РЕШЕНИЕ
№ 848
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20231100900724 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба с вх. номер 35531/12.04.2023 г. от ищеца – синдикът на
„А.Т.“ ООД-в несъстоятелност, с ЕИК **** срещу ответните страни „А.Т.“ ООД-в
несъстоятелност, с ЕИК **** и „А.“ ЕООД, с ЕИК ****.
Производството по делото е частично прекратено с влязло в сила /на 01.12.2023 г./
разпореждане от 02.10.2023 г. на СГС, ТО, VI-2 състав, като е постановено връщане на
искова молба с вх. номер 35531/12.04.2023 г., в частта, с която е предявен за
разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главното лихвоносно вземане /50 635,00 лв./за периода на
допусната забава с начален момент – момента на всяко извършено предоставяне в заем
на парична сума.
За разглеждане в производството са предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове, както следва :
1./ иск с правно основание чл. 649, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 135 ЗЗД от синдик на
„А.Т.“ ООД-в несъстоятелност срещу „А.Т.“ ООД-в несъстоятелност и „А.“ ЕООД, с
ЕИК **** за обявяване за недействителен по отношение кредиторите на „А.Т.“ ООД-в
несъстоятелност на договор за заем от 01.01.2018 г. за предоставяне на заем в размер на
сумата от 50 635 лв., който договор е сключен между „А.Т.“ ООД-в несъстоятелност и
„А.“ ЕООД, с ЕИК ****;
2./ иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД предявен от „А.Т.“ ООД-в
несъстоятелност срещу „А.“ ЕООД, с ЕИК **** за заплащане на сумата в размер от 55
1
635,00 лв. – представляваща платена на отпаднало основание сума, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 12.04.2023 г. до
окончателното плащане.
В исковата молба ищецът поддържа, че дружеството – „А.Т.“ ООД с решение № 385
от 13.04.2022 г. постановено по търг. дело № 1407/2021 г. е обявено за
неплатежоспособно, като спрямо същото е открито производство по несъстоятелност.
С решение № 1246 от 09.11.2022 г. по търг. дело № 1407/2021 г.на основание чл. 711 ТЗ
е обявил в несъстоятелност - „А.Т.“ ООД със съответните последици, в т.ч. е започнал
процеса по осребряване на активите на търговеца. В изпълнение на законовите му
задължения при осъществена от синдика проверка на изводите направени от вещото
лице по изслушаната и приета в производството по чл. 625, ал. 1 ТЗ счетоводна
експертиза на синдика станало известно, че „А.Т.“ ООД е сключил с „А.“ ЕООД на
01.01.2018 г. договор за паричен заем, като по силата на същия в полза на
дружеството-заемополучател е бил предоставен паричен заем в размер възлизащ на
сумата от общо 50 635,00 лв., като една част от средствата били директно
предоставени в полза на „А.“ ЕООД, а друга част чрез плащане задължения на „А.“
ЕООД към трети лица. Конкретизира се, че предоставянето на тези суми по заема е
станало в периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2021 г. Поддържа се, че заемната сделка
представлява увреждащо действие спрямо кредиторите на масата на
несъстоятелността, защото „А.Т.“ ООД се е разпоредил с имуществото си без да
получи никаква насрещна престация. Това е довело до намаляване имуществото на
„А.Т.“ ООД, което уврежда интересите на неговите кредитори, което пък води до
затрудняване на тяхното удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Освен
това е налице знание за увреждането, защото действителен собственик на капитала на
„А.Т.“ ООД е лицето – Ж.Т., респективно отново той е вписан за управител на „А.“
ЕООД, считано от момента на учредяването му, а от 2015 г. е й едноличен собственик
на капитала на същото. Това прави двете ответни по иска с правно основание чл. 135
ЗЗД дружества свързани лица по смисъла на § 1от ДР на ТЗ. С оглед на това се изтъка,
че извършената между „А.Т.“ ООД и „А.“ ЕООД заемна сделка е относително
недействителна и с обявяването й за такава отпада основанието на „А.“ ЕООД да
задържи дадената в заем сума, поради което следва да го върне обратно в масата на
несъстоятелността.
На 19.01.2024 г. ответника – „А.“ ЕООД, чрез законния си представител – Ж.Т. е
депозирал писмен отговор по реда на чл. 367 ГПК, като с него е оспорил предявените
за разглеждане с исковата молба искове. Изтъква се, че от ищеца не са ангажирани
никакви доказателства за твърдените от него с исковата молба факти, в т.ч.
сключването на договор за паричен заем с поддържания предмет – предоставяне на
сума в размер на 50 635,00 лв., както и реалното предоставяне на сума в такъв размер в
полза на „А.“ ЕООД. Възразява, че евентуално направени в полза на трети лица
плащания от „А.Т.“ ООД могат да се разглеждат и третират, като изпълнение на
реалното задължение за даването на заемната сума по сочения в исковата молба
договор за паричен заем. При условията на евентуалност се прави възражение, че
предявените искове са погасени по давност. Това е така, доколкото самият ищец
поддържа, че сделката, чиято относителна недействителност по смисъла на чл. 135 ЗЗД
иска да бъде обявена е сключена в началото на 2018 г. Тъкмо от този момент обаче за
увреденото лице възниква правото на иск да атакува като относително недействителна
тази сделка, респективно срокът за упражняване на това свое преобразуващо право е
ограничен с петгодишна погасителна давност – чл. 110 ЗЗД. Така течащия давностен
2
срок не се влияе от прекъсване на давността по отношение на самото вземане, с което
кредитора разполага спрямо длъжника си, което пък означава че давността за
предявяване на защитата по чл. 135 ЗЗД спрямо извършената заемна сделка от
01.01.2018 г. е изтекла на 01.01.2023 г., а исковата молба е заведена от синдика на
12.04.2023 г., което означава, че правото да се иска обявяване за относително
недействителна на посочената сделка е погасено, което лишава ищеца от материална
легитимация да се брани с подобен иск. На следващо място се напомня и това, че
вземането на кредитора /някой от кредиторите в производството по несъстоятелност на
„А.Т.“ ООД/ трябва да е възникнало преди извършването на сделката/действието,
чиято недействителност се иска от синдика, защото състоянието на имуществото, с
което разполага длъжника трябва да се изследва към момента, в който за кредитора е
възникнало вземане към длъжника, а това обстоятелство трябва да се установява
посредством документи имащи достоверна дата, каквито не се откриват като
приложения към исковата молба. На последно място от ответника се проследява
необходимия фактически състав по успешното провеждане на защитата по павловия
иск В този контекст е подчертано, че предпоставката свързана с наличие на увреждане
на кредиторите е обективен факт, а не субективно съмнение на синдика. Акцентира се,
че в исковата молба отсъства съпоставка между стойността на имуществото на
дружеството преди и след атакуваната от синдика заемна сделка. Посочва се, че от
данните по изготвените ГФО за „А.Т.“ ООД в периода 2017 г. – 2019 г. дружеството е
обезпечило с имущество своите парични задължения. Освен това се посочва, че
счетоводните записвания при „А.Т.“ ООД няма как автоматично да произведат ефект в
правната сфера на „А.“ ЕООД и да го обвържат с достоверност относно извършването
на описаната в исковата молба заемна сделка, чрез предоставянето на пряк и опосреден
паричен заем в негова полза. Отбелязва се, че от ищеца не са ангажирани нито
договора за заем, нито доказателства за извършени от него плащания било в полза на
„А.“ ЕООД, било в полза на трети лица за обслужване на задължения на „А.“ ЕООД.
Тези трети лица продължават да бъдат неизяснени от ищеца, което осуетява
възможността на ответника да се защити по отношение на поддържаното предоставяне
на заем чрез такъв способ, респективно не е уточнил датата на директното твърдяно от
него плащане в полза на „А.“ ЕООД.
Ответникът - „А.Т.“ ООД /в несъстоятелност/ не се е възползвал от процесуалното
си право да подаде отговор по исковата молба.
Ищецът също не е упражнил процесуалното си право да подаде допълнителна
искова молба по реда на чл. 372 ГПК след получаване на препис от отговора на
ответника - „А.“ ЕООД.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
При осъществена служебна справка по партидата на „А.Т.“ ООД – в
несъстоятелност, с ЕИК **** се констатира, че с решение, № 385 от 13.04.2022г.,
постановено по т.д. № 1407/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, IV–4-ти
състав, е обявена неплатежоспособността на „А.Т.“ ООД, определена е началната
дата – 31.12.2017 г. и по отношение на дружеството е открито производство по
несъстоятелност. С решение № 1246 от 09.11.2022 г. на основание чл. 711, във връзка с
чл. 710 ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на
дейността на предприятието му, наложени са обща възбрана и запор върху
имуществото му, прекратени са правомощията на органите му на управление, а така
3
също дружеството е лишено от правото да управлява и се разпорежда с имуществото
му включено в масата на несъстоятелността, съответно е постановено започване на
неговото осребряване.
Видно от договор за паричен заем сключен на 01.01.2018 г. „А.Т.“ ООД, в качеството
му на заемодател и „А.“ ЕООД, в качеството на заемополучател са се съгласили за
това, че заемодателят ще отпусне на заемополучателя сума с краен лимит до 40 000 лв.
/заемна сума/, която подлежи на връщане от „А.“ ЕООД съгласно условията на
договора. Предвидено е, че заемната сума ще бъде предоставена на части, като същите
могат да се осигуряват било чрез превод по банкова сметка на дружеството-получател
на заема, било чрез превод по банкови сметки на кредитори на дружеството-получател
на заема. Връщането на дадената в заем сума е уговорено да стане до 31.12.2025 г.
Уговорено е, че по отпуснатите в заем суми, от получателя на заема ще се дължи
възнаградителна лихва в размер на 4 % годишно, считано от 2021 г.
На основание чл. 195 ГПК по делото след искане на ищеца е допусната съдебно-
счетоводна експертиза, по която от вещото лице – А. е изготвено експертно
заключение от 29.04.2024 г., като същото е изслушано и прието без оспорвания от
страните в съдебно заседание провело се на 17.05.2024 г. В резултат на направените от
вещото лице анализи базирани основно на информация почерпена от документи
представени от ТД на НАП – София, Офис „Изток“, извлечения от банкови сметки на
„А.Т.“ ООД открито в „БАКБ“ АД и „ОББ“АД, както и изтеглени от ТР документи. От
счетоводните записи при „А.Т.“ ООД по дебита на сметка – 498 „Други дебитори“ е
установено, че към 31.12.2020 г. и към 31.12.2021 г. съществуват вземания към „А.“
ЕООД произтичащи от договор за заем и възлизащи към 31.12.2020 г. в размер на
сумата от 37 360,76 лв. и към 31.12.2021 г. в размер на 50 653,00 лв. Пояснено е, че
една част от тази обща сума - 50 653,00 лв., а именно сумата в размер на 19 030,17 лв. е
възникнала като вземане преди 01.01.2020 г., съответно разликата до осчетоводената
като крайно дебитно салдо сума към 31.12.2021 г., която възлиза на 31 622,93 лв.
представлява изплатени от „А.Т.“ ООД работни заплати и такси за сметка на „А.“
ЕООД в периода от м.01.2020 г. до м.03.2021 г. При проверката на извлеченията от
банковите сметки на „А.Т.“ ООД, които са открити в двете търговски банки – „БАКБ“
АД и „ОББ“АД не са локализирани парични преводи на суми от тях в посока на трети
лица, с цел погасяване на фактурирани от тях вземания към „А.“ ЕООД. От
изследваните стойности на активите и пасивите на дружеството - „А.Т.“ ООД за
периода от 2018 до 2021 г. се установяват следните тенденции и финансови показатели
: дълготрайните нематериални активи бележат спад с 23,53 %, което може да бъде
обяснено с годишни амортизационни отчисления; дълготрайните материални активи
намаляват с 6,27 %, което като резултат също може да е по причина на прилаганите от
дружеството годишни амортизационни изчисления; за текущите материални активи се
наблюдава нарастване на техния дял през 2019 г., като през следващите две години
общата им стойност намалява с общ спад от 1,83 %; паричните средства от 23 хил. лв.
към 31.12.2018 г. са сведени до нула лева към 31.12.2021 г.; вземанията на дружеството
бележат ръст с около 36 %, но същите са към предприятия от групи, което създава
известно съмнение в потенциала за тяхната събираемост; материалните запаси бележат
леки намаления до 2020 г., а в годините след това ръст с около 14 %; общата стойност
на активите бележи нарастване с около 8 % към 2019 г. и намаляване през следващите
две годни, като към края на 2021 г. общият резултат за периода е ръст от 2,37 % спрямо
базисната година; по отношение на текущите задължения са локализирани известни
колебания в стойностите им през целия разглеждан период, като към 31.12.2021 г.
стойността им бележи ръст от около 15 % спрямо базисната 2018 г.; същото е
положението и относно задълженията към доставчици, които формират основния
състав на текущите задължения, като към 31.12.2021 г. те бележат ръст от 7,3 % спрямо
4
базисната 2018 г.; най-сериозно е нарастването на задълженията трупани към
осигурителни предприятия – 68,3 % и данъчните задължения, чието повишение е със
107,9 %; наличие на задължения необслужвани повече от година са констатирано от
вещото лице през 2020 г., като размера им е 90 хил. лв.; стойността на собствения
капитал на дружеството показва колебания през годните на изследвания период, като
към 31.12.2021 г. стойността му бележи спад с около 3,7 % спрямо базисната 2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 135, ал. 1 и, ал. 3 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда,
ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането или го е извършил с
намерение да увреди кредитора.
В решение № 56 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1538/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е
разяснено, че отменителните искове по чл. 647 ТЗ са средство за обявяване за
относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелни
длъжници на определени правни действия и сделки с имуществени права от масата на
несъстоятелността, които увреждат тези кредитори при наличие на съответните
специфични за отделните фактически състави елементи. Като обща своя
характеристика разгледаните хипотези включват имуществено увреждане на
кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното
съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на
длъжника с негово имущество или създаване на опасност от такова увреждане.
С изменението на чл. 649, ал. 1 (ред. ДВ бр. 20/2013 г.) законодателят е отчел
сходството между исковете по чл. 647 ТЗ и иска по чл. 135 ЗЗД, поради което е
уеднаквил процесуалният режим на същите, когато се касае до действия и сделки,
извършени от длъжник с открито производство по несъстоятелност. Последователно
различни състави на ВКС в постановените по реда на чл. 290 ГПК актове, сред които
решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение №
407/29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 18/04.02.2015 г.
по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV г.о., решение № 261/25.06.2015 г. по гр. д. №
5981/2014 г. на ВКС, IV г.о, решение № 50/12.05.2017 г. по т. д. № 731/2016 г. на ВКС,
т.о., решение № 93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на ВКС, II т.о., приемат, че в
хипотезата на отменителен иск по чл. 135 ЗЗД увреждащо кредитора (кредиторите на
несъстоятелността) действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в
т. ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд
дълг без правен интерес и пр.
С § 10 на ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/28.02.2013 г., е изменена разпоредбата на чл. 649,
ал. 1 ТЗ като е уредена изрично активна легитимация за синдика да предяви иск по чл.
135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, в едногодишен срок от
откриване на производството по несъстоятелност, съответно от момента на обявяване
на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ. Заглавието на чл. 649 ТЗ "Предявяване на
отменителен иск", употребеният в текста на чл. 649, ал. 1 ТЗ израз "свързан с
производството по несъстоятелност" и началният момент на срока за предявяване на
иска указват, че в приложното поле на иска по чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ попадат
разпоредителни действия и сделки на длъжник, по отношение на когото е открито
производство по несъстоятелност, което в случая е вън от всякакво съмнение.
5
Предявяването на иска от синдика предпоставя действията/сделките да са извършени в
някоя от хипотезите на чл. 135 ЗЗД и да накърняват масата на несъстоятелността,
увреждайки по този начин всички кредитори в производството по несъстоятелност.
При упражняване на правомощието по чл. 649, ал. 1 ТЗ вр. чл. 135 ЗЗД синдикът
действа като процесуален субституент на кредиторите на несъстоятелността, а целта
на водения от него иск е признаване на извършените от длъжника действия/сделки за
недействителни по отношение на кредиторите - така решение № 344 от 24.01.2019 г. по
т. д. № 38/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
В случая атакуваното от синдика действие е сключена от търговец (в открито
производство по несъстоятелност и обявен в несъстоятелност) разпоредителна сделка –
договор за заем от 01.01.2018 г., която се поддържа да е създала заемно
правоотношение между „А.Т.“ ООД-в несъстоятелност и „А.“ ЕООД, по което „А.Т.“
ООД е предоставил в заем на „А.“ ЕООД сумата от общо 50 635,00 лв. Както е
известно договорът за заем е вид реална сделка, което означава, че за да бъде сключена
и да се счете, че обвързва страните е необходимо уговорената заемна/заемни суми да
бъдат предоставени от заемодателя на получателя на заема. Тоест обикновено
постигнатото между страните съгласие за предоставяне на дадена сума в заем не
означава сключване на договор с такъв предмет и създаване на правни последици от
него. Тоест за ищеца позоваващ се, че е налице сключване на увреждаща
разпоредителна сделка съществува процесуалното задължение да докаже, че такава
сделка е сключена между „А.Т.“ ООД и „А.“ ЕООД, като същите са се съгласили
първият да предостави в полза на втория определена парична сума в заем, като същата
е и реално дадена било чрез директен превод/преводи по банкова сметка на „А.“ ЕООД
или чрез преводи по сметки на посочени от „А.“ ЕООД трети лица явяващи се негови
кредитори. Доказване на подобно предоставяне на суми, било директно на „А.“ ЕООД,
било на посочени от него кредитори не се разкрива от доказателствата по делото.
Проверката на вещото лице еднозначно показва, че при преглед на банковите сметки на
„А.Т.“ ООД, които са открити в банките – „БАКБ“ АД и „ОББ“ АД за периода от
началото на 2018 г. до момента на тяхното закриване не са установени излъчени
плащания от „А.Т.“ ООД по нито една от издадените от трети лица /дружества
посочени в таблица 1 на стр. 7 от заключението/ фактури на обща стойност от
42 032,16 лв., по които задължено лице е „А.“ ЕООД. Тоест няма доказано реално
извършено покриване на задължения на „А.“ ЕООД към негови кредитори, чрез
осъществени директни банкови преводи от „А.Т.“ ООД в полза на самите кредитори –
трети лица, което да създаде у настоящия състав убеждението, че паричен заем реално
е бил предоставен по механизма уговорен в приложения по делото договор за заем от
01.01.2018 г. Няма данни и за реално извършено предоставяне на суми чрез директен
банков превод от „А.Т.“ ООД в полза на „А.“ ЕООД, което е другия уговорен между
страните механизъм за даване на паричния заем. Констатираното от вещото лице
неплащане на задължения по 37 броя фактури издадени от „А.“ ЕООД към „А.Т.“ ООД
на обща стойност 726 414,10 лв. касаещи различни по вид доставки не може да се
разглежда, като осигуряване на заемната сума по постигнатото между страните в
началото на 2018 г. съгласие за даване на заем до 40 000 лв., тъй като подобен
механизъм за отпускане на заема /неплащане на бъдещи задължения по фактури
издадени от заемодателя към заемополиучателя/ изобщо не е уговарян и няма как да се
приложи.
Съобразявайки така изложените мотиви настоящия съдебен състав намира, че между
ответните страни по предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД не се установява
сключен договор за заем с посочения в исковата молба предмет – отпускане на
паричен заем в размер на сумата от 50 635 лв., което означава, че не е реализирана
разпоредителна сделка, която да бъде съобразявано, дали уврежда или не интересите
6
на кредиторите на „А.Т.“ ООД, респективно да бъде обявявана за относително
недействителна спрямо тях.
Неосъщественото доказване на първата от групата материални предпоставки
необходими за възникване на преобразуващото право по чл. 135 ЗЗД да се постанови
относителна недействителност на атакуваната сделка, а именно извършването
/сключването на такава е достатъчно основание за да се приеме, че предявения иск е
недоказан в своето основание и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид очертаната неоснователност на обуславящия иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ, във
връзка с чл. 135 ЗЗД, то неоснователен се явява и предявения за разглеждане
обусловен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД за осъждане на ответника – „А.“
ЕООД да върне в масата на несъстоятелността сумата в размер на 55 635,00 лв. –
представляваща платена на отпаднало основание сума, ведно със законната лихва от
датата на подаване на ИМ /12.04.2023 г./ до окончателното плащане. Основна
предпоставка за да възникне основание за реституция по този иск е да е налице
позитивно решение по предявения обуславящ иск за обявяване относителна
недействителност на увреждащата сделка/действие, която в случая с оглед
неоснователност на предявения иск по чл. 135 ЗЗД не е осъществена. Тук е мястото да
се направи разграничение между защитата, която е възможна при съединяване за
разглеждане на обусловен иск за възстановяване на настъпило имуществено
разместване между страните с участието на длъжник спрямо когото е открито
производство по несъстоятелност, която винаги се предшества с необходимост от
успешно осъществена преферентна защита и има своето правно основание по чл. 55,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД и защитата по общия иск за реституция на даденото, чието основание е
това по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, която в случая не е заявена за разглеждане в настоящото
производство, като активно легитимиран да я упражни не е синдика, а дружеството в
несъстоятелност, чрез назначения му синдик.
С оглед изхода на спора право на разноски се поражда единствено за ответните
страни, като взелата участие такава - „А.“ ЕООД не е отправила изрично искане за това
по смисъла на чл. 81 ГПК, респективно по делото не се откриват доказателства за
реално извършени от нея разноски за защитата й в протеклото исково производство
пред настоящата инстанция. Предвид това разноски с решението не следва да се
присъждат в полза и възлагат в тежест на никоя от страните.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. Г. в качеството му на назначен постоянен синдик
на „А.Т.“ ООД-в несъстоятелност, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление –
гр. София, р-н „Искър“, ж.к. „Дружба 2“, бул. ******* срещу „А.Т.“ ООД-в
несъстоятелност, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н
„Искър“, ж.к. „Дружба 2“, бул. ******* и „А.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – гр. София, р-н „Искър“, ж.к. „Дружба 2“, бул. ******* иск с
правно основание чл. 649, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 135 ЗЗД за обявяване за
недействително по отношение кредиторите на „А.Т.“ ООД-в несъстоятелност, с ЕИК
**** на договор за заем от 01.01.2018 г. за предоставяне на заем в размер на сумата от
50 635 лв., който договор е сключен между „А.Т.“ ООД-в несъстоятелност и „А.“
ЕООД, с ЕИК ****.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. Г. в качеството му на назначен постоянен синдик
на „А.Т.“ ООД-в несъстоятелност, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление –
7
гр. София, р-н „Искър“, ж.к. „Дружба 2“, бул. ******* срещу „А.“ ЕООД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Искър“, ж.к. „Дружба 2“, бул.
******* иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер от 55 635,00 лв. – представляваща предоставяне на отпаднало основание сума
по сключен договор за заем от 01.01.2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8