Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
16.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №4123/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.И.П.,
с която са предявени
срещу З.Л.И. АД, искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 70000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 7938,77
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите от произшествие, осъществено на 03.07.2016 г. Претендира законната лихва от деликта и разноските.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие,
осъществило се на 03.07.2016 г. по вина на лице, гражданската отговорност на
което е застрахована при ответника.
Ответникът оспорва иска, позовава се на съпричиняване.
Третото лице помагач не взема становище по иска.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
С влязла в
сила присъда от 29.11.2016 г. на Районен съд - Тетевен по НОХД №505/201 г. К.В.К.
е признат за виновен в това, че на 03.07.2016
г. по ул. Георги Бенковски в с.Рибарица. обл.Ловешка, при управление на лек
автомобил „БМВ“ с рег. № ******ВН, като непълнолетени под въздействието на
алкохол с концентрация 0,75 промила в кръвта и без необходимата
правоспособност, при движение с превишена скорост от 102 км/ч, изгубил контрол
над управлявания автомобил и реализирал удар в железобетонен електрически стълб,
с което по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д.И.П., изразяваща
се в счупване на костите на левия крак – бедро и подбедрица.
По силата на
чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което за настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд,
авторството и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан
от присъдата.
От присъдата
и заключението на медицинската експертиза се установява, че ищецът е получил: контузия на тялото, диафизарно счупване на лявата
бедрена кост в горната й част, вътреставно счупване на костите на лявата
подбедрица в горната им част. На пострадалия е оказана спешна медицинска
помощ, в Болницата в гр. Плевен са му извършени две операции: на 05.07.2016 г.
е извършено открито наместване на счупената бедрена кост и стабилизиране на
фрактурата с интрамедуларен пирон; на 11.07.2016 г. му е извършено открито
наместване на счупените кости на подбедрицата и фрактурите са скрепени с
метална синтеза. След 11-дневен болничен престой е изписан, а лечението е
продължило в домашни условия. Счупената лява бедрена кост е зараснала
окончателно за срок от 6 месеца, след което е започнало провеждане само на
пасивна рехабилитация поради другата тежка фрактура на същия крак, която е
зараснала за срок до 8 месеца, но постепенното натоварване на тежестта на
тялото е започнало след 10-тия месец.Дълго време ищецът се е придвижвал с
туторна ортеза. Общо оздравителния период при ищеца е приключил за срок от 1
година, през който период ищецът е изпитвал болки и страдания, като
най-интензивни те са били през първите 2-3 месеца след произшествието и 2-3
месеца по време на рехабилитацията. В продължение на 8 месеца е било затруднено
придвижването на ищеца и той е имал нужда от придружител за ежедневните си
битови нужди. Към момента все още не е изваден металния пирон от костта, на
местата на операциите по бедрото на ищеца има останали козметични дефекти –
оперативни белези. Движенията на лявата тазобедрена става са в норма с
изключение на движението отвеждане в страни, което е с трайно намален обем от
10 градуса, ищецът има затруднения при клякане и изкачване на стълби, има
накуцваща походка поради скъсяване на левия крак спрямо десния с 3 см, което се
дължи на разрушената ставна повърхност на големия пищял. На ищеца му предстоят
две нови операции за изваждане на метални синтези, които ще доведат до билки и
страдания за срок от 30 дни и нов курс рехабилитация. В случай, че ищецът се
подложи на лечение за удължаване на костта, което е оперативно, това ще му
доведе до нетрудоспособност в период от 1 година и интензивни болки в този
период.
От показанията на свидетеля И.Ц., семеен партньор на пострадалия, се
установява, че ищецът е имал продължителен възстановителен период, дълго време е
бил обездвижен и се е нуждаел от чужда помощ, развил е страх от пътуване с кола.
По изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на
чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лек автомобил „БМВ“ с рег. № ******ВН,
което е противоправно, с което е причинил по непредпазливост телесни увреждания
на ищцата. От присъдата на наказателния съд се установява причинната връзка
между произшествието и телесните увреждания, която се потвърждава от
заключението на медицинската експертиза. Претърпените неимуществени вреди се
потвърждават от свидетелските показания по делото. Поради това съдът приема, че
е налице деликт, извършен от водача К.В.К. при управление на лек автомобил „БМВ“
с рег. № ******ВН.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил „Фолксваген“
с рег. № № ******е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на автомобила и ответника, поради което съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между тях, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Поради изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени
вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането за неимуществени вреди и на
основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти: вида на увреждането (счупване на няколко
кости в крака); интензитет и продължителност на болката и изключително дългия период
на възстановяване (12 месеца), както и предстоящите в бъдеще операции за
изваждане на металните синтези и за удължаване на костта на крака.
При така установените факти и преценявайки вида и характера на травматичните
увреждания, отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на пострадалия и
съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите
при това шок и негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 70000 лв.
По делото се установиха – от писмените доказателства и медицинската
експертиза – и извършените от ищеца разходи за лечение, които представляват
имуществени вреди в причинна връзка с произшествието – в размер на 7938,77 лв.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за съпричиняване.
Заключението на вещото лице по медицинската експертиза е, съобразявайки че
съобразно механизма на произшествието и настъпилите увреждания, ищецът е
пътувал без поставен предпазен колан, но и при правилно представен предпазен
колан тези фрактури пак щяха да бъдат получени. А относно възражението, че
ищецът сам се е поставил в риск, приемайки да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач, употребил алкохол над
законоустановения минимум, съдът намира, че знанието за тези обстоятелства не е
доказан. Видно от обясненията на виновния водач - третото лице помагач в
процеса, дадени по чл.176 ГПК, двамата с ищеца не са били близки – познавали са
се само по име, а в конкретната нощ не са били заедно е една компания. Ето защо
съдът приема, че ответникът не е доказал пълно и главно знание у ищеца, че
водачът е неправоспособен и под въздействие на алкохол.
На основание чл.497, ал.1, т.1 КЗ ответникът дължи лихва за забава от изтичане
на 15 работни дни от предявяване на
претенцията пред застрахователя и посочване на банкова сметка *** – 21.01.2017
г.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца не следва
да се присъжда адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА – по делото не е
представен договор, от който да е видна волята на страните, включително относно
изплащане на дължимото възнаграждение. От представеното към исковата молба
пълномощно не могат да се правят изводи относно съдържанието на договора.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 3117,55 лв. – държавна
такса и 200 лв. – разноски по делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:******,
да заплати на Д.И.П., ЕГН:**********,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, както следва:
сумата от 70000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено на 03.07.2016 г., заедно със законната
лихва от 21.01.2017 г. до
окончателното плащане,
сумата от 7938,77
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва от 21.01.2017 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:******,
да заплати
по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 3117,55 лв.,
представляваща дължима държавна такса, и сумата от 200 лв., представляващи разноски по делото.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на
ответника К.В.К., ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: