№ 49
гр. Велико Търново, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
в присъствието на прокурора К. Й. Л.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Наказателно дело
за възобновяване № 20254000600047 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на Главния прокурор,
за възобновяване на ВЧНД № 868/2024 г. на Окръжен съд – Русе, отмяна на постановеното
Определение № 535/28.10.2024 г., в частта му относно приложението на чл. 23 – чл. 25 от НК
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, в тази
му част.
В искането за възобновяване се излагат доводи за допуснато нарушение на закона и
на процесуалните правила при постановяване на атакуваното определение - чл. 348, ал. 1, т.
1 и т. 2 от НПК, тъй като със същото съдът се е произнесъл в разрез със задълженията си да
осигури разкриване на обективната истина, респективно вземане на решение след пълно,
всестранно и обективно изследване на всички факти и обстоятелства, имащи значение за
делото - не изискал съдебното Решение № 492/2020 г. на Общия съд на Неапол-север; не е
изяснил причината, поради която осъденият П. е задържан по издадената ЕЗА преди
изтичане срока на изпълнението й, посочен в заповедта на прокуратурата в Неапол и в този
смисъл да прецени дали наказанието, наложено с Решение № 492/2020 на Общ съд Неапол-
север е изтърпяно изцяло и в какъв период от време, с което е допуснал нарушение на
процесуалните правила - чл. 13 и чл. 14 от НПК.
Изтъква се, че допуснатите процесуални нарушения са довели до нарушение на
материалния закон - като окръжния съд е групирал двете наказания и е определил осъденият
П. да изтърпи наказание в размер на 3 години лишаване от свобода при „Строг“ режим, без
да разполага с доказателства изтърпяно ли е наказанието и в този смисъл съдът е допуснал
нарушение на правилата на чл. 23 – чл. 25 от НК и Рамковото решение. Освен това се
1
излагат мотиви и за допуснато друго нарушение на закона – съдът не е изискал от
италианските власти информация, касаеща правните белези на тази мярка и не е извършил
анализ, дали изпълняваната мярка е от категориите на изброените в хипотезите на чл. 59 от
НК, респективно налице ли е основание за приспадането й, тъй като съгласно отразеното в
решението на Апелативен съд Неапол от 02.03.2021 г., по повод издадената ЕЗА, П. е бил
задържан под стража за времето от 22.02.2020 г. до 25.02.2020 г., като след тази дата спрямо
същия е изпълнявана мярка без лишаване от свобода. Предвид това се сочи, че окръжният
съд е допуснал нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК.
С оглед изтъкнатите съображения предлага производството по делото да бъде
възобновено, определението за извършване на групирането - отменено, в частта му досежно
приложението на чл. 23 – чл. 25 от НК и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен
състав на окръжен съд Русе, в тази му част.
В съдебното заседание пред ВТАС представителят на апелативна прокуратура
поддържа искането по изложените в него съображения и предлага същото да бъде уважено.
Служебно назначеният защитник на осъдения П. заема становище за основателност
на искането. В този смисъл моли производството по делото да бъде възобновено,
определението отменено - само в частта му относно приложението на чл. 23 – чл. 25 от НК и
върнато за разглеждане от друг състав на окръжния съд, в тази му част.
Осъденият поддържа становището на служебният си защитник и моли да се уважи
искането на посочените в същото основания.
Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за наличие на
претендираните в искането на Главния прокурор и заявени със същото основания за
възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от
кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред, подадено е от
процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок. Със същото са заявени
основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с допуснати съществени
нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Разгледано по същество искането за
възобновяване на делото е основателно по следните съображения:
С атакуваното определение № 535/28.10.2024 г., постановено по ВЧНД № 868/2024 г.
Окръжен съд гр. Русе е отменил Определение от 15.08.2024 г. на Районен съд Русе по ЧНД
№ 1407/2024 г. и определил по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 25, вр. чл. 23 НК
едно общо най - тежко наказание по отношение на П. Н. П., измежду наложените му по -
Италианска Присъда № 492/2020г. по БП - дело № 11582/2020 на Общ съд на Неапол-Север,
влязла в сила на 11.02.2022 г. и по НОХД № 1319/2024 г. на РС-Русе, по което с Определение
е одобрено споразумение № 292/25.07.2024 г., в сила от 25.07.2024 г., като му е наложил
едно общо наказание в размер на 3 години лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал. ,1,
т. 2, б. ,“в“ от ЗИНЗС определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на това
наказание.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК към така наложеното общо най – тежко наказание
„Лишаване от свобода“ присъединил наказанието „Глоба“ в размер на 500 лева.
По реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК и на основание чл. 68, ал. 1 от НК привел в
изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, наложено по
НОХД № 303/2015 г. на РС-Бяла, като за същото на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
определил първоначален „Общ“ за изтърпяване.
Приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 от НК предварителното задържане по
посочените в определението присъди и изтърпяната част от наказанието „Лишаване от
свобода“ по къщите, а именно:
Задържане от 22.02.2020 г. до 25.02.2020 г., като един ден задържане се счита за един
ден лишаване от свобода;
2
„Домашен арест“ от 25.02.2020 г. до 18.06.2020 г., като два дни домашен арест се
считат за един ден лишаване от свобода;
Предварително задържане под стража в затвора Неапол от 28.08.2020 г. до
29.10.2020 г. /2 месеца и 2 дни/, като един ден задържане се счита за един ден лишаване от
свобода;
Задържане под домашен арест в Италия, считано от 30.10.2020 г. до 01.03.2022 г.,
като един ден задържане под домашен арест се счита за един ден лишаване от свобода и
времето, считано от 10.05.2023 г., като един ден задържане се счита за едни ден
лишаване от свобода.
Определението на РОС е влязло в сила на 28.10.2024 г. и не е подлежало на
касационна проверка.
Настоящата инстанция намира, че атакуваното Определение № 535/28.10.2024 г.,
постановено по ВЧНД № 868/2024 г. на ОС – Русе, в частта му досежно приложението на чл.
23 - чл. 25 от НК е постановено при допуснато съществено нарушение на закона и
процесуалните правила, визирани в чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, включително и относно
наведените в искането основания, касаещи правните белези на изпълняваната мярка от
италианските власти след задържането под стража – „без лишаване от свобода“ и
приспадане на изтърпяното/търпяното наказание, включено в съвкупността.
От приложената справка за съдимост, бюлетини за съдимост и съдебни актове на
съдилищата, касаещи осъдения П. П. и приложени по делото /ЧНД № 1407/2024 г., л. 4 – л.
28 от същото ЧНД/, включително и от справка от ЦАИС - „съдебен статус“ за осъжданията в
чужбина се установява, че П. е осъждан многократно.
Наложените наказания по предходни осъждания са били групирани, респективно и
изтърпени, както правилно е отразил и прел окръжния съд - с влязло в сила на 19.03.2015 г.
Определение № 417/11.03.2015 г. по ЧНД № 181/2015 г. на РРС, с което е допусната съдебна
реабилитация за осъжданията П. по НОХД № 1253/1997 г., НОХД № 1878/1998 г., НОХД №
400/1999 г., НОХД № 495/2000 г., НОХД № 586/2001 г. и НОХД № 2011/2003 г., всички по
описа на PC Русе.
За да постанови съдебния си акт, Окръжният съд се е позовал на останалите
осъждания по отношение на П., които са от значение за настоящия казус, а именно:
С влязло в сила на 26.11.2015 г. Определение за одобряване на споразумение по
НОХД № 303/2015 г. на PC Бяла, за извършено деяние на 18.11.2015 г. на П. е наложено
наказание от 1 година и 2 месеца „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 200 лева,
като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ е
било отложено за срок от 3 години.
С Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 1319/2024 г. на Районен
съд Русе, влязло в сила на 25.07.2024 г., за извършени престъпления по - чл. 325, ал. 2 вр. ал.
1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК в периода от 13.05.2015 г. до 11.12.2015 г.; за извършено на
13.05.2015 г. престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК и за извършено
престъпление на 11.12.2015 г. по чл. 343б, ал. 2 от НК и на основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от
НК на осъдения П. П. е наложено едно общо най-тежко наказание от 3 години „Лишаване от
свобода“ и „Глоба“ в размер на 500 лева. От наложеното общо най-тежко наказание,
окръжният съд е приспаднал времето, през което П. е бил задържан по повод издадената за
същия ЕЗА, считано от 10.05.2023 г.
С присъда от 04.11.2016 г. по дело № 473/2015 г. на съд в Република Италия, влязла
в сила на 18.03.2017 г., за извършено престъпление на 14.09.2013 г.-15.09.2013 г. против реда
и общественото спокойствие, на П. П. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 400 евро.
С присъда № 492/2020 г. по БП - дело № 11582/2020 г. на Общ съд на Неапол-Север,
Република Италия, влязла в сила на 11.02.2022 г., с която за две отделни престъпления,
извършени - през 2010 г. в Джулиано ин Кампания по чл.572, пар.1 от НК и на 17.07.2020 г. в
Джулиано ин Кампания по чл. 582, чл.585 от НК, чл.576, пар.5 от НК на П. е наложено
3
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години. С предварително задържане под стража
в затвора Неапол от 28.08.2020 г. до 29.10.2020 г. /2 месеца и 2 дни/.
Задържане под домашен арест, считано от 30.10.2020г. до 01.03.2022г. /която е датата
на издаване на заповедта/, след което следва да бъде изтърпян остатъка от наложената
присъда: лишаване от свобода за 1 година 5 месеца и 25 дни.
Изтърпяването на остатъка от наложената присъда да продължи в режим на
домашен арест.
С Определение за одобряване на споразумение № 292/25.07.2024 г. по НОХД №
1319/2024 г. на РС-Русе, в сила от 25.07.2024 г., П. е осъден за три отделни престъпления,
както следва:
- за извършено през периода 13.05.2015г.-11.12.2015г., в гр.Русе и в с.Червено вода,
обл.Русе, на основание чл.325 ал.2, вр.ал.1,вр.чл.26 ал.1 от НК и чл.54 от НК му е наложено
наказание в размер на две години лишаване от свобода,
- за извършено на 13.05.2015г. в гр.Русе, на основание чл.144 ал.3, вр.ал.1 от НК и
чл.54 от НК му е наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода.
- за извършено на 11.12.2015г.на пътя Русе-Кубрат престъпление по чл. 343б, ал. 2 от
НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода и
глоба в размер на 500 лева.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание в размер на 3
години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК към това общо наказание лишаване от свобода е
присъединено наказанието глоба в размер на 500 лева.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода е приспаднато времето, считано от 10.05.2023 г. /когато П. е бил задържан в Неапол,
с оглед предаването му на българските власти, писмо с регистрационен № А-6200 от
10.05.2023 г./, като един ден задържане се счита за едни ден лишаване от свобода.
Окръжният съд Русе приел, че именно по отношение на тези четири присъди следва
да се прецени наличието на предпоставките за групиране.
Съдът приел, че са налице основанията за приложение на чл. 25 вр. чл. 23 от НК по
отношение на присъдите, постановени по - дело № 11582/2020 г. на съда в Неапол и по
НОХД № 1319/2024 г. на РРС, тъй като отделните деяния по същите са извършени преди да е
имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, като наложил едно общо най-тежко
наказание 3 години „лишаване от свобода“ и Глоба“ в размер на 500 лева. На основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС определели така наложеното общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим, а „Глобата“ да бъде
заплатена в полза на Държавата. Мотивирал се с това, че в случая се касае за влязъл в сила
съдебен акт на държава – членка на ЕС, който следва да бъде съобразен наред с останалите
осъждания на П.. Приел, че е налице осъждане по влязла в сила присъда на Италиански съд -
Присъда № 492/2020 по БП- дело № 11582/2020 на Общ съд на Неапол-Север, в сила от
11.02.2022 г., с която за две отделни престъпления, извършени в Италия през 2010 г. и на
17.07.2020 г. на П. П. е наложено едно наказание в размер на 3 години лишаване от свобода,
при ефективно изтърпяване, както и че в случая били налице достатъчно, категорични и
конкретни доказателства за наличието на тази присъда, влизането й в сила, за размера на
наказанието и неговото изпълнение, независимо от обстоятелството, че по делото не е
представена и приета самата италианска присъда, но е бил представен документ от
италианската прокуратура, свързан с изпълнението на тази присъда, в който подробно са
били отразени данните за присъдата. Същевременно приел, че действително сочената
присъда не е отразена в справката изготвена от Централно бюро „Съдимост“ /РБ/,
съдържаща сведения за осъжданията на П. в чужбина, аргументирайки се, че в случая това е
било без значение, тъй като неотразяването й можело да се дължи на различни причини,
включително и на бездействие на италианската страна да подаде тази информация като
4
изпращаща страна. Обосновал решението си по делото с това, че дали П. П. е осъждан с
конкретни влезли в сила присъди или не, дали е осъждан в България или в чужбина, следва
да се изхожда от отразеното в справките за съдимост. Настоящата инстанция не може да
сподели тези доводи на окръжния съд и то при наличието на данни за други присъди,
неотразени в справките, това следва да бъде установено с всички възможни и относими
писмени доказателства.
В този смисъл основателни се явяват съображенията изтъкнати в искането на
главния прокурор, касаещи нормата на чл. 8, ал. 2 от НК, в която е транспонирано РР
675/2008 г. на СЕС от 24.07.2008 г., даваща възможност да бъдат зачетени правните
последици на постановени присъди в други държави - членки на ЕС.
Действително в такива производства е възможно да бъдат зачетени вторичните
правни последици, каквото е изтърпяното наказание по присъда, постановена от съд на
друга държава-членка на ЕС, без да е необходимо да е провеждана процедура по
признаването й. Същевременно обаче съобразно чл. 3, параграф 3 от същото Рамково
решение на СЕС /РР 675/2008 г. на СЕС/, вземането предвид на постановени в други
държави-членки предишни присъди, както е предвидено в параграф 1, няма за последствие
намеса, отмяна или преразглеждане на предходни присъди или на каквото и да е друго
решение, свързано с изпълнението им от държавата, провеждаща новообразуваното
производство. Намесата по отношение на съдебно решение или изпълнението му включва
inter alia ситуациите, при които според националното законодателство на втората държава -
членка наложеното от предходно съдебно решение наказание следва да се поеме от или да се
включи в друга санкция, която след това да бъде реално приложена, ако първата присъда все
още не е изпълнена или изпълнението й не е прехвърлено във втората държава - членка /т. 14
от Уводната част на същото Рамково решение/. Спазването на това изискване налага в
рамките на производството по определяне на едно общо наказание да бъдат събрани
доказателства за всички осъждания на лицето и изтърпените/търпените от същото това лице
наказания.
Осъденият П., както пред първата, така и пред въззивната инстанции лично и чрез
защитника си е искал от съдилищата да се съберат /изискат и приложат/ официални
доказателства от Апелативният съд в Неапол, именно в тази посока - за изтърпяно от него
наказание „Лишаване от свобода“ по присъда на съд в Република Италия, като
същевременно е поддържал молбата си - двете наказания да бъдат групирани. В проведеното
заседание въззивният съд е приел представените от РОП документи относно предаването на
осъдения П. по издадената за същия ЕЗА от РП-Русе, а именно Решение от 02.03.2021 г. на
Апелативния съд в Неапол в сила от 27.04.2021 г., с което П. е предаден на българските
власти, писмо № МР 33.7.5.101/2020 EI от 28.04.2021 г. на Министерство на правосъдието на
Република Италия до РРП, писмо peг. № А6743/22.05.2023 г. на Д“МОС“ - МВР София,
включително и представения от защитата превод на копие от заповед от 01.03.2022 г. на
Прокуратурата към Общ съд в Неапол № SIEP 112/2022 за изпълнение на наказание
„Лишаване от свобода“ и постановление за отлагане, продължение на задържане в режим на
домашен арест /приложени на л. 21 – л. 36 от въззивното производство/.
Съобразно съдържанието на заповедта на Прокуратурата към Общ съд в Неапол №
SIEP 1 12/2022, с Решение № 492/2020 г. общ регистър № 5325/2020 - общ регистър на
сигнали за престъпления № 11582/2020 г., издадено на 29.10.2020 г. от съдия-следовател към
Общ съд на Неапол-север, изменено със съдебно Решение № 5052/09.06.2021 г. на
Апелативният съд на Неапол, 6-то отделение и станало окончателно на 11.02.2022 г. с
Определение № 33875/2021 г. на Върховен касационен съд от 11.02.2022 г., на П. П. за
извършени престъпления през 2010 г. и на 17.07.2020 г. е наложено наказание от 3 години
лишаване от свобода. От наказанието е приспаднат периода на „задържане под стража“ от
28.08.2020 г. до 29.10.2020 г. Отразено е, че след 30.10.2020 г. осъденият П. е задържан под
домашен арест. На 01.03.2022 г. Прокуратурата към съда в Неапол, е разпоредила
изтърпяването на остатъка от наказанието в размер на 1 година, 5 месеца и 25 дни да
продължи в режим на домашен арест до вземане на решение от компетентния Надзорен
5
съвет и е посочила, че П. П. следва да бъде освободен след приключване на наказанието на
26.08.2023 г.
Независимо от липсата на оригинални документи и/или преписи на представените
документи, окръжният съд е кредитирал съдържанието на представеното копие на Заповедта
като е приел, че спрямо П. е налице посоченият в същата съдебен акт, с който П. е бил
осъден - Решение № 492/2020 г., издадено от съдия-следовател към Общ съд на Неапол-
север. От съдържанието на Решението на Апелативен съд - Неапол по изпълнение на
издадената от българските власти ЕЗА, е направил извод, че П. е задържан за предаването
му на българските власти, съгласно поставеното от съда условие за отложено предаване -
след изтърпяването на наказанието „Лишаване от свобода“, наложено му с Решението на
Общ съд на Неапол-Север, Република Италия.
Видно от Заповедта от 01.03.2022 г. на Прокуратурата към съда в Неапол се
установява, че изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“, наложено на П. П. от
Общ съд Неапол-Север, е било отложено, като е постановено изтърпяването на остатъка да
продължи в режим на домашен арест и да приключи на 26.08.2023 г. От приложеното писмо
на Д“МОС“ - МВР, София от 22.05.2023 г. и постановения съдебен акт по НОХД №
1319/2024 г. РРС се установява, че П. е бил задържан по повод изпълнението на издадената
ЕЗА на 10.05.2023 г. - повече от 3 месеца преди да изтече този срок.
Предвид изложеното по-горе, Окръжният съд като е отказал събирането на
относими писмени доказателства, игнорирайки горните обстоятелства, касаещи осъждането
му в друга държава-членка на ЕС, времето през което е търпял/изтърпял наказание по това
осъждане и пр., измежду подлежащите на групиране, съдът е бил длъжен, съобразно чл. 13 и
чл. 14 от НПК - да изиска съдебното Решение № 492/2020 г. на Общия съд на Неапол-север,
Република Италия, да изясни причината, поради която П. П. е задържан по издадената ЕЗА,
преди изтичане срокът на изпълнение, отразен в същата заповед на Прокуратурата в Неапол,
както и да изясни дали наказанието, наложено с Решение № 492/2020 на Общ съд Неапол-
север, Италия е изтърпяно изцяло и/или в какъв период от време. Съдът е бил длъжен да
установи тези факти по непораждащ съмнение начин и като е постановил съдебния си акт, в
тази му част, в разрез с принципите визирани в разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК е
допуснал съществено процесуално нарушение по смисъл на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Допуснатите процесуални нарушения са довели и до нарушение на материалния закон - като
определяйки едно общо най-тежко наказание в размер на 3 години „Лишаване от свобода“,
измежду влезлия в сила на 25.07.2024 г. съдебен акт по НОХД № 1319/2024 г. на РРС и по
постановена Присъда № 492/2020 г. по БП – дело № 11582/2020 на Общ съд на Неапол-
Север, Република Италия и е наложил на П. П. да изтърпи наказанието от 3 години
лишаване от свобода при „строг“ режим, без да е събрал и проверил, съответно разполагал с
неоспорими и непораждащи каквото и до било съмнение писмени доказателства, е допуснал
нарушение на правилата на чл. 23 – чл. 25 от НК и Рамковото решение.
Съобразно описаното в Решението на Апелативен съд Неапол от 02.03.2021 г., по
повод издадената ЕЗА, П. е бил задържан под стража за времето от 22.02.2020 г. до
25.02.2020 г., след която дата спрямо същия е изпълнявана мярка без лишаване от свобода.
Като не е изискал от италианските власти официална информация /писмени доказателства/,
относно правните белези на тази мярка и не е извършил анализ дали е от категориите на
изброените в хипотезите на чл. 59 от НК, съответно налице ли е основание за приспадането
й, окръжният съд е допуснал нарушение на принципите заложени в чл. 13 и 14 от НПК, от
една страна, а от друга - като е приел, че спрямо П. П. след 25.02.2020 г. е изпълнявана мярка
без лишаване от свобода и последната представлявала „Домашен арест“, като е зачел
времето, през което е изпълнявана, окръжният съд е сторил това в нарушение на правилата
по чл. 25, ал. 2 от НК вр. чл. 59, ал. 1, т. 2 от НК.
Искането на главния прокурор се явява в пълно съответствие с т. 2 от Тълкувателно
решение № 3/16.11.2009 г. на ВКС по т.д. № 3/2009 г., ОСНК на ВКС, в което изрично е
предвидено, че целта на правната уредба на чл. 25 вр. чл. 23 от НК е да се определи общото
за изтърпяване наказание като се обхване цялостната престъпна дейност на осъденото лице,
6
каквото не е сторил въззивният съд, включително и според поисканото от осъдения и
защитата му. Такъв съдебен акт според цитираното ТР е постановен в нарушение на чл. 14 от
НПК, поради което при постановяването му е допуснато съществено процесуално
нарушение. Това съществено процесуално нарушение е довело до нарушение и на
материалния закон - разпоредбите на чл.23-чл.25 от НК, тъй не е извършено пълно и
цялостно групиране на престъпленията на осъдения и налагане на общо наказание за
същите. Констатираните нарушения обосновават коригирането на проверявания акт.
Предвид изложеното допуснатите нарушения на закона и заявени с искането на
Главния прокурор са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и намират
своето основание в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното производство
по ВЧНД № 868/2024 г. по описа на Окръжен съд Русе, с отмяна на Определение №
535/28.10.2024 г., постановено по същото дело, само в частта му досежно приложението на
чл.23-чл.25 от НК /постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК/, респективно делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, в тази му част. В останалата му
част, относно постановеното по реда на чл. 306, ал.1, т. 3 от НПК, приложение на чл. 68, ал.
1 от НК, касаещо приведеното в изпълнение наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 2 месеца, наложено на П. по НОХД № 303/2015 г. на РС-Бяла, при първоначален
„Общ“ режим е законосъобразно. Правилно Окръжният съд е преценил, че са налице
основанията за приложение на чл. 68, ал. 1 от НК, тъй като в определеният изпитателен срок
по първото осъждане - по НОХД № 303/2015 г. на РС-Бяла, са извършени престъпленията, за
които впоследствие П. е осъден с присъда по НОХД № 1319/2024 г. на РРС. В този
изпитателен срок са извършени двете от престъпления по НОХД № 1319/2024 г. на РРС –
едното в периода от 13.05.2015 г. - 11.12.2015 г. /довършено на 11.12.2015 г./ и другото
извършено на 11.12.2015 г., които попадат в изпитателния срок. Приел, че независимо, че
едното от престъпленията по НОХД № 1319/2024 г. на РРС - извършеното на 13.05.2015 г., е
осъществено преди влизането в сила на първата присъда по НОХД № 303/2015 на РС-Бяла,
следва да бъде приведено в изпълнение наказанието по тази първа условна присъда /по
НОХД № 303/2015 г./. Аргументирал се с това, че тъй като наказанията по присъдите не
могат и не следва да бъдат разделяни, и се касае за един съдебен акт за престъпления,
извършени в съвкупност, както и с това, че са групирани наказанията и повечето от
престъпленията са извършени в изпитателния срок на предходната условна присъда, което
обуславяло нейното привеждане в изпълнение. С оглед изложеното настоящата инстанция
се съгласява с аргументацията на окръжния съд, според която е привел в изпълнение
наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година и 2 месеца, наложено на П. по НОХД
№ 303/2015 г. на РС-Бяла и постановил приведеното наказание да бъде изтърпяно при
първоначален „Общ“ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, с изключение на
изложеното относно присъдата на Общ съд на Неапол-Север, Италия, за която липсват
официални писмени доказателства. В този смисъл съдебният акт на окръжния съд, в тази му
част - относно приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, по реда на чл. 306, ал.1, т. 3 от НПК, не
подлежи на коригиране.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК,
Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА ВЧНД № 868/2024 г. по описа на Окръжен съд Русе.
ОТМЕНЯ Определение № 535/28.10.2024 г., постановено по ВЧНД 868/2024 г., само
в частта му досежно приложението на чл.23-чл.25 от НК.
7
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, само в отменената
му част, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8