№ 22995
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. М. С.
като разгледа докладваното от В. М. С. Гражданско дело № 20231110149909
по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на С. С. Х., уточнена с молба вх. № 300968/26.10.2023
г., чрез адвокат Д. М. /пълномощно на л. 5/, срещу [ фирма ] ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от [ фирма ] ЕООД, чрез юрисконсулт Г. Г. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.07.2024 г. от
13:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са за разглеждане обективно евентуално съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за
потребителски кредит от разстояние № /06.02.2022 г., евентуално иск с правно основание
чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 5 от Договор
за потребителски кредит от разстояние № /06.02.2022 г., съединени п ри условията на
кумулативност с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10,00 лева, като част от сума в общ
размер на 88,86 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожната клауза на чл.
5 от договор за потребителски кредит от разстояние № /06.02.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.09.2023 г. до окончателното
плащане.
В исковата молба, уточнена с молба от 26.10.2023 г., се твърди, че на 06.02.2022 г. е
сключен договор за потребителски кредит № . между [ фирма ] ЕООД – като заемодател, и
С. С. Х. – като заемател, по силата на който на заемателя е отпусната заемна сума в размер
на 300,00 лева срещу задължение да върне сума в общ размер на 310,14 лева, платима в 30-
дневен срок от сключване на договора, при годишен процент на разходите /ГПР/ 49,85 %.
Съгласно клаузата на чл. 5 от договора изпълнението на задълженията на заемателя
следвало да бъде обезпечено от трето лице – [ фирма ]. С оглед последното, за заемателя
възникнало задължение да заплати възнаграждение за гарант в общ размер от 88,86 лева. В
исковата молба се излага, че ищецът е погасил изцяло сумата по договора за кредит, вкл.
начисленото му възнаграждение за гарант. Оспорва действителността на договора за кредит
с твърдения, че същият не е сключен в предвидената от закона форма. Твърди, че в договора
за кредит не са посочени дължимите вноски по договора за поръчителство, както и не е
упоменато, че сключването на последния съставлява задължително условие за предоставяне
на кредита. Наред с това, посочва се, че в нарушение на императивните законови
1
изисквания, установени в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в процесния договор за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, без изрично описание на
основните данни, послужили за изчисляването му и без включване като величина при
определяне на размера му на възнаграждението, дължимо от ищеца по договора за гаранция
в размер от 88,86 лева. Счита, че последното е част от общо дължимата сума по кредита,
която реално е заплатена от заемателя на ответното дружество-кредитор, поради което с
невключването му при определяне на ГПР се заобикаля изискването на ЗПК за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, което обуславя нищожността на
договора на основание чл. 21 ЗПК. Поддържа, че разходите за заплащане на
възнаграждението по договора за гаранция представляват скрита печалба за кредитора,
надбавка върху главницата, която се заплаща периодично и именно поради това следва да е
част от ГПР. При включването й като негов компонент, то размерът му би надхвърлил
максималния такъв, установен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя недействителността на
договора. В исковата молба се излагат твърдения за недействителност и на договора за
гаранция, пряко свързан с договора за потребителски кредит, поради несъблюдаване на
изискванията за форма на съглашението съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Счита, че платената от
него сума въз основа на нищожната клауза на чл. 5 от договора за кредит е платена без
основание.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който ответникът изразява становище за недопустимост на предявения иск. Счита,
че не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като се е разпоредил с
вземанията си спрямо ищеца, произтичащи от процесния договор за кредит.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1./ сключването на договор за
потребителски кредит № /06.02.2022 г., изпълнението на задълженията по който е
обезпечено с договор за поръчителство, сключен с [ фирма ] ЕАД, с посоченото в исковата
молба съдържание, включително на оспорените клаузи, които противоречат на императивни
материалноправни норми, заобикалят ги или накърняват добрите нрави; 2./ извършено
плащане на сумите по договора в полза на ответното дружество.
УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже наличие на
основание за получаване на платените от ищцата искови суми, а именно валидно
обвързващи страните договорни клаузи; че клаузата за задължение на потребителя за
предоставяне на поръчителство е индивидуално уговорена, както и сключването във връзка
с договора за кредит на валиден договор за поръчителство.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По доказателствата:
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата
молба документи като писмени доказателства по делото.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищеца исканите съдебни удостоверения след представяне на
проект и внасяне на такса за СУ.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба и отговора на исковата молба, при депозит в размер на 350,00 лева, вносим от ищеца,
в едноседмичен срок от връчване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК за
задължаване на ответното дружество да представи справка за всички извършени от нея
плащания по договора за кредит, като необходимо с оглед въпросите, предмет на ССчЕ.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
2
Препис от определението да се изпрати на страните, на ищеца – и препис от отговора
на исковата молба, а на ответника – препис от уточнителната молба от 26.10.2023 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3