Р Е Ш Е Н И Е
№ 872/17.11.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито
заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА – НАЙДЕНОВА
при
участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 578 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е
образувано по исковата молба на Д.Г.А. с ЕГН **********,*** против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София /ГД „ИН“/ за нанесени
неимуществени вреди от действия и бездействия на Началника на Затвора -
Пазарджик поради липса на съхранени видеозаписи, изразяващи се в унижение,
потъпкване на човешкото му достойнство и права, чувство на безсилие и
малоценност, страх и явна несправедливост. Искът е в размер на 10 000 лв.
В исковата молба, допълнена с молба вх. № 5804/01.07.2022 г. се твърди, че
на 03.12.2021 г. ищецът е претърпял инцидент в Затвора - Пазарджик, при който
са му нанесени леки телесни повреди. На 07.12.2021г. поискал от Началника на
Затвора – Пазарджик с нарочна молба да бъдат съхранени записите от случая, тъй
като смятал да заведе дело във връзка с инцидента, като щял да ползва записите
като доказателство. Скоро след това бил уведомен от служител ИСДВР, че записите
се съхранявали само седмица. Твърди, че в други случаи записите били съхранявани
за по-дълъг период. Молба ищецът отправил и до ГД „ИН“ за предоставяне на
записите, като получил отговор от 13.01.2022 г., че записите не били налични
към този момент, тъй като се съхранявали 30 дни. В следствие на липсата на
съхранени записи, произлизащи от действия и бездействия на Началника на Затвора
– Пазарджик по непредставяне на видеозаписите от 03.12.2021 г., ищецът твърди
да е претърпял негативни емоции, унижение и потъпкване на основни човешки
права, като определя периода на понесените вреди от 03.12.2021 г. до датата на
предявяване на исковата молба – 01.06.2022 г.
Ищецът Д.Г.А. – редовно призован за съдебно заседание, явява се лично, като
поддържа исковата молба. Изразява становище по съществото на спора аналогично
на исковата молба, че скоро след инцидента състоял се на 03.12.2021 г. е подал
писмена молба до началника на Затвора - Пазарджик, в която е помолил да бъдат
съхрани видеозаписите за този период. Счита, че при наличие на докладни записки
и, след като е налице инцидент администрацията на Затвора – Пазарджик е била длъжна да уведоми съответния прокурор и
да запази всички доказателства, касаещи случая, което умишлено не било направено,
защото от тези записи било видно, че спрямо него е извършено престъпление.
Счита, че унищожавайки тези записи му е отнета възможността да може да докаже
реално, че спрямо него е извършено престъпление по време на този инцидент.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София оспорва
исковата молба с подаден писмен отговор вх. № 6213/19.07.2022 г. В съдебно
заседание, редовно призован, се представлява от юриск. Р., който поддържа
представения отговор. Счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана,
и моли да бъде отхвърлена. Изразява становище, че съгласно нормативните
изисквания на ЗИНЗС и ППЗИНЗС не е регламентирана възможността на лишените от
свобода и при тяхна претенция да бъдат запазвани записи от видеокамери. Относно
продължителността на съхраняването на видеозаписите, счита че следва да бъде
взето предвид официално представената информация по делото. Що се касае до
твърдението, че при липса на съхранени записи, ищецът нямало да може да докаже
претенцията си, изтъква, че по случая е имало уведомление на прокуратурата, за
което са приложени доказателства – постановление за прекратяване на досъдебно
производство.
Контролиращата страна – Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище,
че исковата претенция е неоснователна и
недоказана, и следва да бъде оставена без уважение, като в случая не са налице
нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, от които ищецът да е претърпял
твърдените в исковата молба неимуществени вреди, включително доколкото престъпление
не би могло да се доказва само чрез записи от видеокамери.
Административен съд - Пазарджик, след като взе предвид наведените от
страните доводи и се запозна с приетите по делото доказателства, намира за
установено, от фактическа страна, следното:
По делото са представени и приети Заповед № Л-1764/ 10.12.2021г. на
Началника на Затвора - Пазарджик; Докладна
записка на младши инспектор Т.А.С.от 03.12.2021г.; Обяснение
на Д.Г.А. от 03.12.2021г.; Докладна
записка на младши инспектор С.Г.Х.от 03.12.2021 г.; Докладна
записка на младши инспектор Е.М.Б. от 03.12.2021г.; Съдебно-медицинско
удостоверение на Д.Г.А. № 218/2021 г. от д-р Б.Х.П.; Молба
на Д.Г.А. с вх. № М-3087/07.12.2021 г. за
извеждане за преглед извън Затвора - Пазарджик; Молба
на Д.Г.А. с вх. № М-3299/31.12.2021 г. за
съхранение на видеозаписи.; Сведение
от П. Д. Д. - инспектор НОТ в Затвора - Пазарджик от 31.12.2021 г; Писмо до Началника на Затвора - Пазарджик по вх. №
182/13.01.2022г. от зам. гл. директор на ГД „ИН“ ст. комисар Ц.Ц.; Молба от Д.Г.А. по вх. № М-103/ 17.01.2022 г.; Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 08.04.2022г.; Постановление
на прокурор ОП – Пазарджик вх. № 931/2022 г. от 11.05.2022 г.; Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 13.05.2022г. по вх. № 2553/17.05.2022 г.; Молба на Д.Г.А. до Министъра на правосъдието на Република
България с peг. индекс 94-Д-110/15.04.2022г.; Справка
на Началника на Затвора до Апелативен съд - Пловдив по ВНОХД № 167/21 г. по
изх. № 12551/06.12.2021 г.; Медицинска
справка на д-р А.Б.от 06.12.2021г.; Писмо
до Районна прокуратура - Пазарджик от Началника на Затвора - Пазарджик по изх.
№ 12596/ 07.12.2021г.; Писмо
до Окръжна прокуратура - Пазарджик за употреба на физическа сила и помощни
средства спрямо подсъдим по изх. № 12597/07.12.2021г. на Началника на Затвора –
Пазарджик; Писмо до Апелативен съд - Пловдив
по ВНОХД № 167/21г. с изх. № 12629/ 08.12.2021г.; Писмо
на Апелативен съд - Пловдив до Началника на Затвора - Пазарджик по вх. №
7074/06.12.2021г.; Определение № 260597/
06.12.2021г. по ВНОХД № 167/ 21 г.; Писмо
на ГД „Национална полиция“ по вх. № 811/10.12.2021г. до Началника на Затвора -
гр. Пазарджик; Справка на ГД „ИН“ до МВР, ГД
„Национална полиция“, сектор ООМЛС на № 00-7139/ 10.02.2022 г.; Справка на ГД „ИН“ до ГД „Национална полиция“ - МВР по
изх. № 919/ 15.02.2022г.; Медицинска
справка на д-р А.Б.от 06.12.2021г. за послужване пред Апелативен съд - гр.
Пловдив; Медицинска справка на д-р А.Б.от 06.12.2021г. за
послужване пред Районна прокуратура - гр. Пазарджик; Формуляр
за регистриране на травматични увреждания на ззадържан под стража - Д.Г.А. по
амбулаторен № 5958/ 03.12.2021г.; Медицинска
справка на д-р А.Б.за Д.Г.А. за послужване пред МВР, ГД „Национална полиция“ от
11.02.2022г.; Писмо на ГД „Национална
полиция“ до Началника на Затвора - гр. Пазарджик по вх. № 814/ 10.02.2022 г.; Писмо на Апелативен съд - Пловдив, н.о. II състав относно
Д.Г.А. по вх. № 2637/ 19.05.2022г. на секретар Н. К.до Затвора - гр. Пазарджик.; Сведение от П. Д. Д. - инспектор ПОТ в Затвора -
Пазарджик, от дата 14.07.22г.; Молба
на Д.А. ***/30.12.21г.; Молба
на Д.А. ***/17.01.22г.; Молба
на Д.А. ***/16.02.22 г.; Молба
на Д.А. *** от 11.02.22 г.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на
03.12.2021 г. Д.Г.А. е бил настанен в наказателна килия № 103 в Затвора -
Пазарджик. Килията се намира в 1-во отделение на затвора, което представлява
„Зона с повишена сигурност“. Около 13:00 часа на същия ден А. бил изведен от
наказателната килия, за да си закупи хранителни продукти от лавката. Към 13:40 часа
на връщане от лавката, А. носел със себе си няколко торби с храна. Надзирателят
С. проверил продуктите на А.. При проверката на плика на А. обаче, постовият
надзирател С. е установил, че същият е закупил няколко плика с хранителни продукти.
Надзирателят С. обяснил на А., че може да внесе в килията само храна, която му
е достатъчна за обяд, а останалата храна да остави в шкафа в коридора, който е
предвиден за килия № 103.
А. се възпротивил на разпореждането, като продължил да вади хранителните
продукти в килията. Младши инспектор С. дал повторно разпореждане за изнасяне
на храната в шкафчето в коридора, след което А. взел един от пликовете с храна
и го хвърлил на шкафа, в резултат на което хранителните продукти се разпилели
на пода. През това време ищецът заплашвал надзирателя С. с думите: „Сега ще
видиш какво ще стане с теб“ и го обиждал. Ищецът хвърлил по младши инспектор С.
две кисели млека, като едното мляко ударило надзирателя по обувката и се пръснало,
като изцапва с кисело мляко униформата на служителя. Свидетел на събитията е
бил друг надзирател - младши инспектор С.Х.. А. получил няколкократно
разпореждания от надзирателите С. и Х. да преустанови поведението си, но те не
били изпълнени.
Междувременно на място пристига и надзирателят Е.Б., като Б. също е
отправил разпореждане на А. да остане на място в килията си.
Тъй като А. не изпълнител разпорежданията на надзирателите да преустанови
поведението си, се наложило употреба на физическа сила, и помощни средства.
Били са използвани помощни средства като палки и белезници. След поставянето на
белезниците на А. е пристигнал на място и дежурният главен надзирател, който е
бил запознат с инцидента.
След случая Д.А. е бил конвоиран до МЦ към Затвора - Пазарджик. Там на
място е бил прегледан от д-р А.Б., който при прегледа установил зачервяване на
лявото коляно и на десния крак - зачервяване на подбедрицата и синини по двете
бедра. В медицинската справка е записано, че А. не е пожелал да бъде
фотографиран, но е пожелал да бъде допълнително освидетелстван във външно
лечебно заведение.
На 07.12.2021г., с разрешение на Апелативен съд – Пловдив, Д.Г.А. бил
прегледан от съдебен лекар в МБАЛ „Пазарджик“ АД. Издадено му било съдебно
медицинско удостоверение № 218/2021 г., с което се установява наличие на
кръвонасядания по долните крайници и охлузвания по дясната подбедрица.
В Затвора – Пазарджик била инициирана проверка по случая, в хода на която
били снети писмени обяснения от лишения от свобода и от служителите станали
свидетели на инцидента.
За случая е уведомена Окръжна прокуратура - Пазарджик с писмо изх. №
12597/07.12.2021 г., с оглед употребената физическа сила и помощни средства. С писмо
изх. № 12596/07.12.2021 г. е уведомена и Районна прокуратура – Пазарджик.
Районна прокуратура – Пазарджик отказва да образува досъдебно производство
по случая с Постановление вх. № 6282/2021 от 08.04.2022 г., с мотиви че липсват
данни за престъпление, което е обжалвано от А.. Във връзка с жалбата,
Постановлението на Районна прокуратура – Пазарджик е потвърдено с Постановление
вх. № 931/2022 г. от 11.05.2022 г. на Окръжна прокуратура – Пазарджик. Отделно
от това, с Постановление вх. № 2058/22 г. от 17.05.2022 г., Окръжна прокуратура
е оказала да образува досъдебно производство по случая с оглед направеното
уведомяване с отделно писмо.
Анализът на установената по преписката фактология е наложил извод на
прокурора в РП - Пазарджик за липса на достатъчно данни, служителите на Затвора
- Пазарджик - Т.А.С., Е.М.Б. и С.Г.Х.да са извършили действия, запълващи
състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 130, ал. 2 от НК
или друго престъпление от общ характер, налагащо намесата на прокуратурата,
както и, че същите не са превишили правомощията си за използване на физическа
сила спрямо Д.А. съгласно ЗИНЗС и НК.
Междувременно с писмена молба с вх. № М-3299 от 31.12.2021 г. от страна на Д.А.
е поискано да бъдат предприети необходимите действия, за да бъдат съхранени
видеозаписите от камерите в I-во
отделение на Затвора – Пазарджик от 03.12.2021 г. По твърдение на ищеца молбата
е подадена на 07.12.2021 г., каквато дата той е записал в долния ляв ъгъл на
молбата. Същата обаче е с входящ номер от 31.12.2021 г. и последващи
разпореждания, изписани с ръкописен почерк от 31.12.2021 г. От същата дата –
31.12.2021 г. е получено сведение от П.Д. - инспектор НОТ в Затвора –
Пазарджик, от които става видно, че DVR устройството,
което записва видеонаблюдението в съответния коридор към 31.12.2021 г. пази
записите от 06.01.2021 г. С Писмо рег. № 374, екз. № 1 от 13.01.2022 г., издадено
по повод писмо вх. № М-21 от 07.01.2022 г. ГД „ИН“ уведомяват А., чрез
Началника на Затвора – Пазарджик, че записите от системата за видеонаблюдение
се пазят 30 дни.
В хода на делото са представени и приети и Писмо вх. № 7615/27.09.2022 г на
ГД „ИН“, относно съхранение на записите от DVR устройство,
монтирано в Затвора – Пазарджик и Писмо вх. № 7803/03.10.2022 г. относно
разположение на видеокамерите и срок на съхранение на записите. От същите става
видно, че на мястото на инцидента състоял се на 03.12.2021г. в Затвора –
Пазарджик са разположени камери за видеонаблюдение, като DVR устройството, съдържащо хард диск „HDD“ разполага с възможност за съхранение на записи от 25
дни.
Доказателства и доказателствени искания от страна на ищеца относно реално
претърпени вреди и техния размер не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, като съобразно
чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС искът се предявява пред административния съд по мястото
на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Към момента на предявяване
на исковата претенция – 01.06.2022 г., ищецът е бил с настоящо местопребиваване
в Затвора – Пазарджик, а и на същото място се твърди да са настъпили
уврежданията.
Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал.1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС,
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със
седалище София и е на бюджетна издръжка, като съответно затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Съобразно установеното по-горе, главните искови претенции са за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност
на администрацията на Затвора - Пазарджик, към Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване
от свобода, включваща и осигуряване на условията за упражняване на правата от
задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им
положение и статус е административна по своето естество. При това положение
изложените в обстоятелствената част на исковата
молба твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при задържането
под стража на А. ***, определя като пасивно, материално и процесуално правно
легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно: Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София.
Предвид изложените, искът е допустим.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
В този контекст е разписано общото
правило на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, според който осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал.
1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
При това положение, установяването на който и да е от фактите, посочени в
хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на
забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съобразно указанието възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл.
3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора, като съобразно чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да
предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото.
В случая се твърдят претърпени неимуществени вреди от несъхранение на
видеозаписите от 03.12.2021 г., като са изложени твърдения, че липсата на тези
записи ще препятства лишения от свобода да докаже, че спрямо него било
извършено престъпление.
С оглед изложените, следва да се изтъкне, че действително чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС предвижда, че необоснованата употреба на помощни средства, както и други
подобни действия, следва да бъдат приемани за нарушение на правилото на чл. 3,
ал. 1 от ЗИНЗС. В случая обаче не се установява необоснована употреба на
физическа сила и помощни средства.
От представените и приети по делото Постановление вх. № 6282/2021 от
08.04.2022 г. на Районна прокуратура – Пазарджик, Постановление вх. № 931/2022
г. от 11.05.2022 г. на Окръжна прокуратура – Пазарджик и Постановление вх. №
2058/22 г. от 17.05.2022 г. на Окръжна прокуратура – Пазарджик става видно, че при
извършена надлежна проверка по случая от компетентните органи е установено, че
не са налице данни за извършено престъпление спрямо лицето А.. Същевременно от
съвкупния анализ на доказателствения материал по делото се установява и, че
срещу ищеца действително е ползвана физическа сила и помощни средства, но
същите са употребени с оглед поведението на А. на 03.12.2021 г. и при условията
на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС.
В горния контекст, фактът на употреба на сила и помощни средства се
установява и без наличието на видеозаписи. По делото са налични достатъчно
неопровержими данни в тази насока. Фактите по случая от 03.12.2021 г. могат да
бъдат установени посредством редица доказателствени способи в рамките на един
евентуален съдебен процес, за каквито цели се твърди, че видеозаписите са били
нужни на ищеца.
На следващо място, А. твърди, че молбата му за съхранение на видеозаписите
от 03.12.2021 г. е с дата 07.12.2021 г., но на същата е поставен входящ номер
от 31.12.2021 г., който дава възможност за преценка, че молбата е достигнала до
знанието на адресата на 31.12.2021 г. Всички останали искания на А. във връзка
с инцидента от 03.12.2021 г., вкл. молбата му за медицински преглед извън
Затвора – Пазарджик са разгледани своевременно. Поради това няма основателна
причина да се направи обоснован извод, че единствено молбата за съхранение на
записите не е приета своевременно. При получена молба от 31.12.2021 г. и
незабавна проверка за наличните записи от същия ден, с оглед даденото сведение
от същия ден от инспектор НОТ Д., е установено, че записи са съхранени от
последна дата 06.12.2021 г. Последното като срок на съхранение съвпада с
даденото пояснение с писмо вх. № 7803/03.10.2022 г. прието по делото, съобразно
което записите могат да бъдат съхранявани 25 дни.
Не на последно място, следва да се отбележи, че всяко заинтересовано лице
разполага със законова възможност да поиска от компетентния съд предварително
обезпечаване на доказателства, които ще му бъдат необходими в рамките на бъдещ
съдебен процес. В настоящия случай не се установи инициирането на подобни
действия от страна на ищеца, като Началника на Затвора не разполага с такива
правомощия.
Що се касае до възможността на съда за определяне на размера на справедливо
обезщетение спрямо претърпените вреди, при заявен иск за обезщетение, в тежест
на ищеца е указано да докаже реално претърпените вреди по вид и размер. Такова
указание е дадено и на ищеца с определението за насрочване на делото, а именно,
че той е този, който трябва да ангажира доказателства във връзка с твърденията,
които е изложил в исковата молба, за да докаже по основание, вид и размер своя
иск. Доказателства за претърпени вреди в случая не са ангажирани.
С оглед изложените, настоящият състав намира, че нарушение
на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение не се установява,
като предявените искови претенции следва да бъдат отхвърлени като недоказани и
неоснователни.
Водим от горното, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция в размер на 10 000 лева на Д.Г.А.
с ЕГН **********,*** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София
за причинени неимуществени вреди от действия и бездействия на Началника на
Затвора - Пазарджик поради липса на съхранени видеозаписи от 03.12.2021 г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд - Пазарджик в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните.
СЪДИЯ: /П/