да разговаря с приятели и нямала желание да пътува с превозно
средство, изолирала се вкъщи, като редуцирала храненето си и не можела да спи от
изпитваното безпокойство, което предизвиквало кошмари в съня й. Изписани й били
лекарства. Според ищците към датата на произшествието отговорността на водача на л.а.
„Форд“ с рег. № ВР *** СА е била застрахована със застраховка „Гражданска отговорност”
в ответното дружество ЗД „Бул Инс” АД, със застрахователна полица №
BG/02/120002380154, поради което и на основание чл. 380 КЗ предявили пред него писмена
претенция с вх. № ОК - 628656/15.10.2020 г. за изплащане на обезщетение за причинените
им от процесното ПТП неимуществени вреди. Въпреки това ответникът и към настоящият
момент не бил определил и/или изплатил обезщетение. При тези съображения са поискали
претенцията им да бъде уважена, като им се присъдят и направените в производството
разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД, гр.София, в срок е подал отговора на исковата молба,
както и допълнителни молби по делото, в които е оспорил исковете по основание и размер.
Отрекъл е наличието на деликт и пряка връзка между уврежданията и процесното ПТП,
както и е изложил твърдения, че случилото се предствавлява случайно деяние (чл. 15 НК) от
страна на водача на л.а. „Форд”, с рег. № ВР *** СА – Т. Й.. Оспорил е и механизма на
ПТП, с довода че представените по делото доказателства нямат установителен характер по
отношение начина на настъпване на ПТП, а съставеният по случая Констативен протокол за
5
ПТП с приложена към него схема не се ползва с материална доказателствена сила в частта
„Обстоятелства и причини за ПТП”. Относно оспорването на претенциите по размер е
релевирал, че са прекомерно високи и не отговарят на принципа за справедливост. Изложил
е твърдения, че телесните увреждания, причинени следствие на инцидента на всички
пострадали, са установени от психиатър и диагнозата, която им е поставена е „остра
стресова реакция“, както и че пострадалите нямат повърхностни наранявания. Твърди се, че
претенциите на ищците за обезщетение са завишени и че по-адекватните суми са: на П. Ц.
И. около 5 000 лева, а на К. Х. И., П. П. Ц. и Ц. П. Ц. - около 3 000 лева, ако исковете се
докажат по основание и без да се отчита съпричиняване. Ответникът е направил евентуално
възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищците с довода, че като пътници в
лекия автомобил те са били без поставени предпазни колани, а поставянето на такива би
могло да ограничи или да ги предпази напълно от получените травми. Направил е
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищците.
Районният съд е приел, че е сезиран с искове по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 380 КЗ
във връзка с чл. 45 във връзка с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на всеки
един от ищците обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди следствие на
настъпило ПТП по вина на делинкветна, притежаващ договор за застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Изготвил е
предварителен доклад по делото, в който е разпределил доказателствената тежест между
страните и е определил за безспорен факта за съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/02/120002380154, по която
застрахователят-ответник покрива отговорността на водача на т.а. „Форд Транзит
Конектор“, с рег. № ВР *** СА – Т. Й., и настъпването на процесното ПТП на 26.08.2020г. в
гр. Враца, които след запознаване с него не са направили възражения срещу тази дейност на
съда и докладът е обявен за окончателен. Възражения срещу доклада по делото и
разпределената доказателствена тежест не се съдържат и във въззивната жалба.
Районният съд е приел с решението си, че исковете са допустими и отговарят на
изискването по чл. 498 във връзка с чл. 380 КЗ, установявайки, че ищците са подали до
застрахователя писмено заявление с вх. № ОК - 628656/15.10.2020 г., по което е постановен
отказ на застрахователя да плати обезщетение, обективиран в писма от 22.10.2020 г. По
основателността на предявените искове районният съд се е произнесъл с решението, чиято
частична отмяна се иска, осъждайки ответника ЗД „Бул Инс“ АД гр. София да заплати на
ищците част от претендираното обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в
резултат на ПТП, случило се на 26.08.2020 г. в гр. Враца, а именно: на П. Ц. И. сума в
размер на 5 000 лева, на К.Х. И. сума в размер на 3 000 лева, на П. П. Ц. сума в размер на 3
000 лева и на Ц. П. Ц. сума в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва за забава
върху тези суми, считано от завеждане на исковата молба в съда – 29.01.2021г., до
окончателното им изплащане. В останалата част за разликата над уважените размери до
предявените размери от 20 000 лева на П. Ц. И., 15 000 лева на К.Х. И., 15 000 лева на П. П.
6
Ц. и 15 000 лева на Ц. П. Ц. исковете са отхвърлени като неоснователни. С оглед изхода на
делото и съобразно отхвърлената и уважената част от исковете, с атакуваното решение са
възложени на страните и направените по делото разноски.
За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че от съвкупната преценка
на събраните по делото доказателства /в частност на представения по делото протокол за
ПТП, съставен от съставен от полицейски служител след посещение на мястото на
инцидента, и съдебно-автотехническа експертиза/ се установява настъпването на ПТП и
неговият механизъм, а именно, че на 26.08.2020 г., около 15,00 часа в гр. Враца по платното
за движение на ул. „Баба Илийца“ се е движил товарен автомобил „Форд Транзит Конектор“
с peг. № ВР *** СА, управляван от Т. И. Й., като на кръстовището с бул. „Мито Оризов“ при
наличие на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ не е спрял
и е блъснал движещият се по пътя с предимство лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
ВР *** СА, собственост и управляван от П. Ц. И., при което и под действието на
инерционните сили лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № ВР *** СА се отклонил
на дясно по посоката си на движение и се блъснал в тротоара. Съдът се е позовал на
заключението и на отразеното в протокола за ПТП, че виновен за реализиране на
произшествието са действията на водача на товарния автомобил „Форд Транзит Конектор“ с
peг. № ВР *** СА, който в района на кръстовище при наличие на пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ не е спрял и блъснал движещият се по пътя
с предимство лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ВР *** СА. Решаващият състав
въз основа на определения като безспорен факт с доклада по делото е приел, че
реализираното ПТП представлява застрахователно събитие, покриващо се от валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/02/120002380154, по
която застрахователят-ответник покрива отговорността на водача на т.а. „Форд Транзит
Конектор“. За установяването на претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат
на телесни увреждания от произшествието съдът е описал констатациите на представените
по делото амбулаторни листи и се е позовал на заключението по назначената, изслушана и
неоспорена по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена след запознаване с
доказателствата по делото, според което в приложената медицинска документация на
четиримата ищци не са описани видими травматични увреждания, както и не са установени
травматични увреждания при направените рентгенографии на ищците П.И., П.Ц. и Ц.Ц.,
които могат да бъдат квалифицирани като телесна повреда; налице са медицински данни, че
ищеца П.И. страда от дегенеративно ставно заболяване в областта на прешлените на поясно
кръсцовия отдел на гръбначния стълб с данни за предно коренчева увреда и засягане на ляв
долен крайник, което не е в причинна връзка с претърпяното ПТП; при процесното ПТП
вследствие на внезапното спиране на лекия автомобил и инерционните сили, действащи
върху телата на участниците в същото, при съприкосновение с интериорните части на
превозното средство същите са претърпели болка. Изслушан в съдебно заседание вещото
лице е пояснило, че заболяванията на П.И., отразени в амбулаторен лист № 001005 от
27.08.2020 г. нямат връзка с ПТП-то и са били налични преди инцидента, но е възможно при
7
инцидента да се прояви по-силна болка. Според вещото лице описаната контузия в
амбулаторен лист № 2953 от 27.08.2020 г. – контузия в областта на тазобедрената става, е
възможно да бъде получена при този механизъм на ПТП, травма в купето на лек автомобил.
Така описаните увреждания отговарят като симптом на наличното заболяване, описано в
предходния амбулаторен лист, така че вещото лице не може да приеме, че има контузия в
поясния отдел на гръбначния стълб. При страничен удар е възможно да има контузия в
поясния отдел на гръбнака. Вещото лице счита също, че е възможно Ц.Ц. да е получил
контузията на дясното рамо, описана в амбулаторен лист № 3628/28.08.2020г., вследствие на
ПТП, както и че е възможно болките във врата на П.Ц., описани в амбулаторен лист №
3629/28.08.2020г., да са причинени от ПТП-то, и контузията на П.Ц. в раменния пояс и
мишниците на същата, описани в амбулаторен лист № 002025/28.08.2020г., да са причинени
от ПТП. За установява на претърпените неимуществени вреди решаващият състав е
анализирал събраните в тази връзка доказателства от показанията на разпитаните по делото
свидетели и от заключението по съдебно-психиатричната експертиза, изготвено след
запознаване с материалите по делото и личен преглед на ищците, в резултат на което е
приел, че случилото се е довело до промени в психическото състояние на
освидетелстваните, изразяващо се в остра стресова реакция, която е била протрахирана и не
е отзвучала за 2-3 дни; протрахираната остра стресова реакция е в причинно следствена
връзка с процесното ПТП, в началото острата стресова реакция е била интензивна, но с
отдалечаване от психотравмата /26.08.2020/ интензитета е намалял; острата стресова
реакция представлява невротично разстройство, която в случая се е развивала след
психотравмата и е отзвучала за около два месеца при освидетелстваните, като към
настоящият момент освидетелстваните са здрави и нямат психично заболяване, което да има
причинно-следствена връзка с ПТП. Съдът е приел поясненията на вещото лице –
психиатър, дадени при изслушването му, според които четиримата ищци са потърсили
психиатрична помощ от специалист психиатър на 28.08.2020 г. - два дни след ПТП, че
острата стресова реакция е състояние, което отзвучава обикновено за 2-3 дни, но при тях не
е отзвучало в този срок и те са потърсили психиатрична помощ и че въпреки назначената
терапия, острата психогенна реакция е била още налична и през месец октомври 2020 г., но
самата интензивност на оплакванията е била намаляла. Според показанията на разпитаните
по делото свидетели районният съд е приел, че общото състояние на всички пострадали след
случилото се било видимо не добро, всички имали болки в тялото, К. и П.И.и били
потиснати, не излизали и не контактували със семейни приятели. По-конкретно П.И. имал
болки в крака, в главата и в гръбнака, изглеждал странно, бил уплашен и притеснен, не
ходел на работа, не излизал и не се качвал в колата; К.И. имала главоболие и постоянно
плакала, защото и децата са били по време на катастрофата и това за тях било стрес; Ц.Ц. си
бил ударил дясното рамо и го боляло, бил много уплашен и в продължение на месеци се
изпускал нощем; П.Ц. я болял целият гръбнак и едната ръка; децата не искали да се возят в
колата, защото ги било страх, като гледали по телевизията репортажи за ПТП се
разстройвали, стояли в къщи затворени, постоянно плачели и спрели да излизат да играят с
приятелите си, което състояние продължило около 2-3 месеца, но все още имали психически
8
травми.
При тези фактически изводи решаващият състав е заключил от правна страна, че са
налице всички елементи от състава на приложимата правна норма – чл. 432, ал. 1 КЗ.
Позовавайки се на представените по делото протокол за ПТП, съставен от полицейски
служител, посетил на място инцидента, и приемайки че същият има материалната
доказателствена сила за лично възприетите от длъжностното лице факти, касаещи
механизма на ПТП, и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза, съдът е приел за установен механизма на процесното ПТП и причинно-
следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните последици. Случилото се
съдът го е приел за настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит
застрахователен риск по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината, съдът е приел, че
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, посочвайки, че презумпцията не е оборена от
страна на ответника.
При определяне на размера на обезщетението спрямо всеки един от ищците съдът е
посочил, че се ръководи от принципите на справедливостта, от своето вътрешно убеждение
и от подлежащите на изследване обстоятелства с оглед разяснения в ППВС № 4/1968 г.
Така, за да определи обезщетение в размер на 5000,00 лева на П.И. съдът е посочил, че
лицето не е получило видими травматични увреждания и такива не са установени при
направените му рентгенографии; следствие на удара е изпитал болка в крака, в главата и в
гръбнака. Съдът е приел, че по делото не е несъмнено доказано, че уврежданията на долен
крайник и в поясния отдел на гръбначния стълб са причинени от процесното ПТП, поради
което е приел, че същите датират от преди него, а в резултат на произшествието се е
проявила по-силна болка в тези области. При определяне на обезщетението съдът е приел,
че инцидента е довел до промени в психическото състояние на този ищец, които се
изразяват в остра стресова реакция, която е била протрахирана и е отзвучала за около два
месеца; непосредствено след катастрофата ищецът бил уплашен, притеснен, стресиран и
подтиснат, не ходел на работа, не излизал и не се качвал в колата, не контактувал с други
хора. Това състояние продължило около 2-3 месеца и към настоящия момент ищецът се е
върнал към нормалния си начин на живот.
При определяне на обезщетението от 3000,00 лева за К. И. съдът е взел предвид, че
лицето не е получило видими травматични увреждания, които могат да бъдат
квалифицирани като телесна повреда, която да е в причинна връзка с претърпяното ПТП;
следствие на удара същата е изпитала болка в тялото и имала главоболие; инцидента е довел
до промени в психическото състояние на ищцата, което се изразява в остра стресова
реакция, която е била протрахирана и е отзвучала за около два месеца; непосредствено след
катастрофата ищцата била силно уплашена и стресирана и постоянно плакала,
притеснявайки се за децата си, била подтисната, не излизала и не контактувала с други хора,
което й състояние продължило около 2-3 месеца и към настоящия момент ищцата се е
върнала към нормалния си начин на живот.
9
При определяне на обезщетението от 3000,00 лева за П.Ц. съдът е взел предвид, че
лицето не е получило видими травматични увреждания и не са установени такива
увреждания при направените й рентгенографии, които могат да бъдат квалифицирани като
телесна повреда, която да е в причинна връзка с претърпяното ПТП; следствие на удара
същата е изпитала болка във врата, в лявото рамо и едната ръка, в целият гръбнак и е имала
главоболие; инцидентът е довел до промени в психическото състояние на ищцата, което се
изразява в остра стресова реакция, която е била протрахирана и е отзвучала за около два
месеца; след катастрофата ищцата често плакала, дълго време след това не искала да се вози
в колата, защото я било страх, като гледала по телевизията репортажи за ПТП се
разстройвала, стояла в къщи затворена и спряла да излиза и да играе с приятелите си, било й
необходимо много време, за да се успокои., което й състояние продължило около 2-3 месеца
и към настоящия момент се е върнала към нормалния си начин на живот. Съдът е приел, че
по делото не е установено по категоричен начин болките във врата и контузията в раменния
пояс и мишницата на ищцата да са причинени от процесното ПТП.
При определяне на обезщетението от 3000,00 лева за П.Ц. съдът е взел предвид, че
лицето не е получило видими травматични увреждания и не са установени такива
увреждания при направените му рентгенографии, които могат да бъдат квалифицирани като
телесна повреда, която да е в причинна връзка с претърпяното ПТП; следствие на удара е
изпитал болка в тялото, в дясното рамо и главата; инцидентът е довел до промени в
психическото състояние на ищеца, което се изразява в остра стресова реакция, която е била
протрахирана и е отзвучала за около два месеца; след катастрофата бил много уплашен и
стресиран, в продължение на месеци се изпускал нощем, дълго време след това не искал да
се вози в колата, защото го било страх, като гледал по телевизията репортажи за ПТП се
разстройвал, стоял в къщи затворен и спрял да излиза и да играе с приятелите си, постоянно
плакал, било му необходимо много време, за да се успокои, което му състояние продължило
около 2-3 месеца и към настоящия момент се е върнал към нормалния си начин на живот.
Съдът е приел, че по делото не е установено по категоричен начин, че контузията в
раменния пояс и мишницата на ищеца да са причинени от процесното ПТП.
Спрямо всеки един от ищците са отчетени обстоятелствата, че състоянието им не е
налагало специално лечение, че не са налице данни за травматични увреждания или
невъзстановени увреди, тяхната възраст към момента на настъпване на ПТП, както и
стандарта на живот в страната.
Решаващият състав е отхвърлил възражението за съпричиняване на вредите от страна
на ищците по причина, че същите не са поставили предпазни колани с мотива, че ответникът
не е изпълнил доказателствената си тежест да установи този факт.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбите,
доводите в писмената молба на ответника и събраните по делото доказателства,
основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
10
Установява се от представените по делото доказателства - писмено заявление с вх. №
ОК - 628656/15.10.2020 г., по което е постановен отказ на застрахователя да плати
обезщетение, обективиран в писма от 22.10.2020 г., че въззивниците са потърсили
извънсъдебно отговорността на застрахователя, но исканията им са останали безрезултатни.
Обявен за безспорен между страните е фактът за съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № BG/02/120002380154, по
която застрахователят-ответник покрива отговорността на водача на т.а. „Форд Транзит
Конектор“, с рег. № ВР *** СА – Т. Й., и настъпването на процесното ПТП на 26.08.2020г. в
гр. Враца.
Несъмнено от приложения протокол за ПТП и изслушаната и неоспорена от страните
съдебно-автотехническа експертиза се установяват датата, времето, мястото, участниците и
механизма на ПТП. Произшествието се е случило на 26.08.2020 г., около 15,00 часа в гр.
Враца по платното за движение на ул. „Баба Илийца“ се е движил товарен автомобил „Форд
Транзит Конектор“ с peг. № ВР *** СА, управляван от Т. И. Й., като на кръстовището с бул.
„Мито Оризов“ при наличие на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“ не е спрял и е блъснал движещият се по пътя с предимство лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ВР *** СА, собственост и управляван от П. Ц. И., при което и
под действието на инерционните сили лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № ВР
*** СА се отклонил на дясно по посоката си на движение и се блъснал в тротоара.
Спорен от фактическа страна е вида и размера на претърпените вреди, в това число
получени ли са травматични увреждания и какво отражение е дало случилото се върху
психическото състояние на всеки един от въззивниците.
За установяване на тези обстоятелства по делото са приети като докзателства
амбулаторни листи, първите от които един ден след ПТП. Въз основа на констатациите в тях
по делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице е дало заключение, че
в приложената медицинска документация на четиримата ищци не са описани видими
травматични увреждания, както и не са установени травматични увреждания при
направените рентгенографии на ищците П.И., П.Ц. и Ц.Ц., които могат да бъдат
квалифицирани като телесна повреда и въз основа на които може да се даде обоснован и
категоричен отговор на поставените въпроси. В съдебно заседание, вещото лице е пояснило,
че описаните заболяванията на П.И. в амбулаторен лист № 001005 от 27.08.2020 г. нямат
връзка с ПТП-то и са били налични преди инцидента, но е възможно при инцидента да се
прояви по-силна болка. Според вещото лице описаната контузия в амбулаторен лист № 2953
от 27.08.2020 г. – контузия в областта на тазобедрената става, е възможно да бъде получена
при този механизъм на ПТП, травма в купето на лек автомобил. Вещото лице, обаче не е
било категорично, че тази контузия е причинена от ПТП-то, тъй като описаните увреждания
отговарят като симптом на наличното заболяване, описано в предходния амбулаторен лист,
поради което вещото лице не е категорично, че има контузия в поясния отдел на гръбначния
стълб следствие на ПТП, въпреки че при страничен удар е възможно да има контузия в
11
поясния отдел на гръбнака. Вещото лице е пояснило в съдебно заседание, че е възможно
Ц.Ц. да е получил контузията на дясното рамо, описана в амбулаторен лист №
3628/28.08.2020г., вследствие на ПТП, както и че е възможно болките във врата на П.Ц.,
описани в амбулаторен лист № 3629/28.08.2020 г., и контузията в раменния пояс и
мишниците на същата, описани в амбулаторен лист № 002025/28.08.2020г., да са причинени
от ПТП-то. Настоящият съдебен състав дава вяра да заключението на вещото лице. То е
изготвено от компетентно лице с познания в нужната област, след анализ на приложените по
делото доказателства и дава отговор в пълнота на поставените въпроси. Даденото
заключение мотивира съдът да приеме, че въззивниците не са претърпели от
произшествието травматични увреждания. Изводът за липса на травматични увреждания се
подкрепя по отношение на П.И. от представените по делото писмени доказателства –
амбулаторни листи и рентгеново изследване, второто от които не отразява налични
контузии, а първите свидетелстват за предишни заболявания на лицето, които биха могли да
бъдат в причинна връзка с изпитваните след ПТП болки. При тези мотиви според въззивния
съд не е доказана по безспорен начин причинната връзка между твърдените контузии и
ПТП. Травматични увреждания не се установяват спрямо К.Х., защото документи за
медицински прегледи не са представени. Налични по делото са само амбулаторни листове от
преглед при психиатър. При Ц.Ц. също от приложените документи и изслушаното експертно
заключение не се установяват травматични увреждания. В амбулаторните листи е отразена
като диагноза контузия на раменния пояс и мишницата, както и оплаквания в областта на
дясна ключица, а според вещото лице е възможно да бъде получена такава контузия от ПТП,
но в амбулаторен лист № 002026/28.08.2020 г. е отразено, че рентгеновото изследване не е
показало данни за травматични увреждания на графираните кости. При тези съображения и
с оглед липсата на категоричност и у вещото лице, че такава контузия е налична и тя е в
причинна връзка с произшествието, въззивния съд счита, че спрямо това лице не са
установени травматични увреждания. При същите мотиви настоящият състав намира, че
травматични увреждания не са налице и спрямо П.Ц.. Данни за липсата на такива
увреждания, въпреки поставените диагнози и анамнезите на пациента, са изводими от
самите констатации в амбулаторен лист № 002025/28.08.2020 г., в който е отразено
рентгеновото изследване, резултатът от което е, че няма данни за травматични увреждания.
Данни за травматични увреждания не се съдържат и във фиш от ЦСМП-Враца, доколкото в
него не е отразено името на лицето, което е било прегледано. Установено е по делото обаче,
че следствие на произшествието въззивниците са изпитали болка, по интензивна спрямо
П.И. /в областта на тялото – гърба и таза/, П.Ц. /раменния пояс и мишницата/, и Ц.Ц.а
/раменния пояс и мишницата/.
Случилото се произшествие несъмнено се е отразило върху психическото състояние на
всеки един от въззивниците, за което свидетелства както показанията на разпитаните по
делото свидетели, така и заключението по съдебно-психиатричната експертиза. От тези
доказателства е видно, че въззивниците са получили остра стресова реакция, която е била
протрахирана и е отзвучала за около два месеца, въпреки което и с оглед неотшумяването й
12
на по-ранен етап са потърсили психиатрична помощ и им е била назначената терапия.
Установява се, че общото състояние на всички пострадали след случилото се било видимо
не добро, всички имали болки в тялото, К. и П.И.и били потиснати, не излизали и не
контактували със семейни приятели. По-конкретно П.И. имал болки в крака, в главата и в
гръбнака, изглеждал странно, бил уплашен и притеснен, не ходел на работа, не излизал и не
се качвал в колата; К.И. имала главоболие и постоянно плакала, защото и децата са били по
време на катастрофата и това за тях било стрес; Ц.Ц. си бил ударил дясното рамо и го
боляло, бил много уплашен и в продължение на месеци се изпускал нощем; П.Ц. я болял
целият гръбнак и едната ръка; децата не искали да се возят в колата, защото ги било страх,
като гледали по телевизията репортажи за ПТП се разстройвали, стояли в къщи затворени,
постоянно плачели и спрели да излизат да играят с приятелите си. Стресовото състоянието
на всички продължило около 2-3 месеца.
От изслушаните по делото заключения е изводима причинната връзка между
настъпилото ПТП и преживените от въззивниците болки и страдания, ред които
преживяната остра стресова реакция.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК обжалваното решение е
правилно, а въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на проверка в настоящото производство е посоченото по-горе решение само в
частта му, с която е присъдено обезщетение в по-малък от посочения във въззивната жалба
размер. В останалата част, решението, като необжалвано, е влязло в сила.
С решението си районният съд се е произнесъл по допустими искове, доколкото е
изпълнено изискването на чл. 498 във връзка с чл. 380 КЗ, тъй като преди депозиране на
исковата молба въззивниците са подали до застрахователя писмено заявление с вх. № ОК -
628656/15.10.2020 г., по което е постановен отказ на застрахователя да плати обезщетение,
обективиран в писма от 22.10.2020 г.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият-делинквент е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
13
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В чл. 429, ал. 2 КЗ е
предвидено, че застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице.
При този иск в тежест на ищците и настоящи жалбоподатели е било да докажат
твърденията си, че в причинна връзка с противоправно поведение на водача на товарен
автомобил „Форд Транзит Конектор“ са претърпели твърдените неимуществени вреди, както
и тяхната продължителност и интензивност, както и че е налице валидна застраховка
гражданската отговорност на делинквента към датата на настъпване на вредите. В тежест на
ответника е било да докаже погасяване на задължението, твърденията си за неоснователност
на иска и възражението си за съпричиняване.
Доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 КЗ,
възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално
обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в
който отговаря и причинителят на вредата (така Решение № 238/20.06.2008 г. по т. д. №
942/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС, постановено по отм. КЗ). Следователно при пряк иск срещу
застрахователя следва да се установи противоправно поведение на застрахования, вредите,
които е претърпял ищеца, причинна връзка между деянието и вредите. Подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По делото не е спорно, че на 26.08.2020 г., е била налице застраховка "Гражданска
отговорност" на посочения по-горе товарен автомобил автомобил, за която има полица
BG/02/120002380154, по която застрахователят-ответник покрива отговорността на водача
на т.а. „Форд Транзит Конектор“, с рег. № ВР *** СА – Т. Й., и настъпването на процесното
ПТП на 26.08.2020г. в гр. Враца.
Установен по делото е и механизма на произшествието, а от там и противоправното
поведение на деликвента – застрахования водач на т.а. „Форд Транзит Конектор“, който на
26.08.2020 г. в гр. Враца движейки се по ул. „Баба Илийца“ и стигайки до кръстовището с
бул. „Мито Оризов“ при наличие на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“ не е спрял и е блъснал движещият се по пътя с предимство лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ВР *** СА, собственост и управляван от П. Ц. И., при което и
под действието на инерционните сили лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № ВР
*** СА се отклонил на дясно по посоката си на движение и се блъснал в тротоара.
Противоправността на поведението се изразява в неспазване на правилата за движение по
пътищата, при неспиране на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“, израз на което задължение е разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Деянието е
извършено виновно, като презумпцията по чл. 45 ЗЗД, като приетата там презумпция не е
оборена.
Установява се по делото, че в резултат от произшествието въззивниците са претърпели
неимуществени вреди. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са
14
налице предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя. Спорен, според
направените в жалбата оплаквания, е именно въпроса за интензитета на причинените от
произшествието неимуществени вреди, израз на които са понесените болки и страдания, и
съответно размера на дължимото за тях обезщетение.
Последователна е съдебната практика, че при определяне размера на обезщетението в
съответствие с постановките на Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, е
необходимо да се отчете претърпените от пострадалата болки и страдания вследствие на
причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, нейната
възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното
събитие, както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка
"Гражданска отговорност".
При съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението на вещото лице
по делото бе установено, че всеки един от жалбоподателите не е получил травматични
увреждания. Установи се по делото, че всеки един от въззивниците е изпитал болки след
случилото се, в частност болки в областта на главата /главоболие/ и тялото с най-ниска
интензивност на К.Х., и с по-висока интензивност поради предходни заболявания на П.И. –
в областта на поясната област на гръбначния стълб и таза; поради данните за контузия,
какво после не е открита, болки в раменната област, мишницата и главата за Преслава и
Ц.Ц.и.
Житейски логично участието в пътно-транспортното произшествие е от естество да
предизвика и страхови изживявания при всеки индивид, както страх и нежелание да се вози
в лек автомобил, главоболие, необщителност и затвореност в себе си, в който смисъл са и
показанията на разпитаните по делото свидетели за факта как случилото се е повлияло върху
психическото състояние на пострадалите. Емоционалните страдания – страх и нежелание да
се возят в лек автомобил, главоболие, затвореност в себе си и необщителност, страх за
децата, са присъщи емоции след такова събитие и не се отличават с по-голяма интензивност
от тази при сходни случаи. По-голяма интензивност на преживените емоционални страдания
не се провокира и от самия начин на реализирането на произшествието – по делото има
данни за лек сблъсък между двете превозни средства, в резултат на който има материални
щети по задна броня и заден ляв стоп на лекия автомобил, като под действието на
инерционните сили от този заден удар лекият автомобил се е отклонил в дясно по посоката
си на движение и се е блъснал в тротоара. От експертното заключение също е установено, че
ПТП е въздействало върху психическото състояние на пострадалите, като е довело до остра
стресова реакция, която е отзвучала за два месеца след случилото се.
В настоящия случай пострадалите към датата на инцидента са били на сравнително
млада възраст, което позволява по-бързото им възстановяване, преживяване и
превъзмогване на случилото се. За по-бързото преодоляване на произшествието способства
и липсата на травматични увреждания, които да налагат постоянно лечение, да затрудняват
15
движението накрайниците или движението на индивида въобще. Психическото
възстановяване в случая също се характеризира с краткост. Вещото лице е дало заключение,
че получената остра стресова реакция по принцип отшумява в рамките на 2-3 дни, но в
случая, отчитайки личните качества на всеки един от пострадалите и отраженията върху
психиката им, вещото лице е дало отговор, че острата стресова реакция е преминала
окончателно два месеца след случилото се.
При определян на размера на обезщетението е от значение, че лечението на
претърпените болки и страдания е проведено в домашни условия, като по лекарско
предписание е била назначена терапия.
Всички тези обстоятелства са отчетени от районния съд при определяне размера на
обезщетението, при което наведените оплаквания в жалбата, не могат да бъдат споделени за
основателни. Действително районният съд е посочил, че се съобразява с икономическите
условия в страна, но не е посочил конкретно какви са те. Този пропуск може да бъде
поправен пред въззивния съд и не води до различни изводи относно размера на
обезщетението, тъй като е отчетен от контролираната инстанция, макар да не са посочени
конкретните критерии. Проявна форма на икономическите условия в страната са лимитите
на застрахователната отговорност по чл. 492 КЗ /в ред. ДВ, бр. 102 от 2015 г., в сила от
1.01.2016 г./ и размера на минималната работна заплата. Действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, в чл. 492 предвижда лимит за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000
000 лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица. Значението на лимитите на застрахователна
отговорност не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, но
служат като ориентир за обществено - икономическата конюнктура към момента на
проявление на вредите следва да бъдат отчетени при формиране на размера на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД, в който смисъл е решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. №
916/2011 г. на ВКС, І т. о. От друга страна израз на икономическата обстановка в страната от
2020 г. насам и нейната промяна, е размера на минималната работна заплата, която е била:
01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. 610,00 лева, 01.01.2021 г. и до момента – 650,00 лева. Изводът е,
че от датата на ПТП до настоящия момент икономическата обстановка в страната се
подобрява и приходите на населението нарастват. По тази логика и размера на обезщетения
поетапно и логично следва да се увеличава, за да отговаря адекватно на нуждите на
пострадалата.
Съвкупната преценка на посочените релевантни критерии за размера на обезщетението
в случая – липсата на травматични увреждания, домашното лечение, понесените телесни
болки за срок от два месеца, претърпеният стрес – остра стресова реакция, и отшумяването й
за два месеца, младата възраст на пострадалите, социалният и семеен дискомфорт, който е
провокирало произшествието /отражението на стреса върху живота и здравето на
пострадалите/, както и цялостното неблагоприятно отражение на произшествието върху
живота и здравето им – от една страна, и от друга страна - икономическите условия в
16
страна, израз на която са посочените по-горе два фактора, обуславят необходимостта да
бъде намерен баланса между тях, така че в пълна степен с предоставеното обезщетение да се
репарират понесените от деликта вреди. В настоящия случай неимуществени вреди не се
ползват с голяма интензивност, въпреки положителните промени в икономическите условия.
При тези мотиви според настоящия съдебен състав изискването за справедливо
обезщетяване на въззивниците за претъпените от тях неимуществените вреди е постигнат с
присъденото им от районния съд обезщетение, а именно на П. Ц. И. сума в размер на 5 000
лева, на К.Х. И. сума в размер на 3 000 лева, на П. П. Ц. сума в размер на 3 000 лева и на Ц.
П. Ц. сума в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва за забава върху тези суми,
считано от завеждане на исковата молба в съда – 29.01.2021г., до окончателното им
изплащане.
Настоящият съдебен състав счита, че поисканото увеличаване на размера на
обезщетението с въззивната жалба за горницата над присъдените суми до 12000,00 лева за П.
Ц. И., до 8 000,00 лева на К.Х. И., до 8 000,00 лева на П. П. Ц. и до 8 000 лева на Ц. П. Ц.,
надхвърля законния критерий за справедливо обезщетение при тези фактически
обстоятелства и след анализ на доказателствата по делото и съобразяване с критерии за
определяне на обезщетение за неимуществени вреди.
Основателността на иска обуславя като законна последица уважаване и на претенцията
за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение. В случая лихвата е
претендирана от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, поради което в тези рамки следва да бъде присъдена.
След като изводите на настоящата съдебна инстанция съвпадат с тези на
контролираната, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Изходът на делото предполага присъждане на разноски в полза на въззиваемото
дружество, но след като такива не са претендирани, а и няма доказателства да са реално
извършени, то не следва и да се присъждат.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд -
Враца, в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260438 от 27.09.2021 г., постановено по гр. д. №
447/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, В ЧАСТТА МУ , с която са отхвърлени
предявените от жалбоподателите искове срещу ЗД „Бул Инс" АД гр. София за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди следствие на ПТП, случило се на
26.08.2020 г. в гр. Враца, за сумата над: 5000,00 лева до 12000,00 лева, ведно със законната
лихва, за П. Ц. И.; 3000,00 лева до 8000,00 лева, ведно със законната лихва, за К. Х. И.;
3000,00 лева до 8000,00 лева, ведно със законната лихва, за П. П. Ц.; 3000,00 лева до 8000,00
17
лева, ведно със законната лихва, за Ц. П. Ц..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при предпоставките по чл. 280, ал. 1
ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
В останалата част, решение № 260438 от 27.09.2021 г., постановено по гр. д. №
447/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, като необжалвано, е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18