Решение по дело №241/2019 на Районен съд - Нови пазар

Номер на акта: 323
Дата: 17 октомври 2019 г. (в сила от 16 ноември 2019 г.)
Съдия: Светла Радева
Дело: 20193620100241
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   Р   Е    Ш   Е    Н    И    Е

                                                      № 323

                                   Гр.Нови пазар,17.10.2019г.                                                            

                                              В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Районен съд - Нови пазар в публичното съдебно заседание, проведено на седемнадесети септември  през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                                                                     Районен съдия:СВЕТЛА  РАДЕВА

                                                                                  Секретар:НЕЛА КОСТАДИНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Радева гр.дело №241 по описа за 2019 година,за да се произнесе, взе предвид:

 

    Делото е образувано по обективно съединени искове с с правно основание чл.415 ,ал.1 от ГПК ,чл.9 и чл.11 т.7 и т.11 от ЗПК ,във вр.чл.240 от ЗЗД,чл.33 от ЗПК във вр.чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,предявени от “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж рег.№*********,чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А ” клон България,с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д.-заместник управител чрез юрисконсулт Н.А.М. срещу  Е.К.Ш.   с ЕГН:**********,с адрес: ***.

     Ищецът твърди,че при сключване на   договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ***, ответникът Е.Ш. дал съгласието си освен кредита, да му бъде отпуснат и  револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 24.10.2016 г. ответникът предоставената му от ищеца карта №***, която била с кредитен лимит от 1000 лв. Сумата по карта можела да бъде усвоена чрез теглене от банкомат в брой, чрез плащания, чрез терминални устройства и други транзакции. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент.  Съгласно чл.1 и чл.14 от приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, в зависимост от усвоената сума, до пълното погасяване на задължението.Ответникът спрял плащането по кредитната карта на 01.11.2017 г., когато балансът по картата бил минус 905, 04 лева. Липсата на вноска принудило кредитора да блокира картата. Въпреки многократните опити на ищеца за контакт с ответника и доброволно плащане на задължението, до заплащане не се стигнало. Затова ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК и по образуваното ч.гр. д. №1466/2018 г. в НПРС била издадена заповед за изпълнение, за сумите:754,29 лв.-главница, договорна от 01.11.2017 г. до 11.04.2018 г.  в размер на 150,75 лева и обезщетение за забава  от 11.04.2018 г. до 11.10.2018 г.в размер на 38,50 лв. Предвид изложеното ищецът моли съдът да признае за установено, че ответникът му дължи посочените суми, в едно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане и разноските в производството.

      Предявен е и евентуален осъдителен иск, в случай на отхвърляне на установителния,поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането на кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,ищецът моли ответникът да бъде осъден да  музаплати горепосочените суми, както и направените разноски.

     Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея  лично. В указания срок не е постъпил писмен отговор, не са приложени доказателства или направени искания.

     В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

     Ответникът не се явява,не изпраща представител.

    Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

      На съда е служебно известно и е безспорно по делото,че дружеството-кредитор по договора „БНП Париба Пърсънъл файненс „ЕАД е прекратено чрез вливане в „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“Франция,като развива дейността си в Република България  чрез своя клон –„БНП Париба Пърсънъл Фейненс С.А“ клон България.

       Не се спори между страните по делото,а и видно от представения заверено копие от същия е,че с Договор за потребителски кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит ,издаване и ползване на кредитна карта  ***,сключен на 08.10.2015г.в гр.Шумен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс”/кредитор/  и Е.К.Ш. /кредитополучател/,кредиторът е отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 3 000.00лв..

   Към договора е приложен погасителен план,според който,размера на всяка от дължимите месечни вноски -36 на брой е в размер на 155.82лв.Според договора, същите съставляват изплащане на главницата по кредита,покриване на разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и изплащане на надбавка,съставляваща печалба на кредитора.Месечните погасителни вноски покриват  задължението при следната последователност:разноски /вкл.за събиране на вземането/,лихва,главница.

    Уговореният годишен процент на разходите е 46.50%,а лихвения процент е 35.98%.

     Съгласно договора,погасителните вноски трябва да бъдат изплатени не по-късно от определените дати,наречени „падеж“,посочени в погасителния план,като за крайна дата е уговорена 20.10.2018г.

    Към този договор ,страните са сключили Договор за потребителски кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит,издаване и ползване на кредитна карта ***/08.10.2015г.,по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000.00лв.,при годишна лихва и такси за ползването му,посочени в този документ.По силата на същия,кредитополучателят усвоява посредством всякакви операции-теглене в брой от банкомати,плащания чрез терминални устройства и др.чрез издадената му банкова карта,като за него е възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,представляваща променлива величина,съобразно усвоената сума,до пълното погасяване на задължението-в случая в размер на 60.00лв.,платима до 1-во число на месеца,следващ издаването на извлечението,като неполучаване на същото от кредитополучателя не е основание за плащане на дължимата месечна погасителна вноска.Кредиторът може да закрие картата при просрочие над 3 месеца.Не е посочен срок на този договор,но предвид акцесорния му характер спрямо основния договор за

с Договор за потребителски кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит ,издаване и ползване на кредитна карта  ***,сключен на 08.10.2015г.,следва да се приеме,че неговия срок на действие също е до 20.10.2018г.

    Доколкото този договор е неотменна част от Договор за потребителски кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит ,издаване и ползване на кредитна карта  ***,сключен на 08.10.2015г.,то при просрочване на две или повече месечни вноски,считано от падежната дата на втората непогасена вноска,вземането става изискуемо в целия му размер.,ведно с дължимото обезщетение за забава и разноските,без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.

   За установяване на твърдените в исковата молба факти и по искане на ищеца,по делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза със следните задачи:

    1/Усвоен ли е кредит с № ***и в какъв размер ?

     2/Какъв е бил размерът на задълженията на ответника към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-31.10.2018г.,както следва :главница по револвиращ кредит, договорна лихва по кредита за периода от 01.11.2017г.до 11.04.2018г., обезщетение за забава за периода от 11.04.2018г.до 11.10.2018г.,?

    Вещото лице Е. К.,чието заключение съдът кредитира с пълно доверие като добросъвестно и компетентно изготвено ,сочи,че на 22.12.2016г.Е.Ш. е активирал предоставената му от ищеца кредитна карта с № ***с максимален кредитен лимит от 1000.00лв.,като е теглил от АТМ сумата от 400.00лв.Усвояването на кредита е станало по начин,посочен в приложената към ССЕ таблица,като общия размер на усвоената сума по револвиращия кредит възлиза на 999.11лв.до  13.11.2016г.Ответникът е дължал ежемесечна погасителна вноска в размер на 60.00лв./главница и лихва/ ,като е плащал задълженията си на 9 пъти/съответно за суми в размер на 60.00лв. и една от вноските е в размер на 180.00лв./,като последното извършено от него плащане е на 10.9.2017г.Общото погашение на задължението е в размер на 660.00лв.

    След това ответникът е преустановил заплащане на задължението си и според вещото лице,задълженията му по този револвиращ кредит към 31.10.2018г.възлизат,както следва: главница по револвиращ кредит в размер на 754.29лв.,в т.ч.редовна главница- 574.23лв.,просрочена главница -151.19лв.,дължима застраховка -5.26лв.,просрочена застраховка -23.61лв., възнаградителна лихва по кредита -150.75лв,в т.ч.редовна лихва-21.55лв.,просрочена лихва- 105.20лв.,просрочени месечни такси за обслужване- 24.00лв., обезщетение за забава върху главницата /754.29лв./за периода от 11.04.2018г.до 11.10.2018г.-38.55лв.

    Ищецът е представил по делото покана до ответника за погасяване на дължимите към ищеца просрочени задължения в общ размер на 906.30 лв. /наименована последна покана/ от 17.04.2018г.,за която обаче не са налице доказателства дали му е била надлежно връчена.Представено е копие от разписка за връчен на ответника документ,но на много по-ранна дата -17.10.2016г.и това доказателство очевидно няма касателство към правния спор.

    Във връзка с подадено заявление по чл.410 от ГПК,съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №863/01.11.2018г.по ч.гр.д.1466/2918г.по описа на НПРС,с която е разпоредил длъжникът Е.К.Ш. с ЕГН:********** *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“клон България сумата от 754.29лв.-главница,150.78лв.-възнаградителна лихва за периода от 01.11.2017г.до 11.04.2018г., 38.50лв.-мораторна лихва за забава за периода от 11.04.2018г.до 11.10.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на заявлението-26.10.2018г.до окончателното изплащане,както и направените по делото разноски в размер на 25.00лв.-държавна такса и 50.00лв.юристконсултско възнаграждение.

     Посочено е,че вземането произтича от следните обстоятелства –договор за револвираш потребителски кредит   ***.

    Видно от заявлението е,че посоченото обстоятелства,от което произтича вземането е не само договор за револвираш потребителски кредит   ***,но и кредитна карта  с № ***.

   Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на 26.10.2018г.Към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, Договор за потребителски кредит,отпускане на револвиращ потребителски кредит ,издаване и ползване на кредитна карта  ***и Договор за  револвиращ кредит,по който е била отпусната кредитна карта  с № ***,двата сключени на 08.10.2015г.са се прекратили с изтичане на срока помежду им.

    При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

     За да се уважат предявените искове ,дружеството –ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за заем/ и в претендирания размер,а именно –наличието на валидно сключен договор за паричен заем,който обвързва страните и по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума.Следва да се докаже конкретния размер на дълга,който се претендира,както и ,че е уговорена договорна лихва и в какъв размер,както и изпадането в забава от ответника и размера на претендираната мораторна лихва.

   От представените по делото доказателства,съдът прие за доказано,че ищецът е предоставил на ответника кредитната карта с посочения лимит от 1000.00лева,от който кредитополучателят е усвоил на части парични суми в общ размер на 999.11лв.Част от задължението си по този револвиращ кредит,по който му е била отпусната кредитна карта  с № ***той е погасил,но поради неплащане на две и повече месечни погасителни вноски е изпаднал в забава на 01.11.2017г. и вземането му е обявено от кредитора за предсрочно изискуемо,като не се представиха доказателства дали това волеизявление е стигнало до длъжника .

   Съгласно разясненията ,дадени в Тълкувателно решение №8/02.04.2019г.на ВКС по тълк.дело №8/2017г.на ОСГТК,допустимо е предявеният по чл.422 ,ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост,да  бъде уважен само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо.

    В случая,доколкото към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК договорът между страните е бил прекратен по право,с изтичане на срока му,то  непогасения остатък от вземането,в т.м. договорна,мораторна лихва и др.разноски е изцяло изискуем и за заявителят е бил налице правен интерес от търсената защита по реда на чл.410 от ГПК.Липсата  на точно изпълнение,съобразно договореното,следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда на чл.422 ал.1 от ГПК.Длъжникът-ответник по иска дължи изпълнение,съвпадащо с претендираното от него такова по заповедното производство.

     Предвид гореизложеното,съдът намира,че предявеният положителен установителен  иск се явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен,а по предявения под условие на евентуалност осъдителен иск съдът не дължи произнасяне.

     Предвид разяснителните указания,дадени в т.11г от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г.на ВКС по тълк.д.№4/2013г.ОСГТК,съдът ,който разглежда иска по чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,следва да се произнесе по дължимостта на разноските,направени в заповедното производство,като съобразно изхода на спора,разпредели отговорността за разноските както в исковото,така и в заповедното производство.С оглед  изхода на спора в исковото производство,съдът намира,че следва да осъди ответника да заплати на ищеца направените от него съдебни и деловодни разноски в заповедното производство./по ч.гр.д.№1466/2018г.на НПРС/в размер на 75.00лв.,от които 25-00лв.-заплатена държавна такса и 50.00лв.-юристконсултско възнаграждение.

    На основание чл.78 ал.1 от ГПК,ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно уважените искове,направените  в исковото производство разноски в общ размер на 575.00лв./от  които -125.00лв./държавна такса/, 150.00лв./депозит за изготвяне на ССЕ/ и на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр.чл.7 ал.2 т.1 от Тарифа за ДТССГПК  юристконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

     Водим от гореизложеното,съдът

 

 

                                                         Р     Е      Ш     И     :

 

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че ответникът Е.К.Ш.   с ЕГН:**********,с адрес: *** ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж рег.№*********,чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А ” клон България,с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д.-заместник управител/с пълномощник по делото  юрисконсулт Н.А.М./ СУМИТЕ В РАЗМЕР на: от 754.29лв./седемстотин петдесет и четири лева двадесет и девет стотинки –главница/,150.78лв./сто и петдесет лева седемдесет и осем стотинки /-възнаградителна лихва за периода от 01.11.2017г.до 11.04.2018г., 38.50лв./тридесет и осем лева и петдесет стотинки /-мораторна лихва за забава за периода от 11.04.2018г.до 11.10.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на заявлението-26.10.2018г.до окончателното изплащане/за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №863/01.11.2018г.по ч.гр.д.1466/2918г.по описа на НПРС/.

     ОСЪЖДА ответника Е.К.Ш.   с ЕГН:**********,с адрес: ***  да заплати на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж рег.№*********,чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А ” клон България,с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д.-заместник управител/с пълномощник по делото  юрисконсулт Н.А.М./направените в заповедното производство/ ч.гр.д.1466/2918г.по описа на НПРС/съдебни и деловодни разноски в размер на 75.00лв./седемдесет и пет лева/.

    ОСЪЖДА ответника Е.К.Ш.   с ЕГН:**********,с адрес: ***  да заплати на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж рег.№*********,чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А ” клон България,с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д.-заместник управител/с пълномощник по делото  юрисконсулт Н.А.М./направените в това исково производство/ гр.д.241/2019г.по описа на НПРС/съдебни и деловодни разноски в размер на 575.00лв./петстотин седемдесет и пет лева/.

     Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                            

                                                                       РАЙОНЕН   СЪДИЯ: