№ 167
гр. Б., 14.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Ц. П.
при участието на секретаря И.С.Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Н. Ц. П. Частно наказателно дело №
20231810200128 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ЗА БРП СЕ ЯВЯВА ПРОКУРОР Е.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. П. К. - ред.пр., се явява лично, приведен чрез Началника
на Следствения арест ***“ № 42 - гр.С. и с адв.Д., с пълномощно по досъдебното
производство.
По даване ход на делото
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. П. К.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ М.П. КРИЛАТКИ: Желая адв. Д. да ме защитава.
АДВ. Д.: Запознат съм с делото и съм готов да поема защитата.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ
М. П. К., роден на *** г. в гр.С., с постоянен адрес: гр.Б., област Софийска,
бул.“***“ №*** вх** ет*** ап.*** българин, български гражданин, със средно
образование, работи във Ф “***“ като шофьор, неосъждан, с ЕГН: **********.
Данните снети по лична карта на обвиняемия.
На основание чл. 274, ал.1 от НПК съдът разяснява на страните правото им на
отвод срещу съдията, прокурора и съдебния секретар.
1
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи.
АДВ.Д.: Нямаме искания за отводи.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. П. К.: Няма да правя отводи.
На основание чл.274, ал.2 от НПК, съдът разяснява текстово правата на
обвиняемия по чл.55, 94, 97, 138, 279, ал.1, т.3 от НПК, чл.297, 298 и 299 от НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. П. К.: Разяснени са ми правата.
Съдът предоставя възможност на обвиняемия и неговия защитник да се
запознаят с материалите по делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Делото се докладва, чрез прочитане искането, относно вземане на мярка за
неотклонение “задържане под стража” на обвиняемия М. П. К. по досъдебно
производство № *** г. по описа на РУ-Б., пр.пр. вх.№***г. по описа на РП-Б. от
прокурор С. Е.при РП-Б..
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането, във вида, в който е внесено от РП-Б., като
основанието и доводите, относно основателността ще изложа в хода по същество.
АДВ.Д.: Запознати сме с материалите и искането. Оспорваме искането.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. П. К.: Поддържам казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства. Нямам други
доказателствени искания.
АДВ.Д.: Представям трудов договор и 2 броя характеристика, касаещи
трудовата ангажираност и личността на моя подзащитен. Други доказателства няма да
соча. Нямам други доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. П. К.: Поддържам казаното от адвоката ми. Нямам други
доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат така представените доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото материалите находящи се по досъдебно
производство № *** г. по описа на РУ-Б., както иднес представените доказателства.
В предвид на обстоятелството, че страните няма да сочат други доказателства и
нямат други искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
2
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Господин председател, ще моля да уважите искането
на БРП и да вземете по отношение на обвиняемия М. П. К. най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Считам, че са налице всички кумулативно
изискуеми от закона предпоставки за вземане на същата, а именно: От материалите по
делото и събраните в хода на разследването доказателства и доказателствени средства,
може да се направи обосновано предположение, че обвиняемия е извършил
престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност. Считам, че по
отношение на същия е налице и втората изискуема предпоставка визирана в чл. 63 от
НПК в условията на алтернативност, а именно да извърши друго престъпление.
Считам, че от събраните в хода на делото доказателства по безспорен начин се доказва,
че обвиняемия тенденциозно, без страх от законова репресия и от забраните на закона,
е нападнал полицейски служител по време на извършване на служебните му
задължения, с цел саморазправа с него, по повод извършване на полицейска проверка
на негов роднина, т.е. същия е демонстрирал грубо незачитане на установените в
страната обществен ред и сигурност, с оглед на което считам, че може да извърши и
друго престъпление. Неговото поведение и той като личност се отличават с
изключително висока обществена опасност, по отношение на която, най-тежката мярка
за неотклонение „задържане под стража“ се явява единствена адекватна такава и може
само тя да изпълни целите на мерките за неотклонение, визирани в наказателния закон.
Безспорно е, че по отношение на обвиняемия, не е налице опасност да се укрие, с
предвид установения му постоянен адрес и трудова ангажираност на територията на
община Б., но следва да се подчертае, че опасностите визирани в чл.63 от НПК, са
предвидени в условията на алтернативност, именно защото закона е възприел
становището, че при наличието на една от двете опасности по отношение на конкретно
лице, привлечено към наказателна отговорност, може да бъде взета най- тежката мярка
за неотклонение „задържане под стража“. С тези аргументи моля да уважите искането
на прокуратурата и да вземете по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
АДВ.Д.: Уважаеми Господин председател, аз ще моля да оставите искането без
уважение на БРП за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, на следните
основания: Ясно е какви са предпоставките за вземане на тези мерки. Ясно е, че
обвиненията, които са повдигнати на подзащитния ми са за деяния, за които се
предвижда наказание „лишаване от свобода“. В този смисъл това е мярка, която е по-
начално е допустима. Ясно е, че на този ранен етап на разследването, би могло да се
поддържа, както от прокуратурата, тезата че е налице обосновано предположение за
извършване на деянието. Доколкото видях в искането и сега се потвърди от
представителя на прокуратурата, не се поддържа наличието на опасност обвиняемия да
3
се укрие и наистина няма на какво основание да се поддържа, тъй като са представени
доказателства по делото, че той е трудово зает, трайно установен на територията на
Община Б., по конкретното настояще производство няма никакви данни да се укрива.
Ангажирал си е доброволна защита в мое лице, което сочи липса на намерение да се
укрие, няма други производства и данни да се извлече такъв извод. И остава
единствено въпроса подържаното от прокуратурата твърдение, че е налице опасност
да извърши друго престъпление. Тук искам да обърна внимание, първо очевидно с
оглед повдигнатите обвинения и липсата на други осъждания на обвиняемия, не
попадаме в приложеното поле на презумпцията по чл.63, ал.2 от НПК, т.е. наличието
на такава реална опасност да се извърши друго престъпление и в случая не се
презумира и прокуратурата твърдейки, че това е налице трябва да посочи данни и
обстоятелства, от които се извличат и такива данни в настоящето производство няма.
Макар и само едно от трите обвинения да е за тежко престъпление, същото е наказуемо
с „лишаване от свобода“ до 6 години, т.е. в долната граница, на тези които
законодателя е определил като тежки. Видно е, че обвиняемия въпреки, че до този
момент не е осъждан, няма данни за висящи производства с него и най- вече има
трудова заетост, има добри характеристични данни. Като тук освен двете
характеристики, които представихме в съдебно заседание, искам да обърна внимание,
че е приложена такава в досъдебното производство от младши инспектор, т.е. от
служител на полицията, също сочи добри характеристични данни, липса на
противообществени прояви или поддържане на контакти с лица от криминалния
контингент, т.е. имаме лице, който не е осъждан, няма данни да се е замесил в
противообществени прояви, с добри характеристични данни, поради което считам, че
няма основание да се твърди, че е налице опасност той да извърши друго престъпление.
Не случайно законодателя е определил тази опасност като реална, а не просто като
хипотетична или възможна. В случая налагането на най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“ е свързана с много ограничения, и би била
твърде прекомерна като процесуална принуда, и че спокойно целите, които имат
мерките за неотклонение в наказателния процес може да бъдат изпълнение с по-лека
мярка. В крайна сметка и съгласно практиката и на Европейския съд по правата на
човека и на Българските съдилища, задържането под стража, като най-тежка мярка би
следвало да бъде изключение в хипотезите, когато несъмнено са налице условията,
които е поставил законодателя за вземане на тази най-тежка мярка. Съзнавайки и
обвиненията и обществената опасност, но все пак не налага с оглед данните за личност,
не налага взимането на тази най-тежка мярка. Ето защо, аз ще Ви моля да оставите без
уважение искането на БРП, за вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане
под стража“. Пропуснах да добавя, макар и да е ясно, че това не е оправдание или
някакъв аргумент в тази насока, но повода е свързан с деяние, което е свързано със
сина на обвиняемия, който е и баща и знаем, че в българското общество, всички какво
4
е отношението към децата и те до края на живота си винаги са под закрилата им и това
да, не е оправдано, но очевидно има някаква емоционалност и непремереност в този
случай и то не е резултат от трайни престъпни навици и няма данни по делото за това,
няма осъждания, няма висящи производства, няма лоши характеристични данни и няма
нищо такова, от което да се извлече реална възможност за извършване на някакво
друго престъпление, независимо какъв вид престъпление. По тези съображения още
веднъж моля да оставите искането без уважение на БРП.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. П. К.: Поддържам казаното от защитника ми.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
ОБВИНЯЕМИЯТ М. П. К.: Съжалявам за случая. Искам да бъда освободен и да
продължа да си върша съвестно работата. Аз до сега не съм заел как и от къде се влиза
в съда. Това няма да се случи никога повече.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ продължава в 14:30 часа в същия съдебен състав и в
присъствието на същите участници в процеса.
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64 НПК.
Образувано е по постъпило искане на прокурор в Б.ска районна прокуратура за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на М. П. К. -
обвиняем по досъдебно производство № *** год. по описа на РУ - Б., пр. пр. № *** г.
по описа на РП - Б., за извършени от него престъпления:
- по чл.144, ал.3, вр. ал. 2, вр. ал.1 НК, за това, че на 11.03.2023 г., около 13,50
часа, в гр.Б., обл.Софийска, пред сградата на PC „***“ - Б., се заканил с убийство
спрямо длъжностно лице - полицейския служител И.П.Д. (назначен на длъжност
„младши инспектор“ в група „Охранителна полиция“ в РУ - Б. към Областна дирекция
на МВР - С.) при и по повод изпълнение на службата му, свързана с опазване на
обществения ред, предотвратяване и оказване на съдействие при разкрИ.е на
престъпления и нарушения на обслужваната територия, с думите “Ти знаеш ли кой съм
аз? Мога да ти отрежа главата! Аз ще те заколя, не ми пука, че си полицай!“, като тази
закана би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й у заплашения Д.;
- по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 НК, за това че, на 11.03.2023 г., около 13,50 часа, в гр.
Б., обл.Софийска, пред сградата на PC „***“ - Б., извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
5
държал се арогантно и предизвикателно с полицейския служител И.П.Д. (младши
инспектор“ в група „Охранителна полиция“ в РУ - Б. към Областна дирекция на МВР -
С.), говорел му на висок тони му държал сметка, че е блъснал сина му, в резултат на
което той си счупил телефона, обърнал се към него с думите „Ти ли си И. Д., бе, да
блъскаш моя син! Ти знаеш ли кой съм аз? Ти не ме познаваш! Аз ще те оправя тебе!
Ще те пребия!, след което ударил с глава полицейския служител в областта на лицето и
се опитал да го удари още един път с ръка, като деянието на Г.ев, по своето
съдържание, се отличава с изключителна дързост и
- по чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2 НК, за това, че на 11.03.2023 г., около 13,50
часа, в гр. Б., обл.Софийска, пред сградата на PC „***“ - Б., чрез нанасяне на удар с
глава в областта на лицето на полицейския орган - И.П.Д. (назначен на длъжност
„младши инспектор“ в група „Охранителна полиция“ в РУ - Б. към Областна дирекция
на МВР - С.) му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, по
повод изпълнение на службата му, свързана с опазване на обществения ред,
предотвратяване и оказване на съдействие при разкрИ.е на престъпления и нарушения
на обслужваната територия и съставянето на актове за административни нарушения.
Представителят на прокуратурата поддържа искането си да бъде определена
мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на обвиняемия, като
излага аргументи.
В заседанието пред РС Б. защитата се осъществява от упълномощения защитник
– адвокат Д. от САК.
Обвиняемият М. П. К. моли съда да не взема МНО „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД
СТРАЖА”.
Съобразно чл. 63, ал. 1 от НПК, за да вземе най-тежката МНО освен наличието
на базисните предпоставки за валидно привличане на едно лице в процесуалното
качество на обвиняем за престъпление наказуемо с „Лишаване от свобода“, от
събраните по делото доказателства, съдът следва да формира извод за наличието на
обосновано предположение за съпричастността на обвиняемия към вмененото му
престъпно деяние, както и за наличието на някоя от алтернативно дадените опасности -
да се укрие или да извърши престъпление.
В случая М. П. К., по съответния процесуален ред на 12.03.2023г., е привлечен в
процесуалното качество на обвиняем за извършване на три престъпления - чл.144, ал.3,
вр. ал. 2, вр. ал.1 НК; по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 НК и по чл.131, ал.2, т.4, вр. чл.130, ал.2
НК.
Наказателното производство е в своя начален етап и предстои прецезиране на
работното обвинение, при съвкупната преценка и интерпретация на инкорпорирания
по делото доказателствен материал съобразно критериите заложени в чл. 5, & 4 от
ЕКЗПЧ, поради което този съдебен състав прави извод за достатъчна степен на
6
съпричастност на обвиняемия М. П. К. към престъпленията по повдигнатите му
обвинения, относно времето, мястото, механизмът. Към този етап от развитие на
производството и при осъществяване на контролни функции от страна на съда, следва
да се отбележи, че той не разполага с процесуален инструментариум да извършва
обстойна проверка за достоверност на представените доказателствени материали,
които не е събрал непосредствено, а е достатъчно да прецени, че от формална страна
приложените по делото протоколи за разпит на свидетели не страдат от съществени
процесуални недостатъци, които да ги дискредитират на формално основание, като
същевременно възпроизведените фактически данни в показанията на полицейските
служители И.П.Д., И.И.И., М.И.Н., В.В.П., не обективират версия, която е обективно
невъзможна и изначало е дисквалифицирана. От показанията на споменатите
полицейски служители се извеждат данни за обстоятелствата, при които обвиняемият е
изрекъл с думи заканата си; извършените от него действия по причиняване на телесна
повреда, и с последващите му действия, насочени към опита му да се съпротивлява на
полицейските служители, които предприели задържането му.
За престъпленията, за които обвиняемият е привлечен в това му качество се
предвиждат наказания “лишаване от свобода” в размер, съответно до шест години, до
пет години и до три години, респ. едното от тях се явява тежко по смисъла на чл. 93, т.
7 НК.
С това се изчерпва наличието на първата от материално-правните предпоставки
за прилагане спрямо обвиняемия мярка за неотклонение „задържане под стража”.
По отношение наличието на реална опасност, обвиняемият да се укрие, както
правилно отбелязаха прокурора и защитника, не се констатира такъв риск, доколкото
М. П. К. е с установен по делото адрес и самоличност, поради което този съдебен
състав не намира основание да коментира тази предпоставка, като се концентрира
върху от опасността на извършване на престъпление.
Съгласно чл. *** ал. 3 от НПК преценката на адекватното процесуално
ограничение за нуждите на наказателното производство следва да изхожда от
съвкупната оценка на обществената опасност на деянието, на дееца и на всички
доказателства, засягащи неговия индивидуален и социален статус, социална среда и
начин на живот. В тази насока съдът взе предвид, че обществената опасност на
инкриминираното деяние е такава, че не може да бъде подценена, но същевременно в
контекста на презумпцията за невинност, чистото съдебно минало, трудовата
ангажираност и добрите характеристични данни на обвиняемия, не може нейното
значение да бъде преувеличено. Съдът отчете, че по делото няма никакви данни
обвиняемият да е извършвал противоправни деяния до момента, включително
престъпления, което да е във връзка с предвидените наказания по повдигнатите му
обвинения. Ето защо съдът намира, че при положение, че до настоящия момент спрямо
7
него не са упражнявани никакви форми на държавна принуда, включително
наказателна репресия, преминаването към първоначална мярка „задържане под
стража“ при наличните доказателства за личността му би било прекомерно тежко
ограничение и осъществяване на недопустима репресия, както и предварително
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, което не е необходимо за нуждите
на настоящото производство, доколкото мярка за неотклонение „гаранция“ в размер,
който се приема за значителен разход за обвиняемия, а именно 1000 лв., би постигнала
необходимото и достатъчно въздействие спрямо него, защото отклонението от
наказателния процес или извършването на престъпление в бъдеще би било основание
за отнемането на гаранцията в полза на държавата и за изменение на мярката за
неотклонение в „задържане под стража“ по реда на чл. 66 от НПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо обвиняемия М. П. К., ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно
производство № *** год. по описа на РУ - Б., пр. пр. № *** г. по описа на РП - Б. мярка
за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, платима в 10-дневен
срок от днес.
ОБВИНЯЕМИЯТ ДА СЕ ОСВОБОДИ НЕЗАБАВНО ОТ СЛЕДСТВЕНИЯ
АРЕСТ, В СЛУЧАЙ, ЧЕ НЕ СЕ ЗАДЪРЖА НА ДРУГО ОСНОВАНИЕ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и
частен протест от страните пред Софийски окръжен съд в 3-дневен срок, считано от
днес.
В случай на частна жалба или протест НАСРОЧВА делото пред Софийски
окръжен съд за 27.03.2023 г., от 11:00 ч., за която дата Районна прокуратура гр. Б.,
обвиняемият, упълномощения защитник – адвокат Д. от САК, уведомени от днешното
съдебно заседание.
Препис – извлечение от протокола да се изпрати на Районна прокуратура – Б. и
на началника на Следствения арест в гр. С., бул. *** № 42, за сведение и изпълнение.
Указва на обвиняемия, че делото ще се разгледа в негово отсъствие, ако заяви,
че не желае да присъства при разглеждането му.
Препис от определението след влизането му в сила, незабавно да се изпрати на
РП-Б., ведно с досъдебно производство № *** год. по описа на РУ - Б., пр. пр. № *** г.
по описа на РП – Б..
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:40 часа.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8
Секретар: _______________________
9