М О Т И В И
Към решение по НАХД № 223/2020 г. по описа на КРС
По отношение на обвиняемия С.Р.П. е внесено предложение от Р.п.К.
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК, за престъпление по чл.191 ал.1 от НК, за
това че на
неустановена дата през месец юни 2019 г. в с. К., обл. П., като пълнолетно
лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 16- годишна възраст- А.И.М.с ЕГН ********** ***.
Р.п.К. представлявана от прокурора Румен Иванов счита вината на
обвиняемия за безспорно доказана, поради което пледира същият да бъде освободен
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК като му бъде наложено
административно наказание в минималния размер.
Обвиняемият, редовно призован, явява
се лично. Не оспорва фактическите положение в постановлението на прокурора.
Признава вината си и пледира за налагане на минималното, предвидено в закона
наказание.
Съдът
като разгледа делото в рамките на фактическите положения, отразени в
постановлението на РП- К. и след преценка на доказателства, събрани по делото,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
страна следното:
Обвиняемият
С.Р.П., ЕГН ********** е роден на *** ***, П. обл.
*****гражданин е. Има завършено **** образование. *****. Работи на *****. ****
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Живущ
***.
Св. А.И.М.била родена на *** г. През
пролетта на 2019 г., когато навършила *** години, М. се запознала с обв. С.П.,
като възрастта на свидетелката била известна на обвиняемия. След като се сприятелили и започнали да се виждат често, обв. П. се влюбил в
св. М. и връзката им станала интимна. По това време, обвиняемият съжителствал с
друга жена- А., от която имал три деца. Тя разбрала за връзката му с А. М.,
поради което и двамата се разделили, като напуснала и съвместнообитаваното
жилище, заедно с децата.
На неустановена дата през месец юни 2019 г., обв. П.
предложил на св. М. да се премести да живее при него, в дома му в с. К..
Същата приела предложението му. От тогава двамата
започнали да съжителстват заедно в едноетажна, едностайна тухлена постройка, намираща се
в с. К., ул.“И. Р.“№***. Обв. П.
изкарвал пари за прехраната на двамата, а св. М. се грижела за домакинската
работа, като и известно време ходила на училище, тъй като била записана в ** клас в ПГ “******“ гр. К., за учебната 2019-2020 г.
Двамата водили редовен полов живот, като през м. юни 2019г. св. М. забременяла.
В началото на фактическото им
съжителство, родителите на М. се опитвали да я убедят да се прибере в дома си в
с. П., тъй като не били съгласни с тази връзка, поради факта, че обв. П. имал
жена и деца. Но св. М. изразявала категоричното си желание да живее с
обвиняемия, включително и чрез бягство от дома си. При това положение
родителите ѝ се примирили с това съжителство.
Обв. П. и св. М. съжителствали
заедно до месец декември 2019 г., когато след скандал М. се прибрала при
родителите си в с. П.. На **** г. родила
син на име И.А.М.. След това се върнала при обвиняемия, за да се грижат заедно
за детето.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства-
прочетените на основание чл.283 от НПК обяснения на обвиняемия от досъдебното
производство, прочетените показанията от досъдебното производство на
свидетелите А. М., Ж.А., И.М., Д.Ч., както и прочетените и приобщените писмени
доказателства- копие от удостоверение за раждане на И.А.М., копие от
удостоверение на А. М., социален доклад от ДСП- К., жалба, протокол за
полицейско предупреждение- 2 бр., характеристична справка и справка за
съдимост.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдът кредитира при постановяване на
решението, тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и пряко касаещи
предмета на доказване по делото. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност
водят до единствения, категоричен и безспорен извод за това, че обвиняемият П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.191
ал.1 от НК, на неустановена дата през месец юни 2019 г. в с. К., обл. П., като
пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски
пол, ненавършило 16- годишна възраст- А.И.М.с ЕГН ********** ***.
Обект на престъплението по чл.191 от НК са
обществените отношения, свързани с нормалните брачни и семейни отношения и
отношенията, свързани с нормалното развитие на подрастващите субект на
престъплението е пълнолетно лице от мъжки пол. Изпълнителното деяние се изразява
в заживяване на съпружески начала с ненавършило 16- годишна възраст,
непълнолетно лице от женски пол. Престъплението е резултатно. Неговият
престъпен резултат се осъществява чрез съпружеският живот на двамата. Безспорно
е установено от събраните по делото доказателства, че обвиняемият е заживял
съпружески от неустановена дата през месец юни 2019 г.с ненавършилата към този
момент 16- годишна възраст, но навършила 14 години А. М., родена на *** г.
Двамата са обитавали едно жилище, живели заедно, като са имали и полови
контакти. Съпружеското съжителство между двамата продължавало и към момента.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено
опасни последици. Обвиняемият, съзнавайки запретеността на поведението си и възрастта
на А. М.- ненавършила 16 години, е заживял на семейни начала с нея.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
обвиняемия за извършеното от него престъпление по чл.191 ал.1 от НК е лишаване
от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.
Обвиняемият е неосъждан, към момента не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК и от деянието не са настъпили имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване. Съдът, като взе предвид изброените по- горе
обстоятелства намира, че по отношение на обвиняемия са налице всички
императивни изисквания на чл.78а от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание- глоба. При определяне вида
и размера на наказанието, съдът отчете невисоката степен на обществена опасност
на деянието по чл.191 ал.1 от НК, което не осъществява признаците на „тежко” по
смисъла на чл.93 т.7 от НК престъпление, както и ниската степен на обществена
опасност на дееца, който има добри характеристични данни и при извършване на
престъплението е мотивиран от културата на етноса, към който принадлежи, както
и че е полагал грижи за свидетелката М. и роденото
вследствие съвместното им съжителство дете- И.М.. Тези обстоятелства, съдът
отчита като многобройни, смекчаващи отговорността на подсъдимия, които
предпоставят определяне на наказание в минималния, предвиден от закона размер,
а именно глоба от 1000 лв.
С
така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се изпълнят
целите на наказание, като преди всичко ще се въздейства предупредително и
превъзпитателно по отношение на обвиняемия, и същевременно ще се въздейства
възпитателно и предупредително по отношение на останалите членове на
обществото.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ