Решение по адм. дело №304/2025 на Административен съд - Пазарджик

Делото е образувано по искова молба на Д. Г. К., от гр. Пазарджик, ул. "Преспа", № 17, с която са предявени два иска против Областна дирекция на МВР - Пазарджик, като се претендират присъждане на две обезщетения за неимуществени вреди, а именно, за вредите, причинени му от отменената Заповед за задържане на лице рег. № 315зз-75/29.08.2023 г. на полицейски орган при ОД на МВР - Пазарджик в размер на 2 000 лв. (ведно със законната лихва считано от датата на неговото задържане 29.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата) и за вредите, причинени му от отменената Заповед № 312з-714/21.03.2024 г. на директора на ОД на МВР - Пазарджик (с която, в качеството му на държавен служител в ОД на МВР - Пазарджик, му е наложено наказание "порицание" за срок от 6 месеца) в размер на 3 000 лв. (ведно със законната лихва от считано от 21.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумата).

Ищецът поддържа исковата молба лично и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания. Излага съображения за нейната основателност и доказаност. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по исковата молба – Областна дирекция на МВР - Пазарджик - оспорва исковете чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на исковата претенция по основание и размер. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът намира исковата молба за допустима, тъй като с нея на основание чл. 204, ал. 1 от АПК се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменени административни актове.

Разгледана по същество исковата молба е частично основателна:

Със Заповед за задържане рег. № 315зз-75/29.08.2023 г. на полицейски орган при ОД на МВР - Пазарджик ищецът е бил задържан за срок до 24 часа с мотива, че има данни, че е извършил престъпление по чл. 143, ал. 1, във връзка с чл. 18 от НК, съдържащи се е преписка ДП 69/29.08.2023 г. по описа на ОСлО при ОП Пазарджик.

Ищецът е оспорил заповедта по съдебен ред като Районен съд - Пазарджик с Решение № 57 / 01.11.2023 г., по нахд №131/2023 г. я е отменил. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 31.11.2023 г. Съдът е приел, че са нарушени административнопроизводствените правила и правото на защита на лицето, тъй като полицейският орган не е изпълнил задължението си да опише фактическите обстоятелства, обуславящи задържането, не е събрал данни за извършено престъпление от лицето и съответно от заповедта то не може да разбере кои са конкретните данни обосноваващи предположения, че той е съпричастен към извършено конкретно престъпление. Следователно, е налице първата предпоставка за уважаване на предявения иск - отменен административен акт.

По отношение на твърдените от ищеца неимуществени вреди, причинени от тази заповед по делото се събрани следните доказателства:

Ищецът работи като полицай към Районно управление Пещера. На 29.082023 г заедно с колегата му А. Т. (разпитан като свидетел по делото) са упражнявали служебните си задължения като автопатрул. В началото на деня им е било наредено да обучават стажантката П. К.. От нея е постъпил сигнал до началника управлението за упражнен сексуален тормоз от страна на ищеца и колегата му. Ищецът се е притеснил, като от направените изследвания се е установило, че са му се повишили кръвното налягане и кръвната захар. Затова двамата не са били задържани в помещението за временно задържане, а са били отведени в болницата, където са били охранявани в продължение на 24 часа, като задържани лица. Задържането е станало достояние на колегите им от районното управление. На следващия ден ищецът се е снабдил с болничен лист и е отсъствал от работа продължение на около 6 месеца, тъй като не е бил в състояние да работи поради преживения стрес. За случая са узнали и колегите им в Областната дирекция на МВР - Пазарджик. Ищецът и колегата му Т. са станали обект на подигравки, като например са били наричани "сексуалните насилници" . От показанията на свидетеля Г. К., син на ищеца, се установява, че последният е бил стресиран от "безпричинното" си задържане. Когато е бил задържан в болницата той е бил бял като платно. Бил е притеснен, доколкото е бил полицай за пример, а в този момент е бил задържан, което е предизвикало паника и шок както за него така и за цялото им семейство. След процесния случай ищецът се е затворил в себе си. Влошили са се отношенията със съпругата му.

Налице е причинна връзка между някои от причинените на ищеца неимуществени вреди и отменената заповед за задържане. Действително ищецът е бил задържан, макар и в болнично заведение в рамките на 24 часа, като задържането е осъществено с отменената по-късно от съда заповед. Безспорно задържането е извършено пред погледа на неговите колеги от районното управление и е станало достояние на широк кръг лица. Ищецът е изпитал унижение и срам от незаконносъобразното задържане, а също и физически болки, резултат от повишеното му кръвно налягане и кръвна захар. Но не е налице причинна връзка между разнеслият се слух че престъплението за което е задържан е свързана с сексуален тормоз и постановеното с отменената заповед за задържане. Това е така, тъй като в заповедта не е описано словесно престъплението, за което е имало данни, че е било извършено от ищеца, а е посочена единствено разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от НК, която визира друго престъпление а именно "принуда". Следователно по делото не е установено, че вложените му отношения със съпругата му и шегите, на които е станал обект от негови колеги са причинени от отменената заповед за задържане. Поради това от тази заповед ищецът действително е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Съдът намира, че тъй като са частично доказани претърпените в резултат на заповедта неимуществени вреди справедливият размер на обезщетение е 1000 лв.

Заповед № 312з-714/21.03.2024 г. на директора на ОД на МВР - Пазарджик, с която на ищеца в качеството му на държавен служител в ОД на МВР - Пазарджик е наложено дисциплинарното наказание "порицание" за срок от 6 месеца е издадена във връзка със сигнала на К. против ищеца и колегата му Т..

С тази заповед е констатирано, че ищецът е провеждал с К. разговори на сексуална тематика, като съдържанието им е било свързано предимно с факта, че тя е от женски пол. В заповедта се твърди също, че ищецът въпреки нежеланието на К. е осъществил физически контакт с нея. С акта е прието, че тези действия на ищеца представляват нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и форма на дискриминация по полов признак. Дисциплинарното наказание е определено, като е преценено, че тежестта на нарушението и настъпилите от него последици се изразяват в накърняване на личното достойнство на К., създаване у нея на дискомфорт и чувство за притеснение и неудобство. Съобразено е, че деянието е извършено по време на служба и при пряк умисъл. Отчетено е и цялостното положително поведение на ищеца, който не е имал дисциплинарни наказания и е награждаван многократно.

Ищецът е оспорил заповедта пред Административен съд - Пазарджик който с Решение № 2990 / 29. 07. 2024 г., по адм.д. № 436/2024 г. я е отменил. Решението е влязло в сила, като необжалвано. Съдът е отменил заповедта за налагане от дисциплинарно наказание, тъй като е счел че е пропуснат двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание. При това положение, следва да се приеме, че не са доказани констатациите в заповедта за дисциплинарно наказание относно извършеното дисциплинарно нарушение на Етичния кодекс.

От показанията на двамата разпитани свидетели, установяващи настъпването на посочените по-горе неимуществени вреди, не се установява причинна връзка между по-голяма част вреди и отменената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Случаят е станал известен на широк кръг колеги на ищеца преди всичко със задържането му, постановено с отменената заповед за задържане, като не са ангажирани доказателства съдържанието на Заповед № 312з-714/21.03.2024 г. на директора на ОД на МВР - Пазарджик да е станало публично достояние. Несъмнено заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е станала известна на членовете на семейството на ищеца и е породила определени негативни изживявания за самия него, съпругата и синовете му. Затова съдът намира, че в резултат на отменената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, с която му е било вменено неподходящо поведение по отношение на К., на ищеца се причинени неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат по овъзмездени с присъждане на обезщетение в размер на 500 лв.

Частично основателни са и предявените акцесорни искове съответно за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на задържането на ищеца 29.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата от 1 000 лв. и от датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание 21.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумата от 500 лв.

С оглед изхода на делото е частично основателна и претенцията за разноски на жалбоподателя. Следва по съразмерност на уважените искове да му бъдат присъдени 6 лв. от платената от него държавна такса. Не следва да му се присъжда адвокатско възнаграждение, доколкото е неясно на какво се основава то, тъй като в договора за правна защита и съдействие от 07.02.2024 г. е посочен чл. 38, ал. 1 от ЗА, която норма предвижда множество хипотези на предоставяне на безплатна правна помощ.

Затова съдът

 

РЕШИ:

 

Осъжда Областна дирекция на МВР - Пазарджик, да заплати на Д. Г. К., от гр. Пазарджик, ул. "Преспа", № 17 обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от отменената Заповед за задържане на лице рег. № 315зз-75/29.08.2023 г. на полицейски орган при ОД на МВР - Пазарджик в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) ведно със законната лихва от 29.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Осъжда Областна дирекция на МВР - Пазарджик, да заплати на Д. Г. К., от гр. Пазарджик, ул. "Преспа", № 17 обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от отменената Заповед № 312з-714/21.03.2024 г. на директора на ОД на МВР - Пазарджик в размер на 500 лв. (петстотин лева) ведно със законната лихва от 29.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

Осъжда Областна дирекция на МВР - Пазарджик, да заплати на Д. Г. К., от гр. Пазарджик, ул. "Преспа", № 17 , разноски по делото в размер на 6 лв. (шест лева).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подавана чрез настоящия съд, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.