Р Е Ш Е Н И Е
Номер 58 21. 09.
2023 година град
Търговище
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на деветнадесети септември 2023 година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
СТОЯН КОЛЕВ
Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Прокурор: МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 77 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от А.П.С. *** против
Решение № 51 от 28.06.2023 г. постановено по АНД №117/2023 г. по описа на
РС - Попово, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 22-0321-000970/05.04.2023 г. на Началника на РУ-Попово и на касатора
на осн. чл.174 ал. 3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 2000 лв. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 24 месеца. В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон,
съставляващо касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК
приложим на осн. чл.63в ЗАНН. Моли за отмяна на атакувания акт. Не претендира разноски. В с.з. не взема
становище.
Ответната
страна не взема становище.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Търговище дава заключение за неоснователност
на касационната жалба, предвид законосъобразността на
въззивното решение.
Съдът, намира
касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в
преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по
същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, касационната жалба е
неоснователна.
При извършване
преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени
от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК,
касационният състав приема следното:
Предмет на съдебен
контрол пред въззивната инстанция е било Наказателно
постановление № 22-0321-000970/05.04.2023 г. на Началника на РУ-Попово, с което
на касатора на осн. чл.174 ал. 3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца
След анализ на
съвкупния доказателствен материал е прието, че административнонаказателната отговорност на
нарушителя е ангажирана за това, че на 26.11.2022 г. в 17:51 часа, като водач
на лек автомобил е бил спрян за проверка, като при проверката се установило, че
водачът е с отнето свидетелство за управление на МПС по административен ред от
01.06.2022г. и НП от 09.06.2022г.,
което не е връчено на водача, като същият отказал да бъде тестван за наличие на
алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“. На същия бил издаден талон за
медицинско изследване, като нарушителят отказал да изпълни и предписанието за
медицинско изследване. Изложената фактическа обстановка се
установява от събрания по делото доказателствен материал.
Въззивната
инстанция е приела, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган,
без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и АНО е
изпълнил вменените му по силата чл. 54 от ЗАНН вр. чл. 42, и чл. 52, и чл. 57
от ЗАНН задължения. Материалният закон е приложен правилно като е прието,
че е извършено нарушение по ЗДвП.
АУАН № G A 761080/26.11.2022 г.
е съставен в присъствието на свидетел-очевидец. Касаторът е подписал акта и е
получил препис от него. Въз основа на АУАН на 05.04.2023 г. е било издадено НП,
в което е пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. АНО е приел,
че установените факти, нарушават разпоредбите на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, поради което
и на основание посочената разпоредба е наложил на нарушителя административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да се управлява
МПС" за срок от 24 месеца. От обстоятелствената част на АУАН, който като е редовно съставен и представлява годно доказателствено средство,
съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява
фактическа обстановка идентична с описаната от двамата свидетели. Видно от
приложеното копие на талон за изследване от 26.11.2022г. касаторът е отказал,
както да бъде тестван с доказателствен анализатор, така и с медицинско и
химическо изследване. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че
водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка
с тест за установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни
предписанието за медицинско изследване, се наказва с "лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина" за срок
от две години и "глоба" от 2000 лв. Независимо обаче чрез кое от
предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо
средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или
доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. Целта на законодателната уредба е да не се дава възможност
на водачите на МПС да избегнат контрола за наличие на алкохол/наркотици или
упойващи вещества. По тази причина нарушението по ал. 3 е по-тежко наказуем
състав в сравнение, с този регламентиран в ал. 1 на чл. 174, ал. 1 ЗДвП. Наложените
кумулативни наказания са съобразени с
предвидените в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП – „глоба“ в размер на 2000
лева и „лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 2 години. Същите
са законодателно фиксирани, при което въпросът за техния размер не подлежи на
обсъждане. Нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП не би могло да се квалифицира
като маловажно и по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като от една страна деянието не се отличава от обичайните нарушения
от този вид, а от друга страна справката за нарушител/водач съдържа значителен
брой нарушения на ЗДвП и в този смисъл го охарактеризира като недисциплиниран водач
на МПС.
Касационният
състав приема, че атакуваният съдебен акт е правилен.
Не е допуснато
нарушение на процесуалните правила.
Такива не се твърдят.
В касационната
жалба основният довод е, че не е приложен института на чл.28 ЗАНН.
По силата
на чл. 189з от ЗДвП е забранено със закон да прилага чл.
28 от ЗАНН, но по аргумент от чл.29 ЗАНН, съгласно който разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН не се прилага само
за нарушения, свързани с безопасността на движението за всички видове
транспорт, извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни
аналози. В случая касаторът е
възпрепятствал чрез отказ подобна проверка.
Съдът не може
да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите,
релевантни за спора, с който е сезиран, като съдът изследва и решава всички
въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на
делото. Съдът е задължен да извърши надлежна проверка на твърденията,
аргументите и доказателствата, представени от страните и събрани в хода на
съдебното производство, което именно е гаранцията за справедлив съдебен процес
по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧ. / Van de hurk v. the Netherlands case № 16034/90
и др. /
Всъщност касаторът и не
оспорва фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената част на
съставения АУАН и на издаденото въз основа на него наказателното постановление,
нито е ангажирал надлежни доказателства, които да я опровергават.
В съответствие и при правилно
приложение на закона е и направеният от съда извод, че нарушителят не следва да
бъде освободен от административнонаказателна отговорност при прилагането
на чл. 28 от ЗАНН. Обосновано
съдът е приел, че установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето на деянието с оглед конкретните
обективни условия като такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо
типичните нарушения от този вид.
При извършената
служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на
материалния закон. Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 51 от 28.06.2023 г. постановено
по АНД №117/2023 г. по описа на РС -
Попово.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.