Номер 44704.09.2020 г.Град Свиленград
Районен съд – СвиленградВтори граждански състав
На 04.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20205620100520
по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба от Д. А. В. срещу „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД. След извършена справка в Търговския регистър съдът
установи, че ответното дружество е заличено на 24.04.2018 г.
Възникването, съществуването и надлежното упражняване на правото на иск
зависи от наличието на съответни положителни процесуални предпоставки или липсата
на определени процесуални пречки (отрицателни процесуални предпоставки). Една от
абсолютните процесуални предпоставки, за да бъде проведено успешно исково
производство, е да съществуват правосубектни страни. Процесуалните правоспособност
и дееспособност, респективно процесуалната правосубектност (за юридически лица) са
от категорията на процесуалните предпоставки, за които съдът следи служебно.
Доколкото процесуалната правосубектност на дадено юридическо лице представлява
признатата от закона възможност това лице да бъде субект на процесуални
правоотношения като страна, то несъществуването на юридическото лице в правния
мир към момента на предявяване на иска, изключва валидното възникване на
процесуално правоотношение и настъпване на целените от ищеца правни последици.
Ако е предявен иск срещу юридическо лице, което преди подаване на исковата молба е
загубило своята правосубектност поради вливането му в друго юридическо лице, този
ответник не би могъл да бъде субект на процесуално правоотношение и не би имал
качеството на надлежна страна по смисъла на чл. 26 ГПК. Това лице не би могло да
извършва правно валидни процесуални действия, нито срещу него биха могли да се
предприемат такива действия. По изложените съображения съдът приема, че е
недопустимо провеждането на исково производство при първоначална липса на правен
субект, какъвто е случаят, в който вливането на ответника в друго търговско дружество
предхожда исковата молба. При липса на възникнало процесуално правоотношение
между ищеца, ответника и съда, не се касае до нередовност или поправка на исковата
молба, която да може да бъде отстранена по реда на чл. 129 ГПК, а до липса на
първоначална процесуална легитимация поради неправилно посочване на ответника от
страна на ищеца. В този смисъл са и задължителните указания на ТР № 1 от 09.07.2019
г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ВКС, ОСГТК. Следователно исковата молба следва да бъде
върната, а производството по делото – прекратено като процесуално недопустимо.
Воден от гореизложеното, РС Свиленград
ОПРЕДЕЛИ:
1
ВРЪЩА искова молба с вх. рег. № 9545/03.09.2020 г., подадена от Д. А. В. ,
ЕГН: **********, срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: *********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 520/2020 г. по описа на РС
Свиленград.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Хасково в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
2