РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Благоевград, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210201847 по описа за 2022 година
Производството е по чл.61 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Г “ЕООД, със седалище и адрес на управление
в с.Б , представлявано от управителя В. Г. В., против Наказателно
постановление №10-10/09.11.2022г., издадено от Директора на РИОСВ-Б , с
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
1500.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.48, ал.1, т.3 вр. с
чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите.
С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно , тъй
като при издаването му са допуснати нарушения на редица процесуални
правила по ЗАНН. Алтернативно се застъпва становището, че не е доказано
извършването на твърдяното нарушение, а ако се приеме, че такова е
извършено, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се
отмяна на обжалваният акт.
Административно-наказващият орган, чрез своят процесуален
представител оспорва жалбата и изразява становище за законосъобразност на
обжалваното НП. Иска потвърждаване на НП и оставяне без уважение на
депозираната срещу него жалба.
1
Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН, поддържа чрез
процесуалният си представител позицията на санкционният орган .
Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призована, не
ангажира представител и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази становищата на страните, анализира
събраният доказателствен материали и приложимото в казуса право, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да
обжалва НП и то е сторило това в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН./НП е
връчено на жалбоподателя на 11.11.2022г. по седалище и в законният срок
срещу него е подадена жалбата по настоящото дело- на 25.11.2022г./
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:
Със събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по
несъмнен и категоричен начин, че на 13.06.2022г., св.П. /младши експерт
при санкционният орган/, в присъствието на свидетелите С. и Н , е издала
срещу жалбоподателя АУАН№10-10 за това, че след извършено на
04.05.2022г. контролно пробовземане в пункт №1 RW43120067_1-изход
трисекционен утаител за обект „ТМСИ и Асфалтова база“-с.Б , от отпадъчни
води за последващо изпитване по показател „неразтворени вещества“,
съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заутстване на
отпадъчни води в повърхностни води с №*********/26.09.2016г., с титуляр
„Г “ЕООД , след изпитването на тази проба е констатирано, че във воден
обект р.С се изхвърлят /заустват/ отпадъчни води в нарушение на
индивидуалните емисионни ограничения за показателя „неразтворени
вещества“ по цитираното разрешително, които са били 633 mg/dm, при
заложено ограничение в разрешителното от 50 mg/dm. С акта е посочено, че
това изследване е направено в РЛ-Б и резултата от него е материализиран в
нарочен Протокол за изпитване №02-0181/13.05.2022г., анализиран от
свидетелите по акта на 30.05.2022г., за което също е съставен Констативен
протокол №56-10. АУАН е връчен на упълномощеното за това лице –св.А , за
когото се представи и изрично пълномощно от жалбоподателя, за
представителство на процесното дружество пред санкционният орган и
негови служители , в това число и да подписва протоколи от проверки,
АУАН и други документи, свързани с констатирани нарушения. За
2
проверката също е съставен нарочен протокол от 04.05.2022г., който е
изготвен също отново в присъствието на св.А , като упълномощено лице за
жалбоподателя. Преди проверката, жалбоподателят е бил и изрично уведомен
с нарочно писмо №272:19.04.2022г. от санкционният орган за планираната
проверка в процесният обект във връзка с ползваното от него разрешително
за водоползване.
Видно от Протокол за изпитване №02-0181/13.05.2022г., изследването на
взетата контролна проба на 04.05.2022г. от процесният водоизточник и
пункт №1, е направено в периода 04.05.2022г.-05.05.2022г. В протокола е
отразено също така, че за провереният показател „неразтворени вещества“ е
констатирано наличие на такива в изследваната проба от 633 mg/dm+-76
mg/dm, при допустима стойност до 50 mg/dm. По делото е приет като
доказателство и Сертификат на процесната Лаборатория – Б , във връзка с
извършване на изпитване на отпадни продукти и води, с дата на издаване на
сертификата на 11.03.2020г.
С представеното по делото като доказателство Разрешително за ползване
на воден обект и заустване на отпадъчни води в повърхностни води от
26.09.2016г. , цитирано в АУАН, на „А “ЕООД , със седалище в с.Б , е
предоставено право за ползване на воден обект и заустване на отпадни води в
р.С, във връзка с експлоатацията на Производствена база –А -„Т и А “ в с.Б .
Разрешителното е с краен срок на действие до 26.09.2022г. В
разрешителното е посочен изрично, че допустимите емисионни
ограничения за тази дейност на жалбоподателя и ползване на воден
източник, във връзка с показателя „неразтворени вещества“ е 50 mg/dm.
Въз основа на така издаденият и връчен АУАН, на 09.11.2022г., Директора
на РИОСВ-Благоевград, е издал срещу жалбоподателя обжалваното НП№10-
10/09.11.2022г., с което на основание чл. 201, ал.2 от Закона за водите, във
вр. с чл.200, ал.1, т.6 , вр. с чл. 48, ал.1, т.3 от този закон и вр. с чл. 38, ал.3
от Наредба №2/08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на
отпадъчни води във водните обекти и определяне на индивидуални
емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, му е наложил
имуществена санкция в размер на 1500.00лв. НП е връчено на жалбоподателя
чрез известие за доставяне на 11.11.22г. по седалище .
Изложените фактически твърдения в АУАН, се потвърждават с
3
приложеният Констативен акт от процесната проверка от 04.05.2022г.,с
Протокола от изпитване на взетата контролна проба от процесният пункт №1
с дата на изследването 13.05.2022г. , протокола от анализа на този резултат
към 30.05.2022г., както и с показанията на присъствалите на тази проверка
свидетели П., С. и А , взелата пробата за изпитване –св.С , както и от
свидетелката присъствала при съставяне и връчване на АУАН-св.Н .
Показанията на тези свидетели са кореспондиращи по между си , логични и
последователни и съдът ги кредитира изцяло. От тези свидетели, св. С
потвърждава, че именно тя е взела процесната проба за изследване от обекта,
ползван по разрешително от жалбоподателя и това е станало в присъствието
на упълномощено лице –св.А , който се е разписал в това си качество и върху
Протокола за взимане на въпросната проба. Свидетелите П. и С. също
потвърждават, че лично присъствали на датата на взимане на процесната
проба , във връзка с проследяване на конкретен показател и негови емисии в
заустеният воден обект, ползван от жалбоподателя по издадено му
разрешително за водоползване, на което е титуляр . След анализ на тази проба
в нарочна лаборатория е констатирано завишение на емисионните параметри
допустими по разрешително за неразтворени вещества и именно за това е
съставен в присъствието на св.Н , процесният АУАН за процесното
дружество, връчен отново на упълномощеното лице-св.А . Последният от
своя страна потвърждава, че санкционният орган чрез своите представители
– св.П., С. и Стоймирска е извършил проверка в обекта на жалбоподателя,
посочен в АУАН, във връзка с негово водоползване при заустване в р.С и
изхвърляне на отпадни води от проверената база . Св.А сочи, че е имал
пълномощно да представлява процесното дружество при такива проверки и
да подписва от негово име протоколи и АУАН , като последното се
потвърждава и от съдържанието на представеното за св.А пълномощно по
делото, издадено му от жалбоподателят. Св.А сочи също, че жалбоподателят
е предоставил ползването на проверената база и обект на друга фирма –„А “
ЕООД, което обаче не е вписано като титуляр и ползвател на издаденото на
жалбоподателя разрешително за водоползване от санкционният орган .
С договор за наем на машини и съоръжения от 05.01.2015г.,
жалбоподателят е предоставил под наем за ползване техника и съоръжения
на фирма „А „ЕООД, в това число асфалтова база и бетонови възли, с
неопределен срок на договора.
4
Към 25.11.2022г., между страните не е спорно, че жалбоподателят е
депозирал ново заявление за разрешително за водоползване до санкционният
орган, в което желае да се впише като титуляр на разрешителното наемателят
на техниката и съоръженията му –„А “ЕООД.
С представена по делото заповед на министъра на околната среда и водите
№РД-8/10.01.2011г., са делегирани правомощия на директорите на
Регионалните инспекции по околна среда и водите за контрол и издаване на
НП при констатирани нарушения по чл. 200, във вр. с чл.151, ал.4, т.2 и т.3 от
Закона за водите . Със Заповед на министъра на околната среда и водите
№РД-709/09.07.2021г. и №РД-46/14.01.2022г., са възложени правомощия на
св.П. и св.С., като експерти при РИОСВ-Благоевград, да констатират и
съставят АУАН по чл.200, ал.1 от Закона за водите.
При тези фактически констатации, съдът намира, че с обжалваното НП
законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на
жалбоподателя за нарушение по чл. 48, ал.1, т.3 от Закона за водите.
В НП и АУАН са посочени ясно и недвусмислено: датата на издаването
му, издателят, мястото на издаването на тези документи, датата и мястото на
извършване на твърдяното административно нарушение, описано е
фактически начина на извършването му, отразена е правна квалификация на
деянието, като са посочени и доказателствата, които го обосновават
/констативен акт за проверка, протокол за взимане на контролна проба,
протокол за изпитване, разрешително за водоползване и заустване,
свидетели/. Следователно, в тези документи се съдържат всички
задължителни за тях реквизити по чл.57 и съответно, чл.42 от ЗАНН и
възраженията на защитата в обратна насока са неоснователни.
АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, както и
надлежно връчени на жалбоподателя /чрез упълномощено от него лице/,
поради което и тези възражения на жалбоподателя съдът приема за
неоснователни. В този ред на мисли следва да се посочи и, че в АУАН
изрично е отразено, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е
установено на датата на проверката 04.05.2022г. и при извършваният
тогава контрол по чл.200, ал.1 по Закона за водите от страна на органите на
РИОСВ, съгласно възложени им изрични правомощия за това по Заповед
№РД-709/09.07.2021г. и Заповед №РД-46/14.01.2022г./за св.П./, а едва след
5
като е направено лабораторното изпитване на взетата контролна проба от
процесният водоизточник-Пункт№1, което изпитване видно от изготвеният
резултат за извършването му, е приключило на 17.05.2022г., когато е бил
направен и изведен този протокол от Лаборатория –Б . При това положение,
срокът за съставяне на АУАН по чл.34, ал.1 , б.“в“ от ЗАНН е до
17.08.2022г., поради което издаването на процесният акт на 13.06.2022г. е
именно при спазване на тази законова норма . Аналогично, след като АУАН е
съставен на 13.06.2022г., то срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН за съставяне на НП
изтича на 13.12.2022г. и издаването на обжалваният акт на 09.11.2022г., също
се явява в законовият срок .
Не е налице и противоречие в обстоятелствената част на НП и
направената с него правна квалификация на вмененото на жалбоподателя
административно нарушение, което коректно е посочено в НП като такова по
чл. 48, ал.1, т.3 от Закона за водите, във връзка с неспазеното и цитирано в
постановлението Разрешително за водоползване и респ. вр. с чл. 38, ал. 3 от
Наредба № 2/08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на
отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните
емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване. За това
нарушение в НП е посочена и конкретна кореспондираща с нарушението
санкционна норма по чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ.
Изложеното обосновава извода за процесуална законосъобразност на
обжалваното НП и неоснователност на такива възражения на защитата.
От друга страна , с ангажираните гласни и писмени доказателства в
процеса, се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е
извършил вмененото му административно нарушение по чл. 48, ал.1, т.3
от Закона за водите, за което е предвидена санкция именно по чл.200,
ал.1, т.6 от този Закон .
Съгласно нормата на чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, водоползвателите
- титуляри на разрешителни, имат задължение да поддържат необходимото
качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на
разрешителните.
В казуса, от обективна страна, на процесната дата /04.05.2022г./ и на
процесното място / в пункт №1 RW43120067_1-изход трисекционен утаител
за обект „Т “-с.Б /, в качеството си на водоползвател по Разрешително за
6
ползване на воден обект и заустване на отпадъчни води в повърхностни
води от 26.09.2016г., е заустил /изхвърлил/ отпадъчни води в
повърхностен воден обект /р.С /, което му действие не е било в
съответствие с издаденото разрешително за ползване на този воден обект
за заустване на отпадъчни води , касателно показателя „неразтворени
вещества“/ за същият е констатирано в изследвана проба , взета на
посочената дата от пункт при заустването на проверения обект по
разрешително, наличие на неразтворени вещества в изхвърляната отпадна
вода от 633 mg/dm+-76 mg/dm, при допустима стойност до 50 mg/dm по
разрешителното/. Именно това представлява извършено нарушение от
обективна страна по чл. 48, ал.1, т.3 от Закона за водите и неизпълнение
на задължението на жалбоподателя като водоползвател и титуляр на
процесното разрешително за водоползване към процесната проверка на
04.05.2022г. , както правилно е преценил и санкционният орган с
издаденото НП. / В тази насока е и съдебната практика: Решение № 987 от
19.04.2019 г. на АдмС - Благоевград по в. к.н.а.х.д. № 191/2019г, Решение №
387 от 2.08.2019 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д. № 33/2019 г., Решение
№ 188 от 15.01.2021 г. на АдмС - Благоевград по к.н.а.х.д. № 429/2020 г.,
Решение №2220/25.11.2022г., постановено по кнахд№410/2022г. по описа на
Адм.С-Благоевград /
Нарушението в казуса е извършено от ЮЛ и неговата отговорност е
обективна и безвиновна такава.
След като в процесното разрешително за водоползване, предоставено от
санкционният орган на жалбоподателя, не е посочен друг ползвател към
датата на проверката, а по делото не се представиха и никакви доказателства,
че е сключен договор за преотстъпване на право на водоползване по
разрешителното между жалбоподателя и друго лице /в това число и „А
“ЕООД/ и то със знанието на издаващият разрешението орган, който също не
е уведомен за промяна в титуляра на разрешителното за воподоползване до
04.05.2022г., то задължението по чл.48, ал.1 т.3 от ЗВ продължава да е такова
именно за процесното дружество като титуляр на разрешителното за
водоползване, а не за друг лице, дори и на практика, без знанието на
санкционният орган, жалбоподателят да е предоставил без да има това право,
възможността за водоползване на трето лице по издаденото на него
разрешително. В този ред на мисли е абсолютно ирелевантно , че
7
жалбоподателят е предоставил под наем машини и съоръжения в своите бази
на трето лице /„А “ЕООД/, още повече, че видно от датата на сключване на
наемният договор за такива отношения, той е с дата близо 1 година реди
издаване на процесното разрешително за водоползване, като жалбоподателят
не е посочил и поискал в заявлението си за това разрешително пред
санкционинят орган към 2016г., от правата му по този документ да се ползва
друг титуляр и субект, нито пък е уведомил санкционният орган, че ще
предостави правото си на водоползване на друго лице след издаване на
поисканото от него разрешително за водоползване.
Ирелевантно за настоящият казус е и, че в новата стартирала процедура
пред санкционният орган през 2022г. и след процесната проверка,
жалбоподателят е поискал да се посочи като титуляр на следващото му
разрешително за водоползване, друго дружество . Без правно значение за
изясняване на обективната истина и направата на изложените правни изводи е
и обстоятелството, че св.А към датата на проверката е бил упълномощено
лице за жалбоподателя и в същото време служител на и на друго трето за
настоящият спор дружество, след като за издаване на пълномощно на
конкретно физическо лице , няма законово изискване за принадлежност и
работа към фирмата на упълномощителя.
След като правилно е квалифицирал извършеното нарушение като такова, с
обжалваното НП , на основание чл. 200, ал.1, т.6 от Закона за водите, заради
констатираното изхвърляне /заустване/ на отпадъчни води във воден обект
/р.Струма/ при нарушение на емисионните норми и изисквания за
показателя „неразтворени вещества“, с постановлението е определена
имуществена санкция на жалбоподателя в размер на 1500.00лв., което е към
минимума предвиден от законодателя за нарушение като процесното, но
същевременно и с тази санкция съдът констатира, че е отчетено наличието на
отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство-превишение на
максимално допустимите емисии за изследваният показател повече от 10
пъти . / С разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 ЗВ законодателят е предвидил
налагането на глоба, съответно имуществена санкция от 1 000. 00 до 5 000. 00
лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или
юридическо лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и
канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания.
От друга страна, съгласно чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2/08.06.2011г. за
8
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници
на замърсяване, издадена от Министъра на околната среда и водите, по
смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, за нарушаване на емисионните норми се
счита неспазването на определените в разрешителното за заустване
индивидуални емисионни ограничения./ Ето защо, съдът приема тази
отмерена санкция за кореспондираща с нормата на чл.27 от ЗАНН и
законосъобразна.
В НП не са посочени конкретни мотиви за отмерването на този размер, но
като отчете, че по делото не се представиха никакви доказателства за
наличието на смекчаващи обстоятелства , нито пък се установи, че
извършеното деяние се отличава с някаква по-занижена степен на обществена
опасност и липса на вредни последици , в сравнение с други аналогични
нарушения като процесното от една страна, а от друга като отчете
многократното превишение на максимално допустимите емисии за
процесният изследван показател /повече от 10 пъти/, което е отегчаващо
обстоятелство, съдът приема, че в казуса не може да намери приложение
нормата на чл. 28 от ЗАНН, защото случаят не може да се квалифицира като
маловажен .
Изложеното обосновава и извода за материална законосъобразност на
обжалваното НП .
Мотивиран от изложеното и като констатира, че атакуваното НП е
процесуално и материално законосъобразно и като такова следва да се
потвърди, на основание чл.63, ал.9, вр. с ал.3, ал.2 , т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 10-10/09.11.2022г., издадено от Директора на РИОСВ-
Благоевград, с което на „Г “ЕООД, със седалище: с.Б , обл.Б , с ЕИК и с
управител В. Г. В., е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв
/хиляда и петстотин лева/, въз основа на чл. 200, ал. 1, т. 6, вр. с чл.48, ал.1,
т.3 от Закона за водите.
Решението може да се обжалване пред Административен съд – Благоевград
9
в 14-дневен срок , считано от датата на обявяването му за всяка от страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10