Решение по дело №101/2019 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 октомври 2019 г.
Съдия: Даниела Иванчева Гишина
Дело: 20197090700101
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 122 

 

гр. Габрово, 21.10.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ

                                                                                                              ДАНИЕЛА ГИШИНА

при секретаря МАРИЕЛА КАРАДЖОВА и с участието на зам.-окръжен прокурор АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 101 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

             Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба  от П.К.К. ***, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 286 от 04.06.2019 година на Районен съд - Габрово, постановено по АНД № 265 по описа за 2019 година. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 2229451, с който на П.К.К., в качеството му на законен представител на „**“ ЕООД с ЕИК ****, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева.

             В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдо-производствените правила и явна несправедливост. Приетото от съда касационният жалбоподател счита за неправилно поради това, че по делото бил представен договор за оперативен лизинг и анекси към него, които документи не били взети предвид; П.К. не е собственик на процесното МПС, но съдът го е приел за такъв в противоречие с доказателствата, а в мотивите пък правилно било прието, че собственик е „**“ ЕООД, т.е. налице е противоречие в мотивите, което според касатора е основание за отмяна; към момента на връчване на електронния фиш П.К. не е управител на „**“ ЕООД, поради което е препятстван да упражни правото по чл. 189, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП; с представянето на договора за оперативен лизинг е посочено лицето, на което е предоставено процесното МПС и което лице е следвало да бъде санкционирано, а първоначалният фиш анулиран; К. не е подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, тъй като не е било възможно да даде вярна информация кой е управлявал автомобила, още по-малко да се снабди с копие от свидетелството за управление на МПС на лицето; не е доказано авторството на нарушението, както и вината на К., комуто е вменено нарушението. С жалбата се представя Договор за оперативен лизинг от 01.11.2015 година с лизингодател „**“ ЕООД и лизингополучател „**“ АД – гр. Варна, както и 2 анекса за удължаване срока на договора. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение.

             Касационният жалбоподател не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание.

             Ответната по жалбата страна Областна дирекция на МВР – Габрово също не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение, поради което последното следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.  

             Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.

В процесния случай автомобилът, с който е извършено нарушението, е собственост на юридическото лице „**“ ЕООД с ЕИК **** и липсват данни друго лице да е било посочено като ползвател на автомобила на основание чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, според който физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се регистрира като ползвател на превозното средство. Наличието на тези данни за ползвател на автомобила прави безпредметно издаването на електронен фиш на собственика на автомобила/на негов законен представител по арг. от чл. 188, ал. 2 от ЗДвП/ и осъществяването от негова страна на процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП по деклариране на лицето, извършило нарушението. При липсата на надлежно вписан ползвател на автомобила, наказанието за извършеното нарушение се налага на собственика на автомобила, а когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице - на неговия законен представител, щом собственикът, респ. законният представител не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство /арг. от чл. 188, ал. 1 и 2 от ЗДвП/. Към момента на извършване на нарушението – 23.04.2018 година – именно П.К.К. е имал качеството законен представител на „**“ ЕООД с ЕИК ****, което е дружество се явява собственик на процесния автомобил. Ирелевантно за отговорността е обстоятелството, че към момента на връчване на електронния фиш К. вече не е имал качеството представляващ по отношение на дружеството-собственик на автомобила – изгубването на посоченото качество не води до отпадане на отговорността. Посочването на лице, на което е било предоставено превозното средство към датата на извършване на нарушението, посредством подаването на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е следвало да бъде извършено в 14-дневен срок от връчване на фиша, а не в хода на съдебното производство, а доколкото се твърди, че автомобилът е бил предоставен на друго юридическо лице, то е било достатъчно да бъде посочено това лице, като е очевидно невъзможно да бъде представено копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство, а отговорността на посоченото лице ще бъде ангажирана чрез налагане на наказание на представляващия юридическото лице, което е посочено от собственика. Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, тъй като договорът за оперативен лизинг и анексите към него са били представени след приключване на съдебното заседание, в което е бил даден ход по същество, като по имейл са били изпратени сканирани изображения на документите, т.е. документите не са били нито в оригинал, нито надлежно заверени. Както бе посочено по-горе, посочените документи, представени и пред настоящата инстанция, вече като заверени копия, и приети като доказателства по делото, не могат да обосноват фактическа обстановка, различна от възприетата от въззивния съд, респ. да обосноват различни правни изводи, тъй като не се установява лизингополучателят да е бил вписан по надлежния ред в регистрационните данни на процесния автомобил, нито е била подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

След постановяване на Решение № 1 от 26.02.2014 година на ВАС по тълк. дело № 1/2013 година са налице изменения и допълнения на ЗДвП, конкретно в чл. 189, ал. 4, като е приета и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като от съдържанието им се извлича, че стационарни АТСС са тези, които са монтирани трайно и неподвижно в конкретни точки в или извън населените места. Мобилните АТСС от своя страна са: 1. прикрепени към превозно средство, което може да бъде позиционирано на място за контрол или да се движи в пътнотранспортния поток и 2. временно разположени на участък от пътя, без да са прикрепени към превозно средство. Използването на заснемащи технически средства изрично е разрешено с  чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП. В този смисъл е и нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в административнонаказателното производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства.

Съобразно представените по делото доказателства, нарушението е установено посредством мобилна автоматизирана техническа система – TFR1-M 512, монтирана на служебен автомобил, позиционирана и работила в стационарен режим, доказателства за което са представени в преписката. При използването на техническото средство са изпълнени условията за приложение на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - техническото средство е работило на автоматичен режим /без обслужване от контролен орган, като присъствието на контролен орган е необходимо само за поставяне на начало и край на работния процес/.

Спазени са и изискванията на ЗДвП за съдържание на фиша и процесуалните правила по чл. 189, ал. 5 и сл. от ЗДвП. Не се установяват предпоставки за анулиране на електронния фиш в хипотезите на чл. 189, ал. 6, изр. трето от ЗДвП. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 100 лева съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение.

При безспорни факти за извършено нарушение и при липса на нарушения в процедурата или такива при прилагане на материалния закон, електронният фиш законосъобразно е бил потвърден от въззивния съд.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 286 от 04.06.2019 година на Районен съд - Габрово, постановено по АНД № 265 по описа за 2019 година.

 

             Решението е окончателно.

                                                                                         

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

                                                                                            2.