Определение по дело №37/2020 на Административен съд - Търговище

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                                  06.03.2020година                                 Град  Търговище

 

                    

                                                                                  

Търговищки Административен съд                                                  първи състав        

на  шести март                                                        две хиляди и двадесета година                                

в  закрито заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

Адм.Д № 37  описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производство е образувано по Искова молба на И.К.Д. ***, чрез адв. Д.Б. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Областна Дирекция на МВР Търговище, с цена на иска 400 лева – имуществени вреди.

Имуществените вреди, за които се претендира обезщетението се сочи, че   са претърпени от незаконосъобразно Наказателно постановление № 1993-3-7/10.09.2019 г. на ВПД   Началник РУ-Търговище, отменено с Решение № 299/12.12.2019 г., под формата на заплатен адвокатски хонорара за процесуално представителство по делото. Допустимостта на иска се обосновава с Тълкувателно решение № 1 на ОСС от I и II колегия на ВАС, постановено по ТД № 2/2016 г.

Съдът, с оглед задължението за извършване на проверка по чл. 130 от ГПК, приложима, съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, намери, че така предявената искова претенция е недопустима към датата на предявяване на същата. В тази насока, съдът взе предвид разпоредбата на  чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, която сочи, че когато в закон или указ е предвиден специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Тълкуването на посочената разпоредба налага извод, че отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ може да се реализира само, когато за ищеца няма друг ред за обезщетяване.

В случая, видно от служебно изисканото от съдията- докладчик АНД 878/ 2019 г. по описа на Районен съд Търговище, образувано по жалба срещу Наказателно постановление  № 1993-3-7/10.09.2019 г. на ВПД   Началник РУ-Търговище, съдебното заседание, в което е даден ход по същество на делото е проведено на 04.12.2019 г. Към тази дата вече е в сила новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, обн. В ДВ бр. 94/2019 г., предвиждаща възможност за присъждане разноски на страните в производството по оспорване на наказателни постановления, с решението постановено от съда по оспорването. Искането за разноски е допустимо до приключване на съдебното следствие пред съответната съдебна инстанция. Такова искане не е било направено пред РС Търговище и   е пропусната възможността да се реализира предвиденото с новата норма на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, право да  бъдат присъдени сторените в производството разноски, за заплатен адвокатски хонорар.

Нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е обнародвана на 29.11.2019 г. и е влязла в законна сила на 03.12.2019 г. След тази дата, ако страната участваща в производство по оспорване на НП, по реда на ЗАНН, не е реализирала правото си да поиска присъждане на разноски, същата не разполага с възможност да търси същите по реда на ЗОДОВ, предвид наличие на друг ред за това. Доколкото с Тълкувателно решение № 1 на ОСС от I и II колегия на ВАС, постановено по ТД № 2/2016 г. се предвижда допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед липсата на друг предвиден законов ред за овъзмездяване разходите за заплатен адвокатски хонорар, в производството по оспорване на НП, то с приемане нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, предвиждаща такъв специален ред, се дерогира задължителната сила на даденото тълкувание в тази насока.

Ето защо, иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение на вреди в размер на заплатения адвокатски хонорар за процесуално представителство, по оспорване на НП, ще е недопустим, съгласно посоченото в  чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, ако към 03.12.2019 г. страната е имала възможност да поиска тези разноски в производството по оспорване на съответното НП, какъвто е настоящият случай.

Поради изложеното исковата молба И.К.Д. ***, чрез адв. Д.Б.  с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Областна Дирекция на МВР Търговище, с цена на иска 400 лева – имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление  № 1993-3-7/10.09.2019 г. на ВПД   Началник РУ-Търговище, под формата на заплатен адвокатски хонорара за процесуално представителство по делото се явява недопустима и следва да бъде върната на ищцата, а производството да бъде прекратено.

Водим от горното, Административен съд Търговище,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА, на основание чл. 130 от ГПК, исковата молба  на И.К.Д. ***, чрез адв. Д.Б.  с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Областна Дирекция на МВР Търговище, с цена на иска 400 лева – имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление  № 1993-3-7/10.09.2019 г. на ВПД   Началник РУ-Търговище, под формата на заплатен адвокатски хонорара за процесуално представителство по делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело 37/2020 г. по описа на Административен съд Търговище, поради недопустимост на иска.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 7 - дневен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: