№ 15522
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110137688 по
описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от
ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище
и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против А. В. В.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от
3472,01 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г.,588,75 лева лихва за забава за периода 16.10.2020 г. до 31.10.2022
г.,38,40 лева сума за дялово разпределение за периода м.10.2019 г. до м.04.2021
г.,8,36 лева лихва за забава за периода 01.12.2019 г. до 31.10.2022 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се сочи,че ответникът В.,като клиент на топлинна
енергия е задължен да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в
предвидения според общите условия срок,което за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. не е сторил и незаплатената главница възлиза на 3472,01 лева. С
оглед обстоятелството,че стойността на топлинна енергия не е
заплатена,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 588,75 лева.
Ищецът сочи,че претендираната цена за топлинна енергия съответства на
действително доставено количество топлинна енергия. С исковата молба са
заявени и претенции за заплащане на сума за дялово разпределение и
мораторна лихва върху сума за дялово разпределение,съответно в размер от
38,40 лева и 8,36 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед
връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК е налице
правен интерес от предявяване на установителните искове. Ищецът моли съда
1
да постанови решение,с което да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
А. В. В. чрез назначения му особен представител с изразено становище за
допустимост,но неоснователност на исковете. Твърди се,че не е доказано
ответникът В. да е собственик на топлоснабдения имот,което дава достатъчно
основание за отхвърляне на исковете. Твърди се,че исковете са
недоказани,защото се основават на частни документи,съставени от ищеца.
Твърди се,че топлоподаването до имота се явява некачествено. Ответникът
моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Т С“ЕООД намира,че исковете са
основателни,защото дяловото разпределение е реализирано законосъобразно.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от А. В.
В. сумите от 3472,01 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019
г. до м.04.2021 г.,588,75 лева мораторна лихва за периода 16.10.2020 г. до
31.10.2022 г.,38,40 лева сума за дялово разпределение за периода м.10.2019 г.
до м.04.2021 г.,8,36 лева лихва за забава за периода 01.12.2019 г. до 31.10.2022
г. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
62265/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
От удостоверение за наследници на В Н В. се установява,че е починал
през 1991 г. и е оставил като наследници по закон съпругата си М В.а и сина
си А. В..
Представена е молба декларация от М А В.а от 2002 г. с искане за
откриване на партида при „Т С“ЕАД за недвижим имот *****.
Според писмо от район „Л“ при С О за ***** на ж.к.“Л“ не е открит
договор за покупко-продажба,не се установява имотът да е общинска
собственост.
По делото са приети общи фактури,издадени от „Т С“ЕАД на 31.07.2020
г. и на 31.07.2021 г. с получател А. В. В..
Видно от договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „Т
С“ЕООД,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от
правоотношение,според което „Т С“ЕООД приема да реализира дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия,а „Т С“ЕАД се съгласява да
заплаща възнаграждение за дяловото разпределение.
Установява се от писмо от С О – направление „Архитектура и
градоустройство“,че за ***** в ж.к.“Л“ не е издавана заповед по чл.100 от
ЗТСУ и не е предоставен в обезщетение на отчужден собственик.
Според заключението по съдебно-техническата експертиза общият
топломер се отчита по електронен път на първо число всеки месец,след което
се приспадат технологичните разходи,които остават за сметка на
доставчика,топломерът е преминавал периодична метрологична проверка със
2
заключение за съответствие,дяловото разпределение е реализирано при
спазване на нормативната уредба,главницата е в размер от 3741,96 лева,без да
са включени задължения извън процесния период.
От приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза в счетоводството на ищеца няма данни за реализирани плащания
на парични суми за процесния период,изравнителните сметки са въведени в
информационната система като със суми за възстановяване не са прихващани
задължения преди процесния период,непогасените задължения възлизат на
3472,01 лева главница за топлинна енергия и 38,40 лева сума за дялово
разпределение,размерът на лихвата за забава е 574,02 лева върху главница за
топлинна енергия и 8,37 лева върху сума за дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който ищецът следва да докаже дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или ако заповедта за изпълнение е връчена при
условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че този иск има предмет,идентичен
с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер,относно което е
издадена заповедта за изпълнение. В конкретния случай следва да бъде
проведено доказване,че съществува договорно правоотношение относно
доставка и продажба на топлинна енергия,да бъде доказано доставеното
количество топлинна енергия и стойността на топлинната енергия. С оглед
това,че искът е регламентиран като положителен установителен иск,в тежест
на ищеца е възложено доказването наличието на материалноправните
предпоставки за уважаване на иска. Когато доказателствената тежест е
възложена на съответна страна в производството,тази страна е длъжна да
проведе пълно доказване,т.е. от събраните доказателства по категоричен и
несъмнен начин да се установява наличието на всяка от изискуемите
материалноправни предпоставки за уважаване на исковата претенция. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 16.11.2022 г.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция подлежи на
отхвърляне,защото събраните в хода на производството доказателства не
позволяват да бъде възприето,че между страните съществува договорно
правоотношение. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е
собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота,а с
приемане на Тълкувателно решение по тълк.дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
от 17.05.2018 г. е възприето,че договорно правоотношение може да възникне
и между доставчика и лице,което се намира в имота на облигационно
основание,ако е реализиран фактическият състав на възникване на такова
правоотношение. В настоящия случай съдът счита,че по делото не са
представени доказателства,от които да се установява,че между страните по
делото съществува договорно правоотношение,поради което исковете
подлежат на отхвърляне като недоказани по основание. Ищецът,който носи
3
доказателствената тежест да установи,че страните са обвързани от договорно
правоотношение,не е представил доказателства ответникът В. да е клиент на
топлинна енергия въпреки дадените изрично указания по реда на чл.146,ал.2
от ГПК. С оглед това,че според цитираната разпоредба на чл.153,ал.1 от ЗЕ
клиент на топлинна енергия е или собственикът,или носителят на вещно право
на ползване върху имота,за да бъде възприето,че договорно правоотношение
съществува е необходимо провеждане на доказване,че ответникът В.
притежава право на собственост или вещно право на ползване. Липсата на
ангажирани доказателства ответникът да е собственик или вещен ползвател
обосновават извод за недоказаност възникване на договорно правоотношение.
Съдът намира,че не е доказано и наличието на възникнало договорно
правоотношение между страните на основание реализирана от ответника В.
фактическа власт върху имота на облигационно основание. В тази насока
следва да бъде отбелязано,че липсват доказателства ответникът В. да
реализира фактическа власт върху имота на договорно основание,а
същевременно не се установява ответникът В. да е поискал откриване на
партида като изявление,насочено към възникване на договорно
правоотношение. За да счете,че не е доказано съществуване на договорно
правоотношение между страните към процесния период,съдът взе предвид,че
ищецът е представил доказателство – молба за откриване на партида,подадена
от друго лице. Не може да бъде споделен доводът на ищцовото дружество,че с
оглед това,че молбата за откриване на партида е подадена от майката на
ответника,то се явява доказано наличието на договорно правоотношение
между ищеца и ответника. Действително от представеното удостоверение за
наследници на бащата на ответника В. може да бъде направен извод,че
молбата за откриване на партида е подадена от майката на ответника,но на
първо място,по делото не са представени доказателства майката на ответника
да е починала,респективно да е настъпило наследствено правоприемство,а на
второ място,наличието на подадено искане от майката на ответника за
откриване на партида през 2002 г. при липса на доказателства относно
притежавано право на собственост или вещно право на ползване не могат да
обосноват извод,че между страните съществува договорно правоотношение
към процесния период. В хипотезата на подадена молба за откриване на
партида от родител на ответника,за да бъде възприето,че ответникът има
качеството клиент на топлинна енергия,съответно договорно правоотношение
съществува се явява необходимо доказване настъпване на наследствено
правоприемство и доказване притежавано право на собственост,респективно
ограничено вещно право на ползване,респективно от доказване,че и
наследникът реализира фактическа власт върху имота на облигационно
основание. Предвид това,че ищецът не е провел доказване ответникът В. да
има качеството клиент на топлинна енергия само на това основание исковете
подлежат на отхвърляне поради недоказаност съществуване на договорно
правоотношение. Изводът на съда за неоснователност на исковете за главница
за топлинна енергия и за сума за дялово разпределение обосновава и
неоснователност на исковете за заплащане на мораторна лихва. Исковете за
мораторна лихва,макар да са самостоятелни искове,са акцесорни по характер
и за уважаването на същите е необходимо доказване,че парично вземане не е
заплатено. Когато искът за главница е неоснователен,то неоснователна се
явява и исковата претенция за заплащане на мораторна лихва върху тази
4
главница.
Изложените съображения мотивираха съда да приеме,че исковете
подлежат на отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД,предявени от „Т
С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано
от П П и М Ц,против А. В. В.,ЕГН **********,с адрес гр.С, за признаване за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 3472,01 лева ( три
хиляди четиристотин седемдесет и два лева и една стотинка ) главница за
топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,588,75 лева (
петстотин осемдесет и осем лева седемдесет и пет стотинки ) лихва за забава
за периода 16.10.2020 г. до 31.10.2022 г.,38,40 лева ( тридесет и осем лева и
четиридесет стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.10.2019 г.
до м.04.2021 г.,8,36 лева ( осем лева тридесет и шест стотинки ) лихва за
забава за периода 01.12.2019 г. до 31.10.2022 г.,относно което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 62265/2022 г. по описа на
СРС,42 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т
С“ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5