№ 977
гр. София , 21.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502684 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 8554 от 13.12.2019 г., постановено по гр.д. № 8743/2015г. І-18 състав на
Софийски градски съд е отхвърлил предявените от В. Д. Т. против Държавата,
представлявана от Министъра на финанси- те, иск с правно основание чл.151 Закон за
изпълнение на наказанията /отм./ за предаване на 19717 акции от „Галатекс“АД,гр.Варна,
след отмяна на При- съда от 29.04.1949г. по н.д. № 10/1945г., на 10-ти състав на Народния
съд, с която е наложено наказание „конфискация“ на цялото движимо и недвижимо
имущество на праводателя на ищеца по Договор за продажба на наследстве- ни права,
сключен с нотариална заверка на подписите на 28.01.1994г. – А. Н. С.; при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 151 Закон за изпълнение на наказанията /отм./ за
заплащане на сумата от 61 716.21 лв., представляваща част от сумата от 547 000 лв.,
представляваща равностойността на 19717 акции от „Галатекс“АД, гр.Варна; при условията
на евентуалност иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за реално изпълне- ние на
задълженията на Държавата по т.4 от Споразумение от 26.08.1998г., сключено между
Министъра на промишлеността, в качеството му на орган, упражняващ правата на
собственост на държавата в капитала на „Галатекс“ ЕАД, гр.Варна и правоприемниците на
А. Н. С. за прехвърляне на собствеността върху задържаните в залог 19717 бр. акции от
капитала на „Галатекс“АД, гр.Варна, като неоснователни. Ищецът осъден да заплати на
ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.
1
Решението е обжалвано от ищеца изцяло с подробно изложени съобра- жения за
неправилност и необоснованост.
Ответната страна оспорва жалбата в съдебно заседание.
Софийски апелативен съд, след като обсъди възраженията на страните във връзка с
атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените в нея оплаквания, съдът
намира следното:
Предявен е иск по чл. 151 от Закон за изпълнение на наказанията/отм./- за връщане на
19 717 акции от капитала на „Галатекс“АД, обективно съеди- нен при условията на
евентуалност с иск по чл. 151 ЗИН/отм./ за връщане на тяхната равностойност в размер на
61 716.21 лв. и с иск по чл.79 ЗЗД за из- пълнение на задължението по Споразумение от
26.08.1998г. за прехвърляне на акциите.
За да постанови решението си след обсъждане на събраните по делото доказателства,
съставът на СГС е приел за установено, че към 1945г. А. Н. С. е притежавал 98.97% от
капитала на „Текстил“АД - гр. Вар- на, преименувано в Текстилна фабрика „1май“ -
гр.Варна, което впоследст- вие с Решение по гр.д. № 6667/91г. по описа на Варненски
окръжен съд е вписано „Галатекс“ ООД - гр.Варна, като правоприемник на ТК“Първи май“,
преобразувано в „Галатекс“ ЕАД - гр.Варна с капитал, разделен на 226 525 неделими
поименни акции, с Решение от 03.01.1996г. по ф.д. № 5256/1995г.
С Решение № 784/21.01.1994г., постановено по нохд № 775/93г., ВС на РБ е отменил
присъда от 29.04.1945г., в частта, с която А. Н. С. е признат за виновен и му е наложено
наказание, включително и в частта, с която му е конфискувано цялото движимо и
недвижимо имущество. С Дого- вор за продажба на наследствени права, сключен с
нотариална заверка на подписите на 28.01.1994г. М. А. Н., единственият наследник по закон
на А. Н. С., е продал на В. Д. Т. 1/4 идеална част от цялото наследство на покойния си баща.
На 26.08.1998г. между Министъра на промишлеността в качеството му на орган,
упражняващ правото на собственост в капитала на „Галатекс“ЕАД-гр.Варна, и наследни-
ците на А. Н. С. – М. А. Н. и В.Т. е сключено споразумение, с което страните са признали,
че в изпълнение на Решение № 784/21.01.1994г. на ВС на РБ правоприемниците на А. Н. С.
въз основа на отменената конфискация на имуществото му, следва да получат общо 98.97%
от капитала на „Галатекс“ЕАД-гр.Варна, но с оглед настъпилите промени в регистрирания
капитал следва да им бъдат прехвър- лени 94.83 % от регистрирания капитал, от които на
ищеца Т. – 53 680 броя поименни акции. Договорено е, че министърът на промишлеността
вед- нага прехвърля на Т. 33 964 поименни акции, като върху останалите ак- ции учредява
2
залог, като те ще бъдат прехвърлени в срок от един месец от приемане и одобряване на
оценките, с оглед установяване на съществуването на облигационно вземане на държавата,
свързано с промени във фактичес- кото състояние на „Галатекс“ ЕАД. С Джиро от
24.08.1998г. на ищеца са пре- хвърлени 33 964 броя поименни акции от капитала на
„Галатекс“ЕАД с но- минална стойност 1000 лв. всяка.
При тази фактическа обстановка, съставът на СГС е приел следното от правна страна:
Основателността на главния иск – за връщане на акции, кон- фискувани с присъда след
отмяната й, е поставена в зависимост от това от събраните по делото доказателства да се
установи, че в патримониума на осъ- деното лице са били включени права – акции от
търговско дружество, че на- казанието „конфискация“ е включвало и правата по
притежаваните от осъде- ния акции, че присъдата е отменена в тази част, както и че ищецът
е право- приемник на осъденото лице. Във връзка с направеното от ответника възра- жение
относно активната материалноправна легитимация на ищеца, съставът на СГС е приел, че
ищецът е правоприемник на А. Н. С. по си- лата на сключения договор за продажба на
наследство на основание чл.212 от ЗЗД, приет за действителен, като в наследството е
включено и правото по чл.151 от ЗИН/отм./ За да отхвърли главния иск съставът на СГС е
приел, че към момента на отмяна на присъдата, с която е наложено наказание „конфис-
кация“ на имуществото на А. С., не е съществувало акционерно дру- жество, чиито акции да
могат да бъдат върнати на правоприемниците му. С вписване на Определението от
05.01.1947г. на Варненския областен съд, с което „Текстил“АД е преименувано в ТФ“1 май“
е преустановено същест- вуването му като акционерно дружество, съответно правата по
отчуждените акции са се преобразували в съответното им право на ликвидационен дял от
имуществото на преобразуваното дружество. Освен това, към 21.04.1994г. с имуществото на
текстилната фабрика е образувано еднолично дружество с ограничена отговорност
„Галатекс“ЕООД.
Предявеният под евентуалност иск за заплащане равностойността на конфискуваните
акции, в случай, че е невъзможно връщането им, съставът на СГС е приел, че същият е
неоснователен поради основателност на възраже- нието на ответната страна за изтекла
давност. В сключеното споразумение от 26.08.1998г. страните по делото са приели, че
правоприемниците на А. Н. С. имат право да получат като обезщетение 94.83 % от регистри-
рания капитал на „Галатекс“АД, съответен на конфискуваното имущество. Ищецът е
получил 60% от полагащите му се акции, като остатъкът от 19 717 акции от дружеството не
са му прехвърлени. Посочено е, че правото да полу- чи обезщетение за имущество, което не
може да бъде възстановено по чл.151, изр.1 от ЗИН /отм./ се погасява с общата 5-годишна
давност, като давност- ният срок започва да тече от момента на поканата, за какъвто
съставът на СГС приема, че е моментът на сключване на Споразумението от 26.08.1998г., в
което държавата чрез министъра на промишлеността е направила призна- ние за
дължимостта на обезщетението и неговия размер. Давностният срок е изтекъл на
26.08.2003г., а искът е предявен на 02.02.2009г., т.е. след изтича- нето му.
3
По втория предявен под евентуалност иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за реално
изпълнение на задължението по Споразумението от 26.08. 1998г. за прехвърляне на 19717
акции от капитала на „Галатекс“АД, съставът на СГС е приел, че основателността му е
поставена в зависимост от установя- ването по делото дали между страните е сключен
договор, по силата на който е възникнало задължение за държавата да прехвърли правата
върху 19717 ак- ции от капитала на посоченото дружество. Прието е, че ответникът не е па-
сивно материално легитимира да отговаря по иска, тъй като сключвайки до- говора
министърът на промишлеността е действал като упражняващ компе- тентността на общото
събрание на дружеството, на основание чл. 147, ал.2 ТЗ. Страна по споразумението е самото
дружество, а не държавата, предста- влявана от министъра на финансите в производството.
Дори и да се приеме, че за държавата е възникнало задължението по чл.4 от споразумението,
прие- то е, че по делото на са ангажирани доказателства, от които да се установи, че е
настъпило предвиденото в него условие, а именно – да са извършени оценки, както и
изпълнение на предвидените в т.5.1. и 5.2. обстоятелства.
Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност на извода, че към датата на
постановяване на решенето за отмяна на конфискацията не са били налице акции, а
ликвидационен дял от капитала на Галатекс ЕООД, с което е обусловен извод за
неоснователност на основния иск. Ликвидционен дял е налице, ако дружеството е обявено в
ликвидация, каквото Галатекс ЕООД не е, като същото е сменило правната си форма от
ЕООД на АД, без промени в размера и структурата на капитала. За незаконосъобразно се
сочи позоваването от състава на СГС на института на давността към публичните
наказателни норми, предоставящи на държавата властнически права да нала- га наказанието
конфискация и отмяната му. В случая държавата упражнява властническите си правомощия
и към тези правоотношения са приложими нормите за давността на НК. В наказателното
право давност за изпълнение на задължението на Държавата за деконфискация не е
предвидена и такава е принципно неприложима. Поддържа, че неправилно първостепенният
съд служебно се е позовал на изтекла давност спрямо главния иск, каквато ответ- никът е
заявил само по отношение на евентуално предявения иск по чл.79 ЗЗД за изпълнение на
Споразумението от 26.08.1998г. За незаконосъобразен е намерен изводът на съда, че не е
налице пасивна материално правна легити- мация на Държавата да отговаря по предявения
за реално изпълнение на за дължението по споразумението иск, поради неправилно
тълкуване на т.10 на чл.14, ал.1 ПРУПСДП.
Релевантните за спора факти, по които не се спори са: По силата на Договор за продажба на
наследство от 28.01.1994г. ищецът е собственик на ¼ идеална част от наследството на А. Н.
С., осъден с Присъда от народния съд от 29.04.1945 г. по Наредбата - закон за съдене от
народния съд на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзе-
ните народи, и с присъдата е постановена конфискация в полза на държавата на всичките му
имоти и вещи, в това число и на притежаваните от него 98. 97% от акциите на „Текстил“АД,
регистрирано с Определение № 6298 от 29. 12.1922 г. във Варненски областен съд; с
4
Определение от 05.01.1947г. на Вар- ненски областен съд е вписано преименуване на
„Текстил“АД-гр. Варна в Текстилна фабрика „1 май“-гр.Варна; с Решение по гр.д. №
6667/1991г. по описа на Варненски окръжен съд е вписано еднолично търговско дружество с
ограничена отговорност с наименование „Галатекс“ООД-гр.Варна, като пра- воприемник на
ТК“Първи май“ –гр.Варна; с Решение от 03.01.1996г. по ф.д. № 5256/1995г. е вписано
преобразуване на „Галатекс“ЕООД в „Галатекс“ ЕАД – гр. Варна, с капитал, разделен на
226 525 неделими поименни акции; с Решение № 784/21.01.1994 г. състав на ВС е отменил
присъдата от 29.04. 1945 г. в частта, с която А. Н. С. е признат за виновен и му е на- ложено
наказание, включително и в частта, с която е конфискувано цялото му движимо и
недвижимо имущество. Въпросът за материалноправната леги- тимация на ищеца е
установен с Решение № 280/21.10.2014г. по гр.д. № 7851/ 2013г. на ВКС, постановено в
рамките на производството, като е прието, че купувачът на наследство притежава всички
права, които е притежавал и про- давачът – наследник по закон, в това число и правото по
чл.151 ЗИН/отм./, което се споделя и от настоящият състав.
По главния иск по чл. 151 от ЗИН/отм./- за връщане на 19 717 акции от капитала на
„Галатекс“АД, намира следното: В тежест на ищеца е установя- ването, че в патримониума
на осъденото лице са били включени права- ак ции от търговско дружество, че наказанието
„конфискация“ е включвало и правата върху притежаваните от осъдения акции, че
присъдата е отменена в тази част и че ищецът е правоприемник на осъденото лице, които
юридичес- ки факти, с оглед гореприетото, са доказани. Спори се по извода на първо-
степенния съд, че към датата на постановяване на решенето за отмяна на кон- фискацията не
е съществувало акционерно дружество, чиито акции да могат да бъдат върнати на
правоприемниците на осъдения, включително и на ище- ца, с което е обусловен извод за
неоснователност на иска. Настоящият състав споделя този извод. Разпоредбата на чл.151
ЗИН/отм./ постановява дължи- мост на първоначалните вещи, т.е. на конфискуваните към
1945 г. акции на регистрираното през 1922г. дружество „Текстил“АД. С оглед
горепосочени- те вписани промени, това акционерно дружество е престанало да съществува,
същото е ликвидирано, като с одържавяването му въз основа на конфиска- цията държавата
е станала собственик на имуществото, материализирало акциите, което е предоставила за
стопанисване и управление на съответното държавно предприятие. Новообразуваното през
1996г. акционерно дружест- во, е друго, различно дружество. Недопустимо е акционер в
едно дружество, което е ликвидирано, да „възстанови“ акционерните си права в ново
образу- вано акционерно дружество, дори и в случай, че второто дружество е поело активи
и пасиви на първото дружество, както твърди ищецът. Следователно, имуществото, предмет
на конфискацията, не съществува към момента на от- мяната й, което води до
неоснователност на иска за връщане на акциите от капитала на „Галатекс“АД, гр.Варна.
Неоснователно е възражението на въззивника за неправилност на прие- тата от състава на
СГС погА.ост на прененцията по давност, какъвто извод по главния иск съдът не е
формулирал.
5
По евентуалните искове, въззивният съд намира, че първо следва да се разгледа иска по
чл.79 ЗЗД за изпълнение на задължението по Споразумение от 26.08.1998г. за прехвърляне
на акциите, с оглед предмета на престацията, която е за реално изпълнение.
Процесното споразумение е сключено на 26.08.1998г. между Министъ- ра на
промишлеността, в качеството си на орган, упражняващ правата на соб- ственост на
държавата в капитала на „Галатекс“ЕАД, гр.Варна, от една стра- на и наследниците на А. Н.
С., между които и ищецът, от друга страна. Със същото страните по него са установили, че в
изпълнение на Ре- шение на ВС на РБ от 21.01.1994г. правоприемниците на А. Н. С. въз
основа на отменената конфискация на имуществото му, следва да по- лучат общо 98.97% от
капитала на „Галатекс“ЕАД, гр.Варна. В т.2 е обекти- вирана констатацията на страните, че
възможността за връщане на акционер- ните права в обем до 98.97% от капитала на
дружеството е в рамките на 94. 83% от капитала на дружеството и българската държава
може да извърши раз поредителни действия и възстанови акционерните права само в
посочения размер, за който е постигнато съгласие. В т.4 от споразумението е договоре- но,
че от дължимите на наследниците на А. Н. С. 94.983% от регистрирания капитал на
„Галатекс“ЕАД, гр.Варна, Министърът на проми- шлеността веднага прехвърля и
регистрира прехвърлянето в регистъра на Централния депозитар акции, възлизащи на 60 %
от капитала, а именно – 135 855 акции, от които на ищеца за ¼ ид.части – 33 964 броя
поименни ак- ции. Министерството се е задължило задържаната в залог разлика от 34.83 %
също да бъде върната в срок не по-късно от 1 месец от приемане и одобрява- не на
оценките, освен ако в негова полза не бъде установено облигационно вземане, произтичащо
от промените във фактическото състояние на „Гала текс“ЕАД, гр.Варна – правоприемник на
„Текстил“АД, а ако по посоченият в т.5 ред бъде установено облигационно вземане в полза
на министерството, задържаният % акции могат да послужат за удовлетворяването му. С
Джиро от 24.08.1998г. на ищеца са прехвърлени 33 964 броя поименни акции от капитала на
„Галатекс“ЕАД, гр.Варна, с номинална стойност 1000 лв. всяка.
Предмет на претенцията за реално изпълнение е на задължението по т.4 от споразумението
за прехвърляне на 19 717 акции от капитала на „Гала- текс“АД, гр.Варна, представляващи
1/4 ид.част от задържаните в залог 34. 83% от капитала на дружеството. Основателно е
оплакването на въззивната страна за неправилност на направения от състава на СГС извод,
че споразу- мението е сключено с министъра, в качеството му на упражняващ компе-
тентността на Общото събрание на акционерното дружество, а не като пред- ставител на
държавата, която не е страна по споразумението, поради което не следва да отговаря по иска
за реално изпълнение на договора. Прочитът на договора и тълкуването волята страните по
ясен и недвусмислен начин води до извод, че целта и предмет на споразумението е уреждане
реституирането на конфискуваното от Държавата имущество, която именно е задълженият
субект по чл.151 ЗИН/отм./ Съответният министър е действал именно като представител на
Държавата, в качеството му на упражняващ правата й върху капитала на държавното
акционерно дружество. Следователно, не акционер- ното дружество, а Държавата е страна
6
по процесното споразумение, което обуславя пасивната й материална легитимация в
производството.
Основателно обаче е възражението на ответника, заявено в депозира- ното в хода на
производството пред СГС становище от 21.12.2010г. /лист 339 от делото на СГС/ за
незаконосъобразност на споразумението „ с оглед ди- ректното прехвърляне на всички
държавни акции от капитала на „Галатекс“ АД, гр.Варна на В.Т.“, като процесуалният
представител на ответника в хода на производството пред СРС е поддържал възражение за
неговата недействителност, по следните съображения: Основанието, каузата на процесното
споразумение е реституирането на конфискуваното имущест- во въз основа отменителната
присъда на КС по начин, който обаче противо- речи на императивното правило на
приложимия в случая чл.151 ЗИН /отм/. По изложените по главния иск съображения, по
реда на чл.151 ЗИН /отм./ на реституиране подлежат първоначално отнетите вещи, т.е.
конфискуваните към 1945г. акции на регистрираното през 1922г. дружество „Текстил“АД,
кои то не съществуват и не са в гражданския оборот. Следователно, договорени- ят от
страните в споразумението начин за възстановяване на конфискуваното имущество чрез
прехвърляне на акции от новосъздаденото акционерно дру- жество, които обективират
както имуществени, така и членствени правоот- ношения, различни от конфескуваните,
противоречи на императивното пра- вило на чл.151 ЗИН/отм./, което обуславя нищожност
на процесното споразу- мение, съответно неоснователност на иска по чл.79 ЗЗД. Макар и по
различ- ни от изложените от състава на СГС съображения, поради съвпадане в край- ните
изводи, отхвърлителното решение по този иск следва да се потвърди.
По втория евентуален иск по чл.151 ЗИН/отм./ - за заплащане равно- стойността на
конфискуваните акции, в случай, че е невъзможно връщането им, отхвърлен от състава на
СГС, поради приета основателност на възраже- нието на ответната страна за изтекла
давност, намира следното: По смисъла на чл.151 ЗИН/отм./ в случай, че конфискуваното
имущество не съществува, както е в случая, което препятства възможността му за реалното
реституира- не, държавата дължи заплащане на равностойността му по „съответните дър
жавни цени на дребно, а когато няма такива – по пазарните цени, като се взема предвид
съответното овехтяване“. Следователно, в полза на правоима- щия възниква правото да иска
равностойността на конфискуваното имущест- во, т.е. стойността на конфискуваните през
1945г. акции. С исковата молба ищецът е поискал равностойността на акциите по пазарната
им стойност към 28.01.1994г., денят след отмяна на конфискацията. Във всички
допълнителни молби, с които ищецът по разпореждане на съда е уточнявал фактическото
основание на претенциите, ищецът е обосновал размера на претенцията си на основа
средната пазарна цена на акциите на „Галатекс“ АД, гр.Варна, които съобразно горе
приетото са различни от конфискуваното имущество. Следо- вателно, неоснователно се
претендира равностойност на различно от тази на отнетото имущество, което не е уредена
от закона възможност за реституи- ране, което обуславя неоснователност на иска. За
пълнота на изложението, въззивният състав също намира възражението на ответника за
изтекла пога- сителна давност за основателно. Правото на наследниците на осъдения А. С.
7
да получат равностойността на конфискувания имот по пазарни цени възниква от отмяната
на присъдата, т.е. от 28.01.1994г., и се погасява с обща- та 5 годишна давност. Дори и
условно да се приеме, че в Споразумението от 26.08.1998г. задълженото лице е признало
съществуването на дълг, новият петгодишен период е изтекъл преди предявяването на
исковата молба по на- стоящия спор на 02.02.2009г. Междувременно предявените искове с
иденти- чен предмет срещу Държавата, Централния депозита и Агенция за прива- тизация,
по които е образувано гр.д. № 2146 от 2004г., по описа на СГС, също не са прекъснали
давността, тъй като претенциите спрямо Държавата са били оттеглени на осн. чл.119 ГПК
/отм./, което заличава последиците от спиране теченето на давността.
По така изложените съображения и поради съвпадане в крайните изво- ди на двете
инстанции, обжалваният акт следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3вр.ал.8 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника юрисконсултско възнаграж- дение за въззивното производство в
размер на 150 лв.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8554 от 13.12.2019 г., постановено по гр.
д. № 8743/2015г. от І-18 състав на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. Д. Т., ЕГН: ********** да заплати на Държавата,
представлявана от Министъра на финансите, юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК в размер на 150 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в ед-
номесечен срок от изпращане на преписи от решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9