№ 452
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110149852 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца *********************, ЕИК *********,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответниците В. П. П., ЕГН **********, А. Г. П., ЕГН
**********, и Б. Г. П., ЕГН **********, в качеството им на законни
наследници на А. Х. П., починала на 29.05.2019 г.- бивш общински наемател
на топлоснабден имот- Апартамент № **, находящ се в
********************************, с присъединен абонатен № *****, да
заплатят следните суми в условията на разделна отговорност: за В. П. П., ЕГН
**********, 2/4 от общото задължение, а именно- сума от 62,45 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г., ведно със законна лихва за периода от
07.09.2023 г. до изплащане на вземането, и сума от 81,79 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г., за А. Г. П., ЕГН
**********, 1/4 от общото задължение, а именно- сума от 31,22 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г., ведно със законна лихва за периода от
07.09.2023 г. до изплащане на вземането, и сума от 40,90 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г., и за Б. Г. П., ЕГН
**********, 1/4 от общото задължение, а именно- сума от 31,23 лв.,
1
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г., ведно със законна лихва за периода от
07.09.2023 г. до изплащане на вземането, и сума от 40,89 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г.
В исковата молба ищецът ********************, ЕИК *********,
поддържа, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя
на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя,
без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че наследодателят на
ответниците- А. Х. П., починала на 29.05.2019 г., е била общински наемател на
топлоснабден имот- Апартамент № **, находящ се в
********************************, с присъединен абонатен № *****, с
оглед което е притежавала и качеството на потребител на топлинна енергия,
доставяна от ищеца. Насочва исковата си претенция срещу тримата ответника
като наследници на общински наемател на процесния имот за процесния
период. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от ********************* на потребители за битови нужди, които са
в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от
2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение
за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от *************
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на
разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Г. П., ЕГН **********, подава
молба, с която моли да бъде приет по делото като доказателство вписаният
отказ от наследство под № 293/07.02.2024 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Г. П., ЕГН **********,
депозира отговор на исковата молба, чрез адв. К. С., с който оспорва исковите
2
претенции като недопустими, респ.- като неоснователни. Поддържа, че е
направен отказ от наследството, оставено от А. Х. П., който бил вписан в
специалната книга на съда под № 317/12.02.2024 г. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните. Оспорва се ответникът или неговият
наследодател да са били собственици или ползватели на имота. Оспорва да се
изпращани до ответника процесните фактури, поради което счита, че не е
настъпила забава за плащане на претендираните суми. Релевира възражение за
погасителна давност. Моли за прекратяване на производството, евентуално- за
отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. П. П., ЕГН **********,
редовно уведомен на 18.07.2024 г. чрез особен представител адв. Е. Ч., не
депозира отговор, не прави възражения, нито доказателствени искания.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, намира следното:
За уважаване на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. За уважаване на исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД, в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забава- уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици.
Установява се по делото от писмо с вх. № ***** от 01.04.2021 г. от
***********, че жилището, находящо се на адрес:
****************************** за периода от м. 05.2018 г. до 19.07.2019 г.
е отдадено под наем на основание настанителна заповед №1958/02.12.1965 г.,
издадена от **** на П. В. П. – титуляр и четиричленното му семейство,
договор за наем от 14.07.2005 г. и анекс към договора за наем от 17.07.2008 г.,
подписан между *********** – район ******* и А. Х. П. – съпруга. Видно от
списък на ЕС от 2002 г. и от общата фактура, приложена по делото, А. Х. П. е
посочена като титуляр на сметката в ******************.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от
3
ТР № 2/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГК, клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
се лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди
/"битов клиент" по смисъла на т. 2а от § 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване факта на ползване на
топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.
153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.
Съгласно чл. 64 от приложените по делото, действащи през исковия
период Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди / л. 29 /, клиент по смисъла на общите условия може да бъде друго лице
– ползвател на имота, различно от собственика на имота, при условие че
последния е представил писмено съгласие в нотариална заверена форма за
това /ал. 1/, като при промяна в наемното правоотношение новият и
предишният наемател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 12, т.
2 заявление за откриване или закриване на партида по образец, към което са
4
приложени копия от документи, удостоверяващи наличието или липсата на
наемно правоотношение и декларация на собственика по ал. 1 /ал. 2/.
В разглеждания случай по делото е представено от страна на ищеца
писмо с вх. № ***** от 01.04.2021 г. от ***********, че процесното жилище
за периода от м. 05.2018 г. до 19.07.2019 г. е отдадено под наем на основание
настанителна заповед №1958/02.12.1965 г., издадена от **** на П. В. П. –
титуляр и четиричленното му семейство, договор за наем от 14.07.2005 г. и
анекс към договора за наем от 17.07.2008 г., подписан между *********** –
район ******* и А. Х. П. – съпруга. По делото обаче не са представени нито
настанителната заповед, нито договор за наем или анекс. По делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установи, че А. Х. П. е подала
заявление за откриване на партидата при ищец за процесния апартамент на
нейно име.
При тези доказателства, дори и за исковия период ответницата А. Х.
П. да е била наемател на процесния имот /01.05.2019 г. до 29.05.2019 г./,
респективно да го е ползвала, то това обстоятелство само по себе си не
обуславя извод за съществуването на договор за доставка на топлинна енергия
за битови нужди между страните, при липсата на каквито и да било данни за
откриване на индивидуална партида, за дадено съгласие на собственика по
смисъла на горепосочената клауза от Общите условия и др. Доказателствената
тежест е право и задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна
последица, чийто юридически факт не е доказан. Изходът от това задължение
при недоказване е да се приеме, че недоказаното не се е осъществило. /БГПП,
1978 г., Ж.Сталев/. Налага се извода, че А. Х. П. не е потребител на топлинна
енергия за битови нужди в исковия период, съответно между страните не е
възникнало твърдяното облигационно правоотношение. Тези обстоятелства са
правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото права и доказването
им е следвало да бъде пълно, а именно да създаде сигурно убеждение у съда в
истинността на твърденията в исковата молба и главно, тъй като има за
предмет факти, за които ищецът носи доказателствена тежест, съгласно
правилото на чл. 154 ГПК.
При липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки,
обсъждането на останалите е безпредметно, доколкото дори и при тяхното
наличие, исковете не биха били уважени. Следователно ответниците в
5
качеството си на наследници на А. Х. П. не дължат на ищцовото дружество
претендираните главници. Предвид неоснователността на главната искова
претенция, претенцията за обезщетения за забава също е неоснователна.
Претенциите са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат ответниците, но само
Б. П. е отправила искане до съда за присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева съгласно приложен договор за правна защита от
21.02.2024 г. / л. 71/, което е основателно.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца *********************, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 да бъде осъден В. П. П., ЕГН ********** в качеството му на
законен наследник на А. Х. П. да заплати на ищеца сумата от 62,45 лв.,
представляваща 2/4 от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот: Апартамент № **, находящ се в
********************************, с абонатен № *****, за периода от
01.05.2019 г. до 31.07.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 07.09.2023
г. до изплащане на вземането, и сума от 81,79 лв., представляваща 2/4 от
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца *********************, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 да бъде осъдена А. Г. П., ЕГН **********, в качеството на
законен наследник на А. Х. П., починала на 29.05.2019 г. да заплати на ищеца
сумата от 31,22 лв., представляваща ¼ от цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот: Апартамент № **, находящ се в
********************************, с абонатен № ***** за периода от
01.05.2019 г. до 31.07.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 07.09.2023
г. до изплащане на вземането, и сума от 40,90 лв., представляваща ¼ от
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца *********************, ЕИК
*********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
6
и чл. 86, ал. 1 да бъде осъдена Б. Г. П., ЕГН **********, в качеството на
законен наследник на А. Х. П., починала на 29.05.2019 г. да бъде осъдена да
заплати на ищеца сума от 31,23 лв., представляваща ¼ от цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот: Апартамент № **,
находящ се в ********************************, с абонатен № ***** за
периода от 01.05.2019 г. до 31.07.2019 г., ведно със законна лихва за периода от
07.09.2023 г. до изплащане на вземането, и сума от 40,89 лв., представляваща
¼ от мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 21.08.2023 г.
ОСЪЖДА *********************, ЕИК ********* да заплати на Б.
Г. П., ЕГН ********** сумата от 400 лева – възнаграждение за един адвокат
за исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
*************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7