Р Е Ш Е Н И Е № 220
Гр.Елхово, 11.10.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Елховският районен съд, III-ти наказателен състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети август,
две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИНА КИРОВА
при секретаря Николинка Златева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 150 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Инициирано е по депозирана жалба от К.Б.И. ***, против Наказателно постановление №19-0261-000062 от 06.03. 2019 година, издадено от Началника
на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол, Г. Х. В., упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018г.,
с което на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено кумулативно административно
наказание – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца, за извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, за
това, че на 17.02.2019г. около 02.15 часа в община Елхово на път първи клас
№І-7 км.296+600 кръстовище с път 7008, в посока към ГКПП-Лесово, като водач
управлява собствения си лек автомобил марка „Рено Клио” с рег.№*** като при
подаден сигнал за спиране от контролен орган – мл.инсп.И.М. със стоп палка по
образец от движещия се с включен специален светлинен и звуков сигнал, обозначен
служебен автомобил „КИА СИИД” с рег.№СВ 5865 КВ, не спира в най-дясната част на
платното за движение, плавно увеличава скоростта си и продължава движението си
по път №І-7 в посока към ГКПП-Лесово.
С жалбата си жалбоподателят оспорва изложената и
възприета от АНО в атакуваното НП фактическа обстановкаq твърдейки, че същата не отговаря на
действителната такава, като възвеждайки своята версия за случилото се на
инкриминиранат дата, време и място, заявява, че не е извършвал вмененото му
адм.нарушение. Твърди, че при управление на автомобила си на сочената в АУАН и
в НП дата – 17.02.2019г. и време, по път първи клас №І-7, в участъка след
с.Гранитово, когато е възприел в огледалото за обратно виждане да приближава
движещ се зад него автомобил със задействан светлинен сигнал, който е оприличил
на полицейски, съобразно правилата за движение, е подал десен светлинен
пътепоказател и е спрял автомобила си вдясно на пътното платно. Оспорва да е
осуетявал полицейска проверка, като сочи, че такава му е била извършена след
като е спрял автомобила си при възприетия от него подаден му светлинен сигнал.
В жалбата си жалбоподателят твърди, че след като му е било разпоредено да
излезе от автомобила си, полицейският служител му е поставил белезници и му е
била извършена проверка за употреба на алкохол и наркотици и претърсване на
автомобила и без каквито и да е обяснения от страна на полицаите е последвало и
заддържането му за срок от 24 часа в полицията. Жалбоподателят сочи, че единственото,
което са открили полицаите в автомобила му, са били два ръждиви патрона, които
е бил намерил преди доста време и които е държал, за да си направи ключодържател.
Предвид на тези си съображения жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и неправилно, както и
прави алтернативно искане в случай, че бъде прецено, че е извършил вмененото му
адм.нарушение по чл.103 от ЗДвП атакуваното НП да бъде изменено като наложеното
му кумулативно наказание да бъде намалено до предвидения минимален размер.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и чрез процесуалният
си представител – адв.Г.М.Г. ***, заявява, че поддържа жалбата на същите
основания и със същите искания. Ангажира гласни доказателства и прави
доказателствено искане за приобщаване на писмени доказателства във връзка с
оспорената с жалбата фактология по случилото се на инкриминираната дата, време
и място. В хода на устните прения адв.Г. доразвива доводите си, с които атакува
НП като незаконосъобразно, възвеждайки, че както от гласните доказателства,
така и от изисканият и приложен по делото график, се установява, че полицейският
състав, който е констатирал процесното адм.деяние и е извършил последвалата на
място полицейска проверка, е трябвало да бъде за същото време
на път I-7,
ул.„Ал. Стамболийски“-юг. Навяват се доводи, че не е ясно по каква причина
полицаите са последвали автомобила на жалбоподателя и са предприели извършените
впоследствие проверки както на водача за употреба на алкохол и наркотици, така
и претърсването на автомобила и то след като жалб.И., съобразно визираните в
ЗДвП правила след като е възприел движещият се зад него автомобил с включени
светлини, е отбил вдясно, за да пропусне полицейският автомобил. Сочи се, че
ако жалбоподателят е имал намерение да избегне полицейската проверка, е можел
да стори това.
Административно-наказващият
орган – ОД на МВР-гр.Ямбол, редовно призован, не изпраща представител в
съдебно заседание и не взима становище по жалбата. При депозиране на АНП с
писмо рег.№УРИ 261000-1582 от 21.03.2019г. е заявил, че счита жалбата за
неоснователна, поради което е направил искане за оставянето й без уважение и за
потвърждаване на наложеното с НП наказание.
РП-Елхово, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не
взима становище по жалбата на И..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Служителите на РУ-Елхово – разпитаните по делото като
свидетели – П.Ж.К. на длъжност „мл.автоконтрольор” при РУ-Елхово и И.П.М. на
длъжност „полицай” при РУ-Елхово, били на смяна за времето от 19.00 часа на
16.02.2019г. до 07.00 часа на 17.02.2019г., назначени наряд автопатрул -20/13.
Около 02.00 часа при обход със служебния автомобил „КИА СИИД” с рег.№СВ 5865
КВ, в гр.Елхово по ул.”Г.С.Раковски” от към ул.”Цар Калоян”, в посока към
ул.”Индже войвода”, двамата полицаи са възприели движещ се пред тях лек
автомобил марка „Рено Клио” с рег.№***. Същият продължил движението си по
ул.”Индже войвода” към кръстовището с ул.”Д.Попов” /зад читалището/. Полицаите
последвали лекият автомобил, с цел да го спрат, за да извършат полицейска
проверка като в района на посоченото кръстовище свидетелите К. и М. възприели
увеличение в скоростта на л.автомобил, който в района на кръстовището на
ул.”Индже войвода” с ул.”Ал.Стамболийски” предприел маневра – завой надясно и
продължил движението си по ул.”Ал.Стамболийски”, в посока към изхода на града.
Двамата полицаи със служебния автомобил последвали л.автомобил, който на
кръстовището на ул.”Ал.Стамболийски” с път І-7 продължил в посока към
ГКПП-Лесово. В района на кръстовището на път I-7 с път 7008 /м.”Касърската чешма”/
км.296+600, полицейският автомобил с включен светлинен и звуков сигнал, се
изравнил с лекия автомобил като в този момент св.М. през прозореца на служебния
автомобил, е подал сигнал за спиране със стоп палка, но водачът на л.автомобил
не е преустановил движението му. Едва на път І-7 км.307 в участъка между
с.Гранитово и с.Мелница лекият автомобил е отбил вдясно и е преустановил
движението си. След като се представили, полицейските служители поискали за
проверка от водача на спрения автомобил личните му документи, както и
документите на управляваното МПС. В хода на така извършената проверка по
представени документи, свидетелите К. и М. установили самоличността на водача
на спряното МПС – жалб.К.Б.И. и това, че същият управлява собствения си лек
автомобил. На водачът е била извършена проверка за употреба на алкохол и
наркотици, като резултатите от същите били отрицателни. Последвала е и проверка
на автомобила, в хода на която двамата полицейски служители констатирали
наличие на боеприпаси, за притежанието и държането на които водачът И. не е
представил съответното разрешително. Поради това жалбоподателят бил задържан и отведен
в сградата на РУ-Елхово.
В сградата на РУ-Елхово, на същата дата - 17.02.2019г.,
свидетелят П.Ж.К. /актосъставител/, е съставил против К.Б.И. акт за установяване на
административно нарушение № 53/17.02.2019г., серия Д, бл.№982401, в
присъствието на разпитания по делото като свидетел – И.П.М. /свидетел по
констатиране на нарушението и по съставяне на акта/ и на самия жалбоподател, за
това, че на 17.02.2019г.
около 02.15 часа на път І-7 км.296+600 кръстовище с път 7008, в посока към
ГКПП-Лесово, управлява собствения си лек автомобил марка „Рено Клио” с рег.№***
като при подаден сигнал за спиране от контролен орган – мл.инсп.И.М. със „стоп“
палка по образец от движещия се с включен специален - светлинен и звуков
сигнал, обозначен служебен автомобил „КИА СИИД” с рег.№СВ 5865 КВ, не спира в
най-дясната част на платното за движение, плавно увеличава скоростта си и
продължава движението си по път №І-7 в посока към ГКПП-Лесово - нарушение, квалифицирано от актосъставителя по чл.103
от ЗДвП. С АУАН е иззет като доказателство контролен талон №5663292.
АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля по акта
и от нарушителя И., като на последния, на същата дата /17.02.2019г./ срещу
подпис, е връчен и препис от акта. Нарушителят в съставения му акт е отразил собственоръчно
липсата на възражения, изписвайки: „нямам възражения”.
В тридневният срок от съставянето
на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят не е депозирал писмено
възражение или обяснение пред административно-наказващият орган.
Въз основа на съставения АУАН, на 06.03.2019г.
Началникът на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол – Г. Х. В., упълномощен с МЗ
№8121з-515/14.05.2018г., е издал
Наказателно постановление №19-0261-000062/ 06.03.2019г.
против жалбоподателя К.Б.И., като
констатираното с АУАН административно нарушение, описано по идентичен начин, но
и с възведен допълнителен текст в обстоятелствената част, който буквално
съдържа текстовото възпроизвеждане на нарушената правна норма, а именно: „не
спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за
движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган”, е квалифицирано по
чл.103 от ЗДвП и на И. е наложено кумулативно административно наказание на
основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева и лишване от
право да управлява МПС за 3 месеца.
Наказателното постановление е връчено на 19.03.2019г.
лично на жалбоподателя, което обстоятелство е удостоверено с подписа му, а жалбата
на И. е входирана пред АНО на 20.03.2019г.
От приложената към АНП Заповед №8121з-515 от 14.05.2018
година на Министъра на МВР, приета като доказателство по делото, се установява
материалната компетентност на издалия процесното атакувано НП, а именно: - съгласно
т.2.8 - на Началника на РУ-Елхово да издава наказателни постановления за
нарушения по ЗДвП, както и съгласно т.1.3 - на контролните органи,
констатирали процесното нарушение.
Съдът не кредитира приложените към АНП три докладни
записки, изготвени съответно от св.П.К. на 20.02.2019г., от св.И.М. на
20.02.2019г. и от инсп.Г. Д. Б. на длъжност „ПИ в група „ОП“ при РУ-Елхово на
26.02.2019г., тъй като съдържанието на тези писмени изложения нямат доказателствена
стойност, поради това, че имат естеството на свидетелски показания, дадени не
по надлежния ред и начин.
Към АНП е
приложена справка за нарушител от 20.03.2019г., издадена на името на жалбоподателя И., от която е видно, че същият
е придобил правоспособност на водач категория - В М, като е издържал на 18.09.2015г.
изпит, а СУ на МПС №********* е издадено на 02.10.2015г. и е валидно до
02.10.2025г. От същата справка се установява, че преди процесното
адм.деяние И. е бил санкциониран за
различни по естеството си адм.нарушения по ЗДвП с влезли в сила в периода от 27.02.2017г.
до 24.11.2018г. три НП и издадени в периода 14.05.2016г. до 21.01.2019г. вкл. 8
бр. фишове, наложените глоби по които са заплатени.
По делото от страна на жалбоподателя са
ангажирани гласни доказателства чрез показанията на разпитания по делото
свидетел - П. Н. Х./без родствени връзки с жалбоподателя/, от чийто показания
се установи, че е в приятелски отношения с жалб.И., с който се познават от около
10 години. За достоверно съдът възприе, че свидетелят Х. работи на ГКПП -
Лесово в офис като „спедитор“ и на 16 срещу 17.02.2019г. е бил на работното си
място, изпълнявайки трудовите си функции по график - нощна смяна. От
показанията на св.Х. се установи, че през деня на 16.02.2019г. случайно се е видял
с жалбоподателя в гр.Елхово на ул.“Ал.Стамболийски“ в близост до магазин
„Мостовской“, изпили по едно кафе и в хода на разговора жалб.И. е заявил на
свидетеля след като е разбрал, че Х. ще е нощна смяна същата вечер, че може да
го посети на работното му място, което се е случвало и преди. Но в показанията
си свидетелят сочи, че същата вечер жалбоподателят въпреки заявеното от него, не
го е посетил на работното му място на ГКПП-Лесово. Когато на 17.02.2019г.
сутринта, след приключване на нощната му смяна, св.Х. се прибирал от
ГКПП-Лесово към гр.Елхово, забелязал по път I-7 автомобилът на
жалбоподателя, позициониран в отбивка на пътя между селата Гранитово и Мелница,
в посока към с.Лесово, а на следващия ден свидетелят разбрал, че приятелят му -
жалб.И. е бил спрян от полицаи сутринта на 17.02.2019г. при управление на
автомобила му на възприетото място на позициониране на МПС-то, задържан в
полицията и му е бил съставен АУАН за нарушение, за което е бил санкциониран
впоследствие с глоба от 100.00 лева и с лишаване от право да управлява МПС за 3
месеца. В показанията си свидетелят Х. сочи, че не му е известно жалбоподателят
да е държал боеприпаси и да има разрешително за това.
По искане на жалбоподателя е изискано и приобщено
по делото надлежно заверено за вярност с оригинала копие от часовия график на
разпитаните по делото като свидетели служители на РУ-Елхово - мл.автоконтрольор
П.К. и мл.инсп.И.М., ведно с докладна записка на мл.инсп.М. за смяната на
посочените двама пол.служители от 19.00 часа на 16.02.2019г. до 07.00 часа на
17.02.2019г., назначени в наряд като ПК - 20/13, изпълняващи задълженията си
със служебен автомобил с рег.№СВ 5865 КВ с монтирано GPS устройство, от
които се установява маршрута за обслужване на посочения автопатрул и
установъчните пунктове за контрол, между които под т.8 за времето от 00.40 до
2.30 часа на инкриминираната дата - 17.02.2019г. е посочена като точка за
контрол - път I-7/ул.“Ал.Стамболийски“, което обстоятелство кореспондира с възприетия
по-горе маршрут на движение на полицейският автомобил, след като около 02.00
часа двамата разпитаните като свидетели полицаи, са възприели увеличение в
скоростта на управлявания от жалбоподателя л.автомобил „Рено Клио“ движещ се
пред служебното МПС в района на кръстовището на ул.”Индже войвода” с
ул.”Ал.Стамболийски” и са последвали този л.автомобил, който след завой надясно
по ул.”Ал.Стамболийски” е предприел движение в посока към път I-7 /изхода на град Елхово към ГКПП-Лесово/. Т.е. с оглед на това и
възприетата по-горе фактология е видно, че полицейските служители са изпълнявали стриктно служебните си задължения
по осъществяване на възложения им контрол за спазване на правилата за движение
/скоростния режим на управление на ППС и работа с АТСС/ по предварително
очертан им маршрут за обслужване и маркирани точки за контрол като с цел
извършване на полицейска проверка на управлявания от жалбоподателя на
инкриминираната дата и време л.автомобил, са предприели необходимото движение
след това МПС като по път I-7 в посока към кръстовището с път 7008 са
реализирали действия по спиране на автомобила за извършване на проверка. Прави
впечатление, че в предоставената в заверен табличен вид информация е допусната
техническа грешка в изписването на месеца на посочената като втора дата -
16/17.01.2019г., което е очевидно както с оглед на посочената предходна такава
- 16.02.2019г., така и от приложената посочена по-горе докладна записка, която
се кредитира с оглед именно установяване на това обстоятелство.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели – П.К. /актосъставител/ и И.М. /свидетел
по констатиране на нарушението и по съставяне на АУАН/, дадени в хода на
съдебното дирене, както и въз основа на приложените към АНП
писмени доказателства, посочени и
обсъдени по-горе. Съдът като съпостави едни с други показанията на ангажираните
от наказващия орган двама свидетели, с констатациите в АУАН, възпроизведени и в
НП, ги прие за обективни, логични, последователни и взаимно допълващи се. Съдът
не констатира противоречие между показанията на посочените двама свидетели, а
напротив – по недвусмислен начин същите кореспондират едни с други и взаимно се
допълват, досежно изложената фактология, предшестваща и последваща
констатирането на процесното нарушение и поведението на жалбоподателя като
водач на процесното МПС. Показанията на тези двама свидетели не бяха оборени от
ангажираните от жалбоподателя посочени по-горе гласни и писмени доказателства,
поради което съдът ги кредитира с
доверие.
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата се преценя от съда за процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимирано
лице, имащо правен интерес от обжалване, в законоустановения 7-дневен срок
/видно от разписката за получено НП – 19.03. 2019г. и от датата на депозиране
на жалбата на жалбоподателя пред АНО – на 20.03.2019г./
и пред надлежния съд – по местоизвършване на нарушението.
Съдът счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
При извършване на служебна проверка за
законосъобразност на НП, съдът констатира, че в производството по ангажиране на
административно-наказателната отговорност на И., са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
което, доколкото пряко рефлектира върху правото на защита на сочения като
нарушител, опорочава
законосъобразността на обжалвания акт и обосновава отмяната му. Свеждат
се до следното:
Административно- наказателното
производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма,
съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като
само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание. Поради това не случайно, в
тежест на актосъставителят и на наказващият орган е да посочат
административното нарушение, с неговото словесно изражение и нарушената законова
разпоредба, съгласно чл.42 т.4 и 5 и чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП съдържа
дължимото от водача на МПС поведение при подаден сигнал за спиране от
контролните органи, а именно: „да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания”, или две основни задължения на водача – да спре и
да изпълнява указанията на контролния орган. В случая е налице
вътрешно противоречие между текстовото описание на нарушението в АУАН и в НП и
неяснота, възведена от АНО с допълването „не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната
част на платното на движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган“, което при
наличното приповтаряне от страна на АНО на констатираното от актосъставителя „при
подаден сигнал за спиране …със стоп палка …, не спира в най-дясната част на
платното за движение , плавно увеличава скоростта си и продължава движението си
…“, води до объркване. Макар и от съдържанието на акта на актосъставителя да е налице
вменено единствено като форма на изпълнителното деяние - „не спира в
най-дясната част на платното за движение“ в хипотезата на подаден сигнал със
стоп-палка, то с обстоятелствената част на акта на АНО с посоченото допълване,
с което фактически е налице и възведено цитиране на текстовата част на нарушената
норма от закона /чл.103 от ЗДвП/, е налице смесване на изпълнително деяние -
„не спира плавно на посоченото място“ или „не спира в най-дясната част на
платното за движение“ в хипотезата на подаден сигнал със стоп-палка, като присъствието
на съюзът „или“ предполага избирателна хипотеза между изписаните две форми на
изпълнително деяние, а това от своя страна възвежда присъствие на елемент на
предположение както за нарушителя, така и за контролната инстанция. В същото
време с извършеното уточнение в НП, в което АНО недопустимо е вписал допълнение
към текстовото съдържание на нарушението и липсата на прецизиране на нарушената
норма с изрично посочване на съответната хипотеза /чл.103 предл.2-ро от ЗДвП/,
е възвел още по-голямо объркване, тъй като възведените алтернативно две форми
на изпълнителното деяние предполагат и различен начин на подаване от страна на
контролния орган на сигнал за спиране - дали е указано със стоп палката точното
място на спиране или е подаден сигнал с това средство за спиране без посочване
на конкретното място на спиране, което предполага водачът да спре в най-дясната
част на пътното платно.
Освен това съдът намира, че в АУАН и в НП
липсва точно описание на обстоятелствата, при които е осъществено нарушението
по чл.103 от ЗДвП, което рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя. В
случай на ангажирана административно-наказателна отговорност за нарушение по
чл.103 от ЗДвП /неспиране на подаден сигнал със стоп палка/ при оспорено с
депозираната от жалбоподателя жалба против процесното НП, че не е възприел подаден
му сигнал за спиране със стоп палка от движещия се с включен специален -
светлинен и звуков сигнал обозначен полицейски автомобил, за който му е
съставен АУАН, то в тежест на АНО е при условията на пълно и главно доказване
да установи: точното място на извършване на нарушението, точното място на
позициониране на контролните органи и то като се има предвид, че сигналът е
подаден от движещ се сл.автомобил и дали мястото е било осветено с оглед на
времето на констатиране на нарушението, което е през тъмната част от
денонощието, пътната обстановка при подаване на сигнала за спиране и че от горепосочените обстоятелства
може да се направи несъмнен извод, че водачът е възприел сигнала и че той се
отнася до него. Доказването може да стане или като в АУАН се опишат
подробно тези обстоятелства и се ползва презумптивното доказателствено
значение на АУАН или като актосъставителят или други свидетели ги установят по
несъмнен начин при разпита им в съдебно заседание. В процесният случай нито в
АУАН, нито в НП са изложени факти за посочените обстоятелства. Съгласно чл.6 и
чл.7 от ЗАНН административно-наказателната отговорност на дееца може да бъде
ангажирана, само ако деянието е извършено виновно - умишлено или непредпазливо.
Съгласно препращащата норма на чл.11 от ЗАНН в административно-наказателния
процес се прилагат общите правила на наказателния процес за презумпция за
невиновност, разпределение на доказателствената тежест, която лежи върху
наказващия субект и забрана за осъждане, само заради това, че нарушителят не е
доказал възраженията си. С оглед гореизложените принципни съображения и предвид
изрично направеното с жалбата възражение на жалбоподателя, че не е възприел на
инкриминираното място подаденият му от св.М. сигнал за спиране със стоп палка
от движещия се с включен специален - светлинен и звуков сигнал обозначен полицейски
автомобил, от установеното едва в хода на настоящото съд.производство от
показанията на актосъставителя - св.К. и св.М. за последвало движение на
полицейският автомобил с непреустановен светлинен сигнал зад управлявания от
жалб.И. л.автомобил, навяват на извода, че самите полицейски служители не са
изключили като възможна версията на жалбоподателя, че същият не е възприел подаденият
му сигнал със стоп палка от движещото се служебно МПС. Подаването на сигнал за
спиране със стоп-палка е от категорията на конклудентните административни
актове и същият следва да е ясен и своевременен, т.е. по естеството си
представлява "нареждане" по терминологията на чл.175, ал.1, т. 4 от ЗДвП, като съдържанието на разпоредените задължения е по чл.103 от ЗДвП, а
материалноправните предпоставки по чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. В случая правната
норма, под която е квалифицирано вмененото на жалбоподателя адм.нарушение - чл.103
от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието „подаден сигнал за спиране”,
поради което тази разпоредба препраща именно към разпоредбата на чл.170 ал.3 от ЗДвП. Последната задължава контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал
за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено
убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен
за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно
или на посоченото от контролния орган място. През тъмната час на денонощието, сигналът
за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като
униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на
сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет. В чл.207 от ППЗДвП е изрично посочено как
става подаването на сигнал за спиране в последния случай – чрез светещ или
мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ-СПРИ!”. Освен изложеното, съгласно трайно утвърдената
съдебна практика, за да се приеме че е налице правилно спрян за проверка от
пътните полицаи водач на ППС, те трябва: - Да застанат срещу движението върху пътното платно, непосредствено до
банкета или бордюра;
Да заемат видимо място; Да са на осветено място (когато спират за проверка
автомобила през нощта) и служебният им автомобил да е с включени сини сигнални
лампи.
От приетите по делото доказателства
липсват каквито и да е доказателства за подаден ясен сигнал за спиране на
инкриминираното място и време, съгласно изискванията на ЗДвП и Правилника за
неговото приложение. Установи се, че полицейския служител М., е подал от движещ
се служебен автомобил с включен светлинен и звуков сигнал, при разминаване с
автомобила, управляван от жалбоподателя „Рено Клио”, с рег. №***, сигнал
със стоп-палка и то през тъмната част от денонощието - около 02.15 часа на
17.02.2019г. Т.е. противно на посочените по-горе правила и наложилата се
съдебна практика, се явява подаденият по този начин със стоп палка сигнал за
спиране, при който полицейският служител
И.М. не е бил срещу движението на автомобила и то на пътното платно, непосредствено до банкета или бордюра. В съдебното
заседание не се установи както в този момент, така и впоследствие, след като
полицейските служители са последвали със служебния автомобил, лекият автомобил
„Рено Клио”, да е бил подаван релевантния както с оглед движещия се
пол.автомобил, така и предвид времето на констатиране на нарушението и пътната
обстановка, светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ-СПРИ!”.
Възпроизведените по твърдения на
свидетелите М. и К. и посочени в АУАН и в НП звуков и светлинен сигнал не са
сред предвидените възможни варианти за спиране от контролния орган, тъй като
звуковият сигнал не сочи, че водачът на конкретно ППС следва да намали
скоростта и да спре на указано място. Светлинният сигнал не може да удостовери
задължение за водач на ППС да спре за проверка, тъй като този вид сигнал
означава, че е в действие специален автомобил, което задължава другите водачи
на ППС да се отбият и да създадат условия за преминаване на този автомобил със
специален режим на движение. Следователно подаването на светлинен и звуков
сигнал от автомобил със специален режим на движение не може и не следва да бъде
приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП. При подаване на такъв
сигнал възникват задължения за останалите водачи за осигуряване на
безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение
(чл.104,ал.1 от ЗДвП), а за пешеходците възниква задължение да освободят
платното за движение (чл.115, ал.2 от ЗДвП). Всички тези задължения обаче са
различни от тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по
силата на чл.103 от ЗДвП.
Предвид изложеното се налага изводът, че
жалбоподателят К.И. не е осъществил състава на административно нарушение по
чл.103 от ЗДвП, поради което наказателното постановление следва да бъде
отменено. За да бъде наказан
жалбоподателя за това нарушение, е необходимо по несъмнен начин да се установи
неговата вина, т.е. да бъде доказано, че
е имало надлежно подаден сигнал от полицейските служители за спиране, както и
че жалбоподателят е имал възможност да възприеме този сигнал, подаден от
контролните органи и въпреки това не е спрял, така както предписва разпоредбата
на чл.103 от ЗДвП. В процесният случай сигнала не е подаден нито по обичайния
начин, нито от обичайно място – от контролни органи, намиращи се в близост до
пътя при спрян обозначен служебен автомобил, или да е бил подаван светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ-СПРИ!” от
служебния автомобил, с който са били полицейските служители К. и М..
С оглед на всичко изложено по-горе настоящият
съдебен състав счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно издадено и неправилно и като такова следва да
бъде отменено.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Елховският
районен съд:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление № 19-0261-000062 от 06.03.2019 година, издадено от
Началника на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол, Г. Х. В., упълномощен с МЗ
8121з-515/14.05.2018г., с което на К.Б.И.
***, с ЕГН **********, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено
кумулативно административно наказание– глоба в размер на 100 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено административно
нарушение по чл.103 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски
административен съд чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/