Р Е Ш Е Н И Е
Номер 54 20.09.2022 г. град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен съд - Търговище касационен състав
На тринадесети септември година 2022
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА
ИВАНОВА
Секретар: С. И.
Прокурор: МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ
Като разгледа докладваното от съдията Иванка Иванова
КНАХД № 61 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Г.А. ЕГН ********** *** против Решение № 25/ 09.06.2022
г., постановено по НАХД № 20203510200305/ 2020 г. по описа на РС – Омуртаг, с
което потвърдено НП № 24-9/16.11.2020 г. на началника на отдел „Рибарство и
контрол” Централен Дунав гр. Русе, ГД „Рибарство и контрол“ при ИАРА със
седалище гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 56, ал. 1 във вр. с чл. 17,
ал. 1 от ЗРА му е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 1 500 лв. В
жалбата е посочено като касационно основание – необоснованост и несправедливост.
В с.з. касаторът, редовно призован, се се явява
лично и с адв. Й. от АК - Търговище, който поддържа жалбата и изразява
становище за отмяна на оспорения съдебен акт.
Ответникът по жалбата – ИАРА, ГД „Рибарство
и контрол”, отдел „Рибарство и контрол”, Централен Дунав гр. Русе, редовно
призован, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Търговище изразява становище, че жалбата е неоснователна. Доколкото се твърди,
че наказаният не е могъл да вземе участие в административно-наказателното
производство. Видно е, че общо 6 пъти са правени опити той да бъде призован и
поради невъзможността да бъде намерен, е довела до прилагането на чл. 61, ал. 4
от ЗАНН и е протекло производството през въззивната инстанция. Претендира се и
неизяснена фактическа обстановка, а именно – несъответствието между събраните
доказателства и приложената норма от специалния закон. Въззивният съд е положил
всички усилия за изясняване на фактическата обстановка – разпитани са
свидетели, събрани са и писмени доказателства. Самото НП е издадено на базата
на прекратено наказателно производство. Основанията за прекратяване на наказателното
производство не са недоказаност на обвинението, което евентуално би могло да
послужи като аргумент за това, че не Г. е лицето, което е извършило това
нарушение, а е прекратено поради несъставомерност на деянието по смисъла на НК.
Поради това решението следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди оплакванията по
жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в
касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
За да потвърди процесното НП въззивният съд е приел за установено от
фактическа страна, че по случая на 21.07.2020 г. е било
образувано ДП № 258/2020 г. по описа на РУ – Омуртаг, по постъпило съобщение за
извършено престъпление по чл.238, ал. 2, т. 2 от НК. Материалите по посоченото
ДП - докладна записка относно извършено престъпление от общ характер, докладна
записка относно проверено МПС и водач, сведение, протокол за оглед от 21.07.2020
г., 2 бр. албуми – на произшествието и на веществените доказателства, протокол
за измерване на вещи и предмети, 2 бр. протоколи за доброволно предаване от
21.07.2020г., протокол за отговорно пазене от 21.07.2020 г., протокол за оглед
на веществени доказателства от 14.08.2020 г., протоколи за разпит на свидетели,
справка за наложени адм. наказания, постановление от 23.09.2020 г. за отказ за връщане на
веществени доказателства и др., са приложени към делото. С Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 02.11.2020г. на РП – Омуртаг е
прекратено наказателното производство по ДП №258/2020г. по описа на РУ –
Омуртаг,
образувано и водено за престъпление по чл. 238, ал. 2, т. 2 от НК, т. к. в хода
на разследването не била установена нито една от хипотезите в чл. 238, ал. 1,
т. 2 от НК, поради което прокуратурата е приела, че извършеното от А. не
представлявало престъпление по НК, а административно нарушение по Закона за
рибарството и аквакултурите по чл. 39а и по чл. 17, ал. 1 от същия закон. Постановено
е да бъде изпратен препис от постановлението на Началник отдел “Рибарство и
контрол-Централен Дунав“ при ИАРА - Русе, с оглед ангажиране на административно-наказателната отговорност
на касатора А.
за извършено от него адм. нарушение. Въз основа на Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 02.11.2020г. на РП – Омуртаг по ДП №258/2020г. по
описа на РУ – Омуртаг, е издадено обжалваното Наказателно постановление №
24-9/16.11.2020г. на Началник отдел “Рибарство и контрол“ Централен Дунав – гр.
Русе към Главна Дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 1 500.00 лева, като е посочено, че с действията си същият е нарушил
разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗРА и е осъществил състава на чл.56, ал.1 от
ЗРА. Описанието на нарушението в НП е идентично с описанието в АУАН, като е
уточнено, че касаторът е извършвал риболова с помощта на пластмасова лодка. За изясняване
на констатациите по акта в съдебно заседание е разпитан като свидетел М. В. Й. – свидетел по
съставянето на акта, служител на РУ – Омуртаг. Свидетелят посочва, че на
20.07.2020 г. бил дежурен на разположение към РУ - Омуртаг когато получил
информация от началника на Криминална полиция при РУ – Омуртаг, че на яз.
„Ястребино“ лицето А.Г. бракониерства, като вадело кошове за раци и бил помолен
като член на Рибноопазващата организация да реагира по някакъв начин. По същото
време свидетелят Й. е получил информация и от двама членове на Централната рибноопазваща
организация, които наблюдавали с термокамери нарушителя, който вадел раци с
кошове на яз. „Ястребино“ и имал намерение да ги товари в автомобил
„Фолксваген“ „бус“, на който имало закачен колесар. Свидетелят Й. посочва, че
ги уверил, че е разговарял с началника на РУ – Омуртаг и че ще направят каквото
трябва за да бъде заловен нарушителят. Свидетелят заявява, че след проведените
разговори той застанал със собствения си автомобил на разклона на с. Панайот
Хитово и изчакал да види дали по главния път ще мине „Фолксваген“ „бус“, с
прикачен колесар, и след като видял въпросния товарен автомобил с прикачен
колесар с лодка на него, се обадил на колегите си от дежурния патрул, които
спрели товарния автомобил на фургон на КАТ, който се намирал на главния път
София – Варна, близо до разклона за град Омуртаг. Свидетелят уточнява, че този
товарен автомобил бил „микробус“ „Фолксваген“, бял на цвят. Свидетелят описва,
че в автомобила били касаторът А.А., неговата съпруга и едно малко дете. Посочва, че била извършена
проверка на документите им и било разпоредено да отворят автомобила, след което
служителите на РУ – Омуртаг установили, че в същия имало касетки с раци и
голямо количество кошове. Свидетелят заявява, че след това касаторът е бил отведен в РУ за
изясняване на случая и му е бил съставен АУАН от служители на ИАРА, които били дошли последствие
в РУ – Омуртаг, и че от касатора са били иззети лодка, колесар, двигател, кошове и раците, като при
извършените измервания, се установило, че раците били 750 бр., с тегло около
22-23 кг.
От правна страна въззивният съд е намерил, че жалбата
е
неоснователна. При разглеждане на НП съдът не е констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон. НП
е издадено въз основа на постановление за прекратяване на ДП, в съответствие с
разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, от лице, снабдено със съответната
материална компетентност за това. Приложена е заповед на министъра на
земеделието и храните, която доказва компетентността на АНО. НП е подписано и
връчено на жалбоподателя. От приложеният към административно-наказателната преписка
АУАН е видно, че същият е съставен преди образуването на ДП, от компетентно
лице и е подписан и връчен на А.. С оглед на това съдът е приел обжалваното НП за
законосъобразно от гледна точка на реквизити и процедура по постановяването му.
Разгледано по същество обжалваното НП също се явява законосъобразно и правилно.
В случая по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се е установило, че на посочените в НП време и място касаторът е извършил стопански риболов по смисъла
на цитираната по-горе разпоредба, с помощта на пластмасова лодка с извънбордов
двигател, чрез използване на 26 броя мрежести уреди /винтери/, всеки с дължина
3 м. и уловил с тях 22.300 кг. раци. Това обстоятелство се установява и от
писмените доказателства и от показанията на св.Й., на които съдът дава вяра,
тъй като са логични, последователни и кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства. По искане на касатора към настоящото дело са приложени като писмени доказателства
материалите по ДП № 258/2020 г. по описа на РУ – Омуртаг, които също са в
подкрепа на изложеното по – горе. Твърденията на касатора, съдържащи се в снето от него писмено
сведение /л.6 от ДП/, не се подкрепят от нито едно от събраните доказателства.
Ето защо съдът е счел, че в настоящото производство има достатъчно доказателства, че касаторът виновно е
извършил конкретно нарушение по чл.56, ал.1 във връзка с чл.17, ал.1 от ЗРА.
Няма разминавания в имената и другите данни, които индивидуализират субекта на
извършената проверка в лицето на касатора. Размерът на наложеното наказание глоба е определен в
регламентирания минимум в чл.56, ал.1 от ЗРА. След извършена преценка относно
наличието на предпоставките за приемане на случая за маловажен съдът счита, че
в конкретния случай същите не са налице. Съгласно дефиницията дадена в § 1, т.4
от ЗАНН „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение
или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“ В конкретния случай от
събраните по делото доказателства се установява, че касаторът е извършил стопански
риболов на 22.300 кг раци, като според данните съдържащи се в приложеното ДП
общия рой на същите е бил 750 броя. Предвид количеството и броя на уловените
раци, съдът е приел, че не може да се стигне до извод за по – ниска степен на
обществена опасност на нарушението и случаят не може да бъде приет за
маловажен.
Настоящата инстанция споделя изводите на въззивния
съд като правилни и законосъобразни. Съдебният акт е мотивиран като са обсъдени
възраженията на наказаното лице. Съдебният състав счита, че подадената
касационна жалба е неоснователна. Не е налице нарушение на материалния закон, а
останалите доводи са за необосноваността на оспорения съдебен акт, която не е
касационно основание за настоящата съдебна инстанция по смисъла на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 348 от НПК. Не са налице основания за прилагане и на чл. 28
от ЗАНН, тъй като липсват смекчаващи вината обстоятелства.
Налице е пълна и правилна правна квалификация от
страна на АНО на извършеното деяние от наказаното лице. Съставеният АУАН и
издаденото НП съдържат всички необходими реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Спазена е нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Налице е описание на
нарушението. Посочена е датата и мястото на извършване на нарушението. Описани
са обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които
го потвърждават. Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗРА
извършването на стопански риболов без разрешително или във воден обект,
различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл. 17, се санкционира с
глоба за ФЛ от
1500 до 3000 лв. Разпоредбата на чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА регламентира, че
стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва от
физически лица, юридически лица и еднолични търговци след издаване на
разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс
от риба и други водни организми – за кораби с дължина до 10 метра. Съгласно §
1, т.28 от ДР на ЗРА "Риболов - стопански" е риболов по смисъла на т.
26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в
определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска
дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва
постоянно, сезонно или временно.“ като „За стопански риболов по смисъла на този
закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1,
и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ
определените в чл. 24, ал. 3 количества.“
При положение, че
при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно
относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка
на въззивното решение, касационният
състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за
съставомерност на деянието на касатора по чл. 56, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 1
от ЗРА. Нарушението е безспорно установено и доказано пред въззивния съд от
АНО, като всякакви възражения в обратната насока са неоснователни и
необосновани.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита,
постановения съдебен акт за валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на
материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва
да бъде оставено в сила.
Воден от горното
и на основание чл. 221 във вр. с чл. 223 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25/ 09.06.2022 г. постановено по НАХД № 20203510200305/ 2020 г. по описа на РС – Омуртаг.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:..…….
...…….