ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 871
гр. Бургас , 06.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на шести август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501278 по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл. 274, вр. чл.
415, ал. 2 ГПК и е образувано е по частната жалба на "Теленор България"
ЕАД с ЕИК *********, против определение № 263108 от 18.05.2021 г. по ч.
гр. д.8170/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е обезсилена
издадената по същото дело заповед за изпълнение № 261362/18.12.2020 г. и
прекратено производството по делото .
Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като са
неправилни изводите на първоинстанционния съд, че разпореждането от
05.04.2021 г. ,с което са дадени указания на кредитора-заявител за
предявяване на иск за установяване на вземането му ,е редовно връчено
.Доколкото кредиторът-частен жалбоподател е посочил в подаденото
заявление по чл. 410 от ГПК свой пълномощник по делото ,чрез който да
бъдат връчвани съобщенията и чрез който същият осъществява процесуална
защита,връчването на разпореждането с дадените указания за предявяване на
иска по чл. 422 ГПК е следвало да стане именно на посочения съдебен
адресат,което не е сторено.Затова и призоваването не е редовно и съдът е
длъжен да го извърши наново .
Претендира се отмяна на определението на първоинстанционния съд и
1
ввръщане на делото за извършване на последващите процесуални действия.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна.
Производството пред Районен съд Бургас е образувано по подаденото
заявление по чл. 410 ГПК от частния жалбоподател, срещу длъжника Н. С. Д.
от ***, за следните суми: 98,86 лв.—незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги ,дължими по договор за мобилни
услуги от 31-01.2019 г. за мобилен номер **********; 55,80 лв. –
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинт от 31.01.2019 г. ,ведно
със законната лихва за забава за периода от подаването на заявлението на
16.12.2020 г. до изплащане на вземанията ,както и 205 лв. – разноски по
делото ,от които 25 лв. –за заплатена държавна такса и 180 лв. – изплатено
адвокатско възнаграждение.
С разпореждане от 18.12.2020 г. е била издадена исканата заповед за
изпълнение № 261362 от същата дата .
С разпореждане № 26603331/05.04.2021 г. на кредитора са дадени
указания за предявяване на иск за установяване на вземането му в месечен
срок ,като са указани и неблагоприятните последици от непредявяване на
иска ,както и че следва да представи доказателства за предявения в указания
срок иск по чл. 422 от ГПК .Указанието на съда е било връчено на
представител на кредитора по адреса на управление на същия на 12.04.2021 г.
Като е приел ,че в посочения от закона срок кредиторът не е представил
доказателства за предявения иск за установяване на вземането си срещу
длъжника ,районният съд с атакуваното определение от 18.05.2021 г. е
обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил заповедното
производство .
Определението е неправилно .
Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
2
ГПК заявителят-кредитор е посочил свой пълномощник по делото ,чрез
който да бъдат връчвани съобщенията и книжата по делото и чрез който
същият осъществява своята процесуална защита .Пълномощник на „Теленор
България „ЕАД по делото е адв. В.Герова ,САК,със съдебен адрес – гр. София
,бул.“България „ № 81 ,вх. В ,ет. 8,ап. 22 ,който адрес е посочен в т. 4 от
заявлението и като съдебен адрес на молителя .Съгласно разпоредбата на чл.
39 ал. 1 ГПК –когато страната е посочила в седалището на съда лице ,на което
да бъдат връчени съобщенията – съдебен адресат ,или има пълномощник по
делото ,връчването се извършва на това лице ,или на
пълномощника.Доколкото разпореждането за даване указания на кредитора
да заведе дело за установяване на вземането си по издадената заповед за
изпълнение,не е връчено на посочения в заявлението пълномощник и съдебен
адресат ,връчването следва да бъде считано за нередовно ,тъй като
разпореждането не е стигнало до съдебния адрес на пълномощника на
заявителя.Приемайки връчването на разпореждането за редовно съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение ,нарушавайки и правото на
страната да вземе участие в производството и да предяви претенцията си в
срок,поради което атакуваното определение следва да бъде отменено и делото
–върнато на първоинстанционния съд за редовно връчване на разпореждането
от 05.04.2021 г. и предпремайки на последващи процесуални действия в
зависимост от поведението на молителя.
В този смисъл е и съдебната практика ,като в цитираното от частния
жалбаподател решение № 292/13.10.2014 г. по гр.д. № 2938/2014 г. на ВКС
,четвърто г.о. ,се отбелязва :“На основание чл.291 т.2 ГПК съставът на ВКС
приема за правилна практиката, според която при наличие на упълномощен
представител съдът е длъжен да връчи призовката нему, а не на адреса на
страната. В този смисъл е изричната разпоредба на чл.39 ал.1 ГПК. Установената
по прилагането на отменения ГПК съдебна практика, според която и при наличие
на упълномощен представител или посочен съдебен адрес призовките и
съобщенията можеха да бъдат връчени редовно на адреса на страната, имаше
своето основание в разпоредбите на чл.46 и чл.42 ал.1 ГПК (отм.). Процесуалният
закон разпореждаше призовката да се връчи на призованото лице или на
пълномощника му. Посочването на съдебен адрес бе възможност за страната и
улесняваше призоваването й, но наличието на съдебен адрес също не водеше до
нередовност на връчването, извършено на адреса на страната. В ГПК от 1952 г.
3
(отм.) разпоредба, аналогична на тази по чл.39 ал.1 от действащия ГПК от 2007 г.,
липсва. Понастоящем законодателят урежда начините на връчване в чл.43 ГПК –
то може да се извърши лично, чрез трето лице, чрез прилагане на съобщението
към делото, чрез залепване на уведомление или чрез публично обявление.
Законодателят предпочита личното връчване (чл.45 ГПК), към което е приравнено
и връчването на представител. Към който и да е от другите начини на връчване се
пристъпва само ако връчването не може да бъде извършено лично. Именно поради
това в чл.39 ал.1 ГПК изрично е предвидена поредност в действията на съда по
призоваването на страните и връчването на съобщенията по делото. Ако страната
има съдебен адресат или упълномощен процесуален представител по делото,
съдът е длъжен да връчва предназначените за нея призовки или съобщения чрез
тези лица. В тази хипотеза връчването, извършено не чрез упълномощения
представител, а на адреса на страната чрез друго лице по чл.46 ГПК, не е редовно
и съдът е длъжен да го извърши наново. Редовността на връчването не се засяга
само ако страната е получила призовката или съобщението лично“.
По изложените съображения съдът намира, че следва да се отмени
определението от 18.05.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 8170/2020 г. по
описа на БРС ,с което е обезсилена издадената по същото дело заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и прекратено производството по делото и делото
да се върне на първоинстанционния съд за повторно връчване на
разпореждането от 05.04.2021 г. и по-нататъшни процесуални действия.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение 263108 от 18.05.2021 г. по ч. гр. д.8170/2020 г. по
описа на Районен съд Бургас, с което е обезсилена издадената по същото
дело заповед за изпълнение № 261362/18.12.2020 г. и прекратено
производството по делото и ВРЪЩА делото на същия съд за редовно
връчване на разпореждане № 26603331/05.04.2021 г. по ч.гр.д. № 8170/2020 г.
на БРС и по-нататъшни процесуални действия.
4
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5