Решение по дело №2098/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.220 от Закона за митниците/ЗМ/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба на „Дриим 2008“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Д. Г. Д., против решение № 32-591304 от 13.10.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с митническа декларация /МД/ MRN 20BG001007024451R2/17.10.2020 г.- катастрофирал пътнически автомобил, [Марка], модел „Х1“; двигател: бензин; брой места: 5; товароносимост: 0; първа peгистрация: 01.01.2013 г.; цвят: бял; раб. обем: 2000 куб. см.; мощност: 241 HPSAE;, шаси: WBAVL1C54DVR91302; внос от Канада, в размер на 2 781.19/две хиляди седемстотин осемдесет и един лева и деветнадесет ст./ 2 218 канадски долара/CAD/, са определени нова митническа стойност в размер на 5 923.68/пет хиляди деветстотин двадесет и три лева и шестдесет и осем ст./ и нова данъчна основа при внос на стоката в размер на 6 636.05/шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева и пет ст./, и са взети под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 314.18 лева и ДДС в размер на 691.20 лева/общо задължения в размер на 1 005.38/хиляда и пет лева и тридесет и осем ст./, ведно със закона лихва, считано от 17.10.2020 г. до датата на връчване на решението и лихва за забава от изтичане на срока за доброволно изпълнение по т.8 от решението до окончателно изплащане на задължението.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалбата. С доводи за незаконосъобразност иска отмяна на оспореното решение. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски. Представени са писмени бележки.

Ответникът - директор на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Административен съд Бургас като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:

На 17.10.2020 г. жалбоподателят е декларирал с митническа декларация/МД/ MRN 20BG001007024451R2 стока за поставяне под режим допускане за свободно обращение, а именно: [Марка], модел „Х1“; двигател: бензин; брой места: 5; товароносимост: 0; първа peгистрация: 01.01.2013 г.; цвят: бял; раб. обем: 2000 куб. см.; мощност: 241 HPSAE;, шаси: WBAVL1C54DVR91302, внос от Канада. В митническата декларация за стоката са декларирани съответно: в ел. д. № 5/14 „код на държавата на изпращане/износ“ - Канада; в ел.д. № 4/1 „условия на доставка“ - CFR- стойност и навло; в ел.д.№ 6/14 „код на стоката - код по Комбинирана номенклатура/№ 6/15 „код на стоката - код по ТАРИК“ - 8703 2390 00; в ел.д № 4/16 „метод за определяне на стойността“ - 1 - договорна стойност на внасяните стоки /чл.70 от Кодекса/; в ел.д. № 4/14 „цена на стоката“ - 2 218.00; в ел.д. № 4/10 „валута“ - CAD; в ел.д № 7/10 „ идентификационен номер на контейнера“ - MSCU4987331/л.88 и 89 от делото/.

Към МД са приложени: фактура № RА-Е20082601/26.08.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.”, 7405С rue Verite, Pierrefonds,QC H9J3R9, Канада/л.90 от делото/; списък на опаковките № RA- Е20082601, издаден от ,,9396-9053 QUEBEC Inc“ 7405С rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада/л.91 от делото/; Certificate of registration /л.92 от делото/; морска товарителница № MEDUMC526966/л.95 от делото/.

На база на декларираните данни в митническата декларация/МД/ митническата стойност на стоката е определена в размер на 2 781.862 лева, съгласно разпоредбата на чл.70, § 1 Регламент/ЕС/ № 952/2013, а именно на базата на договорената стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата и за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Взетите под отчет и заплатените вземания за мито са в размер на 278.19/двеста седемдесет и осем лева и деветнадесет ст./ и ДДС-636.01/шестстотин тридесет и шест лева и една ст./.

При възникнало съмнение относно декларираната пазарна стойност на вещта е извършен последващ контрол на декларирането на основание чл. 48 МКС и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, като са изпратени документи и информация до Централното митническо управление на Агенция „Митници“ за иницииране на проверка по линия на международното сътрудничество, при която е следвало да бъде установено автентичността на документите, представени пред митническия орган при декларирането на стоката при поставянето и под режим допускане за свободно обръщение и дали декларираната стойност е последната договорна стойност на стоките, предадени за износ с местоназначение митническата територия на Съюза непосредствено преди въвеждането им в посочената територия. В тази връзка е отправено запитване от Агенция „Митници“ до канадските митнически власти - „Canada border Servicec Agency“, за предоставяне на информация и документи за превозни средства, изнесени от Канада и допуснати до свободно обръщение в България. С писмо, рег. № 32-441111/16.12.2022 г., Централно митническо управление/ЦМУ/, канадските митнически власти са предоставили поисканата информация, препратена от Агенция „Митници“ на съответните териториални дирекции. При осъществен последващ контрол по отношение на внесения по МД MRN 20BG001007024451R2/17.10.2020 г. автомобил е установено съответствие в описанието на същия - марка, модел, номер на шаси и др., като е налице единствено несъответствие в декларираната цена - в митническата декларация при внос е посочена цена 2 218.00 CAD, а в износната в Канада - 4 723.00 CAD. В писмото е посочено, че във връзка с искане № 32-343912 по отношение на износител „9396-9053 QUEBEC Inc.“ е приложен „CERS“/Канадска система за деклариране на износа/CERS/ и че упражняваната дейност от това дружество е търговия с употребявани автомобили. Като приложение към писмото от Агенцията на канадските гранични служби е представен в електронен формат запис на износа, а именно файл BG _ExportDeclaration-9396-9053 QUEBEC Inc.xlsx., съдържащ информация за декларираните за автомобилите стойности към момента на износа от Канада.

В писмо на канадските митнически власти, рег.№32-227447 от 16.06.2023 г., ЦМУ, /, изрично се сочи, че т.нар.Канадска система за деклариране на износа /CERS/ съдържа в себе си официална информация относно декларираната пазарна стойност на изнасяната стока/вещ. Официалният характер на информацията не се компрометира от обстоятелството, това е уеб портал на самообслужване, позволяващ на износителите да подават документи по електронен път, тъй като публикуването на информация на портала изисква регистрация с валиден бизнес номер с определена сметка за внос или износ, като износителят остава отговорен за това да гарантира, че истинската, точна и пълна информация е предоставена в предписаните срокове/ л.239-240 от делото/.

На 31.01.2023 г., предвид установеното несъответствие и възникналите основателни съмнения относно действителната цена на стоката и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност, с писмо, изх.№ 32-39368, митническите органи са изискали от вносителя „Дриим 2008“ЕООД доказателства в подкрепа на декларираната цена при вноса/л.85 и 86 от делото/.

На 02.03.2023 г. дружеството депозирало отговор, в който сочи, че е приложило към митническата декларация всички документи, които е притежавало във връзка с вноса на автомобила и че не съхранява снимков материал, който да удостовери неговата цена. Представени са още счетоводни справки с кореспондиращи сметки за отразяването на автомобила като дълготраен актив за дружеството и с кореспондиращи сметки за плащанията, извършени във връзка с автомобила към неговия доставчик и към бюджета/л.78 и 79 от делото/.

Митническите органи приели, че липсват доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена по приложената към МД фактура като поръчки, оферти, кореспонденция или други, предшестващи сделката; че не е представен документ за извършено плащане по нея; наличните данни не могат да установят степента на щетата на автомобила, деклариран като „употребяван - катастрофирал“, т.е че не са налице достатъчно доказателства в подкрепа на декларираната цена на стоката и елементите, които се прибавят към нея, които да отхвърлят възникналите съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл.70, § 1 Регламент /ЕС/ № 952/2013. Прието е, че декларираната въз основа на чл.70, § 1 Регламент /ЕС/ № 952/2013 митническа стойност, определена на база на фактура № RА-Е2 0082601/26.08.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc.”, следва да бъде отхвърлена.

Със съобщение по чл.22, §6 Регламент/ЕС/ № 952/2013, рег. № 32-540486/31.08.2023 г., жалбоподателят е уведомен, че следва издаване на решение от директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническата стойност на стоката по подадената МД MRN 20BG001007024451R2/17.10.2020 с конкретно изложени мотиви/л.68-76 от делото/.

На 04.10.2023 г. жалбоподателят е депозирал становище, вх.№32-577925, в което е изразил несъгласие с изложените в съобщението мотиви за изменение на декларираната митническа стойност на стоката по МД MRN 20BG001007024451R2/17.10.2020 г./л.186-194 от делото/.

На 12.10.2023 г. началникът на МП Пристанище Бургас център е отправил предложение до директора на ТД Митница Бургас да издаде индивидуален административен акт за определяне на нова митническа стойност на стоката от МД MRN 20BG001007024451R2/17.10.2020 г. /докладна записка, рег. № 32-590201/12.10.2023 г., л.59-67 от делото/.

На 13.10.2023 г., въз основа на мотивите, изложени в съобщението по чл.22, §6 Регламент/ЕС/ №952/2013, директорът на ТД Митница Бургас е издал решение № 32-591304/л.46-57 от делото/.

В мотивите на решението се сочи, че във връзка с постъпилата с писмо, рег. № 32-441111/16.12.2022 г., информация от канадските митнически власти за декларирана стойност на износ на стоката, предмет на разглежданата декларация, са възникнали основателни съмнения относно действителната и цена. Писмото и информацията, предоставени от канадските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащата се в него информация притежава висока степен доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и декларираната от износителя/продавача стойност.

След анализ на приложените към МД документи и постъпилата информация по линията на международното сътрудничество е прието, че декларираната по реда на чл. 70 Регламент /ЕС/ № 952/2013 митническа стойност, определена въз основа на фактура № RА-Е20082601/26.08.2020 г., издадена от „9396-9053 QUEBEC Inc., следва да бъде отхвърлена, тъй като е налице разлика в декларираната стойност на стоката, посочена в представената информация за износ и в декларацията за внос, съответно приложената към нея фактура.

Предвид невъзможност митническата стойност да се определи съобразно чл. 70 Регламент /ЕС/ № 952/2013, митническите органи са приложили вторичните методи по чл. 74, §2 Регламент /ЕС/ № 952/2013. Разгледан е всеки един от методите, посочени в цитираната разпоредба; приложени са последователно букви от а/ до г/, и всеки от методите е отхвърлен. За методите в букви а/ и б/ митническите органи са приели, че липсва информация в митническата информационна система МИС 3А за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение или сходни с тях. Неприложимостта на метода по буква в/ е мотивирана с липса на данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза в състоянието, в което са внесени, по време или почти по време на внасянето на стоките от проверяваното дружество. Неприложимостта на метода по б. г/ е обоснован с липсата на данни за разходите за материали, използвани за производството на декларираната стока, преки и косвени разходи за труд, за опаковане, разходи за производство, както и за допълнителните елементи като степен на амортизация, коефициент на щета и др. При установена невъзможност за приложение на методите по чл. 74, §2, б. от а/ до г/, митническите органи са използвали резервния метод, регламентиран в чл. 74, §3 Регламент /ЕС/ № 952/2013. За определяне митническата стойност по посочения метод, е възприета за достоверна декларираната стойност при експорта на автомобила от Канада, а именно 4 723. 00 CAD.

С оспореното решение на основание чл.74, §3 Регламент /ЕС/ № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД MRN 20BG001007024451R2/17.10.2020 г., е определена митническа стойност в размер на 5 923.68 лева; на основание чл.85, §1 Регламент /ЕС/ № 952/2013, спрямо новата митническа стойност на стоката и при прилагане на ставка от 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стоката е определено вносно митническо задължение в размер на 592.37 лева; на основание чл. 55, ал.1 ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл.16, ал.1 от с.з. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД MRN 20BG001007024451R2/17.10.2020 г. в размер на 6 636.05 лева, съответно спрямо тази данъчна основа и при данъчна ставка от 20 % е определено задължение за ДДС при внос по смисъла на чл.16, ал.1 ЗДДС в размер на 1 327.21 лева; на основание чл.105, §3 и §4 Регламент /ЕС/ № 952/2013 и чл.56 ЗДДС, във вр. с чл. 105, §4, и § §4 Регламент /ЕС/ № 952/2013 е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 314.18 лева и ДДС в размер на 691.20 лева или общо 1 005.38 лева, със съответните лихви за забава, дължими на основание чл.114, § 1 и 2 Регламент /ЕС/ № 952/2013.

Решение № 32-591304/13.10.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, решение 32-591304/13.10.2023 г. е издадено от компетентен орган - директора на ТД Митница Бургас, съобразна правилото на чл.19, ал.7 ЗМ и заповед №1751 от 10.10.2023 г. на директора на Агенция „Митници“/л.134 и 135 от делото/.

На второ място, същото е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

На трето място обаче решението е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, при следните съображения:

Няма спор, че на МД MRN 20BG001007024451R2/17.10.2020 г. е извършен последващ контрол по реда на чл.84, ал.1, т.1 ЗМ като са анализирани всички приложени документи към декларацията и предоставените от канадските митнически власти данни. В случая не е приложима нормата на чл.84в ЗМ, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане. Изрично в разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗМ е разписано, че проверката по ал. 1, т. 2 на счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки се извършва по реда на чл. 84а и 84м ЗМ. Следователно, при извършването на проверки на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи по чл. 84, ал.1, т.1 ЗМ, къквто е настоящият случай, неиздаването на заповед по чл. 84в ЗМ не опорочава проведената в административното производство проверка - последващ контрол на декларацията и придружаващите я документи. В каквато насока са възраженията на жалбоподателя.

Процесният внос е осъществен на 17.10.2020 г., при действието на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламент /ЕС/ № 952/2013/, в сила от 01.06.2016 г. По силата на чл. 70, §1 от този регламент основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т.е. въз основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на съюза. Съгласно чл.70, §2 на същия регламент действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70, §1 Регламент № 952/2013, на основание чл.140, §1 Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, при основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70, §1 Регламент /ЕС/ № 952/2013, митническите органи могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, а съгласно чл.140, §2 ако съмненията им не отпаднат и след нейното представяне, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл.70, §1, т.е. те могат да отхвърлят декларираната стойност.

Съгласно чл.74, §1 Регламент /ЕС/ № 952/2013 когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74 § 2 от буква а/ до буква г/ от параграф 2 Регламент /ЕС/ № 952/2013. Съответно когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл.74, §2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74, §3 от Митническия кодекс/МК/ - въз основа на наличните данни на митническата територия на съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, член VII от Общото споразумение за митата и търговията и глава 3 от дял II на регламента.

Анализът на цитираните норми сочи, че прилагането на вторичните методи по чл.74 § 2 от буква а/ до буква г/ Регламент /ЕС/ № 952/2013 е субсидиарно и за да се премине към тях следва да са налице основателни съмнения относно цената, посочена в митническата декларация на вносителя. Тези съмнения следва да бъдат доведени до неговото знание и едва ако не бъдат разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата стойност по субсидиарно предвидените методи. В Митническия кодекс и в Регламента за изпълнение не се съдържа легална дефиниция на понятието основателни съмнения. Ето защо, проявлението му следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установени факти и обстоятелства, като е в тежест на митническите органи да докажат основателността на възникналите съмнения и да обосноват определения нов размер на митническата стойност на внесената стока.

В оспорения административен акт наличието на основателни съмнения е основано на данни, получени по линия на международното сътрудничество с Канада съгласно Споразумение между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. От данните, събрани в хода на извършената проверка по линия на международното сътрудничество е установено, че за автомобила е подадена износна декларация, с декларирана митническа стойност от 4723.00 CAD. А декларираната договорна стойност на стоката е в размер на 2 218.00 CAD, съгласно представената фактура от 26.08.2020 г.

Митническата стойност е определена чрез резервния метод по чл. 74, §3 Регламент /ЕС/ № 952/2013, който както бе посочено по-горе, е приложим едва след изчерпване на възможностите за прилагане на методите посочени в чл. 74, §2 Регламент /ЕС/ № 952/2013.

В оспореното решение са изложени мотиви, с които вторичните методи по §2 са отхвърлени като неприложими, които обаче са общи и съдържат недоказани констатации. Относно хипотезите по чл. 74, §2, б. а/ и б. б/ Регламент /ЕС/ № 952/2013 административният орган се е позовал на извършени служебни справки в митническата информационна система МИС 3А, със заложен период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след датата на вноса, като при търсенето на идентични или сходни стоки не е бил открит резултат. В случая няма съставени протоколи за извършването на тези действия, поради което, обективно не може да се прецени какви са били заложените от митническите органи критерии за търсене, съответно дали същото е извършено щателно. Без ангажиране на доказателства и само посочването, че от извършена справка в митническата информационна система МИС 3А не се установява информация за внос на сходни или идентични стоки за конкретно посочен период, без да са представени съответните справки, не е достатъчно да мотивира последователното изключване приложението на методите по чл. 74, §2, б. а/ и б/ Регламент /ЕС/ № 952/2013. Освен това за изключване приложението на методите по чл. 74, §2 Регламент /ЕС/ № 952/2013 се изисква събраната информация да касае цялата митническа територия на съюза, т.е след като се твърди, че не са били открити резултати за договорни стойности за идентични или сходни стоки, то административният орган е следвало да отправи искане до митническите органи на други държави-членки, за да получи допълнителни данни за целите на определянето. Едва след изчерпване на тези ресурси е следвало да пристъпи към следващите методи на определяне на митническата стойност. В случая, обаче, не се и твърди да е търсена информация и в базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на съюза.

В оспореното решение е посочено, че няма информация за техническото състояние на автомобила и вида на повредите, което не позволява прилагането на първия вторичен метод за определяне на митническата стойност въз основа на идентични стоки.

Същевременно, за да мотивира извода си за неприложимост на този и на следващия вторичен метод за определяне на митническата стойност въз основа на сходни стоки, административният орган е посочил, че претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени в приблизително същото време и че разнородният характер на повредите не позволява извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел.

Представената пред съда служебна бележка с посочени принципни критерии за проверка в митническата информационна система МИС ЗА за внесения от Канада автомобил не може да санира липсата на съставени в хода на административното производството документи/л.136 от делото/.

Идентични изводи следват и по отношение на другите два метода - по чл.74, § 2, б. в/ и г/ от регламента, доколкото митническият орган отново е посочил единствено, че няма възможност да събере необходимата информация за тяхното приложение, но не са представени доказателства, че е направено всичко възможно за изчерпване и на тези възможности. При явна недоказаност на твърденията за неприложимост на посочените вторични методи, следва извод, че необосновано митническият орган е преминал към прилагане на резервния метод по чл.74, §3 Регламент /ЕС/ № 952/2013 за определяне на митническата стойност на внесената стока.

В случая, в оспорения административен акт не се съдържат конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Митническия кодекс в предвидената от регламента поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по метода, предвиден в § 3 на чл. 74. Бланкетното посочване, че е направена справка в МИС 3А по зададени критерии, без каквито и да било други конкретни данни и доказателства за резултатите от тази справка, не е достатъчно да обоснове изключването им.

Определената в оспорения акт митническа стойност не се основава на определени преди това митнически стойности съгласно налични данни в националните бази данни за внос на моторни превозни средства със сходни параметри като марка, модел, година на производство, страна на произход, страна на внос, съответно „употребявани“, „катастрофирали“ или „с повреди“ и на използването на методите по чл. 70 и чл. 74 § 2 от Митническия кодекс в разумна гъвкавост. Митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността /решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27/. В този смисъл, незаконосъобразно въз основа на декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, митническите органи са приложили метода по чл. 74, § 3 от Митническия кодекс за митническо остойностяване. Митническият орган бланкетно е посочил, че не са намерени идентични и сходни стоки по смисъла на чл. 74, § 2 от Митническия кодекс и директно е преминал към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от същия кодекс.

При липса на данни да е събирана информация относно приложението на вторични методи по букви от а/ до г/, по какъв начин е извършвана проверката и др., митническият орган необосновано е достигнал до извод, че вторичните методи се явяват неприложими и съответно необосновано е преминал към определяне на митническата стойност на внесената стока на основание чл. 74, §3 Митническия кодекс/МК/.

В мотивите на оспорения административен акт е посочено в какво се състои прилагането на метода по чл. 74, § 3 МК, но незаконосъобразно е прието, че данните в предоставената от канадските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила представляват „налични данни на митническата територия на съюза“ по смисъла на чл. 74, § 3 МК във връзка с чл. 144, § 2 Регламент за изпълнение.

В случая, митническият орган е определил стойността на внесената стока въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока, за която износна стойност е получил информация от канадските митнически власти. Съдът не споделя извода на митническия орган, че данните предоставени от канадските митнически власти относно износната стойност на автомобила представляват „налични данни на митническата територия на съюза“ по смисъла на чл. 74, §3 Регламент /ЕС/ № 952/2013 във връзка с чл. 144, §2 Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447. „Налични данни“ са данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки /в този смисъл решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, „Baltic Master“ UAB/. Именно такива данни могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност по резервния метод. Според цитираното решение на СЕС само такива данни обуславят определянето на митническата стойност като „разумно“ и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 952/2013, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи.

Получените данни за декларираната информация, в това число и стойност, при износа на стоката, не могат да се приравнят на „налични данни“ в сочения смисъл, доколкото тези данни не са налични в националната база данни, а са предоставени от износител в държавата на износа, т.е. същите не се съдържат в ползваната от българските митнически власти информационна система. Освен това, файлът със запис на износа, предоставен по линия на международното сътрудничество, представлява извадка от канадската митническа система Canadian export reporting system /CERS/ - уеб портал за самообслужване на канадските износители, в която се осъществява електронно деклариране на износ и като такъв действително съдържа получена по официален ред електронна информация за износ. Доколкото, обаче, информацията във файла не е придружена от съответните документи, въз основа на които е съставена от износителите, тя представлява годно доказателство, удостоверяващо единствено данните, така както са декларирани от тях пред канадските митнически власти, но не и истинността на тези данни. Административният орган не е извършвал допълнителна проверка въз основа на какви доказателства се основава декларираната цена при износа, дали това е действителната договорена стойност и платена цена, няма информация за възможно включените в нея компоненти, предвид наименованието на колоната, в която е посочена цената - обща стойност /Total value/. Ето защо, не може да се приеме по несъмнен и категоричен начин, че само въз основа на представена обобщена информация за износ на дадена стока, именно декларираната при износа стойност е действителната стойност, а не тази декларирана при вноса.

В случая, приемайки, че действителната цена на стоката е тази, декларирана при износа, митническият орган на практика е приложил първичния метод за определяне на митническата стойност по чл.70, § 1 МК, като е приел, че това е действителната договорена цена, въпреки че теоретично е отрекъл приложението на този метод, преминавайки към следващите методи на определяне на митническата стойност. При този подход, данните, получени от канадските митнически власти, са употребени за различни цели, несъвместими помежду си - веднъж като източник на възникване на основателни съмнения и втори път - като източник за определяне на митническата стойност на внесена стока, който не се вмества в никой от методите за нейното определяне, вкл. противоречи и на чл.144, § 2, б. „б“ Регламента за изпълнение 2015/2447, съгласно който митническата стойност не може да се определи въз основа на система, при която се използва по-високата от две възможни стойности.

Като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава единствено съобразно предоставената информация от митническа система на трета държава Canadian export reporting system/CERS/, директорът на ТД Митница Бургас е постановил неправилно решение, което следва да се отмени.

Процесуалният представител на ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, за да намали размера на платеното адвокатско възнаграждение, съдът трябва да установи, че фактическата и правна сложност на делото не съответства на размера на заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая възнаграждението, което е платено реално за настоящото производство, предвид направените доказателствени искания и проведените съдебни заседания, отговаря на фактическата и правна сложност на делото, поради което не е прекомерно и следва да се присъди в цялост.

При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на 1 450.00/хиляда четиристотин и петдесет/ лева, представляващи 50.00/петдесет/ лева дължима и заплатена за производството държавна такса, 600.00/шестстотин/ лева възнаграждение за вещо лице и 800.00/осемстотин/ лева адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 32-591304 от 13.10.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, с което за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с митническа декларация /МД/ MRN 20BG001007024451R2/17.10.2020 г. - катастрофирал пътнически автомобил, [Марка], модел „Х1“; двигател: бензин; брой места: 5; товароносимост: 0; първа peгистрация: 01.01.2013 г.; цвят: бял; раб. обем: 2000 куб. см.; мощност: 241 HPSAE;, шаси: WBAVL1C54DVR91302; внос от Канада, в размер на 2 781.19/две хиляди седемстотин осемдесет и един лева и деветнадесет ст./ 2 218 канадски долара/CAD/, са определени нова митническа стойност в размер на 5 923.68/пет хиляди деветстотин двадесет и три лева и шестдесет и осем ст./ и нова данъчна основа при внос на стоката в размер на 6 636.05/шест хиляди шестстотин тридесет и шест лева и пет ст./, и са взети под отчет и досъбиране от „Дриим 2008“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Д. Г. Д., вносно мито в размер на 314.18 лева и ДДС в размер на 691.20 лева/общо задължения в размер на 1 005.38/хиляда и пет лева и тридесет и осем ст./, ведно със закона лихва, считано от 17.10.2020 г. до датата на връчване на решението и лихва за забава от изтичане на срока за доброволно изпълнение по т.8 от решението до окончателно изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да плати на „Дриим 2008“ЕООД, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Д. Г. Д., разноски в размер на 1 450.00/хиляда четиристотин и петдесет/ лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.