№ 490
гр. Бургас, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20212100101476 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Г. Л., ЕГН
**********, чрез адвокат К.Д. от АК-Варна, със съдебен адрес гр.Варна, ул.“Княз
Борис“№70, ет.3 срещу Ж. В. Б., ЕГН **********, с адрес грС, ул. "***" № ***, с която е
предявен иск за осъждане на ответницата да заплати сумата от 15 000 евро подлежаща на
връщане като получена на отпаднало основание, поради прекратяване на договор за
поръчка, сключен между страните на 17.09.20215г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
С протоколно определение от 27.04.2022г. е допуснато изменение на претенцията
като е увеличен размера на иска, предявен срещу ответницата до сумата от 55 000 евро.
В исковата молба се излагат се твърдения за сключен между страните договор за
поръчка, по силата на който ответницата следвало да придобие недвижим имот в гр.Созопол
от името на ищцата. Уточнява се, че първата изпълнила ангажиментите си по договора още
в деня на неговото сключване, като предоставила на ответницата сумата от 55 000 евро, но
изпълнение от страна на Б. не последвало включително повече от дванадесет месеца след
получаване на нотариална покана за доброволно изпълнение и връщане на получената сума,
чрез нотариус Николай Ников с район на действие БРС. В случай, че не бъде възприета
позицията за прекратяване на договорната връзка се заявява, че с исковата молба се прави
изрично волеизявление за разваляне на договора.
Ответницата оспорва изложените в исковата молба твърдения, като сочи, че
описанието на фактите е непълно и неточно и не съответства на действителните отношения
между страните. Заявява, че е била близка приятелка на ищцата повече от 20 години. През
2012 и 2013г. превела на Л. по сметка в „Пощенска банка“АД сумите от 11800 евро и 12000
евро. Уговорката била тези реално предадени и получени парични средства да и бъдат
върнати до 01.09.2019г. Във връзка с казаното е направено възражение за прихващане с
дадените от ответницата, съгласно сключения устен договор за заем между страните, суми.
След подписване на процесния договор Б. внасяла по сметка на ищцата и други суми, за
които не пазила документи, а понастоящем тези сметки били закрити. По този повод е
формулирано доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение, което да
1
послужи пред „Юробанк България“АД. Иска се и допускане разпит на свидетел, който ще
установява основанието за даване на заема от ответницата и срока за връщане на получените
суми.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 55 ал. 1 предл. 3 ЗЗД вр.чл.287 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати
посочената по-горе сума на отпаднало основание, поради оттегляне на поръчката от
доверителя и по чл. 86 ЗЗД- за присъждане на законната лихва, считано от дата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
сключен договор за поръчка, по силата на който на ответницата е предоставена сумата 55
000 евро, представляваща разходи за изпълнение на поръчката, както и че е оттеглена
поръчката чрез изявление, което е достигнало до ответницата. Ответницата трябва да
установи при условията на пълно доказване всички свои правопораждащи и погасяващи
възражения, включително това за прихващане.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Установява се от представения договор от 17.09.2015 г., неоспорен по делото, че
между страните е възникнало мандатно правоотношение, по силата на което Б. следвало да
изпълни поръчка за придобиване на недвижим имот, находящ се в гр.Созопол- подробно
индивидуализиран. Доверителят от своя страна се задължил да достави средствата за
изпълнение на същата, което направил в деня на сключване на договора. Крайният срок за
изпълнение на възложената работа бил 01.09.2019г. Тъй като и след тази дата изпълнение не
последвало на 11.06.2020г. до ответницата била изпратена нотариална покана, в която се
посочвало, че предвид продължителния срок на неизпълнение, кредиторът разваля договора.
Даден е и срок до 30.06.2020г. за връщане на получената сума. Поканата е редовно връчена,
като това е достатъчно основание за прекратяване на договора за поръчка. По тези факти
между страните не се спори. Не се оспорва истинността на приобщените в хода на
производството договор за поръчка и разписка за получаване на сумата от 55 000 евро от Б..
При това положение и предвид обстоятелството, че към момента на оттегляне на поръчката
довереникът не е изпълнил задълженията си по договора, той дължи връщане на средствата,
предоставени му от доверителя във връзка с изпълнението на същата, тъй като същите са
получени на отпаднало основание.
Ответницата от своя страна не е ангажирала никакви доказателства да е изпълнила
възложената и поръчка или възстановила, предоставените и по повод изпълнението на
договора парични средства. На изложените в исковата молба фактически твърдения
последната противопоставя насрещно възражение за прихващане, основаващо се на дадени
от нея в заем парични средства на ищцата, които последната не върнала в срок до
01.09.2019г. Такава устна договорка, постигната между страните и паралелно възникнало и
развило се правоотношение по договор за заем по делото не са установени. Убедително
насрещно доказване, че направените от ответницата плащания по банков път по сметка на
ищцата за времето 2013-2016г. представляват парични суми, дадени по силата на
съществуващ между страните, договор за заем, по делото не е проведено. Поначало не всяко
плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем.
Правните субекти си предават суми на различни основания- погасяване на предходен дълг,
изпълнение на задължение по друг договор и др., поради което и при наличие на различни
хипотези относно факта на плащане, не може от самото предаване на сумата при липса на
други данни да се презумира сключен договор за заем. Касае се за внесени в полза на
ищцата парични средства, за които е посочено основание при депозиране на сумите:
„превод“ или „захранване на депозит или сметка“, а не предоставяне на заем. Гласни
доказателства в подкрепа на твърденията за съществуване на подобно вземане в полза на
2
ответницата към ищцата също не са събрани по делото, независимо от изрично дадените в
тази връзка указания при разпределяне на доказателствената тежест. Ответницата не е
декларирала пред НАП предоставени в заем суми за времето 01.01.2012г.- 01.012020г. Ясно
е следователно, че наличие на заемно правоотношение по делото не установява, доколкото
за съществуване на такова не е достатъчен единствено и само факта на получаване на
сумите, а установяване на основанието, на което същите се предоставят. Последното
обстоятелство не се извежда пряко или косвено при внимателен анализ на всички,
приобщени по делото писмени доказателства и материали. Ето защо направеното от
ответницата възражение за прихващане следва да се отхвърли като недоказано по делото.
Предвид отпадането на основанието за имущественото разместване и както вече се
посочи липса на данни, след развалянето на договора за поръчка процесната сума да е
върната от ответницата, искът с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД се явява основателен.
Б. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 55 000 евро, тъй като същата е получена на
отпаднало основание.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски в общ размер на 8 934.06 лева, от които 4302.76 лева държавна такса,
4500 лева-адвокатско възнаграждение и 131.30 лева-разноски за нотариална покана и
съдебно удостоверение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. В. Б., ЕГН **********, с адрес грС, ул. "***" № *** да заплати на Н. Г.
Л., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, чрез адвокат К.Д. от АК-Варна, със съдебен адрес
гр.Варна, ул.“Княз Борис“№70, ет.3 сумата от 55 000/петдесет и пет хиляди/ евро, като
получена на отпаднало основание, поради прекратяване на договор за поръчка, сключен
между страните на 17.09.20215г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Ж. В. Б., ЕГН **********, с адрес грС, ул. "***" № *** да заплати на Н. Г.
Л., ЕГН **********, чрез адвокат К.Д. от АК-Варна, със съдебен адрес гр.Варна, ул.“Княз
Борис“№70, ет.3 направените по делото разноски в размер на 8 934.06/осем хиляди
деветстотин тридесет и четири лева и шест стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
3