РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Пловдив, 17.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 2903 по описа на съда за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Микс Констръкшън“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя – С.П.И.,
чрез адвокат Ж.Г.Ж., срещу решение № 1207 от 28.07.2021 г., постановено по
а.н.д № 2995 по описа за 2021 г., на Районен съд Пловдив, VI – ти наказателен състав, с което е изменено наказателно постановление /НП/ № 22-007262 от
24.02.2021г. на директор на дирекция "Инспекция по труда" гр. София,
с което на "МИКС КОНСТРЪКШЪН" ООД за нарушение на чл.8, ал.2 вр.
чл.9, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите
за риска „трудова злополука, вр. с чл. 52, ал.1 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в
размер на 3000 /три хиляди/ лева, намалена от съда до размер от 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Касаторът счита, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в случая съдът не е
съобразил наличието на доказателства за нарушение на принципа „non bis in idem“, тъй като за същото административно
нарушение дружеството било наказано с друго наказателно постановление № НП
22-007263/24.02.2021г. на директор на дирекция "Инспекция по труда"
гр. София. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на издаденото
наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по касационната
жалба – Дирекция "Инспекция по труда" – София, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт П.П., поддържа
становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на съдебни
разноски и се възразява срещу размер на разноските на другата страна.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 22-007262 от 24.02.2021г. на директор на
дирекция "Инспекция по труда" гр. София. Наказателното постановление
е издадено въз основа на АУАН № 22-007262 от 09.02.2021 г., съставен от инж. Г.В.В.–
на длъжност инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – София. Обективираните в
акта констатации се свеждат до следното: При извършване на проверка по спазване
на трудовото законодателство на 05.02.2021 г. и на 09.02.2021 г., на „МИКС
КОНСТРЪКШЪН“ ООД, въз основа на изискани и представени документи в Дирекция
„Инспекция по труда” - София, е констатирано, че на 27.05.2020 г. при сключване
на Застрахователна полица по групова застрахова „злополука“ № ********** „МИКС
КОНСТРЪКШЪН" ООД в качеството си на „работодател“ по смисъла на 51, от ДР
на кодекса на труда в Списъка на застрахованите лица към предложение №
7203200000062 за сключването на групова застраховка „злополука“ срещу името на А.С.М.,
на длъжност „ел. заварчик” е определил при смърт на застрахованото лице застрахователите
да изплатят застрахователна сума в размер на 84000 лв., която е със 74462,50
лв. по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на лицето.
Нарушението е
констатирано на 05.02.2021 г. при прегледа на изисканите и представени
документи. Представени са фишове за работна заплата въз основа на които е
установено, че към момента на сключване на застрахователния договор годишната
брутна работна заплата на А.С.М. е в размер на 22637,50 лв., а 7-кратния размер
на годишната брутна работна заплата на А.С.М. е в размер на 158462,50 лева.
При сключване на
застрахователния договор „МИКС КОНСТРЪКШЪН” ООД е определило застрахователна
сума със 74462,50 лв. по-малка от 7-кратния размер на годишната брутна работна
заплата на работника, което е довело до намаляване размера на обезщетението при
настъпилата смърт на А.С.М. в резултат на трудова злополука.
С това „микс КОНСТРЪКШЪН“ ООД е нарушил
разпоредбата на чл.8, ал.2 във връзка с чл.9, ал. 1 от Наредбата за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова
злополука“ (обн. ДВ, бр.15/2006 г,), и във връзка с чл. 52, ал. 1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн.
чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда наложил на нарушителя
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева,
намалена от районния съд до размер от 1500 лева.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в
показанията си потвърждава изложеното в акта.
8. По отношение на „МИКС КОНСТРЪКШЪН” ООД е издадено второ
наказателно постановление № 22-007263/24.02.2021г. от директор на дирекция
"Инспекция по труда" гр. София, с което за нарушение на нарушил
разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (обн. ДВ, бр.15/2006 г.) във връзка с чл. 52, ал. 1 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.413, ал.2 от Кодекса
на труда е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер
на 3000 лева.
Видно от съдържанието на
наказателното постановление, отговорността на „МИКС КОНСТРЪКШЪН” ООД е
ангажирана, затова че на 27.05.2020 г. при сключване на Застрахователна полица
по групова застрахова „злополука“ № ********** „МИКС КОНСТРЪКШЪН" ООД в
качеството си на „работодател“ по смисъла на 51, от ДР на кодекса на труда в
Списъка на застрахованите лица към предложение № 7203200000062 за сключването
на групова застраховка „злополука“ срещу името на А.С.М., на длъжност „ел.
заварчик” за база за определяне на застрахователната сума по застраховка
„трудов злополука“ е посочил месечна брутна работна заплата в размер на 1000
лева, което е по – ниско от месечната брутна работна заплата на А.С.М. към
момента на сключване на застраховката.
9. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“, но намерил основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
10. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните
изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата
инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като
свои.
Страните
не спорят по фактите, спорът е правен и се концентрира относно приложението на
материалния закон, в частност на забраната за „двойно наказване“. Според
правилото на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (обн. ДВ, бр.15/2006 г.), застрахователната сума по застраховка
"трудова злополука" се определя на базата на месечната брутна работна
заплата на застрахованите работници и служители към момента на сключване на
застраховката.
Правилото
на ал. 2 предвижда, че застрахователната сума не може да бъде по-малка от 7-кратния
размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител.
Без
съмнение тази правна уредба въвежда две самостоятелни правила за поведение,
които следва да бъдат съобразени от работодателя при сключване на застраховка
"трудова злополука". На първо място работодателят следва да използва законоустановената
база за застраховане - работната заплата на застрахованите работници и
служители към момента на сключване на застраховката. На второ място, след като
е приложил тази база, работодателят следва да определи индивидуалният размер на
застрахователната полица за всеки работник, която не може да бъде по-малка от
7-кратния размер на годишната брутна работна заплата.
По
смисъла на чл. 18 от ЗАНН, когато с едно деяние са извършени няколко административни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.
В
случая не е налице хипотезата на двойно наказване, а „идеална съвкупност“, при
която с едно деяние са извършени две административни нарушения, за които се
дължи отделно наказване.
Следва да се отбележи, че дори да се сподели тезата на жалбоподателя,
след служебна справка се установява, че наказателно постановление № 22-007263/24.02.2021г. е предмет на съдебен
контрол по висящо съдебно производство по а.н.д № 3583/2021г. на Районен съд –
София, което към настоящия момент е препратено по подсъдност на Районен съд –
Пловдив.
Според правилото на чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в
сила, когато не подлежат на обжалване, не са били обжалвани в законния срок или
са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.
В този смисъл предвид етапа на касационното производство не се установява
нарушение на забраната за двойно наказване, която да налага отмяна на
оспореното пред настоящия състав наказателно постановление.
От изложеното до тук следва, че като е изменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
11. Предвид изхода на делото на ответника следва да се
присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл.
37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1207 от 28.07.2021 г.,
постановено по а.н.д № 2995 по описа за 2021 г., на Районен съд Пловдив, VI –
ти наказателен състав.
ОСЪЖДА „Микс Констръкшън“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от управителя – С.П.И., чрез адвокат Ж.Г.Ж.,
да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" – София, сумата от общо 80
(осемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.