Р Е Ш Е
Н И Е
№………./…...02.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно търговско дело № 1691 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на С.С.С., против
Решение № 3238/04.08.2017 г. на ВРС по гр.д. № 453/2017 г. по описа на съда, В
ЧАСТТА, с което С.С. е осъден да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата
от 11590 евро – дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от
20.07.2011 г., сключен между ответника и „БАНКА ДСК” ЕАД, вземанията по който
са прехвърлени в полза на ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с Договор за цесия
от 06.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
13.01.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 484.48
евро, представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода 15.01.2016 г.
– 15.07.2016 г., на осн. чл. 99 вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 ал.2 от ЗЗД.
Счита изводите на ВРС за неправилни, а
обжалваното решение за незаконосъобразно. Възраженията се свеждат до неправилна
преценка, че договорът за цесия валидно прехвърля задължения по договора за
кредит, оспорва надлежното уведомяване на дължника за прехвърлянето, кредитът
не е обявен за предсрочно изискуем надлежно, доколкото в нотариалната покана до
кредитополучателя не е посочен еднозначно размера на кредита, за който банката
е приела изискуемост преди крайния падеж. Едва към датата на връчване на препис
от исковата молба и респективно към 06.12.2016 г. можело да се приеме за
довършен фактическият състав на трансформиране на задължението от разсрочено на
месечни вноски в общ изискуем дълг без погасителен план, респективно към
06.12.2016 г. цесионерът не е придобил просрочени задължения. Представеното
допълнително споразумение към договора за продажба на вземане от 10.03.2017 г.,
с което банката е предоставила право на цесионера да обявява предсрочна
изискуемост на вземанията е оспорено от ответника като непротивопостамиво и не
можело да обоснове пораждането на права със задна дата.
Становището на въззиваемата страна по
отговора е за неоснователност на жалбата. Намира доводите както по основанието
така и по размера за неаргументирани и недоказани. Договорът за цесия валидно
прехвърля вземанията, предмет на иска, длъжникът е уведомен за цесията надлежно
/цесионерът е упълномощен валидно от цедента да уведомява длъжниците/. Моли за
потвърждаване на решението в обжалваната част.
В съдебно заседание въззивната страна, чрез процесуален
представител поддържа жалбата на изложените в нея основания. Не представя
писмена защита в дадения от съда срок. Претендира разноски за две инстанции.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. В
писмено становище моли да се потвърди решението като правилно и
законосъобразно. Счита, че допълнителното споразумение между банката – цедент и
цесионера от 10.03.2017 г. само допълнително урежда взаимоотношенията по
договора за прехвърляне на вземания, поради което и следва да бъде ценено.
Заявява претенция за присъждане на разноски.
Съдът,
като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване, след
съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа
и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което в рамките на ограничения въззив
настоящата инстанция се произнася по приложението на импреративни правни норми
и доводите в жалбата.
Пред ВРС е
предявен иск от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД против С.С.С. за осъждане на
ответника да заплати сумите от 11590 евро – дължима
главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2011 г., сключен
между ответника и „БАНКА ДСК” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза
на ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с Договор за цесия от 06.12.2016 г., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.01.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 510.01 евро, представляваща
незаплатена възнаградителна лихва за периода 15.01.2016 г. – 15.07.2016 г., на
осн. чл. 99 вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 ал.2 от ЗЗД.
Осъдителният иск е
предявен в условия на евентуалност от изхода по спора от иск по чл. 422 от ГПК,
по който производството е прекратено.
Претенция за незаплатената
възнаградителна лихва е уважена до размера от 484.48 евро, за горницата до
претендираните 510.01 евро е отхвърлена като неоснователна и в тази част
решението не е предмет на въззивна проверка.
Твърди се в исковата
молба, че С.С. е встъпил в договорни правоотношения с „БАНКА ДСК” ЕАД по
договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2011 г., по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 15000 евро, изцяло
усвоена от ответника. Падеж на вноските е 27-мо число на съответния месец. В
договора е уговорен и размера на дължимата възнаградителна лихва от 8.95%. На
02.12.2015 г. е сключено допълнително споразумение между страните, по силата на
което са договорили по-продължителен период на изплащане на задължението, нов
процент лихва и падеж 15-то число на съответния месец. В чл.19 т.2 от ОУ към
договора е уговорена хипотеза на предсрочна изискуемост, а именно забава в
плащането на главница или лихва над 90 дни. Твърди се, че предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост са се сбъднали, банката е уведомила
креадитополучателя за този факт. Вземането е прехвърлено на ищеца „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД на 06.12.2016 г., а цесионерът в качеството на
упълномощено лице от цедента е уведомил длъжника за прехвърлянето, с което
фактическият състав по чл. 99 от ЗЗД е консолидиран. Длъжникът не е престирал,
поради което е налице и интерес от водене на исков процес.
В отговора С.С. е оспорил
настъпилата предсрочна изискуемост и надлежното му уведомяване за този факт,
валидността на цесията и уведомяването му за прехвърленото вземане, заявил е,
че цесионерът не може да упражни сам право на предсрочна изискуемост на
вземането, поради това, че такова право не му е прехвърлено. Следователно
осъдителната претенция за предсрочно изискуема главница е неоснователна, а
такава е и акцесорната за лихви.
От доказателствата по
делото се установява, че С.С. е кредитополучател по договор за кредит за текущо
потребление, сключен с „БАНКА ДСК” ЕАД на 20.07.2011 г. По силата на договора
банката е предоставила сума от 15 000 евро при срок на издължаване 120
месеца. Договорът съдържа и уговорения лихвен процент. Съгласно чл. 19 ал.2 от
ОУ към договора при просрочие в плащането на главница или лихви за период
по-дълъг от 90 дни, банката може да упражни правото да направи кредита
предсрочно изскуем. На 20.07.2015 г. страните са подписали допълнително
споразумение за удължаване срока на договора – на 144 месеца, изменили са
лихвения процент и падежната дата.
Съгласно заключението по
ССЕ, изготвено в първата инстанция, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, последното плащане по кредита е извършено от
кредитополучателя на 11.03.2016 година в размер на 50.94 евро, с която сума е
погасено задължение за договорна лихва с падеж 15.02.2016 г. и остатъкът от
неплатената договорна лихва на последната дата се равнява на 40.29 евро. След
11.03.2016 г. няма извършени плащания. Кредитът е осчетоводен като предсрочно
изискуем на 04.07.2016 година.
В контекста на изложеното
до тук безспорно се установява валидно възникналата облигационно правна връзка
между банката и ответника по спора, по договор за кредит. Сумите са усвоени,
плащането е преустановено на 11.03.2016 г. Следователно след 11.06.2016 г.
банката е в правото да приведе в изпълнение клаузата на чл. 19 т.2 от ОУ към
договора и да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Това е сторено като с
нотариална покана, лично връчена на адресата С.С. на 22.06.2016 г.
кредитополучателят е уведомен за това, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем. Твърденията, че в поканата не са посочени просрочените вноски,
периода на просрочие и други компоненти, което прави порочна процедурата по
предсрочна изискуемост съдът не споделя, доколкото се уведомява
кредитополучател, който вън от всякакво съмнение е наясно със забавата си,
чийто срок може да изчисли, респективно с настъпилите предпоставки по ОУ.
Твърдението, че след
22.06.2016 г. не се дължи договорна лихва, поради което и претенцията за
периода до 15.07.2016 г. е неоснователна се въвежда едва с въззивната жалба и
като преклудирано, не се разглежда. В първата инстанция спорът за лихвите се е
свеждал до неравноправността на клаузите, уреждащи размера, а отговор е даден
от ВРС. Друг е въпроса, че всъщност крайната дата 15.07.2016 г. не е нищо друго
освен крайна за последния анюитетен период с начало 15.06.2016 г., а
предсрочната изискуемост е обявена на 04.07.2016 г. в рамките на този месец.
На 06.12.2016 г. „БАНКА
ДСК” ЕАД е сключила договор за прехвърляне на вземанията с „ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД. Вземането към С.С. е част от приложението към този договор.
Договорът е валиден, уговорена е покупна цена на вземанията. Съгласно
приложението и заключението по ССЕ, банката е прехвърлила вземане именно по
договора от 20.07.2011 г. Сумите по главницата и таксите са идентични с тези,
за които се претендира плащане по иска. По-голямо е вземането за лихва,
доколкото включва освен възнаградителна и санкционна лихва, но се претендира
единствено възнаградителната в настоящото производство, поради което и
цесионерът упражнява права, които валидно са му прехвърлени.
Цесионерът е
изрично упълномощен от банката да уведоми длъжниците за извършените цесии /пълномощно
л. 59 по първоинстанционното дело/. По делото е приложено писмо до С.С. за
уведомяването му за настъпилото прехвърляне, за което липсват данни да е
надлежно сведено до длъжника. Допълнително банката и цесионерът са уговорили,
че цесионерът има право и да обявява на длъжниците предсрочна изискуемост на
вземанията /ако продавачът вече не го е сторил/. Искането от въззивника да не
се кредитира споразумението от 10.03.2017 г. поради спорност на датата съдът
приема, но не поради мотивите в жалбата, а защото това споразумение в настоящия
случай е ирелевантно, тъй като настъпилата предсрочна изискуемост е сведена до
знанието на длъжника от банката, след което вземането като предсрочно изискуем
дълг е прехвърлено на цесионера. В този ред на мисли всички аргументи в жалбата
досежно непротивопоставимост на споразумението от 10.03.2017 г. както и
съображенията какво може да се прехвърли или не, не се анализират в детайли. В
конкретика, не е основателно твърдението, че банката била прехвърлила просрочени
вноски по погасителен план. Напротив банката недвусмислено е прехвърлила
предсрочно изискуем дълг с договора за цесия, който е сключен след предсрочната
изискуемост на задължението. В този смисъл е и заключението по ССЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено – кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на 04.07.2016 г. и е прехвърлен в размерите, които има именно след
тази дата.
Възраженията
относно редовността на уведомяването по чл. 99 ал.4, поддържани и в настоящото
производство са неоснователни. Към исковата молба, с която може да бъде
извършено надлежно уведомяване за прехвърлено вземане са приложени както
договорът за цесия, така и пълномощното от цедента в полза на цесионера да
извърши уведомяването на длъжниците, така и уведомителното писмо от „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД до С.С.. При това в настоящото производство длъжникът
се счита уведомен от цедента, действащ чрез упълномощено лице. Действието по
уведомяване не е лично и незаместимо, а съобщаването за прехвърлянето на
вземането е с оглед противопоставимост. Длъжникът не може да възразява успешно
за ненадлежно уведомяване след като не противопоставя твърдение за престиране
на стария кредитор до момента на уведомяването.
Договорът за
цесия е произвел действие спрямо длъжника, дължимостта на сумите е установена
по основание и размер, поради което и заявената осъдителна претенция –
основателна.
Решението не
страда от визираните в жалбата пороци, поради което и следва да бъде изцяло
потвърдено в обжалваната част. В останалата същото е влязло в законна сила.
Разноски при
този изход на спора се следват на въззиваемата страна за юрисконсултско
възнаграждение в размер на минималния от 100 лева, определен по реда на чл.25
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3238/04.08.2017
г. на ВРС по гр.д. № 453/2017 г. по описа на съда, В ЧАСТТА, с което С.С. е
осъден да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 11590 евро –
дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2011 г.,
сключен между ответника и „БАНКА ДСК” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в
полза на ищеца „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД с Договор за цесия от 06.12.2016
г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.01.2017 г.
до окончателното изплащане на задължението; сумата от 484.48 евро,
представляваща незаплатена възнаградителна лихва за периода 15.01.2016 г. –
15.07.2016 г., на осн. чл. 99 вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 ал.2 от ЗЗД.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С.С.С., ЕГН ********** ***
да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата от
100 /сто/ лева разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78 ал.8 вр.
чл. 78 ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС на Р България в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.