Решение по дело №157/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ.

Образувано е по иск на К. Г. Т. от гр. Е., обл. В. Т. против ОДМВР Велико Търново, с който се претендира заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 6 300 лв., причинени му от незаконосъобразен отказ на началника на РУ МВР Елена да му се предостави исканата информация за личните данни на лицето Р. К. (полицейски служител в управлението), обективиран в Писмо изх. №260000-2590/ 29.05.2018 г., отменен с влязло в сила съдебно решение. С него се претендира и заплащане на законна лихва, считано от датата на завеждане на претенцията до окончателното ѝ изплащане, както и заплащане на деловодните разноски.

Ответникът по иска, чрез своя процесуален представител, заявява, че той е неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли, ведно със следващите от това законни последици. Претендира и за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът заключава, че искът е неоснователен и недоказан и предлага на съда да го отхвърли.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Предявеният иск е допустим, като подаден при наличието на предпоставките по чл. 204, ал. 1 АПК срещу надлежна страна. Разгледан по същество той се явява неоснователен и доказан по следните фактически и правни съображения:

Събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства установяват, че по повод коментари на Р. Т. К. (полицейски служител в РУ на МВР), публикувани в регистрирания потребителски профил на ищеца в социалната платформа „Фейсбук“, той се почувствал засегнат и обиден и на основание чл. 83 НПК поискал от началника на РУ на МВР - Елена да му предостави пълна информация за имената и адреса на този служител. С писмо изх. № 260000-2590/ 29.05.2018 г. началникът на РУ на МВР- Елена отказал да предостави личните данни на полицейския служител с мотиви, че в управлението няма образувано досъдебно производство, по което К. Т. да е пострадало лице, а исканата информация съставлява защитени и неприкосновени лични данни. Този отказ е бил оспорен по съдебен ред и с Решение № 415/ 26.10.2018 г., постановено по адм. дело № 419/ 2018 г. по описа на Административен съд- Велико Търново е отменен, като преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. В изпълнение на съдебното решение с Писмо изх. №26000-5280/ 06.11.2018 г. на ищеца са предоставени исканите данни за имената, ЕГН, постоянен и настоящ адрес на лицето.

В исковата молба и в множеството допълнителни и уточняващи молби се твърди, че в периода до отмяна на отказа той е претърпял душевни болки и страдания и най-вече е загубил доверие в правозащитните институции, в частност тези на органите на МВР, досежно тяхната превантивна дейност по опазване правата на гражданите и обществения ред, житейски и психически дискомфорт, изразяващ се в уронването на доброто му име и човешко достойнство, в чувство на унижение, срам пред близки и познати, притеснение и страх от извършения полицейски произвол. Доказателства в подкрепа на тези твърдения не са ангажирани в хода на производството.

Разпитаният свидетел М. О. (поискан от ищеца) заявява, че през 2018 г. К. Т. бил във влошено ***  и *** състояние, но поради злоупотребата с *** , довела до тежки заболявания. На него не му е известно това състояние да има нещо общо с актове или заповеди на началника на РУ в гр. Елена.

При така установените факти и обстоятелства съдът намира, че искът се явява недоказан и неоснователен. Той намира своето правно основание в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на държавата не се презумира от закона, а в тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки – незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; пряка причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.

В случая ищецът не е установил наличието на всички предпоставки, за да се ангажира безвиновната отговорност на държавата. Безспорно издаденият отказ на началника на РУ на МВР- Елена да му предостави исканата информация за лицето Р. К. (полицейски служител в управлението), е отменен с влязло в сила съдебно решение. С оглед на това съдът приема, че е налице първото условие, визирано в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно отменен незаконосъобразен административен акт. Липсват доказателства обаче, които да установяват, че вследствие на този акт, той е претърпял някакви неимуществени вреди.

По правило обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретни физически и/или психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Основателността на предявения иск не може да се основава на хипотези и предположения, а на доказани в съдебното производство факти и обстоятелства, които се твърдят в исковата молба. Ищецът не е ангажирал доказателства, че в следствие на постановения отказ действително е претърпял душевни болки и страдания, житейски и психически дискомфорт, изразяващ се в уронването на доброто му име и човешко достойнство, в чувство на унижение, срам пред близки и познати, притеснение и страх от извършения полицейски произвол.

При липсата на доказателства, които да установяват по категоричен и безспорен начин реално претърпени неимуществени вреди от ищеца, които са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отменения отказ да му се предостави исканата информация за лицето Р. Т. К., съдът намира, че предявеният иск за заплащане на обезщетение се явява недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. То е своевременно предявено и доказано в размер на 200 лв., определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Наред с това и на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на Административен съд – Разград заплатените от бюджета разноски в размер на 100 лв. за явяване на поискания от него свидетел по делото.

Мотивиран така Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на К. Г. Т. от гр. Е., обл. В. Т. против ОДМВР Велико Търново, с който се претендира заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 6 300 лв., причинени му от отменения отказ на началника на РУ МВР Елена да му се предостави исканата информация, обективиран в Писмо изх. №260000-2590/ 29.05.2018 г.

ОСЪЖДА К. Г. Т. от гр. Е., обл. В. Т., ЕГН ********** да заплати по сметката на Административен съд- Разград сумата от 100 (сто) лева- дължими деловодни разноски.

ОСЪЖДА К. Г. Т. от гр. Е., обл. В. Т., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР - Велико Търново сумата от 200 (двеста) лева- дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.