Решение по дело №580/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 425

ПЛОВДИВ 15.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ-ти състав, в откритото заседание на пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ГРЕТА ЧАКАЛОВА

и при секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 580 по описа за 2018 година и констатира следното:

Предявени са обективно съединени искове от „ЕЙ ЕНД ДИ ФАРМА БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 13110707072, София, ул.“Рожен“ 24, със съдебен адрес:****, против „УМБАЛ Св.Георги“ ЕАД, ЕИК *********, Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ 66 с правна квалификация чл.318 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Твърди се, че ищецът е осъществявал по заявка доставка на ответника на лекарство „Спрайсел“ – филмирани таблетки. В случай, че ответникът е имал възражения по доставката, то тези възражения е следвало да се обективират в приемо-предавателните протоколи. Ответникът не е заплатил стойността на доставеното количество от лекарството „Спрайсел“, поради което ищецът моли да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати сумата 295 236.30 лв, представляваща стойността на неплатените доставки за периода 14.12.2016 г. – 22.03.2018 г., сумата 33 331.17 лв, представляваща обезщетение за забава върху дължимата стойност на доставените лекарства от изтичането на 60 дни на доставката до момента на подаването на исковата молба, от които сумата 9 893.65 лв съставлява обезщетение за забава за неточното изпълнение върху фактури **********/21.11.2017 г., **********/28.11.2017 г. – за периода от падежа до 30.04.2018 г., **********/30.11.2017 г., **********/07.12.2016 г. – за периода от падежа до 09.05.2018 г. Оспорва направеното възражение за нищожност на договора, като твърди, че е доставял лекарствените средства на ответника само след негова заявка, а ответникът е отразил в счетоводството си фактурите за доставките и е употребил доставените лекарствени средства за лечение, т.е. за целите на лечебното заведение. Заявява се също, че ЗОП не урежда недействителност на договора при неспазване на формата, а урежда само административно-наказателни санкции. Претендира разноски.

В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се дава следното становище по предявените искове:

-доставките по част от фактурите /от №5 до №13 от списъка в исковата молба/ са направени след прекратяването на Договор ОП-121-15/11.11.2015 г. поради изтичането на срока на действие на договора, а фактури от №14 до № 25 от списъка в исковата молба са направени след изтичането на срока на Договор ОП-13-17/01.02.2017 г.

Отбелязва се, че срокът на действие на посочените договори не е продължен с конклудентни действия, а и ЗОП изисква изменението на договорите да се извършва в писмена форма.

Твърди се, че предмет на доставките са лекарствени продукти за нуждите на лечебното заведение и обосновава приложението на ЗОП, който от своя страна изисква сключването на договор в писмена форма.

В тази връзка се прави възражение за нищожност на извършените продажби поради противоречие със Закона – Закона за обществените поръчки, тъй като липсва необходимата писмена форма на договора. Ето защо ответникът не дължи стойността на доставката поради нищожност на договора, служещ за основание на доставката. Претендира разноски.

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

По исковете с правна квалификация чл.318 ТЗ:

Твърди се в исковата молба, че по направена от ответника заявка за доставка на лекарство „Спрайсел“ - филмирани таблетки 50 мг, ищецът е извършил доставка, като за всяка доставка е съставен приемо-предавателен протокол и са издадени фактури, както следва:

-фактура **********/21.11.2016 г. - на стойност 14 040.72 лв

-фактура **********/28.11.2016 г. - на стойност 14 040.72 лв

-фактура **********/30.11.2016 г. - на стойност 21 061.08 лв

-фактура **********/07.12.2016 г. - на стойност 28 081.44 лв

-фактура **********/14.12.2016 г. - на стойност 28 081.44 лв

-фактура **********/22.12.2016 г. на стойност 14 040.72 лв

-фактура **********/27.12.2016 г. - на стойност 14 040.72 лв

-фактура **********/29.12.2016 г. - на стойност 7020.36 лв

-фактура **********/04.01.2017 г. - на стойност 14 040.72 лв

-фактура **********/05.01.2017 г. - на стойност 14 040.72 лв

-фактура **********/24.01.2017 г. - на стойност 14 040.72 лв

-фактура **********/27.01.2017 г. - на стойност 21 061.08 лв

-фактура **********/06.02.2018 г. - на стойност 20 195.10 лв

-фактура **********/12.02.2018 г. - на стойност 13 463.40 лв

-фактура **********/13.02.2018 г. - на стойност 13 463.40 лв

-фактура **********/20.02.2018 г. - на стойност 13 463.40 лв

-фактура **********/28.02.2018 г. - на стойност 6731.70 лв

-фактура **********/07.03.2018 г. - на стойност 20195.10 лв

-фактура **********/08.03.2018 г. - на стойност 13 463.40 лв

-фактура **********/09.03.2018 г. - на стойност 13 463.40 лв

-фактура **********/14.03.2018 г. - на стойност 13 463.40 лв

-фактура **********/20.03.2018 г. - на стойност 13 463.40 лв

-фактура **********/22.03.2018 г. - на стойност 13 463.40 лв.

Във всяка от посочените фактури, подписани от представители и на двете страни, е отбелязано, че заплащането на стойността на доставката ще се извърши чрез банков превод в срок от шестдесет дни от осъществяване на доставката и изрично е посочен падежът, както и към всяка от описаните фактура е съставен приемо-предавателен протокол, подписан от представител на ответника, който обективира доставката.

От заключението на ССЕ с в.л. С., което Съдът възприема като компетентно и неоспорено от страните, се установява, че посочените вече фактури са отразени в счетоводствата и на ищеца, и на ответника. Преди подаването на исковата молба – преди 25.07.2018 г. е направено плащане по фактури **********/21.11.2017 г., **********/28.11.2017 г. – на 30.04.2018 г., **********/30.11.2017 г., **********/07.12.2016 г. – на 09.05.2018 г.; след подаването на исковата молба /25.07.2018 г./ е направено плащане по фактури **********/14.12.2016 г., **********/27.01.2017 г., **********/06.02.2018 г., **********/12.02.2018 г., **********/13.02.2018 г., **********/20.03.2018 г., **********/21.05.2018 г., като остатъкът за плащане е в размер на 172 045.08 лв.

Съдът приема, че осчетоводяването на фактурите, включването им в дневниците за покупки и справките-декларации по ЗДДС по същество означава признание за осъществяване на доставките и поемане на задълженията по процесните фактури. В съдебно заседание от 05.04.2019 г. ответникът представя препис от Платежно нареждане от 29.03.2019 г., обективиращо заплащане на стойността на доставките по фактури:

-фактура **********/22.12.2016 г. на стойност 14 040.72 лв,

-фактура **********/27.12.2016 г. - на стойност 14 040.72 лв

-фактура **********/29.12.2016 г. - на стойност 7020.36 лв

-фактура **********/04.01.2017 г. - на стойност 14 040.72 лв

-фактура **********/05.01.2017 г. - на стойност 14 040.72 лв

-фактура **********/24.01.2017 г. - на стойност 14 040.72 лв

-фактура **********/20.02.2018 г. - на стойност 13 463.40 лв, като плащането е на обща стойност 104 728.08 лв, поради което остатъкът, дължим към момента на приключване на съдебното дирене, е в размер 67 317 лв, в който размер следва да се уважат предявените искове.

Съдът не споделя възражението на ответника, че доставките са осъществени в период, в който между страните не е сключен договор по реда на ЗОП за доставка на „Спрайсел“ и поради това договорите за продажба на „Спрайсел“, обективирани в отделните фактури, са нищожни поради противоречие със ЗОП, т.е. не е налице договор за доставката на лекарствата и същият е нищожен поради липса на писмена форма. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът изрично заявява, че е осъществил доставката на лекарствената форма „Спрайсел“ без договор, уреждащ отношенията между страните по повод конкретни доставки, а всяка доставка е извършвана след предварителна заявка, т.е. по отношение на всяка доставка е налице конкретен договор за продажба на лекарствената форма „Спрайсел“ , а и представител на ответника е приел доставката без възражение както по отношение на самата доставка, така и по отношение точното изпълнение. Следва да се отбележи и обстоятелството, че ответникът е отразил в счетоводството си доставките като задължение към доставчик, с което признава доставянето на стоката и приема задължението си да заплати стойността и. За спора е ирелевантно обстоятелството дали доставката е следвало да се извърши след провеждане на процедура по ЗОП, тъй като липсата на така процедура не би рефлектирала върху задължението на ответника да заплати стойността на доставеното лекарство, в каквото е същността на настоящия спор, а по скоро липсата на проведена процедура по ЗОП за доставката на „Спрайсел“ би довела до административна санкция за ответника, което обаче не освобождава последния от задължението му да заплати доставеното лекарство и без наличие на сключен договор по ЗОП.

Предвид изложеното Съдът приема исковете за основателни по отношение заплащане на стойността на доставеното лекарство „Спрайсел“ за фактури: **********/28.02.2018 г. - на стойност 6731.70 лв, **********/07.03.2018 г. - на стойност 20195.10 лв, **********/08.03.2018 г. - на стойност 13 463.40 лв, **********/09.03.2018 г. - на стойност 13 463.40 лв и **********/14.03.2018 г. - на стойност 13 463.40 лв в общ размер 67 317 лв, в който размер искът следва да се уважи, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане; по отношение исковете за заплащане на стойността на доставеното лекарство „Спрайсел“ по фактури: