РЕШЕНИЕ
№ 261
гр. Пловдив, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20245300501212 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД против решение № 884/28.02.2024г.
по гр.д.№ 6562/2023г. на ПдРС, І гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на „С.
Щ.“ЕООД сумата от 10580 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в извършени и платени разходи за наеми за нает лекотоварен
автомобил „Форд Транзит“, с per. № ***** за срок от 6 месеца, както и платени транспортни
услуги в размер от ***** лева без ДДС за осъществен транспорт с лекотоварен автомобил,
които вреди са в пряко причинно- следствена връзка с настъпило на 07.06.2018г.
пътнотранспортно произшествие на път II 86, км. 115+700 в с. Т. (обл. *****), причинено от
водача на лек автомобил „Мазда 121“ с peг. № *****, като отговорността на автомобила, с
който е причинено ПТП е застрахована по застрахователна полица № BG/30/117001818504.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Оспорват се като погрешни изводите на РС относно механизма на настъпване
на ПТП и вината за това произшествие. Не било отчетено обстоятелството, че от събраните
в хода на делото писмени и гласни доказателства се установило, че жалбоподателят е
изплатил на въззиваемия сумата от 21814,92 лева- застрахователно обезщетение във връзка
със същото ПТП. Сочи се също така, че от „С. Щ.“ЕООД е претендирано обезщетение за
пропуснати ползи, а такива вреди не се покривали от застраховката. От събраните по делото
на РС доказателства не се установявала вината на водача на лекия автомобил със ****
регистрация. Заявено е искане за отмяна на обжалваното решение и цялостно отхвърляне на
предявения иск.
От „С. Щ.“ЕООД е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
1
Производството по гр.д.№ 6562/2023г. на ПдРС, І гр.с. е образувано по искова молба
от „С. Щ.“ЕООД против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, с която са предявени искове с
правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД за това ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 10580 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени от настъпило на 07.06.2018г. пътнотранспортно
произшествие, на път II 86 км 115+700 в с. Т. (обл. *****), причинено от водача на лек
автомобил „Мазда 121“, с peг. № *****, С. А. К., ведно със законната лихва върху тази сума
до пълното й изплащане. Имуществените вреди се изразявали в тотална повреда на
собственото на ищеца МПС- лекотоварен автомобил „Форд Транзит“, с peг.№ *****. С
Присъда № 7 от 03.10.2019г., постановена по НОХД № 59/2019г. на Окръжен съд- гр.*****
подсъдимият С. А. К. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „в“, пр. 1 вр. чл. 342, ал.1, предл. 3 от НК. Присъдата била потвърдена с Решение № 66
от 23.04.2020г. по ВНОХД № 610/2019г. на Апелативен съд- гр.Пловдив и Решение № 128 от
28.09.2020г. по НД № 476/2020г. на ВКС, влязло в законна сила. Към 07.05.2018г. - датата на
настъпване на описаното по-горе пътнотранспортно произшествие, и до настоящия момент
основна част от предмета на дейност на „С. Щ.“ЕООД била проектирането, изработката и
монтажа на мебели за жилищни, офисни и промишлени помещения. За успешното
осъществяване на дейността си дружеството разполагало с лекотоварен автомобил „Форд
Транзит“, с peг. № *****. Вследствие на описания пътен инцидент и последвалото
образуване на наказателно производство срещу виновния водач лекотоварният автомобил
„Форд Транзит“ бил задържан от органите на полицията за нуждите на наказателното
производство. В рамките на целия наказателен процес ищецът бил лишен от възможността
да използва лекотоварния автомобил за нуждите на търговската си дейност. Това наложило
наемането на външен транспорт. След приключване на наказателното производство и
влизане в сила на постановената осъдителна присъда лекотоварният автомобил бил върнат
на дружеството, чак след което се установило, че в резултат на настъпилото ПТП са
причинени значителни повреди (налице е тотална щета), които правили на практика
невъзможно последващото му използване. С цел запазване на създадените търговски
взаимоотношения, както и с оглед коректното доставяне на стока и материали по вече
подписани контракти, непосредствено след ПТП „С. Щ.“ЕООД били принудени да наемат
друг лекотоварен автомобил със сходни характеристики, като на 10.07.2018г. бил сключен
договор за наем на превозно средство с наемодателя „****“ООД, имащ за предмет
ползването на лекотоварен автомобил „Форд транзит“, с per. № ***** за срок от шест
месеца, считано от датата на подписването му, като уговорената наемна цена била в общ
размер от 6480 лева. След изтичане на срока на договора за наем, „С. Щ.“ЕООД наел
директно „****“ ООД за изпълнение на транспортната дейност, като от последното
дружество били извършени общо седем курса по направленията: град Пловдив - град *****;
град П. - град Б.; град П. - град К., за които му било платено възнаграждение в размер от
***** лева, без ДДС. Всички имуществени вреди били в размер от 10580 лева. Твърди се, че
по застрахователна полица № BG/30/117001818504, ответникът ЗАД„ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД се било задължило да покрие отговорността на МПС - лек автомобил „Мазда
121“ с peг. № ***** за причинените от него вреди на трети лица.
От ответника е подаден отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените
искове по основание и по размер. Твърди се, че застрахователят не дължи обезщетение за
пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор. Описаните в
исковата молба вреди не били в причинно- следствена връзка с виновно поведение на водача
на застрахования автомобил. Признава се факта на наличието към датата на ПТП на валидно
застрахователно правоотношение между застрахователя и собственика на МПС марка
„Мазда 121", с peг. № *****. Оспорват се всички твърдения относно възникването на
претендираните вземания. При условие на евентуалност е заявено възражение за
съпричиняване на вредите от водача на лекотоварния автомобил С. Щ., който поради
повреда бил спрял лекия автомобил на пътното платно, без да сигнализира останалите
участници в движението за опасността, която създава, чрез поставяне на обезопасителен
триъгълник или авариен светлинен сигнал или по какъвто и да е друг начин. Оспорват се и
2
посочените в исковата молба дати, от които се претендира законна лихва. Твърди се, че
законна лихва се дължи от 29.07.2022г., като в тази връзка е представено уведомление с вх.
№ 3048/29.07.2022г..
С определение в з.з. на 08.07.2024г. по настоящето дело исковата молба по гр.д.№
6562/2023г. на ПдРС, І гр.с. е оставена без движение, с указание до ищеца „С. Щ.“ЕООД да
изложат конкретни и ясни твърдения относно това към 07.06.2018г. и впоследствие до месец
октомври 2020г. в какви договорни отношения е било същото търговско дружество, в
качеството му на доставчик, колко и какви мебели, включително и на каква стойност, са му
били поръчани; къде е следвало да бъдат доставени и в какви срокове; какви са били
възможностите те да бъдат доставени и монтирани / евентуално и с друг собствен товарен
автомобил/ и дали е било абсолютно невъзможно ищецът да изпълни договорните си
задължения, без да наеме друг товарен автомобил или превозвач; какво е било финансовото
състояние на дружеството през целия горепосочен период и дали то трайно е било в
невъзможност да придобие друг товарен автомобил; лекотоварен автомобил „Форд
Транзит“, с peг. № ***** единственият товарен автомобил на дружеството ли е бил през
целия период от 07.06.2018г. до 30.10.2020г.; как е осъществявана търговската дейност на „С.
Щ.“ЕООД през периода след датата на изтичане на срока на действие на договора за наем-
10.01.2019г. до датите на възлагане на транспортните услуги по фактурата от 30.10.2020г.;
какви биха били разходите за доставка на изработените от „С. Щ.“ЕООД мебели в случай, че
дружеството е работела със собствен товарен автомобил.
С молби от 12.08.2024г. и от 09.09.2024г. е уточнено следното: на 30.07.2018г. и на
20.08.2018г. по договор с „О.“ООД ищецът- въззиваем в настоящето производство, е
доставил на този клиент в гр.М. обзавеждане за заведение и тераса на стойност 27 392 лева;
на 10.08.2018г. по заявка от „Д.“ЕООД в гр. *** са доставени две сладкарски хладилни
витрини на стойност 6000 лева; на 20.08.2018г. и на 15.09.2018г. на „*****“ООД в гр.***** е
доставено обзавеждане за заведение на стойност 41585 лева; 10.10.2018г. в гр.Р. по заявка от
„*****“ООД е доставено обзавеждане за сладкарски магазин на стойност 8784 лева; на
15.09.2018г. в гр.С. са доставени две витрини за риба на стойност 4000 лева; на 30.07.2018г.,
20.09.2018г., 10.10.2018г. и на 05.11.2018г. в Англия са доставени общо 780 броя плотове за
маси на стойност 14606 лева; на 10.12.2018г. в село Т. е доставена сладкарска хладилна
витрина на стойност 3000 лева; на 15.12.2018г. в гр.Б. е доставен изложбен щанд на стойност
1600 лева; на 20.01.2019г. в Република Австрия са доставени плотове и маси за кетъринг на
стойност 20590 лева; на 15.02.2019г. в гр. *** е доставено офис обзавеждане за „*****“ООД
на стойност 12426 лева; на 20.02.2019г. в гр. *** е доставена сладкарска витрина на стойност
2760 лева; в период от три месеца в Англия са доставени плотове за маси на стойност 122540
лева; на 20.03.2019г. в гр.***** е доставено обзавеждане за фризьорски салон и офис на
стойност 19197 лева; на същата дата в гр.***** е доставено обзавеждане за школа за
фризьори на стойност 4860 лева; на 15.04.2019г. в гр.Н. са доставени стелажи и стъклени
врати за хладилна камера на стойност 7416 лева; на 20.04.2019г. в гр.П. са доставени две
сладкарски витрини на стойност 11002 лева; на 20.05.2019г. и на 10.06.2019г. е доставено
обзавеждане за сладкарски магазин на стойност 22492 лева; на 30.05.2019г. и на 10.06.2019г.
в гр.Х. е доставено обзавеждане за сладкарница на стойност 19087 лева; на 05.06.2019г. и на
10.06.2019г. в гр.Ш. е доставено обзавеждане за сладкарница на стойност 13609 лева; на
10.07.2019г. в гр. *** са доставени две сладкарски хладилни витрини на стойност5640 лева,
а в гр.Б.- топла витрина на стойност 3132 лева; на 20.07.2019г. и на 05.08.2019г. в гр.Б. е
доставено обзавеждане за магазин на стойност 18761 лева; на 10.09.2019г. в гр.В. са
доставени две сладкарски хладилни витрини и един щанд на стойност 8315 лева; на
15.09.2019г. в гр.***** е доставено обзавеждане за баничарница на стойност 17901 лева; на
10.09.2019г. в гр.Х. са доставени закачалки за стени и защитни ъгли за колони на стойност
2360 лева; на 30.01.2020г. и на 28.02.2020г. в гр.***** е доставено обзавеждане за заведение
за палачинки на стойност 16500 лева; на 20.02.2020г. и на 30.03.2020г. в Англия са доставени
450 бр. плотове за маси на стойност 82000 лева; на 30.04.2020г., 10.06.2020г., 30.08.2020г. и
на 10.10.2020г. в гр. *** е доставено офис обзавеждане на стойност 86459 лева; на
10.05.2020г. в Кралство Нидерландия са доставени 40 бр. плотове за маси на стойност 8292
3
лева; на 30.09.2020г. в гр.***** е доставено обзавеждане за баничарница на стойност 17755
лева; към 30.10.2020г. на осем курса в гр.К. са доставени дървени елементи за пейки и
навеси на стойност 36000 лева; на 26.10.2020г. в Кралство Нидерландия са доставени 60 бр.
плотове за маси на стойност 14800 лева; на 15.10.2020г. в гр.Б. е доставено офис
обзавеждане на стойност 720 лева; и на 16.10.2020г. в гр.***** е доставен бар плот на
стойност 2425 лева. Уточнено е също така, че финансовото състояние на „С. Щ.“ЕООД не
позволявало да бъде закупен друг товарен автомобил и наемането на такъв било абсолютно
необходимо за изпълнение на възложените поръчки.
От ЗАД“ДаллБогг: живот и здраве“АД е подаден отговор на молбите за уточнение, с
който всички твърдения в същите са оспорени.
Безспорно между страните е, че към датата на ПТП- 07.06.2018г., е било налице
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между жалбоподателя, в качеството му на застраховател, и собственика на
МПС марка „Мазда 121", с peг. № *****, С. А. К., за което е налице застрахователна полица
№ BG/30/117001818504. С влязла в сила присъда С. А. К. е признат за виновен, за това че на
07.06.2018г., около 19 часа, в с. Т., обл. *****, на път II 86 км 115+700, като водач на
горепосочения товарен автомобил марка „Мазда 121“, е нарушил правилата на движение по
пътищата, като не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, като не е
намалил скоростта на движение, продължил да се движи с 50 км/ч и въпреки възникналата
необходимост да спре, поради наличието на пешеходец и аварирал автомобил на пътя не е
спрял, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на А. Б..
С присъдата е постановено иззетия като веществено лекотоварен автомобил „Форд
Транзит“, с peг. № ***** да се върне на „С. Щ.“ЕООД. По първоинстанционното дело са
приети материалите по преписка по щета в ЗЕАД„Булстрад Виена иншурънс груп“-
застраховател по застраховка „Каско“ за горепосочения лекотоварен автомобил, от които се
установява, че в резултат от ПТП на 07.06.2018г. автомобилът е претърпял тотална щета.
Регистрацията му в Сектор“Пътна полиция"-**** е била прекратена на 08.01.2021г. Налице е
и разписка за върнати веществени доказателства, видно от която автомобилът е бил върнат
на „С. Щ.“ЕООД на 09.10.2020г.. На 12.01.2021г. на дружеството е изплатено обезщетение в
размер от 21814,92 лева по застраховката „Каско“.
По делото е разпитан свидетеля С. А. К.. В показанията си той сочи, че
произшествието на 07.06.2018г. е настъпило на лек завой, като преди да се удари в
микробуса бил заслепен от слънцето. По делото на ПдРС също така е прието заключение по
САТЕ, изготвено от вещо лице С. М., от което се установява, че местопроизшествието се
намира на наклонен нагоре, равен и прав участък от пътя. ПТП е настъпило през светлата
част на деня, поради което С. К. е могъл да забележи спрелия товарен автомобил от 100
метра. Според заключението, наличието на предупредителен светлоотразителен триъгълник
зад спрелия автомобил нямало да подобри видимостта към него. Дори К. да бил заслепен от
слънцето, той разполагал с достатъчно време за зрителна адаптация, като е могъл
същевременно да намали скоростта си и при необходимост да спре. Водачът на товарния
автомобил „Форд Транзит“ нямал възможност да спре извън платното за движение поради
наличието на тротоар с бордюр. Там, където тротоарът е скосен, е широк 1,5 м., а товарният
автомобил е широк 2 м.
Приети са също така договор за наем на превозно средство от 10.07.2018г. за срок от
шест месеца, а именно за наем на лекотоварен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с
рег.№ *****; фактура № ********** от 24.01.2019г. за сумата от 7760 лева, представляваща
плащане на наемната цена по договор от 10.07.2018г. / цената по договора е в размер от 6480
лева, без ДДС/, и фактура № ********** от 30.10.2020г., издадена от „****“ООД за сумата
от 4920 лева, с ДДС, представляваща възнаграждение за транспорт с лекотоварен микробус
за седем курса по направленията: град П. - град ***** /един курс/, град П. - град Б. / един
курс/, град П. - град К. /пет курса/. Съгласно приетото заключение по ССЕ, изготвено от
вещото лице З. М., двете фактури са осчетоводени от наемодателя и изпълнител на
4
транспортните услуги „****“ООД и от наемателя и възложител на траспортните услуги „С.
Щ.“ЕООД, като сумите и по двете фактури са платени по банков път.
Съгласно член 493, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КЗ, застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или
използването на застрахованото моторно превозно средство по време на движение или
престой, като дължи обезщетение за: 1. неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3.
пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането. В
случая хипотезите на т.1 и т.2 очевидно не са налице, тъй като не се претендира
обезщетение за вреди, настъпили вследствие на телесно увреждане или смърт, както и
обезщетение за увредено имущество /такова обезщетение е платено на „С. Щ.“ЕООД/. Не се
претендира и обезщетение за пропуснати ползи, а разходи, за които се твърди, че са
направени, за да не бъдат пропуснати ползи от търговската дейност на „С. Щ.“ЕООД. И в
този случай обаче, ако приемем, че разходите, необходими за предотвратяване пропускането
на определени ползи, могат да се приравнят на пропуснати ползи, то реализирането на тези
ползи не се предполага. Доколкото застрахователят отговаря за вреди, настъпили в резултат
от деликт, то приложима се явява съответната съдебна практика относно деликтната
отговорност. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. на ВКС по тълк. д. №
3/2021 г., ОСГТК, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със
сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от
неизпълнение на договорно задължение. В мотивите към тълкувателното решение е
разяснено следното: „Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от
деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната
полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или
несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от
които произтича тази възможност“.
По първоинстанционното, както и по настоящето дело, не са налице никакви
доказателства относно това към 07.06.2018г. в какви договорни отношения е било „С.
Щ.“ЕООД, в качеството му на доставчик, колко и какви мебели са му били поръчани към
онзи момент и през последващите повече от две години. Липсват договори, фактури,
товарителници, приемо- предавателни протоколи или други някакви писмени, а и гласни
доказателства относно твърдяните в двете молби за уточнение на л.38 и сл. и л.43 и сл. от
настоящето дело. Такива доказателства са необходими, за да се прецени дали направените
разходи за наем и за транспортни услуги са били абсолютно наложителни, с оглед на това да
не бъдат пропуснати определени ползи. По настоящето дело са приети справки от
Агенция“Пътна инфраструктура“ и от ГД“Гранична полиция“ относно движението по
републиканската пътна мрежа на лекотоварен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с
рег.№ ***** по данни от автоматизираните устройства за записване на пътния трафик.
Конкретно по отношение на периода от шест месеца на действие на договора за наем от
10.07.2018г. до 10.01.2019г. в справките не се съдържат данни относно движението на
посочения лекотоварен автомобил. В молбите за уточнение са описани множество доставки
през периода след 10.01.2019г., но не се твърди- нито в исковата молба, нито в молбите за
уточнение, през периода до възлагане на седемте курса по фактура № ********** от
30.10.2020г. от въззиваемата страна да са правени разходи за наемане на товарен автомобил
или за сключване на догори с превозвачи. Както беше посочено по- горе, фактурата е
издадена за осъществени от „****“ООД седем курса, както следва един по направление град
П. - град *****, един по направление град П. - град Б. и пет курса по направление град П. -
град К.. В молбите за уточнение през периода от началото на 2020г. до 30.10.2020г. са
описани две доставки в гр.*****- на 30.01.2020г. и на 30.09.2020г., и доставка в гр.К.,
приключила към 30.10.2020г. и осъществена на осем курса. От справките от АПИ и ГД“ГП“
не се установява на 30.09.2020г. лекотоварен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“, с
рег.№ ***** да се е движил по републиканската пътна мрежа. Движение на автомобила в
посока към град ***** е регистрирано на 01.10.2020г.. Най- прекият маршрут от гр.П. до
5
гр.К. е през гр.А., гр.К. и гр.М.. През месеците септември и октомври 2020г. не е
регистрирано движение на горепосочения автомобил по този маршрут. На 17.10.2020г. е
регистрирано движение на автомобила по маршрут от гр.П. към гр.Х. и обратно, като е
възможно до гр.К. да се достигне и през гр.Х.. Всъщност, не е задължително петте курса до
гр.К. по фактурата или осемте по молбите за уточнение да са осъществени именно с
лекотоварния автомобил с рег.№ *****, тъй като това не се твърди от въззиваемата страна, а
не се установява нито от съдържанието на фактурата, нито от някакви други доказателства.
При това положение от двете справки нито се потвърждава твърдението на въззиваемата
страна за извършени доставки, нито същото се опровергава пряко и категорично. Същото се
отнася и за приетите по настоящето дело годишни счетоводни отчети на „С. Щ.“ЕООД за
2018г., 2019г. и 2020г.. Действително, съдейки по тези документи през посочените години
дружеството следва да е работило на загуба. Освен разходи обаче в отчетите са декларирани
и приходи, а щом като се реализират приходи е възможно и да бъдат пропуснати ползи.
Възможно е също така липсата на приходи да се дължи на пропуснати поради някаква
причина ползи.
В доказателствена тежест на въззиваемата страна- ищец в първоинстанционното
производство е да докаже какви ползи би пропуснала без наемането на товарен автомобил, а
впоследствие и на превозвач, както и наличието на пряка причинно- следствена връзка
между настъпилото на 07.06.2018г. ПТП и ползите, чието пропускане се твърди да е
предотвратено. Както се сочи в мотивите към Решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д.
№ 1144/2017 г., III г. о., ГК, „Причинната връзка е зависимост, при която деянието е
предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или
бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е единствената причина за резултата,
тоест вредата, да е предпоставена от съвкупното въздействие на множество
явления/събития, едно от които е соченото в процеса за вредоносно такова, но това не
изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем. Причинната връзка не се
предполага, а трябва да се докаже“. Липсата на доказателства относно наличието на реална
възможност да бъдат реализирани определени доходи води до недоказаност на
необходимостта от това да бъдат направени определени разходи за предотвратяване на
загубата на тези доходи. Освен това, за да бъде признат наемът за шест месеца на товарен
автомобил като абсолютно необходим за предотвратяването на загуби, следва да се установи
наличието към датата на ПТП на дълготрайни договори, от които за „С. Щ.“ЕООД да са
произтичали задължения за относително постоянни доставки за период от около половин
година напред. В тази връзка следва да се отбележи, че пряк и непосредствен резултат от
деликта са само тези вреди, които са станали неизбежни по причина на същия, но не и
всички последващи вреди, които имат връзка с деликта, но са били предвидими и
предотвратими. Това особено важи за претенцията за репариране на направените разходи за
транспорт по фактура № ********** от 30.10.2020г.. Ето защо настоящият състав на ПОС
намира, че като недоказана по основание исковата претенция се явява изцяло неоснователна,
поради което обжалваното решение ще следва да бъде отменено изцяло, включително и в
частта относно разноските, като в полза на жалбоподателя бъдат присъдени направените от
него в настоящето въззивно производство съдебни разноски за държавна такса в размер от
211,60 лева, както и юрк.възнаграждение в размер от 100 лева, както и 100 лева-
юрк.възнаграждение и 680 лева- съдебни разноски за експертизи и свидетел в
първоинстанционното производство.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 884/28.02.2024г. по гр.д.№ 6562/2023г. на ПдРС, І гр.с., с
което жалбоподателят Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД е осъден да заплати на „С. Щ.“ЕООД сумата от 10580 лева, представляваща
6
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени и платени
разходи за наеми за нает лекотоварен автомобил „Форд Транзит“, с per. № ***** за срок от 6
месеца в размер от 6800 лева, както и платени транспортни услуги в размер от ***** лева
без ДДС за осъществен транспорт с лекотоварен автомобил, които вреди са в пряко
причинно- следствена връзка с настъпило на 07.06.2018г. пътнотранспортно произшествие
на път II 86, км. 115+700 в с. Т. (обл. *****), причинено от водача на лек автомобил „Мазда
121“ с peг. № *****, като отговорността на автомобила, с който е причинено ПТП е
застрахована по застрахователна полица № BG/30/117001818504, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С. Щ.“ЕООД иск против Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД за това ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 10580 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в извършени и платени разходи за наеми за нает лекотоварен
автомобил „Форд Транзит“, с per. № ***** за срок от 6 месеца в размер от 6800 лева, както и
платени транспортни услуги в размер от ***** лева без ДДС по фактура № ********** от
30.10.2020г. за осъществен транспорт с лекотоварен автомобил, които вреди са в пряко
причинно- следствена връзка с настъпило на 07.06.2018г. пътнотранспортно произшествие
на път II 86, км. 115+700 в с. Т. (обл. *****), причинено от водача на лек автомобил „Мазда
121“ с peг. № *****, като отговорността на автомобила, с който е причинено ПТП е
застрахована по застрахователна полица № BG/30/117001818504.
ОСЪЖДА „С. Щ.“ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: област
*****, да заплати на „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр.*****, *****, сумата от 211,60 лева- съдебни разноски за държавна такса, и
юрк.възнаграждение в размер от 100 лева във въззивното производство, както и 100 лева-
юрк.възнаграждение и 680 лева- съдебни разноски за експертизи и свидетел в
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7