Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………/ 2021г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ІІ-ри тричленен състав,
в публичното заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГЕРГАНА СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при секретаря Наталия Зирковска
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
к.адм.нак.дело
№ 1035/2021г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба
на „ПИЦА
ФАМОЗО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „П.“
№ * вх.*, ет.*, ап.**, представлявана от управителя А. И. П., депозирана чрез
процесуален представител адв. П.Й.Н., против Решение № 260427/23.03.2021г. по
НАХД № 281/2021г. по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № КХ-6/12.01.2021г. на Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – Варна, с което на дружеството е наложена
"имуществена санкция" в размер на 2000 лева, на основание чл.134,
ал.1 от Закона за храните, за извършено нарушение на чл.2 от Наредба № 1/2016
за хигиената на храните, вр. Приложение ІІ, Глава V, §1, б.“а“ от Регламент
(ЕО) 852/2004 на Европейския парламент и на съвета, относно хигиената на
храните. Касационният
жалбоподател претендира отмяна на решението и на потвърденото с него
наказателно постановление. Намира обжалваното решение за неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Счита за неправилен и противоречащ на закона
решаващия извод на съда за законосъобразност на наказателното постановление.
Излага съображения, че на първо място съдът не отчел, че мотивите на НП и
констатациите в акта за установяване на административно нарушение не давали
основание да се направи безпротиворечив извод в какво се изразява нарушението,
за което бил санкциониран. В условията на евентуалност излага съображения за
маловажност на нарушението.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмени бележки,
чрез адв. П.Н. ***, поддържа
касационната
жалба, както и искането за
разпит на свидетел, като пледира за отмяна на въззивното решение и потвърденото
с него НП.
Ответната страна Областна дирекция по
безопасност на храните - Варна,
редовно призована, чрез процесуален
представител гл.юриск. Е.Р., изразява
становище за
неоснователност на подадената
касационна жалба и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Варненският административен съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на
страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано
настоящото съдебно производство,
е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН, първоинстанционното решение
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348
ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение
на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо.
Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът
ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.
Настоящата инстанция намира подадената
касационна жалба за основателна.
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на „ПИЦА
ФАМОЗО“ ООД, представлявана от управителя А. И. П.,
против Наказателно
постановление № КХ-6/12.01.2021г. на Директора на ОДБХ – Варна. За да потвърди процесното НП, първостепенният съд
е приел за установено от фактическа страна следното: „При извършена проверка на 23.10.2020г. в 10:30 часа в обект за търговия на
дребно с производство за нуждите на обекта, стопанисвана от фирма „ПИЦА
ФАМОЗО" ООД, с управител А. И. П., с адрес на обекта: гр. Варна, ул. „*** „ №**, се установило следното нарушение: В помещение за
гарниране на пици са с трайни наслоявания на мазнини и остатъци от храни, с
наличие на корозии по вътрешната им страна, захабени и с мухъл уплътнения.
Констатираните несъответствия крият риск от замърсяване на предлаганите в
обекта храни. „ПИЦА ФАМОЗО" ООД, с управител А. И. П. поддържа в лошо
хигиенно състояние технологично оборудване, разположено в обекта: хладилните
съоръжения на предлаганите в обекта храни.“
За
констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, надлежно връчен на нарушителя, в съдържанието на който били описани
обстоятелствата на извършване на нарушението и посочена правна квалификация. Последният бил предявен на жалбоподателя, който го
подписал без
възражения, като такива не са депозирани в срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН.
На
12.01.2021г. е издадено
и оспореното пред
ВРС наказателно постановление, като видно от съдържанието на
същото административнонаказващият
орган е приел безусловно констатациите в АУАН.
На нарушението административно наказващият орган е дал правна квалификация по чл.2 от Наредба № 1/2016г. за хигиената на храните, вр.
Приложение ІІ, Глава V, §1, б.“а“ от Регламент (ЕО) 852/2004 на Европейския
парламент и на съвета, относно хигиената на храните, като
на основание чл.134, ал.1 от Закона за храните на жалбоподателя била наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.
За
да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че както то, така и АУАН, въз основа на който е
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, спазена е
изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на НП. Съдът
е изложил мотиви, че при съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42
от ЗАНН, а при издаване на НП – тези на чл.57 от ЗАНН. Приел е, че в
обстоятелствената част на АУАН и на НП е налице фактическо описание на
нарушението, като изчерпателно са посочени факти, описващи го от обективна
страна, посочени са обстоятелствата, при които е извършено и датата и мястото
на извършването му. Приел е също, че вмененото на дружеството – жалбоподател
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Цитирал е относимите разпоредби и е приел
за безспорно по делото, че санкционираното дружество е търговец на храни, а по
делото са налице категорични доказателства за извършено от същото нарушение по
чл.2 от Наредба № 1 от 26.01.2016г. за хигиената на храните, вр. глава V, §1,
б.“а“ от Регламент (ЕО) 852/2004 година относно хигиената на храните. Изложил е
съображения за правилна правна квалификация и съставомерност на нарушението от
обективна страна, преценил е, че не се разкриват характеристиките на маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и административното наказание е правилно
определено като вид и размер.
Като извърши служебно проверка на основание
чл.218, ал.2 АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно
чл.220 от АПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, но в противоречие с материалния закон. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че това решение е постановено по отношение на акт,
който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен
съд в рамките на правомощията му. Последният е постановил обжалваното решение
след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил
задължението си, разглеждайки делото по същество, в хода на съдебното
производство да установи с допустимите от закона доказателства дали е извършено
твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При това е формирал
изводи, които настоящият състав не споделя.
От съдържанието на наказателното
постановление изобщо не става ясно при така извършените от контролните органи
на ОДБХ – Варна фактически установявания в резултат на проверката им в
процесния обект какво точно представлява нарушението, което е
извършило наказаното
лице. Санкционната разпоредба на чл.134, ал.1 от ЗХ, на която се е позовал АНО, предвижда
административно наказание "имуществена санкция" за лицата по чл.4, §1
от Регламент (ЕО) № 852/2004, които не изпълняват задълженията си, произтичащи
от разпоредбите на Регламент (ЕО) № 852/2004. Става въпрос за бланкетна правна
норма, която следва да се запълни със съответното относимо към случая
съдържание, посредством посочването на конкретните императивни разпоредби на
закона или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, които са били
нарушени (тъй като нарушителят е ЮЛ, въпросът за вината не стои). Извършеното
от АНО позоваване на чл.2 от Наредба № 1/26.01.2016г. на МЗ и МЗХ за хигиената
на храните и в тази връзка на Приложение ІІ, глава V, § 1 б.“а“ от Регламент
(ЕО) № 852/2004г. не е в състояние да запълни бланкетната норма на чл.134, ал.1
от ЗХ. С чл.2 от Наредба № 1/26.01.2016г. е вменено задължение към
производителите и търговците на храни, включително и към лицата, осъществяващи
първично производство на храни и свързани с него дейности, да спазват
регламентираните в Регламент (ЕО) № 852/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета хигиенни изисквания към първичното производство на храни, обектите за
производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни.
Действително, като се има предвид, че глава V от Приложение ІІ на Регламент
(ЕО) № 852/2004г. е наименована "Изисквания към оборудването", може
да се презумира, че в случая става въпрос за неспазени именно такъв род
нормативни правила. С посочването на §1,
б.“а“ от глава V се внася определена яснота по отношение на тези правила, като
се има предвид, че параграфът буквално гласи, че всички предмети, инсталации и
оборудване, с които храните влизат в контакт, трябва да са ефективно почистени,
а когато е необходимо, дезинфекцирани. Почистването и дезинфекцията да се
извършват с честота, достатъчна за избягване на всякакъв риск от замърсяване. В
тази връзка настоящият състав на съда споделя възраженията на касатора, че
никъде в обстоятелствената част на НП не е описано на първо място функционирал ли е обектът по време на
проверката
(приготвяна ли е храна технологичното оборудване и извършвани ли са продажби на
пици), имало ли е налични
хранителни продукти в технологичното оборудване, какво количество и какъв вид са били те, по какъв начин е можело да бъдат
замърсени същите, за какъв риск за човешкото здраве е санкционирано дружеството
и т.н. Посочено е единствено, че „се поддържа в лошо хигиенно състояние
технологичното оборудване, разположено в обекта: хладилните съоръжения в
помещение за гарниране на пици са с трайни наслоявания на мазнини и остатъци от
храни, с наличие на корозии по вътрешната им страна, захабени и с мухъл уплътнения„.
По своята същност посоченото представлява
съществен пропуск в съдържанието на наказателното постановление по смисъла на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
поради което настоящата съдебна инстанция намира проверяваното решение за
постановено при неправилно прилагане на закона по смисъла на чл.348, ал.2, във
вр. с ал.1, т.1 от НПК. Контролираният съдебен акт е валиден и допустим, но
следва да бъде отменен като незаконосъобразен, вместо което да се отмени и потвърденото с него
наказателно постановление.
Само като допълнение следва да бъде
посочено, че съдът не е уважил искането в касационната жалба за разпит на един
свидетел, тъй като показанията му с нищо не биха могли да допринесат за
изясняване на фактите по спора.
Предвид изхода на спора, на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
разноски по водене на делото в касационната инстанция в размер на 300лв.,
съобразно представените доказателства за направата им.
Водим от изложеното
и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Варненският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260427/23.03.2021г. по
НАХД № 281/2021г. по описа на ВРС, И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
КХ-6/12.01.2021г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните - Варна.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност
на храните – Варна да заплати в полза на „ПИЦА ФАМОЗО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „П.“ № * вх.*, ет.*, ап.**, представлявана
от управителя А. И. П., сумата от 300лв. /триста/, представляващи сторени пред
касационната инстанция разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.