Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2490 14.06.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, IX
състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2488 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
предявена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 против С.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 23.06.2017 г.,
между ответника и трето лице – кредитор
„Изи Асет Мениджмънт” АД бил сключен договор за паричен заем № ***, при
общи условия и спазване на ЗПК, въз основа на който дружеството предоставило
заем в размер на 1000 лева. Ответникът се задължил да върне същия ведно с
добавка, представляваща печалба за кредитора, в размер на 96,81 лева, на 13
равни двуседмични вноски, всяка в размер на по 84,37 лева, с падеж 22.12.2017
г.
На заемателя – ответник по делото била
начислена такса – разходи за събиране на вземането в размер на 45 лева, която
се претендира на основание сключения договор за заем, съгласно който, при
забава на плащането на падеж на погасителна вноска, повече от 30 календарни дни
заемателят дължи на заемодателя направените разходи за провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на
просрочените вземания, които се начисляват в размер на 9 лева. Таксата за
направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не могат да надхвърлят 45 лева.
В 3-дневен срок от подписване на
договора, ответникът следвало да предостави обезпечение – поръчителство на две
физически лица, всяко от които да отговаря на конкретно уговорени изисквания,
или валидна банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на заема, в
размер на цялото задължение, валидна 30 дни след крайния срок на договора.
Поради неизпълнение на тези задължения била начислена неустойка в размер на
451,88 лева, платима на 13 равни вноски от по 34,76 лева. Поради неизпълнение в
срок, била начислена и лихва за забава в размер на 88,34 лева за периода
08.07.2017 г. – 14.08.2018 г. Длъжникът не е извършил плащания по договора за
паричен заем.
Ответникът дължал следните суми по
договора: 1000 лева – непогасена главница, 96,81 лева – договорна лихва за
периода 07.07.2017 г. – 22.12.2017 г., 451,88 лева – неустойка
за периода от 07.07.2017 г. – 22.12.2017 г. и 88,34 лева – обезщетение
за забава за периода 08.07.2017 г. – 14.08.2018 г.
Твърди се, че на 01.01.2018 г. било
подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „АСВ” ООД
/чийто правоприемник е ищецът/, по силата на който последният като цесионер
придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от горепосочения договор,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и с всички лихви.
Длъжникът бил уведомен за цесията с уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне. Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9307/30.10.2018 г., издадена
по ч. гр. д. № 17027/2018 г. по описа на ПдРС, VІ гр. с. за всички упоменати
по-горе суми, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът подал
възражение за недължимост, в резултат на което възникнал правен интерес от
предявяване на настоящите искове. Моли предявените претенции да бъдат уважени в
цялост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда до окончателното погасяване. Претендират се разноските в
заповедното и в настоящото производство. Релевира се възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Установителните искове по реда на чл.
422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет
същите вземания.
Ответникът не е депозирал писмен
отговор и не се явява в първото по делото заседание, редовно призован и
уведомен за последиците по чл. 238 от ГПК.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника, като в изпратеното до същия съобщение изрично е вписано,
че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено
на 03.06.2019 г. ответникът не се е явил, редовно призован, като няма направено
искане делото да се гледа в негово отсъствие. В исковата молба, ищецът чрез
пълномощника – юрк. ***, е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че в настоящия случай
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в първото по делото заседание и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. В съобщението по чл.
131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено, изрично са вписани последствията
по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с определението за насрочване
на делото, което е редовно връчено на страните. Искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от
представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи
изводът, че искът е вероятно основателен.
Ето защо настоящият съдебен състав
счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание
чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което
предявените искове следва да се уважат изцяло, като се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1000 лева – непогасена главница,
96,81 лева – договорна лихва за периода 07.07.2017 г. – 22.12.2017 г., 451,88
лева – неустойка за периода от 07.07.2017 г. – 22.12.2017 г. и
88,34 лева – обезщетение за забава за периода 08.07.2017 г. – 14.08.2018 г. и
такса разходи в размер на 45 лева.
На основание чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото производство,
които са направени – заплатена държавна такса в размер на 33,64 лева и 100 лв.
–юрисконсултско възнаграждение. Следва да бъдат присъдени изцяло и направените
по ч. гр. дело № 17027/2018 г. по описа на ПдРС, VІ гр. с. разноски, които са в
размер от 83,64 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 9307/30.10.2018 г., издадена по частно
гр. дело № 17027/2018 г. по описа на ПдРС, С.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***
ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните
суми: 1 000 лв. /хиляда лева/ - главница по
договор за паричен заем № *** от 23.06.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт”
АД, с краен срок на договора – 22.12.2017 г., 96.81 лв. /деветдесет и шест лева и 81 ст./ договорна лихва за
периода от 07.07.2017г. до 22.12.2017г., 45
лв. /четиридесет и пет лева/ такси разходи, 451.88 лв. /четиристотин петдесет и един лева и 88 ст./ неустойка
за неизпълнение на договорно задължение от 07.07.2017 г. до 22.12.2017 г., 88.34 лв. /осемдесет и осем лева и 34
ст./ обезщетение за забава от 08.07.2017 г. до 14.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 14.08.2018
г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 СУМАТА от
общо 133,64 лева /сто тридесет и три
лева и шестдесет и четири стотинки/ - разноски по настоящото дело, както СУМАТА
от общо 83,64 лева /осемдесет и три
лева и шестдесет и четири стотинки/ - разноски по ч. гр. д. № 17027/2018 г. по
описа на ПдРС, VІ гр. с.
Решението
не подлежи на обжалване.
Заверен препис от решението, ведно с
приложеното частно гр. дело № ч. гр. д. № 17027/2018 г. по описа на ПдРС, VІ
гр. с., да се изпратят на ПдРС, VІ гр.
с-в.
Ответникът разполага със защита срещу
решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/П/
Вярно
с оригинала!
ДГ