Определение по дело №2790/2023 на Административен съд - Варна

Производство е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 217, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Административно дело № 2790/2023 г. на АдмС - Варна е образувано по жалба от „ШМИТ МАШИНЕН“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от П.К.П., срещу Заповед № 4280 от 06.12.2023 г., издадена от Директора на Дирекция УСКОР при Община Варна, с която е наредено спиране изпълнението на строеж: „Жилищна сграда“ в УПИ І-1314, кв. 33 (ПИ ***) по плана на „Вилна зона“, гр. Варна.

С жалбата е направено искане за отмяна на оспорения акт, както и искане съдът да спре предварителното изпълнение на обжалваната заповед.

Настоящото произнасяне на съда е по искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената по адм. д. № 2790/2023 г. на АдмС – Варна заповед, като за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Заповед № 4280 от 06.12.2023 г. на Директора на Дирекция УСКОР при Община Варна е издадена на основание чл. 224а, ал. 1, т. 2 ЗУТ. С процесната заповед е наредено спиране изпълнението на „Жилищна сграда“ в УПИ І-1314, кв. 33 (ПИ ***) по плана на „Вилна зона“, гр. Варна, т.к. е прието, че строежът се изпълнява при съществени отклонения по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ от одобрените инвестиционни проекти.

Разпоредбата на чл. 217, ал. 1 ЗУТ регламентира изрично и изчерпателно случаите, при които жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на визираните в нормата актове. Сред тези актове са и заповедите за спиране на строежи по чл. 224, ал. 1 ЗУТ, каквато именно е и процесната оспорена заповед.

Доколкото, според чл. 217, ал. 1, т. 2 ЗУТ жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповедите за спиране и забрана на достъпа до строежи по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ, следва че в случая става въпрос за допуснато по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед.

Съгласно общата разпоредба на чл. 166, ал. 4 АПК, съдът може да спре допуснатото предварително изпълнение на административния акт по силата на отделен закон, но не и в случаите когато се предвижда изрична забрана за съдебен контрол.

Спирането в случая от съда на допуснатото по закон предварително изпълнение на актовете, издадени на посоченото правно основание – чл. 224, ал. 1 ЗУТ, е недопустимо по силата на изключението, посочено в чл. 217, ал. 2 ЗУТ, съгласно което съдът може да спре изпълнението на административните актове по ал. 1, с изключение на тези по т. 2.

Законодателят предвижда изрична забрана за съдебен контрол по отношение допуснатото по силата на ЗУТ предварително изпълнение на заповедите по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ.

Изложеното обуславя недопустимостта на искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 4280 от 06.12.2023 г., издадена от Директора на Дирекция УСКОР при Община Варна, поради което следва да бъде оставено без разглеждане.

В същия смисъл е и съдебната практика – Определение № 11468 от 04.09.2020 г. по адм. д. № 9423/2020 г. на ВАС, Определение № 3933 от 30.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3188/2017 г., Определение № 1256 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 967/2017 г., Определение № 9114 от 21.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7995/2016 г. и др.

На основание чл. 217, ал. 2, във вр. с чл. 217, ал. 1, т. 2 ЗУТ и чл. 166, ал. 4 АПК, Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „ШМИТ МАШИНЕН“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от П.К.П., за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 4280 от 06.12.2023 г., издадена от Директора на Дирекция УСКОР при Община Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: