№ 80
гр. Ихтиман, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221840200725 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Ч. Х. П., ЕГН: **********, адрес:
град София, ул. „***“ № 37а, ет. 2 срещу Наказателно постановление №
776/24.02.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите –
София, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр.2, т.1 вр. с чл. 108, ал.3 от
Закона за горите (ЗГ) вр. с чл. 12б, ал.1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии (Наредбата) на основание чл.
257, ал. 1, пр. 2, т.1 от Закона за горите на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева.
В жалбата е отправено е искане за отмяна на наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган (АНО) в писмено становище
развива съображения за неоснователност на въззивната жалба. Отправено е
искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован явява
се лично и се представлява от адвокат А. с доказателства за надлежно
учредена представителна власт. Пълномощникът подддържа жалбата,
представя нови писмени доказателства. В дадения ход по същество моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановление като излага доводи за
допуснати процесуални нарушения в административно наказателното
производство, които са довели до ограничаване правото на защита на
въззивника. Пледира наличие на обстоятелства, които изключват
отговорността на въззивника.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
депозирана по делото писмена защита, представителят пледира за
1
потвърждаване на процесния акт като правилен и законосъобразен. В
писмената защита са развити подробни съображения по съществото на
правния спор.
От фактическа страна:
На 28.10.2021г. е извършена проверка от служители на РДГ – София в
отдел 140, подотдел „а“, землище на село *, община Ихтиман – общинска
горска територия. При проверката било констатирано, че е извършена сеч на
70 броя дървета, немаркирани с контролна горска марка, както и че е
изградена технологична просека с дължина 80м. и ширина 4м., която не е
отразена на технологични план. Съставен бил констативен протокол Серия
Р014 № 008757 от 28.10.2021г., подписан от служителите на РДГ София,
извършили проверката и от представителя на Общинско горско предприятие
Ихтиман.
На 17.11.2021г. инж. С. С. Б. на длъжност - горски инспектор в РДГ
София в присъствието на Т. Д. Г. - служител на РДГ София съставили АУАН
Серия Р 014, № 004333 за това, че в периода от 07.01.2021 г. до 28.10.2021 г.
Ч. Х. П., ЕГН: ********** в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от Закона
за горите, на чието име е издадено позволително за сеч: 0589627 от
04.01.2021г. за подотдел 140 „а“, в землището на село *, община Ихтиман –
общинска горска територия не е изпълнил задълженията си да следи за
спазване на правилата за сеч, в това число да се извършва сеч само на
отбелязаните и определени за сеч дървета съгласно изискванията на чл. 12б,
ал.1, т.5 от Наредба № 1 от 30.01.2021г. за контрола и опазването на горските
територии, както и да следи за спазването на одобрения технологичен план,
вследствие на което в отдел 140, подотдел „а“ в землището на село *, община
Ихтиман, общинска горска територия е извършена сеч на 70 броя дървета,
немаркирани с контролна горска марка, както и че е изградена технологична
просека с дължина 80м. и ширина 4м., която не е отразена на технологични
план на съответния подотдел. Копие от АУАН е връчено на въззивника на
17.11.2021г., същият го е подписал с бланкетно възражение, че не е съгласен
със съдържанието на акта. В срока по чл. 44 от ЗАНН не са постъпили
писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно
постановление№ 776/24.02.2022 г. от директора на Регионална дирекция по
горите – София, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр.2, т.1 вр. с чл. 108,
ал.3 от Закона за горите (ЗГ) вр. с чл. 12б, ал.1, т. 5 от Наредба № 1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии (Наредбата) на
основание чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1 от Закона за горите на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа
на събраните по делото – писмени доказателства – констативен протокол,
позволително за сеч, сортиментна ведомост, доклад от инж. С. Б.,заповед за
компетентност, разписка за връчване на наказателно постановление, писмо от
Общинско горско предприятие Ихтиман, сигнал от „***“ ЕООД до ОГП
Ихтиман, копие на превозен билет, копие на лична карта на въззивника, както
и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите - инж. С.
Б., Т. Г., Г. А., В. Д..
От представено и приобщено като доказателство по делото позволително
2
за сеч № 0589627 за отдел 140, подотдел „а“, землище на село *, община
Ихтиман – общинска горска територия се установява, че същото е издадено
на дружество „***“ ЕООД като е определен срок за провеждане на сечта
07.01.2021г. – 23.12.2021г.
От представено копие на първия превозен билет, издаден на „*** „ЕООД
се установява, че той е издаден на 08.06.2021г.
От представено по делото заверено за вярност копие на сигнал с вх. №
39/02.09.2021г. от Ч. П. до ОГП -Ихтиман се установява, че въззивникът е
сигнализирал ОГП Ихтиман за наличие на отсечени дървета без контролна
горска марка, както и следи от гуми на високопроходими джипове в подотдел
140 „а“ в землището на село *.
От показанията на свидетелите Б. и Г. се установява по безспорен начин,
че при проверка на 28.10.2021г. в отдел 140, подотдел „а“ в землището на с. *,
община Ихтиман е извършена сеч на 70 броя дървета, немаркирани с
контролна горска марка, както и че е изградена технологична просека с
дължина 80м. и ширина 4м., която не е отразена на технологични план на
съответния подотдел. Следва да се отбележи, че свидетелят Б. –
актосъставител и свидетеля Г. са участвали в извършване на проверката на
място, тоест очевидци са на установяване на нарушението.
От показанията на свидетелите А. и Д., двамата служители на ОГП
Ихтиман, се установява, че във връзка с подаден от въззивника сигнал, в
началото на месец септември 2021г. те са посетили подотдел 140 „а“ в
землището на село * като са констатирали немаркирана дървесина – 60 - 70
броя пъни, като след измерване челата на пъните свидетелят А. поставил
контролна горска марка в червен цвят. Свидетелят А. заявява, че на мястото
имало пресни следи от гуми на високо проходими автомобили.
Съдът цени изцяло показанията на разпитаните свидетели, които са
логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалите,
събрани по делото доказателства. По делото липсват, каквито и да било данни
за проявена тенденциозност и недобросъвестност от страна на свидетелите,
поради което показанията следва да бъдат кредитирани без резерви.
Доказателственият материал е последователен и безпротиворечив,
поради което съдът му даде вяра изцяло.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в кръга на техните
правомощия. Съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказателните постановления
по Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му се издават от
оправомощени от министъра на земеделието, храните и горите длъжностни
лица от регионалните дирекции по горите. Атакуваното НП е издадено от
директора на РДГ София, а според Заповед № РД-49-199 от 16.05.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните (л. 20 от делото) директорите на РДГ са
компетентни да издават наказателни постановления.
Административнонаказателното производство е образувано в срока
3
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В АУАН и в НП са посочени конкретни отдел и подотдел, че жалбоподателят
е лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, че е констатирана сеч на посочения брой и вид
дървета, немаркирани с контролна горска марка, както и че е констатирано
изграждането на нови пътища, неотразени в технологичния план, с посочване
на дължината им. Следователно, както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление се
съдържа ясно и пълно описание на вменяваните на жалбоподателя
нарушения. Съдът констатира, че при изписването в АУАН и в НП на
цифровата квалификация на нарушенията е налице непълнота, доколкото
второто описано нарушение – неосъществяване на контрол следствие, на
което са изградени нови пътища, неотразени в технологичния план, е с правна
квалификация - чл. 108, ал.3, вр. с ал. 2 от ЗГ вр. с чл. 12б, ал.1, т. 7 (посочена
е само т.5) от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горските територии (Наредбата), а в АУАН и в НП е посочена само т.5 на чл.
12б, ал.1 от Наредбата, която визира първото нарушение. Тази непълнота
съдът не счита за съществено процесуално нарушение, доколкото същата не
засяга упражняването на правото на защита на санкционираното лице в пълна
степен, тъй като вербалното описание на второто нарушение е ясно, точно,
недвусмислено, посочени са времето, мястото, обстоятелствата на
установяването му. Допълнителен аргумент за липса на съществено
процесуално нарушение е и обстоятелството, че е посочена законовата
разпоредба – чл. 108, ал. 3 от ЗГ, която вменява на санкционираното лице
задължението да упражнява контрол и да взема мерки за предотвратяване и
спиране на незаконни действия по извършване на добива на дървесина, част
от които безспорно е и упражняване на контрол за недопускане да се
изграждат нови тракторни пътища, неотразени на технологичния план.
Неоснователно е възражението на защитата, че АУАН не е предявен за
запознаване на жалбоподателя, което защитникът аргументира с изписан в
АУАН различен номер на лична карта и адрес от посочените такива на
притежаваната от жалбоподателя лична карта. Действително между
записаните в АУАН данни за номер на лична карта и постоянен адрес и тези,
вписани в представеното по делото копие на лична карта, има разлика. Това
обстоятелство, обаче, не доказва тезата на защитата, че АУАН не е предявен
на жалбоподателя. Напротив, видно от АУАН, същият е подписан от
жалбоподателя /той не оспорва това обстоятелство/, като П. е вписал и
възражение в АУАН, че не е съгласен със съдържанието му. Тези действия не
биха могли да бъдат извършени чисто физически, ако актосъставителят не е
предявил на санкционираното лице АУАН за запознаване. На следващо място
съдът намира, че от доказателствата по делото се съдържа индиция, че
представеното в хода на съдебното следствие копие от лична карта на
въззивника, е различно от личната карта, с която той се е легитимирал при
съставяне и връчване на АУАН. В подкрепа на този извод е обстоятелството,
че актуалната лична карта е издадена на 01.01.2021г., а АУАН е съставен на
17.11.2021г., тоест напълно възможно е към деня на съставяне на АУАН
въззивникът да се е легитимирал с предходната си лична карта, също така в
находяща се на л. 17 по делото разписка за връчване на НП от дата
08.11.2021г. е вписан същият адрес на въззивника, като вписания в АУАН,
който адрес в АУАН е описан по представената на АНО лична карта.
В заключение, дори и действително да е налице грешка при вписването
4
на номера на лична карта и на адреса на въззивника в АУАН, то това не
представлява съществено процесуално нарушение, което да е ограничило
правото на защита на последния. Той е идентифициран чрез три имена и
единен граждански номер, а подписът му и писменото възражение в АУАН
свидетелстват, че АУАН му е бил предявен от актосъставителя.
Относно възражението за непосочване на конкретна дата на извършване
на нарушението, съдът намира, че в конкретния случай, макар и да е
нарушение на правилата по ЗАНН, то същото не съставлява съществено
такова, което да доведе до отмяната на наказателното постановление. В
случая АНО е посочил период от време с начало датата на издаване на
позволителното за сеч и крайна - датата на извършване на проверката, като в
този период жалбоподателят, в качеството му на лесовъд не е упражнил
контролните си правомощия, поради което са отсечени процесните дървета,
немаркирани с контролна горска марка и са изградени процесните пътища,
които не са отразени в одобрения технологичен план. Извършената сеч и
изградените пътища не са еднократно действие, поради което е обяснимо
защо е посочен период, а не конкретна дата (в този смисъл Решение № 1193
от 21.11.2022г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 851/2022 г. ).
Действително, както посочва защитника, в АУАН е посочена начална
дата на нарушението 04.01.2021г., а в НП е посочена 07.01.2021г., която е и
началната дата на издаване на позволително за сеч. Безспорно е налице
разминаване в датите, но то не е ограничило правото на защита на
жалбоподателя, както твърди защитата. Видно от приобщеното като
доказателство по делото позволително за сеч, същото е издадено на
дружеството, чийто лицензиран лесничей е въззивникът, на 07.01.2021г., а
съгласно чл. 12б, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазване
на горските територии за лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, каквото качество има
П., задълженията по чл. 12б от Наредбата възникват след получаване на
позволителното за сеч, тоест след издаването му в случая на 07.01.2021г. В
случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, тъй като по
безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина.
Всичко изложено води до извода, че, че АУАН и НП са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят
отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗГ позволителното за сеч се издава на лице,
вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика при
условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3.
Според чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2, на което е издадено
позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване
и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина,
както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с
наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
В чл. 12б, ал.1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола
иопазването на горските територии е предвидено, че лицата по чл. 108, ал.2
от ЗГ след след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят
за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само
в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а
при гола сеч - на всички дървета върху площта на сечището без забранените
5
за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.
В чл. 12б, ал.1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола
иопазването на горските територии е предвидено, че лицата по чл. 108, ал.2
от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за
спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и
мерки при добива на дървесина.
В случая безспорно е обстоятелството, че жалбоподателят е
лицензиран лесовъд и в качеството си на лице по чл. 108, ал. 3 от ЗГ му е било
издадено позволително за сеч за процесния подотдел. Задължението на
лицензирания лесовъд във връзка с извършване на сечите се разпростира,
както върху това да не се допуска незаконна сеч в съответния участък, така и
върху това да не се изграждат извозни горски пътища, които не са
предварително предвидени в технологичния план, както и да не се извършва
сеч на немаркирани с контролна горска марка дървета (Решение № 1322 от
09.12.2022г. по КНАД № 1126/2022 по описа на АССО). Същият не е
осъществил възложените му по закон правомощия, като е допуснал сеч на
немаркирана дървесина и неспазване на одобрения технологичен план, като е
допуснал изграждането на извозни пътища, които не са отразени в одобрения
технологичен план за подотдела. Като не е упражнил контрол и не е взел
своевременни мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършване на добив на немаркирана дървесина в горската територия, и не е
следил за спазването на одобрения технологичен план, въззивникът е
нарушил горецитираните законови и подзаконови разпоредби, за което
правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност (в
горния смисъл Решение № 1327/12.12.2022 г. по КНАД № 1125/2022 по описа
на АССО). Самото бездействие от страна на жалбоподателя е довело до
отсичане на дърветата и изграждането на процесните пътища, като в подобни
случаи административнонаказателната отговорност е на лесовъда, който има
позволително за сеч в този район поради неупражнен контрол.
Действително от приетия като доказателство по делото сигнал се
установява, че въззивникът е сигнализирал ОГП Ихтиман на 02.09.2021г. за
установени нарушения в отдел 140, подотдел „а“, изразяващи се в наличие на
отсечени дървета без контролна горска марка. А свидетелите А. и Д. -
служители на ОГП Ихтиман – посетили във връзка с този сигнал подотдел
140 „а“ в землището на село *, като са констатирали немаркирана дървесина,
на която св. А. поставил контролна горска марка съгласно изискванията на чл.
69, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на
горките територии (Наредбата).
Горното обстоятелство, обаче, не освобождава П. от отговорност за
установената в хода на проверката незаконна сеч в процесния подотдел,
защото тя касае други дървета, различни от тези, за които въззивникът е
сигнализирал на 02.09.2021г. Този извод следва от обстоятелството, че по
делото не се събраха доказателства, в това число свидетелите С. Б.
(актосъставител) и Т. Г., които са извършили проверката на терен на
28.10.2021г., не са отразили в съставения констативен протокол, да са
констатирали пъновете на отсечените в нарушение дървета да са били
маркирани с КГМ в червен цвят, не посочват и такова обстоятелство в
разпита си в хода на съдебното следствие.
На следващо място обстоятелството, че първият превозен билет е
издаден на дружеството през месец юни 2021г., не освобождава въззивника от
6
задълженията му по чл. 108, ал. 3 от ЗГ вр. с чл. 12б, ал. 1 от Наредбата, той
следва да изпълнява задълженията си по контрол и опазване на поверения му
участък от незаконни ползвания и увреждания от момента на издаване на
позволителното за сеч - съгласно чл. 12б, ал. 1 от Наредбата до
освидетелстване на сечището. Няма твърдения и доказателства по делото към
датата на проверката – 28.10.2021г. сечището да е било освидетелствано.
Нарушението е извършено при форма на вина непредпазливост, тъй
като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но предвид обстоятелството, че е регистриран лесовъд и че му е
било издадено позволително за сеч е бил длъжен и е могъл да го предвиди
като осъществи контролните си функции.
Неустановяването на фактическия извършител на нарушенията не
оневинява жалбоподателя, тъй като изпълнителното деяние на вмененото
нарушение се изразява в неизпълнение на правомощия.
С оглед всичко гореизложено следва извода, че жалбоподателят е
извършил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение, поради
което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
По наказанието:
Съгласно чл. 257, ал.1, т. 1 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лв.,
ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни
несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му
по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и
предписания, основани на тях;
В случая наложеното административно наказание е в минималния
предвиден размер, поради което не подлежи на изменение.
Не е налице "маловажния случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като не се установяват обстоятелства, водещи до извод за по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението и на дееца в сравнение с типичните
нарушения от този вид. Неизпълнението от страна на жалбоподателя на
вменените му задължения за контрола и опазването на горските територии е
довело до сеч на дървета, немаркирани с контролна горска марка, както и до
изграждането на нови извозни пътища, които не са били отразени в
одобрения технологичен план.
По разноските:
При този изход на правния спор, съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
право на разноски има въззиваемата страна. Прцесуалният представител
на РДГ София не е направил искане за присъждане на разноски, поради
което такива не следва да се присъждат на въззиваемия.
Така мотивиран, и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 1 вр. с чл.
58д, т.1 от ЗАНН
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 776/24.02.2022 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция по горите – София, с което на
Ч. Х. П., ЕГН: **********, адрес: град София, ул. „***“ № 37а, ет. 2 за
нарушение на чл. 257, ал. 1, пр.2, т.1 вр. с чл. 108, ал.3 от Закона за горите вр.
с чл. 12б, ал.1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването
на горските територии, е наложено на основание чл. 257, ал.1, пр.2, т. 1 от
Закона за горите административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София
област в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
8