Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Попколева
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Богдан
Русев
при участието на секретаря Антоанета П. разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №16565 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №1651187 от 06.07.2017год., СРС, 50-ти състав, постановено по гр.дело №35014/2011год. е признал за
установено по предявения от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление-***, срещу Н.П.Р., положителен установителен иск
по чл.422, ал. 1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, че ответницата Н.П.Р. дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата от 4
236.93 лв. със законната лихва от 21.03.2011г. до окончателното й
изплащане-стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот-апартамент №7 в гр.София, район „С.“, ул.“*** ********, по абонатен
№031185, за периода м.02.2008г.-м.04.2010 г., за която сума е издадена
Заповед от 23.03.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ТПК по ч.гр.д.№3493/2011
г. на Софийски районен съд, III г.о., 90-ти състав, като е отхвърлил предявения иск за сумата 766,25 лв. /над
дължимите 4 236,93 лв. до пълния размер на иска от 5 003,18лв./,
претендирано задължение за периода м.11.2007 г.-м.01.2008 г. Признал е за
установено по предявения от „Т.С.” ЕАД
срещу Н.П.Р., положителен
установителен иск по чл.422, ал. 1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, че дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 622,89 лв.-законна лихва за
забава върху главницата за периода 02.03.2008г.-07.03.2011г., като е отхвърлил предявения иск за сумата
87,91 лв. (над уважената част от иска-622,89 лв. до пълния му размер от 710,80
лв.). С решението е осъдена на основание
чл.78, ал.1 ГПК Н.П.Р. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 661.41 лв.-разноски по
делото в исковото производство и сумата
от 362,06 лв.-разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№3493/2011 г. на СРС,
90-ти състав.
Срещу така постановеното решение в
отхвърлителните части е постъпила въззивна жалба от въззивника ищец „Т.С.“ЕАД,
изрично уточнена с молба уточнение от 16.02.2018год., с която обжалва решението
в отхвърлителната част за сумата 766,25 лв. /над дължимите 4 236,93 лв. до
пълния размер на иска от 5 003,18лв./, претендирано задължение за периода
м.11.2007 г.-м.01.2008 г, както и за сумата 87,91 лв. (над уважената част от
иска-622,89 лв. до пълния му размер от 710,80 лв.) за мораторна лихва. Посочва,
че решението е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон като
не е съобразено, че сумите за ТЕ се начисляват на прогнозни месечни сметки,
като в края на отоплителния период се изготвя изравнителна сметка на база на
реален отчет на уредите за дялово разпределение и в случай, че се установи, че начислената на
купувача сума е по-голяма от реално потребената, със сумата в повече се
погасяват най-старите неплатени задължения. В тази връзка смята, че ССЕ е
дала вярно заключение относно дължимите суми, с включени изравнителни
сметки за периода, като последните изравнителни сметки са станали изискуеми
именно в процесния период. Твърди, че
сумата е все още дължима, доколкото изравнителната сметка касае целия процесен
период. Моли да се отмени решението в отхвърлителните части и да се постанови
друго, с което се уважат предявените искове. Претендира за присъждане на
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Решението в уважените части е обжалвано от ответницата Н.П.Р., чрез нейния пълномощник по делото адв. Г., с основни доводи, че решението е недопустимо, евентуално неправилно и моли да се отмени и
постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове. Посочва, че в
решението неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е възникнала
солидарна отговорност след като собствеността върху топлоснабдения имот е в
режим на съпружеска имуществена общност и принадлежи на двамата съпрузи, а
исковете са насочени само срещу съпругата. Също така излага, че в
производството не е доказано, че ответницата е поискала да ползва услугите на
ищеца и не е сключвала договор за топлоснабдяване на имота. Смята, че не е
налице солидарно задължение за съпрузите, защото процесното задължение има
извън договорен характер и следва да бъде предявен срещу двамата съпрузи,
поради което предявения иск е недопустим. Посочва, че с оглед на чл.27 от Директива 2011/83/ЕС
ответницата е освободена от задължението за насрещна престация в случай на
непоръчана доставка на ТЕ от централно отопление. Смята, че има противоречие на чл.150 от ЗЕ с европейското
законодателство и в тази връзка прави искане да се отправи преюдициално запитване
до Съда на Европейските общности. В съдебно заседание пред въззивния съд, адв. П., пълномощник на въззивницата поддържа
въззивната жалба, заявява, че няма спор, че процесното жилище за което е
начислявана ТЕ е обитаемо, ползва се от ответницата и съпруга й. Поддържа
искането в жалбата за отправяне на
преюдициално запитване на посочените основания и представя писмени бележки по
делото. Претендира за разноските по делото.
Въззиваемата страна „Т.С.“ЕАД не е подала писмен отговор на въззивната жалба на ответницата. Подадена е молба с възражение за
прекомерност на разноските на въззивниците.Претендира за разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба на „Т.С.“ЕАД
от ответницата по исковата молба.
Третото лице
помагач „Н.и.“ООД не заявило становище по въззивната жалба.
Третото лице
помагач С.П.П. в съдебно заседание пред
въззивния съд е заявил становище, че жалбата на въззивника ищец е
неоснователна, а на ответницата следва да се уважи.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №5067/21.03.2011г. срещу Н.П.Р.
за посочените суми и по което е образувано гр.д. №3493/2011г. по описа на СРС, 90-ти
състав. Посочено е, че претендираното вземане е за стойността на доставена
топлинна енергия за периода от месец 11.2007г.
до месец 04.2010г. в размер на 5003,18лв.
за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул.“**********, с аб. №031185 и 710,80лв.-законна
лихва за забава за периода от 31.12.2007год. до 07.03.2011год., както и
законната лихва върху главницата от 21.03.2011год.-датата на подаване на
заявлението до окончателното и изплащане. След като срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение в законоустановения срок е постъпило възражение
от длъжника в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е предявила положителен установителен иск спрямо него по
издадената заповед за изпълнение и е образувано гр.д. №35014/2011г. СРС, 50-ти
състав.
В отговора на
исковата молба ответницата е оспорила исковете като неоснователни. Оспорва да е потребител и да се
намира в облигационно отношение с ищеца, тъй като не е искала и не е изразявала съгласие да бъде
клиент на ищеца, нито е сключвала договор с него, оспорва исковете и по размер,
като твърди, че жилището след като е закупено е било необитаемо. Прави
възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане за периода
м.11.2007год. до м.3.2008год., както и върху претенцията за лихва.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове и е приел за
установено, че ответницата дължи на „Т.С.“ЕАД
сумата от 4236,93лв.- главница, представляваща
стойността на доставена и неплатена топлинна енергия за периода м. 02.2008г. –
м.04.2010 г. и сумата от 622,89лв. лихва за забава върху посочената главница за
периода 02.03.2008г. –07.03.2011г., както и законна лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателното й заплащане и след като е приел, че
страните са в облигационни отношения, след като ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот на посочения адрес и с
аб.номер с оглед на приложения на нейно име нотариален акт, независимо, че е
придобит по време на брака й и за което не е уведомила ищеца, а от приетата СТЕ
се установява количеството и стойността на доставената топлинна енергия в имота, за което има и реален отчет за
периода 2008-2009год. и 2009-2010год., а за периода 2007-2008год. при
неосигурен достъп за отчет. Уважено е възражението за погасяване частично на
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение-21.03.2011год. или за периода от м.11.2007год. до м.01.2008год.,
вкл. като са съобразени посочените суми по фактури, съгласно ССЕ и част от
изравнителната сметка за същия период или общо 766,25лв., за която сума искът
за главницата е отхвърлен. Съответно и
за лихвата е частично уважено възражението за погасяване по давност на
вземането и в размер на 87,91лв.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално
допустими. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи
произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивните
жалби доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Неоснователни са доводите във въззивната
жалба на ответницата, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като предявеният
иск е недопустим след като е насочен само срещу ответницата, като съпруга и
след като процесния топлоснабден имот е придобит по време на брака й, но няма
сключен договор с ищеца и съответно не е налице солидарна отговорност и искът е
следвало да се предяви само срещу двамата съпрузи. В случая няма спор по
делото, че процесният имот, за който е приложен нот. акт №94/24.10.2007год.,
н.дело №272/2007год. по описа на нотариус при СРС/стр.13 по делото на СРС/ е
придобит по време на брака на ответницата и на същия адрес е нейния настоящ и
постоянен адрес, както и за същия имот има реален отчет на ТЕ в имота и водомер
за топла вода/ за 2008-2009год. и за 2009/2010год./ и за него в съдебно
заседание пред въззивния съд изрично представителят на ответницата е заявил, че
се ползва от двамата съпрузи, а процесната претенция е за заплащане на
консумативи за парно и топла вода, поради което има характер на разноски за
нуждите на семейството и с оглед на
чл.32 от СК/ преди чл.25 СК/отм./ разходите за задоволяване на нуждите на
семейството се поемат от двамата съпрузи и съпрузите отговорят солидарно за
тези задължения. В тази връзка след като съпрузите са солидарно отговорни за
процесните суми, като солидарността
между длъжниците е материално правен институт, от ищеца зависи дали да предяви
исковете си срещу двамата съпрузи солидарно или само срещу един от тях, който
отговаря за целия дълг в качеството му на солидарен длъжник/чл.122, ал.1 ЗЗД/,
поради което предявявайки исковете само спрямо ответницата, но не и срещу
нейния съпруг не е предявен недопустим иск.
Предявени са за разглеждане обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявеният иск, че
ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на доставена
топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответникът е
потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът на ответника има
монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на
отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно,
което включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните
разпределители от ФДР и изчисляване на
стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия.
Независимо, че ответницата в отговора на
исковата молба е оспорила, че е потребител
и има договорни отношения с ищеца за доставяне на ТЕ за процесния имот с
оглед на приложения към исковата молба нот. акт №94/24.10.2007год., който не е
оспорен се установява, че ответницата е собственик на процесния имот, придобит
по време на брака й и след като няма спор, че сградата, в която се намира жилището
е топлофицирана и ищецът е
доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна
енергия, отчетена от общия топломер и ответницата, като собственик върху
процесния апартамент, в същата сграда- етажна собственост има качеството на
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между страните
е налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ и пар.1, т.42 от
ДР на ЗЕ/отм., но в сила към процесния период/ потребител на енергия за битови
нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване,
който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление
за домакинството си. В смисъла на горните легални определения, ответницата, като
собственик на имота, има качеството на потребител на топлинна енергия, поради
което е материалноправно легитимиран да
отговаря по предявения иск и е без значение по делото дали е подала
молба-декларация за откриване на партида на нейно име при ищеца. Съгласно чл.
150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Притежаваното от ответника
право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е
достатъчно основание за доказване на иска по основание. Съдържанието на договора за покупко-продажба
на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за
продажба, които са съответно одобрени с
Решение № ОУ-067/12.12.2005 г. на ДКЕВР, последващите такива от 2008 г. и които са публикувани. Разпоредбата на чл.
150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с
предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
Неоснователно е възражението на ответницата, че не се дължи
стойност на топлинна енергия, тъй като
при закупуване на жилище в топлоснабдена сграда -етажна собственост купувачът е
длъжен да понесе разноските за общите инсталации, включително
топлоснабдителната, доколкото не е било упражнено правото на отказ от услугите
на ищеца при спазване на определена процедура. Право на отказ е уреден в чл.
153, ал. 2 ЗЕ, която предвижда, че когато собствениците, притежаващи най-малко
две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат
клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са
длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В случая обаче
ответницата не твърди и не е доказала, че е спазила законовите предпоставки за
отказ предвидени в чл. 153, ал.2 ЗЕ, още
повече, че има потребление и отчет и на водомера в имота за периода м.05.2008 до
м.04.2009год., както и за периода м.05.2009-04.2010год. с подпис за
потребителя, които не са оспорени. В случая на доставяне на топлоенергия за
битови нужди в сграда етажна собственост, следва да намерят приложение
разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на
потребителите разпоредба на чл.62 ЗЗП. В
този смисъл изрично в ТР №2/2016год. по т.дело №2/2016год. на ОСГК е постановено, че за отношенията,
възникващи при доставянето на топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на
разпоредбата на чл.62, във вр. с пар.1 от ДР на ЗЗП.
От
приета СТЕ, която не е оспорена от ответницата се установява стойността на ТЕ за имота и която е работила по констативен протокол от
18.05.2008год. за неосигурен отчет на уредите в имота, подписан от представител
на дружеството топлинен счетоводител и от представител на ЕС, който също не е
оспорен и по отчетни карти с показатели
на уредите в имота с подпис на потребителя, с реален отчет за периодите
м.05.2008-04.2009год. и за периода м.05.2009-м.04.2010год., при отбелязване, че
в имота има четири уреда за дялово
разпределение и водомер за топла вода с
реален отчет. В СТЕ изрично вещото лице
е посочило, че в процесния имот при
неосигурен достъп за отчет след първия
отоплителен период 2007-2008год. и за следващите два отоплителни периода при
реален отчет е начислявана ТЕ съгласно Наредба №16-334 от 06.04.2007год. и на стойност от 3719,31лв. по фактури и прогнозни
месечни вноски за процесния период от м.11.2007год. до м.04.2010год. Вещото
лице е посочило, че след реалните отчети
от ФД и изравнителните сметки дължимата сума за ТЕ е както следва: за 1805,06лв. за целия период
м 05.2007-04.2008год., от 1418,28лв. за периода м.05.2008-04.2009год. и от
1800,34лв. за периода 05.2009-04.2010год. при изравнителни сметки общо за 1216,57лв. -сума за доплащане/ от
които 941,15лв. за първия отоплителен период, но за целия от м.05.2007год. до
04.2008год., за 32,43лв.-за втория отоплителен период и от 242,99лв. за третия
отоплителен период/. Експертизата е
изготвена след проверка на
документите за главен отчет за процесната партида с абонатен номер, при
отчитане на общия топломер в абонатната станция по електронен път в началото на
всеки месец, който е преминал метрологична проверка и е годен измервателен
уред, при приспаднати технологични разходи в абонатната станция за сметка
на топлопреносното дружество и разлика,
която се разпределя между потребителите в сградата етажна собственост и при
спазване на методиката, формулите и
цените, действали към процесния период.
Съобразно чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия топломер топлинната
енергия между отделните етажни собственици е извършено по системата на дяловото
разпределение по начина, регламентиран в действащата през периода нормативна
уредба. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139-чл. 148) и в действалата към процесния период -
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, като топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).
Следва да се
имат в предвид разпоредбите на чл.153, ал.1 и 6 от ЗЕ, които изпълняват конституционните
изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна
енергия и след като сградната
инсталация за топлоснобдяване на
сградата е обща част, и всички собственици и носители на вещни права следва да
се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата
на общата вещ и още при закупуване на съответния имот, който е в сграда,
присъединена към централното топлоснабдяване, собствениците и титулярите на вещни права знаят, че следва
да се включат в общото управлението на общите части, в това число сградните
инсталации за отопление и за горещо водоснабдяване на сградата в режим на
етажна собственост. В какъвто смисъл е
решение №5 от 22.04.2010год. на КС на РБ по к.д.№15/2009год. Съгласието
на даден етажен собственик за договорно обвързване с топлофикационното
дружество намира израз в редица действия и които за първия етажен собственик
към момента на присъединяване на сградата – съгласието е обективирано при
гласуването в общото събрание на ЕС за вземане на решение за присъединяване на
сградата към топлоснабдителната система на определен доставчик – чл. 149а, ал.
1 ЗЕ и за всеки следващ етажен собственик на същия обект – съгласието е
обективирано в самия придобивен акт, тъй като придобиването на имота винаги става
с негово съгласие, а несъмнено той знае, че имотът вече е топлоснабден.
Закупуването на жилище в топлоснабдена сграда обективира съгласие за
придобиване при тези условия, а от там – и за договорно обвързване с
топлофикационното дружество. Ответникът остава потребител дори и да прекрати
топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището си, тъй като в
тази хипотеза и съгласно изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на етажната собственост.
Неоснователно е възражението на
въззивника ищец, че е следвало да се вземат посочените в ССЕ суми за дължими
след като независимо, че в експертизата вещото лице е взело в предвид сумите по
фактури и по прогнозни месечни сметки за исковия период от м.11.2007год. до
м.04.2010год. от 3719,31лв./ каквото е посочено и в СТЕ/, но е прибавена и
сумата от 67,32лв.-сума за отчитане на
ТЕ и за извършване на услугата дялово разпределение, което не е предмет на
предявения иск, видно от петитума на исковата молба, където се претендира сума
само за незаплатена ТЕ, но също така е включена и сумата от изравнителните
сметки общо за трите отоплителни сезона/ м.05.2007-м.04.2010год./ от общо
1 216,55лв., но след като в случая процесния период, за който се
претендира главницата е само от м.11.2007год. / а не от м.05.2007год., още
повече, че ответницата е собственик и съответно потребител на ТЕ от 24.10.2007год., когато е придобила процесния
имот/, но и също така без да е взето в предвид, че изравнителната сметка от
941,15лв. за първия отоплителен сезон се отнася за целия период на отопление и
следва да се съотнесе само за процесния период от м.11.2007год. до 04.2008год.,
но също така и при направеното възражение за погасяване на вземането за главница по давност и което правилно
първоинстанционният съд е приел, че е основателно за периода от м.11, м.12,
м.01.2007год./ за който период по фактури сумата е от 228,45лв./ да се съотнесе
към непогасените по давност вземания по фактури за периода м.02.,м.03. и
м.04.2008 год./ за който период сумата по фактури е от 547,66лв. В тази връзка
настоящия състав на съда счита, че след като вещото лице по СТЕ не е посочило в
заключението си сумата за ТЕ за процесния период само, а е дало такава общо за
целия първи отоплителен период, включително и при съобразяване на
изравнителните сметки за съответната част и което е следвало да бъде в доказателствената
тежест на ищеца, то при съотношението на задълженията по фактури само за периода,
за който вземането не е погасено по давност и от 547,66лв./ за месеците м.02.
до м.04.2008год./ към общия размер на задължението по фактури от 863,91лв./ за
целия отоплителен период от м.05.2007год.-м.04.2008год./ и което е от 63,39 % и то следва да се отнесе към общия размер на
сумата по изравнителната сметка от 941,15лв. или за сума от 596,62лв. като част
от изравнителната сметка и което вземане не е погасено по давност и е дължимо. С
оглед на което в случая при събиране на сумите за стойност на ТЕ при реален
отчет за периода от м.05.2008-м.04.2009 от 1418,28лв., и за периода м.05.2009год. до м.04.2010год.
от 1800,34лв., като се прибавят и сумите за периода от м.02. до м.04.2008год.,
вкл. и която е от 1 144,28лв./ сбор
от сумата по фактури за 547,66лв. и съответната част от изравнителната сметка
от 596,62лв./ общата сума за ТЕ е за 4362,90лв. Доколкото обаче във въззивната
жалба на ищеца липсват конкретни оплаквания за начина на изчисляване на
процесната главница и с оглед на чл.269 ГПК, след като изцяло неоснователни са
доводите във въззивната жалба на ищеца, че с изравнителната сметка, която е
само способ за установява на реално дължимите суми за ТЕ след извършване на
отчет на уредите и за реално потребената
ТЕ, се погасявали най-старите задължения, а също и, че са
дължими сумите, съобразно ССЕ, не
следва да се присъжда по-голямата сума и дължимия размер за главница за
незаплатена ТЕ за процесния период от м.02.2008 год. м.04.2010год. се явява в посочения в първоинстанционното решение размер за сумата от 4236,93лв. и за разликата
до пълния претендиран размер искът се явява неоснователен.
Неоснователни
са възраженията във въззивната жалба на ответницата, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че вземането за ТЕ за месец февруари 2008год.
не е погасено по давност.
Съобразно
указанията дадени в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълкувателно дело
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Периодични
плащания има, когато са налице повтарящи се задължения през определени периоди
от време. Задължението на абоната за заплащане на стойността на потребената
топлинна енергия възниква ежемесечно и е парично. Следователно са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения за заплащане
на парични суми, като обстоятелството, че всяко месечно плащане има различен
размер в зависимост от потребената топлинна енергия не изключва приложението на
специалната тригодишна погасителна давност. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД
давностния срок започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо.
Видно от
представените по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.”
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София вземането за заплащане на
доставена топлоенергия става изискуемо след изтичане на тридесет дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Преди изтичането на този срок
вземането е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер, но същото не
е изискуемо, защото от първия до тридесетия ден на месеца, следващ този за
който е изчислена стойността на топлоенергията съществува право, но не и
задължение за изпълнение от страна на потребителите на топлинна енергия.
Ищецът по
първоинстанционното производство е претендирал стойността на доставена топлоенергия за
периода от месец 11.2007год. до 30.04.2010г. Заявлението по реда на чл. 410 ГПК
е депозирано на 21.03.2011г., към който момент е изтекла погасителна давност за
вземанията за главница и за лихви, които са станали изискуеми три години преди
21.03.2011год.-датата на подаване на заявлението от ищеца. Извън погасителната
давност са вземанията, изискуеми след 21.03.2008год., включително и това за
потребена топлинна енергия за месец февруари 2008год., по което е следвало да
постъпи плащане до 31.03.2008год.
След
като ответницата не е изпълнила точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация е изпаднала в забава и
дължи обезщетение в размер на
претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата,
като по отношение на акцесорния иск няма оплаквания във въззивните жалби.
По искането за
отправяне на преюдициално запитване до СЕС на основание Директива 2011/83/ЕС и
чл.27 от същата за непоръчаната доставка,
направено изрично във въззивната жалба,
настоящият състав намира, че същото следва да се остави без уважение по
следните съображения:
Съгласно
чл.628 ГПК, запитване за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз
или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС се прави от българския
съд само когато преюдициалното заключение е от значение за правилното решаване
на делото. Съгласно чл.267, ал.1 ДФЕС, СЕС е компетентен да се произнася
преюдициално относно: а/ тълкуване на ДФЕС и б/ валидността и тълкуването на
актове на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Разпоредбата
на чл.628 ГПК поставя като условие за отправяне на преюдициално запитване
преценката дали разпоредба на правото на ЕС, или на акт на негов орган е от
значение за правилното решаване на делото. В конкретния случай директивата на която се позовават
въззивниците е транспонирана в българското законодателство и изискванията й са
въведени в ЗЗП и са приложими нормите на националното законодателство. В случая
не се касае за непоискана услуга, чиято стойност не се дължи /чл. 62, ал.2
ЗЗП/, тъй като при закупуване на жилище в топлоснабдена сграда -етажна
собственост купувачът е длъжен да понесе разноските за общите инсталации,
включително топлоснабдителната, доколкото не е било упражнено правото на отказ
от услугите на ищеца при спазване на определена процедура. Също така с Решение
№ 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г., Конституционният
съд отхвърля искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на Решението е
посочено, че: "Разпоредбите на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване
на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона
за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички
собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да
поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото
на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на
индивидуалните си имоти не налага на извода, че не следва да заплащат топлинна
енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти,
те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата и
следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия,
свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават
потребители на топлинна енергия за общите части на сградата - етажна
собственост и на отдадената от сградната инсталация, която също е обща част.
Тези потребители обективно получават в имотите си част от топлинната енергия,
отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи на сградната инсталация,
поради което не е налице пълна липса на потребление на топлинна енергия. С
оглед на изложеното се налага извода, че отказ изцяло от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на
етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно
дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и
сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда
- етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради.
Право на отказ е уреден в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, която предвижда, че когато собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или
за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред
топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. В случая обаче ответницата не е доказала, че е спазила
законовите предпоставки за отказ предвидени в чл. 153, ал.2 ЗЕ, но също така в
имота реално е ползвана ТЕ за отопление и за БГВ и за което има реален отчет с
оглед на приложенте документи за отчет на уредите от м.04.2008год. до
04.2010год., с подпис на потребителя, поради което не може да се приеме, че е
осъществена непоръчана доставка на ТЕ. Също така следва да се отчетат и
постановките в ТР №2/2016год. по т.дело №2/2016 на ОСГК, което е задължително
за съдилищата и в което изрично е посочено, че „поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права на върху обекти в сградата след като
решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици и то обвързва всеки отделен етажен собственик, назависимо дали е
съгласен с него, а съгласието за доставка и нежеланието за преустановяването й
по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява “искане“ за услугата по смисъла на чл.62, ал.1 ЗЗП, респективно
чл.27 от посочената директива. При това положение, приложими са нормите на
вътрешното законодателство, които касаят и частноправните отношения между
субектите и специфичния характер на топлоснабдяване в сградите в режим на
етажна собственост и не са налице основания за уважаване на молбата по 628 ГПК.
При тези съображения, поради съвпадане на
приетите от двете инстанции изводи решението на първоинстанционния съд като
правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и при неоснователност и на двете въззивни
жалби не се дължат разноски на страните за настоящото производство.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№165187 от 06.07.2017год., СРС, 50-ти състав, постановено по гр.дело №35014/2011год.
Решението е постановено при участието на “Н.И.“ООД,
като трето лице-помагач на страната на ищеца и при участието на С.П.П., като
трето лице помагач на ответницата.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.628 ГПК,
направено от въззивницата Н.П.Р., във въззивната жалба за отправяне на
преюдициално запитване.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.
280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.