Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.02.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет
и пети ноември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Ю.Ш. разгледа
докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 17 496 по описа
за 2014 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД да заплати следните
суми:
1. на
С.Р.М.:
а. 52
500,00 лева обезщетение за неимуществени
вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.09.2013 г. на основание чл. 226, ал. 1, връзка с
чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) плюс законната лихва от 25.09.2013 г. до окончателното изплащане;
б. 303,93 лева обезщетение за имуществени вреди от
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.09.2013 г. на основание чл. 226, ал. 1, във връзка с
чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), плюс законната лихва от 25.09.2013 г. до окончателното изплащане;
в. 37,67 лева разноски по делото на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК;
2. на адвокат п.К. – 1 613,57 лева адвокатско
възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
3. на СГС – 2 112,89
лева държавна такса и 92,30 лева възнаграждение за вещо лице на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК. С.М. е със съдебен адрес - адвокат П.К.,*** – а ЗД „Е.“
АД е с адрес ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове на С.Р.М. срещу ЗД „Е.” АД:
а. иска по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал.
1, изр. 1 от КЗ (отм) за обезщетение за неимуществени вреди от
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.09.2013 г. за разликата над 52 500,00 лева до
пълния предявен размер от 280 000,00 лева, като част от общия твърдян
размер от 390 000,00 лева;
б. иска по чл. 226, ал. 1, във връзка с чл. 223, ал.
1, изр. 1 от КЗ (отм) за обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 25.09.2013 г.
за разликата над 303,93 лева до пълния предявен размер от 434,32 лева.
[3] ОСЪЖДА С.М. да заплати на ЗД „Е.” АД 409,88
лева разноски по делото и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на 1 056,45 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва
частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка
на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще
върне въззивната жалба. Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
[6] С.М.
е заявил в искова молба от 05.11.2014 г., че на 25.09.2013 г. е участвал в ПТП,
предизвикано от К.П.. От това ПТП С.М. е получил: контузия на главата и тялото;
разкъсно-контузна рана на главата; счупване на черепа в лявото слепоочие, по
основата и тилно с навлизане на въздух в черепната кухина; сътресение и
контузия на мозъка; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка без компресионен
синдром; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; травмена церебрастения;
счупване на лявата лъчева кост в областта на китката; счупване на носните кости
с кръвоизлив в синосите.
[7]
Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на К.П. е била застрахована
при ответника ЗД „Е.” АД (Е.). С.М. твърди, че от уврежданията е претърпял
неимуществени вреди за 390 000,00 лева и имуществени вреди за 434,32 лева.
За тези вреди Е. не му е заплатил обезщетение. Затова С.М. моли съда да осъди Е.
да му заплати: 280 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като
част от дължащите се 390 000,00 лева, и 434,32 лева обезщетение за
имуществени вреди (вж. исковата молба, л. 4-7; протокол от с.з. на 14.10.2016
г., л. 268).
2. По писмения
отговор на ответника
[8] Е. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. ПТП не е било предизвикано от К.П.;
2. С.М. не е получил твърдените от него увреждания;
3. търсеното обезщетение е прекомерно;
4. С.М. е допринесъл за настъпването на ПТП и уврежданията, тъй като: е
управлявал мотоциклета с превишена скорост; е управлявал мотоциклета, изправен
на степенките му; е управлявал мотоциклет, който не е бил регистриран и не е
имал светлоотразители; е бил без поставена предпазна каска.
5. лихва за забава за направените разходи за лечение се дължала от момента,
в който разходите са направени, а не от момента на увреждането. Затова той моли
съда да отхвърли предявения иск (вж. писмения отговор, л. 63-66).
3. Насрещни
твърдения на ищеца
[9] С.М. е оспорил възраженията на ответника. Той е
заявил, че механизмът на ПТП и уврежданията от него са установени с влязло в
сила решение на наказателния съд и търсеното обезщетение не е прекомерно. Той
твърди, че не е бил с предпазна каска, но, ако е бил, е щял да получи
по-сериозни увреждания. Той оспорва и останалите възражения за съпричиняване
(вж. молбата, л. 146-149).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
1. Обстоятелства, които съдът установява
[10] Не се спори, че С.М. е бил роден на *** г. На 25.09.2013 г.
около 16:15
часа той се е движел с кросов мотоциклет „Сузуки“ по ул. „Стара
планина“ в гр. Казанлък в посока към кръстовището с път между бл. ********“. Скоростта
на движение на мотоциклета е била около 54 км/ч при максимално разрешена 50
км/ч.
[11] По същото време в другата посока на движение К.П. е
управлявала лек автомобил „Форд Ескорт“. Ограничението на скоростта в тази
посока е било 40 км/ч. При завиването наляво за навлизане в пътя между бл. 29 и
бл. 30 в кв. „Васил Левски“, К.П. не е пропуснала насрещно движещия се мотоциклет и го е
ударила. Скоростта на лекия автомобил преди удара е била около 20 км/ч. (вж. решението на РС-Казанлък,
л. 53-56 и заключението на вещото лице инж. Д.Х., л. 219-240).
[12] Ударът е бил непредотвратим за мотоциклета „Сузуки“. Дори и
той да се е движел с максимално разрешената скорост за този участък от пътя, не
е било възможно лекият автомобил да извърши завоя наляво без да реализира удар.
За водача на лекия автомобил обаче, ударът е бил предотвратим (вж.
заключението на вещото лице инж. Д.Х., л. 219-240).
[13] Към момента на удара С.М. е бил без каска (вж. заключението на
вещото лице д-р Т.Б.Ш., л. 211-214, както и разпита на вещото
лице Ш., л. 241-246 показанията на свидетеля Г.Г., л. 283-284). Ако той е бил с
предпазна каска, уврежданията по главата му биха били по-малки. Употребата на
предпазна каска от С.М. не би довела до по-тежки наранявания (вж. заключението
на вещото лице Ш.). Мотоциклетът не е бил регистриран и не е имал
светлоотразители (вж. констативния протокол, л. 10, и заключението на
вещото лице инж. Д.Х., л. 219-240). С.М. е управлявал мотоциклета седнал.
[14]
В резултат на удара ищецът е получил: тежка черепно-мозъчна травма –
разкъсно-контузна рана на челната област на главата, счупване на лявата слепоочна
кост в основата и тилно, контузия на мозъка, кръвоизлив в черепната кутия,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; пневмоцефалия (навлизане на въздух в
черепната кухина); мозъчен оток; сътресение и контузия на мозъка; счупване на
носни кости с кръвоизлив от носа; счупване на лявата лъчева кост в областта на
китката; счупване на шиловидния израстък на лявата лакътна кост в областта на
китката; подкожен хематом на лявата хълбочна кост (вж. решението на РС-Казанлък,
л. 53-56 и заключенията на вещите лица д-р Т.Ш., л. 211-214, д-р Б.Б., л.
215-218, и д-р Х.М., л. 255-261). Не се спори, че към този момент гражданската
отговорност на С.М. е била застрахована при Е..
[15]
В първите часове и дни след травмата е съществувала опасност за живота на С.М..
След инцидента, той е бил приет в болница, от където е бил изписан на
19.10.2013 г. – 24 дни след ПТП – за да продължи лечението му в
домашно-амбулаторни условия.
[16]
Претърпяната черепно-мозъчна травма е довела до разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Такава опасност е съществувала в първите часове след
травмата. Освен болничното лечение ищецът е бил лекуван за черепно-мозъчната
травма още три месеца амбулаторно, като през този период той се е нуждаел от
чужда помощ. Той все още не се е възстановил напълно. Обикновено пълното
възстановяване от подобна черепно-мозъчна травма може да продължи две-три
години.
[17]
Вследствие на черепно-мозъчната травма към момента на прегледа от вещото лице
д-р М., С.М. е имал посттравмена енцефалопатия, изразяваща се в продължителна
конградна и ретроградна амнезия, церебрастенен синдром, зрителни и слухови
нарушения, психични промени. Посттравмената енцелофапатия е постоянно
разстройство на здравето с опасност за живота. Възможно е ретроградната амнезия
да продължи през целия живот на ищеца (вж. заключението на вещото лице д-р М., л.
255-261, както и разпита му, л. 267).
[18]
От черепно-мозъчна травма С.М. е получил
психоорганичен синдром, чиито симптоми са главоболие, световъртеж, уморяемост,
раздразнителност, трудности при концентрацията и изпълняването на умствени
задачи, нарушения на паметта, безсъние, намалена поносимост към стрес и
емоционална възбуда. Това увреждане е трайно и не може да бъде излекувано. Психичните
смущения са довели до значително намаляване на умствената работоспособност на С.М.
(вж. заключението на вещото лице д-р
Цветеслава Г., л. 262-264 и разпита на вещото лице Г., л.
266-268).
[19]
Счупването на лявата лъчева кост е довело до трайно затруднение на движенията
на левия горен крайник за три месеца. Възстановяването от травмите на опорно-двигателния
апарат е отнело три месеца. Най-интензивни са били болките от тях през първите две-три
седмици след злополуката, както и още толкова в началото на проведената
рехабилитация. След този период, ищецът е търпял периодични болки при студено и
влажно време и при обща преумора, което е налагало ползването на обезболяващи
средства. Въпреки проведената рехабилитация, движенията на лявата става на
китката са останали в трайно намален обем – 15 градуса при сгъване и 10 градуса
при разгъване. Това ограничение обаче не е от съществено значение по време на
работата на ръката. За период от около три месеца пострадалият се е нуждаел от
чужда помощ. Счупването на носните кости е довело до временно затруднение на
дишането през носа (вж. заключението на вещото лице д-р Б.Б., л. 215-218).
[20] Преживяното е повлияло зле на ищеца. Първоначално той не е разпознавал
никого, дори най-близките си. След изписването му е продължил да спазва леглови
режим. След инцидента, животът на С.М. не е бил активен, както преди това. Той
е напуснал работа и все още не работи (вж. показанията на свидетеля Т.М., л.
244-245).
[21] С.М. е заплатил 460,25 лева за лечението си (вж. фактурите и
фискалните бонове, л. 34-42, както и заключенията на вещите лица д-р Б.С., л.
206-210 и д-р Б.Б., л. 215-218 и д-р Х.М.). Не се спори, че Е. не е изплатил
обезщетение на С.М..
[22] С.М. е заплатил 200,00 лева за вещо лице и е бил представляван безплатно от адвокат (вж. л. 270 и л. 252). Е. е заплатил 350,00 лева за вещи лица, 140,00
депозити за свидетели, 15,00 лева държавни такси за издаване на съдебни
удостоверения, или общо 505,00 лева, и е бил представляван от юрисконсулт (вж. л.
163-164, л. 60, л. 189-190, и л. 166 и л. 183). Съдът е изплатил от бюджета на
СГС 490,00 лева възнаграждения за вещи лица (вж. л . 242-245).
2. Спорни по делото обстоятелства
[23] Спорно по делото е било дали С.М. е бил с предпазна каска и, ако не е бил
дали би получил по-леки или по-тежки увреждания при употреба на предпазна
каска. Съдът приема, че С.М. е бил без предпазна каска и, ако е бил с такава,
би получил по-леки увреждания по главата, тъй като вещото лице Ш. е
категорична, като приема това. Вещото лице Ш. заявява обаче, че в процесния
случай не може с категоричност да прецени дали С.М. би получил по-тежки
увреждания от поставянето на предпазна каска. Затова съдът приема, че С.М. не
би получил по-тежки увреждания, ако е бил с предпазна каска.
[24] Спорно по делото е било дали С.М. е управлявал мотоциклета, изправен на
степенките му. Съдът приема, че това не е било така, защото единствено вещото
лице Х. е заявил това в откритото съдебно заседание на 16.09.2016 г. (вж. л. 243-гръб).
Вещото лице е заявило обаче, че това обстоятелство му е известно от показания
на свидетел на досъдебното производство. Това изявление на вещото лице не се
основава на експертните му познания, а препредава показания на свидетел, когото
съдът не е разпитал. Ето защо доказателствената стойност на заявеното от вещото
лице не е достатъчна, за да убеди съда, че С.М. е управлявал мотоциклета
изправен на степенките му. Затова съдът приема, че С.М. е имал правомерно
поведение – управлявал е мотоциклета седнал.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ
СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ
ПО ДЕЛОТО
[25] С.М. е предявил иск по чл. 226, ал. 1,
връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ (отм) – за заплащане на обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди (исковете са два, но с една и съща правна квалификация).
1. По исковете по чл. 226, ал.
1, връзка с чл. 223, ал., 1 от КЗ (отм)
[26] Съгласно
чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен,
може да предяви пряк иск срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).
[27]
Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е
участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това
застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния
причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;
4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял имуществени и неимуществени
вреди; 5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.
[28] Съдът установи, че:
1. на 25.09.2013 г. К.П. е
причинила ПТП;
2. от това ПТП е бил
увреден С.М., който е претърпял болки, страдания и неудобства от уврежданията,
и е заплатил 460,25 лева за лечението си;
3. ГО на К.П. е била
застрахована при Е.;
4. Е. не е изплатил
обезщетение на С.М..
[29] Налице са предпоставките за
уважаването на исковете за неимуществени и имуществени вреди. Съдът следва да
определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени вреди.
[30] За да определи обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да
изясни към кой момент следва да направи това. Първоначално съдебната практика
(вж. решение на ВС 271-1992-III Н.О.) и доктрината (вж. Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и
решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване
на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече
приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а
размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата
обстановка (вж. решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]).
Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени
вреди към датата на ПТП[2] –
25.09.2013 г.
[31]
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на
увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е
извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (вж. т. II от ППВС 4/1968
г.).
[32] При
определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита
още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането (вж. решение на ВКС
83-2009-II Т.О. по т. д.
795/2008 г.[3] Вж. и решение 1-2012-II Т.О. по т. д.
299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).
[33] Вторият
фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането,
но и относно момента на настъпване на увреждането)[4]. Макар
настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от
тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало
впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а
оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[34]
Съдът установи, че към 25.09.2013 г. С.М. е бил на 23 години. Вследствие на ПТП той е
получил: 1. тежка черепно-мозъчна травма, която е включвала: разкъсно-контузна рана на челната област на
главата; счупване на лявата слепоочна кост в основата и тилно; контузия на
мозъка; кръвоизлив в черепната кутия; кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; пневмоцефалия
(навлизане на въздух в черепната кухина);
мозъчен оток; сътресение и
контузия на мозъка; 2. счупване на носни кости с кръвоизлив от носа; 3.
счупване на лявата лъчева кост в областта на китката и счупване на шиловидния
израстък на лявата лакътна кост в областта на китката; 4. подкожен хематом на
лявата хълбочна кост.
[35]
В първите часове и дни след травмата е съществувала опасност за живота на С.М..
След инцидента, той е бил приет в болница, от където е бил изписан на
19.10.2013 г. – 24 дни след ПТП – за да продължи лечението му в
домашно-амбулаторни условия. Претърпяната черепно-мозъчна травма е довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Такава опасност е
съществувала в първите часове след травмата. Освен болничното лечение ищецът е
бил лекуван за черепно-мозъчната травма още три месеца амбулаторно, като през
този период той се е нуждаел от чужда помощ. Той все още не се е възстановил
напълно. Обикновено пълното възстановяване от подобна черепно-мозъчна травма
може да продължи две-три години.
[36]
Вследствие на черепно-мозъчната травма, С.М. има посттравмена енцефалопатия,
изразяваща се в продължителна конградна и ретроградна амнезия, церебрастенен
синдром, зрителни и слухови нарушения, психични промени. Посттравмената
енцелофапатия е постоянно разстройство на здравето с опасност за живота.
Възможно е ретроградната амнезия да продължи през целия живот на ищеца. От черепно-мозъчна травма С.М. е получил
психоорганичен синдром, чиито симптоми са главоболие, световъртеж, уморяемост,
раздразнителност, трудности при концентрацията и изпълняването на умствени
задачи, нарушения на паметта, безсъние, намалена поносимост към стрес и
емоционална възбуда. Това увреждане е трайно и не може да бъде излекувано. Психичните
смущения са довели до значително намаляване на умствената работоспособност на С.М..
[37]
Счупването на лявата лъчева кост е довело до трайно затруднение на движенията
на левия горен крайник за три месеца. Възстановяването от травмите на опорно-двигателния
апарат е отнело три месеца. Най-интензивни са били болките от тях през първите две-три
седмици след злополуката, както и още толкова в началото на проведената
рехабилитация. След този период, ищецът е търпял периодични болки при студено и
влажно време и при обща преумора, което е налагало ползването на обезболяващи
средства. Въпреки проведената рехабилитация, движенията на лявата става на
китката са останали в трайно намален обем – 15 градуса при сгъване и 10 градуса
при разгъване. Това ограничение обаче не е от съществено значение по време на
работата на ръката. За период от около три месеца пострадалият се е нуждаел от
чужда помощ. Счупването на носните кости е довело до временно затруднение на
дишането през носа.
[38] Преживяното е повлияло зле на ищеца. Първоначално той не е разпознавал
никого, дори най-близките си. След изписването му е продължил да спазва леглови
режим. След инцидента, животът на С.М. не е бил активен, както преди това. Той
е напуснал работа и все още не работи.
[39] Минималният
размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно
увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010
г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (вж.
§ 27 от ПЗР на КЗ), а след 20.11.2011 г. този размер е 2 000 000,00
лева (вж. чл. 266 от КЗ). Икономическата обстановка в страната също се е
променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата,
която е била: 240,00 лева от 20.01.2009 г.[5] до
01.11.2011 г.; 270,00 лева от 01.11.2011 г.[6] до
01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г.[7] до
01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г.[8] до
31.12.2013 г.
[40] В информационната програма Сиела, сайта на ВКС и сайта на САС съдът откри
пет решения, чиито предмет е бил присъждането на обезщетение за неимуществени
вреди от сходни, но не идентични, по тежест увреждания, вследствие на ПТП от
периода 2011-2013 г. Присъдените обезщетения са били:
-
40 000,00 лева - едно решение за увреждане от ПТП от 2012 г.[9];
-
50 000,00 лева - едно решение за увреждания от ПТП от 2012 г.[10];
-
70 000,00 лева – едно решение за увреждания от ПТП от 2011 г.[11] и
второ решение за увреждания от ПТП от 2013 г.[12];
-
85 000,00 лева едно решение за увреждания от ПТП от 2012 г.[13]
[41]
Настоящият съд е разгледал три дела, чиито предмет е бил обезщетяването на
болки и страдания от сходни, но не идентични, увреждания, настъпили вследствие
на ПТП от периода 2011-2013 г. Съдът е определил следните обезщетения:
- 55
000,00 лева по гр. д. 5 135/2014 г. за увреждане от 25.10.2011 г.[14] (по
отношение на първоначалния размер на обезщетението, преди отчитането на съпричиняването,
САС не е изменял решението[15]);
-
65 000,00 лева – едно решение са увреждане от 20.11.2011 г. по гр. д.
10 117/2013 г.[16]
(решението е било потвърдено от САС[17]) и
второ решение за увреждане от 01.12.2013 г. по гр. д. 13 771/2014 г.[18]
(решението не е влязло в сила);
- 85
000,00 лева по гр. д. 5 283/2013 г. за увреждане от 18.07.2012 г.[19];
[42] Съдът взема предвид всички
установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Така съдът приема, че 75 000,00 лева е справедливо
обезщетение за неимуществените вреди на ищеца.
[43]
Е. е възразил, че С.М. е допринесъл за настъпването на уврежданията, тъй като е
управлявал мотоциклета без поставена предпазна каска и изправен на степенките
му. Ответникът е възразил и, че мотоциклетът се е движел с превишена скорост, не
е бил регистриран и не е имал светлоотразители, като по този начин е допринесъл
за настъпването на ПТП.
[44] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само
ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване
приносът на увредения трябва да е конкретен (вж. за това следните решения на
ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; решение 45-2009-II Т. О. по т. д.
525/2008 г.) . Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие,
дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено
като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието
или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди (вж. в този смисъл решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т.
д. 762/2010 г.).
[45] Съгласно чл.
137е от Закона за движение по пътищата, ЗДвП), водачите и
пътниците на мотоциклети и мотопеди използват защитни каски. Съдът установи,
че С.М. не е бил с предпазна каска към момента на ПТП. Следователно той е
нарушил чл. 137е от ЗДвП. Ако той е бил с предпазна каска, е могъл да получи
по-леки наранявания в областта на главата, но супването на ръката не би могло
да бъде избегнато. Ето защо съдът приема, че чрез противоправното си
бездействие – непоставянето на предпазна каска – С.М. е допринесъл за
настъпването на част от уврежданията.
[46] Съдът не
установи С.М. да е управлявал мотоциклета, изправен на степенките му. Затова
съдът приема възражението за съпричиняване в тази му част за неоснователно.
[47] Съдът установи,
че ищецът е управлявал мотоциклета с 54 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, но
съдът също така установи, че С.М. не би могъл да предотврати ПТП дори и, ако се
е движил със скорост в рамките на разрешената. Затова възражението за
съпричиняване в тази му част е неоснователно.
[48] Ударът между
автомобила и мотоциклета е настъпил в светлата част на денонощието, а
мотоциклетът е бил видим за останалите участници в движението. Следователно
обстоятелството, че мотоциклетът е бил без светлоотразители, не е допринесло за
настъпването на ПТП.
[49] Съгласно чл. 4
от Правилника за прилагане на ЗДвП, движещето се по пътя превозно средство
трябва да бъде регистрирано по съответния ред. В случая мотоциклетът не е бил
регистриран. Следователно той въобще не е следвало да се движи по ул. „Стара
планина“ в гр. Казанлък. Ако мотоциклетът не се е движил по тази улица ПТП не
би настъпило. Затова съдът приема, че като е управлявал мотоциклет по ул.
„Стара планина“, за който не е било позволеноа да се управлява по нея, ищецът е
допринесъл за настъпването на ПТП. Съдът определя общия процент на
съпричиняване на 30.
[50] Като отчита
процента на съпричиняване, съдът намалява дължащото се на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди на 52 500,00 лева, а това за имуществени вреди на
322,18 лева. Затова съдът осъжда Е.И. да заплати на С.М.:
-
52 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска за
разликата до пълния предявен размер от 280 000,00 лева, като част от общия
твърдян размер от 390 000,00 лева;
-
322,18 лева обезщетение за имуществени вреди, като отхвърля иска за разликата
до пълния предявен размер от 460,25 лева.
[51]
Е. е възразил, че лихва за забава следва да се начисли от момента в който
разходите са направени, а не от момента на увреждането. Възражението е
неоснователно. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при непозволено увреждане
причинителят на вредата изпада в забава и дължи законна лихва от момента на
увреждането. Това се отнася за обезщетенията както за неимуществените, така и
за имуществените вреди.
3. По разноските
[52]
Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 200,00 лева.
[53] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на С.М.
за 52 822,18 при предявен размер от 280 434,32 лева. Ето защо
съдът осъжда Е. да заплати на С.М. 37,67 лева разноски по делото
(52 822,18/280 434,32х200,00) лева разноски по делото, а на адвокат К. 1 613,57
лева с ДДС (280 434,32-100 000х0,02+3 530,00х52 822,18/280
434,32х1,2). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Е. следва да заплати и 2 112,89
лева държавна такса и 92,30 лева възнаграждение за вещо лице
(490,00х52 822,18/280 434,32).
[54] Е. също търси разноски. Той е направил такива за 505,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.
[55] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 227 612,14 лева лева при предявен размер от 280 434,32 лева. Затова съдът осъжда С.М. да заплати на Е. 409,88 лева разноски по делото (505,00х227 612,14/280 434,32) и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдия:
[1] Решението е
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за
по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато поради
противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се
определя обезщетението за неимуществени вреди.
[2] В
решение 510-2010-IV
Г.О. по гр. д. 1923/2009 г. ВКС е приел, че моментът, към който следва да се
определи обезщетението, е постановяването на съдебното решение, каквато е била
по-старата практика. Това решение също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
При наличие на противоречива практика на самия ВКС и то в негови решения по чл.
290 от ГПК, по-нискостепенният съд е свободен да прецени кое от противоречивите
разрешения да следва.
Настоящият
съд следва първото разрешение – моментът, към който следва да се определи
обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за
това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по
справедливост. Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за
определянето на момента, към който следва да се определи размерът на
обезщетението (това възприема и ВКС в решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д.
1923/2009 г.). Справедливо е разрешението, което отчита в еднаква степен
интересите на страните по спора за конкретната икономическа обстановка, както и
интересите на правосъдието.
В
случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението
за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение би се оказало,
че това разрешение отчита интереса единствено на увредения. Предвид постоянно
нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност, увреденият има
интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който да е следващ и
максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би получил възможно
най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и възможно най-голямо
обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение е изключително
благоприятно за увредения и същевременно изключително неблагоприятно за
дължащия обезщетение – т. е. отчита само интереса на увредения. Това разрешение
би стимулирало бавенето на движението на делата от самите ищци, за да получат
по-високи обезщетения. Нещо, което не е в интерес на правосъдието.
Ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането. Нещо повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито дължащият обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят движението на делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо съдът го възприема.
[3] Решението е
постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за
по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато по
въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди
следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните
компании по застраховка.
Това, че „...критерият
за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а
всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден
етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието
първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009
г. и решение 749-2008-II
ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани в решение 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.).
И двете решения са били постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос
от този за критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
непозволени увреждания. В решение 83-2009-II
Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения,
като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните
нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.
[4] За това, че при
определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да
се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010
г.
[5] Вж. Постановление
1/10.01.2009 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[6] Вж. Постановление
180/30.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[7] Вж. Постановление
300/10.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[8] Вж. Постановление №
250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[9] Вж. решение
на САС. 1860-2014-10-ти с-в по гр. д. 1174/2014 г.
Съдът е установил, че вследствие на ПТП 18-годишният ищец е получил: контузия
на главата и тялото; мозъчна контузия;
контузия на белите дробове; многофрагментно счупване на лявата голямопищялна
кост; разкъсно-контузни рани на главата и дясната ръка. След инцидента пострадалият е бил приет в УМБАЛ „ Св. Г.” в тежко
състояние – кома, неконтактен, зеници еднакви, миотични, блуждаещи очни ябълки, мускулна хипотомия, при липса на двигателен дефицит. На лявата подбедреница е била поставена гипсова лонгета. Пострадалият е имал вляво, в областта на таламуса, непосредствено
до третия вентрикул, хематомно огнище с размер 2.4 мм – без
перифокален едем. Пострадалият е бил опериран. Извършено е било наместване на счупения пищял и
стабилизиране с интрамедуларен заклюващ пирон. След няколко месеца на
пострадалия е била направена втора операция за изваждане на заключващия пирон. Възстановителният период е продължил шест месеца. През първите два месеца болките и страданията на пострадалия са
били интензивни, като в последствие те са затихнали. През
първите няколко месеца пострадалият е имал затруднения при движението си. От
ПТП пострадалият е получил мозъчна контузия и хеморагично контузионно огнище в
зоната на левия таламус, като непосредствено след инцидента е изпаднал в
безсъзнание, като през този период е имало опасност за живота му. Контузията на
главата на ищеца му е причинила главоболие, световъртеж, гадене и по-рядко
повръщане. Според вещите лица мозъчната травма на ищеца не би могла да доведе
до някакви трайни увреждания на пострадалия. Вбъдеще е могло да се появи
главоболие при емоционално или физическо напрежение
или при промяна на времето.
[10] Вж. решение на САС 336-2015-10-ти с-в по гр. д. 2941/2014 г. Съдът е
установил, че ищецът е получил: съчетана
черепно-мозъчна травма, мозъчна контузия средно-тежка степен; контузионно–кръвоизливни огнища на двата челни дяла
на главня мозък; контузия и подкожен хематом в теменно-тилната областна главата; счупване на лявата ключица. Контузията на мозъка е била отзвучала, а ключицата е била зараснала напълно.
[11] Вж. решение
на САС 719-2015-2-ри с-в по гр. д. 3889/2014 г. Съдът е установил, че ищецът е
получил: контузен оток в тилната област на главата; вътремозъчен кръвоизлив в областта на
двете малкомозъчни полукълба; кръвоизлив в мозъчните стомахчета – ІІІ, ІV и двете странични; мозъчен оток с дислокационни нарушения; контузионни огнища в белите дробове
двустранно, десностранен хемоторакс - излив на кръв в дясното плеврално пространство; гноен менингит - като усложнение на проведените
оперативни интервенции и в пряка връзка с тях. Веднага след произшествието
симптомите не са се проявили, но малко по-късно пострадалият е започнал да завалва говора, думите му са станали
неразбираеми и е паднал. След осъществена компютърна томография на
главния мозък и консултация с неврохирург ищецът е бил опериран по спешност, като са били направени: дясностранна челна краниотомия и поставяне на външен
вентикуларен дренаж; субокципитална краниотомия с отстраняване на
малокомозъчните кръвоизливи; пластика на твърдата мозъчна обвивка. В продължение
на осем дни лечението е продължило при реанимационни условия с венозни вливания,
антибиотици, дехидратиращи други лекарствени средства. След появила се ликворея - изтичане на гръбначно-мозъчна течност - от горния край на оперативната рана и
изолиран раневи секрет, се е наложило извършване на нова оперативна
интервенция за пластика на твърдата мозъчна обвивка с мускул и фибриново лепило.
На 21.11.2011 г. са били установени клинични и ликворни данни за менингит.
Проведено е било антибиотично лечение, с което възпалителният процес е бил овладян и на 28.12.2011 г. ищецът е бил изписан, като е продължил лечението си в домашни условия. Към момента
на прегледа освен белезите от оперативни рани в дясната челна област и
срединно тилно с наличие на костен дефект, при ищеца са били налице и оживени
надкостно-сухожилни рефлекси с патологични рефлекси на горните крайници, лека
дизметрия при координацията на лявата ръка, набелязана адиодохокинезия, леко забавен говор. Най-тежки са били болките и страданията, които ищецът е търпял в първите три месеца. До шест месеца те са били
значителни. Впоследствие болките са намалели до лека степен, включително към момента на
прегледа. Значителни затруднения в движенията ищецът е имал в първите три-четири месеца. Контузионните увреждания на белите дробове са отзвучали за около
60 дни, като не се е наложила оперативна интервенция по
отношение на тях. Възстановителният период от вътрешно-мозъчния кръвоизлив е продължавал между 12 и 18 месеца, но при ищеца пълно анатомично и функционално възстановяване на практика е било невъзможно.
Развилия се в хода на лечебния процес гноен менингит е утежнявал в голяма степен възстановителния процес и
е увеличавал многократно риска от развитие на усложнения - мозъчен арахноидит, хидроцефалия, епилепсия. Налице са били остатъчни
симптоми на малкомозъчна атаксия (нарушена координация и поредност на движенията), рефлекторен квадрипаретичен синдром (оживени
надкостно-сухожилни рефлекси с наличие на патологични рефлекси двустранно), елементи на епилептични еквиваленти,
които обаче не са били потвърдени от медицинска документация. Ищецът не е бил трудоспособен.
[12] Вж. решение на САС 248-2015-2-ри с-в по гр. д. 2952/2014 г. Съдът е
установил, че ищецът е получил: многофрагментно
импресионно счупване на лявата темпорална кост на черепа; счупване на дъгата на
лявата зигоматична кост на черепа; счупване на предната черепна ямка и
клиновидната кост на черепа; счупване на лявата очна орбита; контузия на мозъка, остър епидурален
хематом; хематом на челната и лявата теменна област на главата; кръвоизлив от
носа и устата. Пострадалият е бил опериран по спешност, като е било извършено
отваряне на черепа и изваждане на хлътналите навътре костни фрагменти.
Отстранен е бил големия кръвоизлив, намиращ се над твърдата мозъчна обвивка.
Проведено е било стабилизиращо лечение, след което е последвала нова операция
на 18.01.2013г., при която е било извършено кръвно, открито наместване на
фрагментите от счупената дъга на лявата ябълчна кост и стабилизирането им с
метални плаки и винтове. Възстановена е била стената на синуса чрез
стабилизиране с 3-плака и декомпресия на инфраорбиталния нерв. Получените
фрактури на черепа са довели до разстройство на здравето с опасност за живота.
Счупването на дъгата на лявата ябълчна кост на лицевия череп е довело до трайно
ограничение на дъвченето и говора за срок от два месеца. Зарастването на
счупените кости е станало за период от три месеца, а възстановителния период не
е бил завършен и към момента на изготвяне на заключението от вещото лице –
повече от година след произшествието. Полученото счупване е причинило на
пострадалия болки и страдания за период до шест месеца, като през първите три
месеца те са били с интензивен характер. Ищецът е имал упорито главоболие и
световъртеж, залитане, гадене и еднократни повръщания през първите два месеца,
като до края на третия месец тези прояви са започнали да се явяват само
периодично. През първите два месеца е било необходимо пострадалият да ползва
чужда помощ в ежедневието. Към момента на прегледа от вещото лице е било
констатирано, че състоянието на пострадалия е било стабилизирано, но все още е
имал оплаквания от периодично явяващо се главоболие и световъртеж при преумора.
Той е нямал дефекти в говора, но при хранене с по-твърда храна е имал болки. В
областта на лявата челно-теменна област той е имал остатъчен кожен и костен
дефект от извършената краниотомия. Остатъчните белези са били трайни, пожизнени
и са изменяли външния вид на пострадалия. Счупените черепни кости са били
зараснали. Ищецът не е имал патологични рефлекси или нарушение при мисловната
дейност. Предстояла е операция за изваждане на металната синтеза от дъгата на
ябълчната кост.
[13] Вж. решение на САС 629-2015-12-ти с-в по гр. д. 591/2015 г. Съдът е
установил, че детето ищец е получило открита черепно-мозъчна травма: голяма
10-сантиметрова разкъсно-контузна рана на главата;
многофрагментно счупване на лявата слепоочна кост; контузия на мозъка; попадане
на чуждо тяло (стъкло) в носа – 7мм; начална атрофия на зрителния нерв с
намаление на зрителната острота на лявото око 0.5, без възможност за корекция,
стеснен периметър на лявото око и различна широчина на зениците (лявата е по-голяма
с 1мм). Той също е получил счупване на лявата
бедрена кост, което е било лекувано оперативно – с открито наместване с метална
остеосинтеза. Поради забавено срастване на счупването на бедрената кост и
другите остатъчни последствия от травмата на пострадалата са били определени 100% степен на увреждане с
чужда помощ за срок от една година. Водещо при вземане на това решение е било забавеното за една година зарастване на бедрената кост, което не
е било обичайно, а е било отклонение от
правилото. Поставената остеосинтеза е следвало да се отстрани оперативно около година след
зарастването, като манипулацията е била свързана с постъпване
в болница за два-три дни, а възстановителният период
след това е бил няколко седмици – до
един месец.
[14] Съдът е установил,
че към момента на ПТП ищецът е бил на 44 години. Вследствие на удара той е получил: 1. черепно-мозъчна травма, изразяваща се
в пукнатина на дясната слепоочна област на черепа и травматичен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, приравнена на контузия на мозъка, и травматични хигроми
под твърдата мозъчна обвивка (изливане на гръбначномозъчна течност през
разкъсаните меки мозъчни обвивки); 2. разкъсно-контузно рани по челото и носа;
3. разкъсно-контузна рана на лявото ухо и зад него, довела до загрозяване; 4.
счупване на носните кости; 5. счупване на лявата половина на долната челюст. Периодът
на възстановяване на ищеца от черепно-мозъчната травма е бил около една година.
През първите четири дни след травмата ищецът е бил в състояние на временна
опасност за живота му. През последвалия период до 01.02.2016 г. той е щял да
бъде с трайно намалена работоспособност. Дори към момента на провеждане на
съдебното дирене – година и два месеца
след ПТП – ищецът е бил с изразени психоорганичен синдром (брадипсихичен и брадикинетичен),
забавен в експресивните си функции, двигателна дейност, говор, мисловен поток.
У него е липсвал интерес към социални контакти и е имал значими паметови
нарушения. Периодът на възстановяване от разкъсно-контузните рани е бил около
две седмици. От тях ищецът е имал белези в областта на веждата над дясното око,
под дясната ноздра (около два сантиметра), както и в областта на лявото ухо,
под отвора на ушния канал, продължаващ и зад ухото с дължина от около осем
сантиметра. Първите два месеца след ПТП, ищецът е бил изцяло
на грижите на съпругата си и майка си. След това те са започнали да го оставят
сам за по няколко часа, като все още той е поемал по-течна храна, виело му се е
свят, трудно е заспивал, боляла го е главата и лесно се е уморявал. Ищецът е употребявал
лекарства против припадъци и за оросяване на мозъка. Той не е работил.
[15] Вж. решение
на САС 87-2016-1-ви с-в по гр. д. 3117/2015 г.
[16] Съдът е установил, че към
20.11.2011 г. ищцата е била на 65 години. Съдът също е установил, че вследствие
на ПТП ищцата е получила: 1.
контузия на главата с контузия на мозъка и травматичен кръвоизлив под
паяжинната мозъчна обвивка; 2. счупване на голямото възвишение на лявата
раменна кост; 3. счупване на дясната ключица. Ищцата е била лекувана
стационарно около две седмици тя е била
оперирана за поставяне на остеосинтеза. Ищцата не е могла да се обслужва сама,
като за нея са се грижели свидетелят Х. и други нейни роднини. За период от
около шест месеца ищцата е имала усещане за главоболие, виене на свят, непоносимост
към силен шум и ярка светлина. Тя е търпяла болки и страдания за период от поне
шест месеца, които през първите един-два месеца са били с интензивен характер.
Нормалното възстановяване от травмите на ищцата е продължило: два-три месеца за
увредите на раменните кости; два месеца за счупването на ключицата; минимум
шест месеца за контузията на мозъка. Към момента на съдебното дирене ищцата е имала
известно намаляване на обема на движение в дясната раменна става в трите
равнини. Това състояние е щяло да остане така до края на живота ѝ. За
срок от няколко години при рязка промяна на времето и при претоварване на
горните крайници, ищцата може да има неприятни усещания, до явна болка в
местата на счупванията.
[17] Вж. решение
на САС 250-2016-4-ти с-в по гр. д. 3 470/2015 г.
[18] Съдът е установил, че към
01.12.2013 г. ищецът е бил на 29 години. Съдът също е установил, че вследствие
на ПТП ищецът е получил: 1.
травматичен шок; 2. тежка черепно-мозъчна травма с оценка шест по Глазгоу
скала; 3. контузия на мозъка – средно тежка степен; 4. мозъчен оток; 5.
травматичен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки; 6. множество
хемарагично-контузни огнища; 7. контузия на гръдния кош с лявостранен
пневмоторакс. Ищецът е бил 14 дни в реанимацията на клиниката по неврохирургия на
УМБАЛ «Св. Анна». Той е бил интубиран, на изкуствена белодробна вентилация,
наблюдавани са били жизнените му параметри.
Извършена е била хирургична евакуация на травматичния пневмоторакс чрез
торакоцентеза, поставяне на гръден дрен и продължителна аспирация. Още два дни ищецът е бил
в тази клиника, а след това е бил настанен в неврологичното отделение на
МБАЛ-Самоков, където е останал до 30.12.2013 г. От 23.01.2014 г. до 30.01.2014
г. ищецът е бил лекуван и в Специализираната болница за рехабилитация „Здраве“
ЕАД в гр. Банкя. През март и пролетта на 2014 г. ищецът отново е провел
рехабилитация в тази болница. Той е изпитвал интензивни болки и страдания за два-три месеца, значителни до
шест месеца и по-леки и до момента на провеждане на съдебното дирене. Той е
имал затруднения с придвижването и самообслужването 45-60 дни. През този период той е имал нужда
от помощ при обслужването му. За него са се грижили съпругата му, родителите му
и брат му. Ищецът е бил нетрудоспособен до 13.08.2014 г.
Възстановителният период при подобни травми е бил от 12 до 18 месеца, но
възникнали усложнения са могли да го увеличат с години. При изследване на ищеца
на 08.07.2015 г. са били установени множествени следтравмени вътремозъчни
увреждания, които са били трайни и невъзстановими. Това е водело до практическа
невъзможност за пълно клинично възстановяване. Двигателните функции и
самостоятелността на ищеца са били почти напълно възстановени. При ищеца е било
налице значително снижаване на познавателните функции, вследствие на психоорганичен
синдром, получен от травмата.
[19] Съдът е установил, че към
18.07.2012 г. ищецът е бил на 78 години. Съдът също е установил, че вследствие
на ПТП ищецът е получил: 1.
открита и проникваща черепно-мозъчна травма, която е включвала: контузия на
главата; контузни рани по главата и лицето; счупване на черепа в челната
област; счупване на основата на черепа в областта на предната черепна ямка;
пневмоцефалия (навлизане на атмосферен въздух във вътречерепното пространство);
контузия на мозъка; 2. лицево-челюстна травма, изразяваща се в счупване на
горната челюст тип Le Fort I; 3. травма на опорно-двигателния апарат,
изразяваща се в двуглезенно счупване на дясната подбедрица. След ПТП ищецът е
бил с гипсиран крак, оплаквал се е от главоболие и е бил неподвижен, обслужвали
са го жена му и дъщеря му. Възстановителният период на черепно-мозъчната
травма е бил от 12 до 18 месеца. В този период ищецът е имал главоболие,
световъртеж, лесна уморяемост, раздразнителност, паметови нарушения. Възможни
са били усложнения от травмата в близките две-три години, като – мозъчен
арахноидит, хидроцефалия, травматична епилепсия. Необходимо е било системно
медикаментозно лечение, спазване на охранителен режим, контролни клинични и
инструментални изследвания. Възстановяването от лицево–челюстната травма е
било за около месец и половина до два. Периодът на възстановяване е бил
съпроводен с трудно дъвчене и говор. Възстановителният период при двуглезенното
счупване е бил от четири до шест месеца без оперативна намеса и около четири
месеца при оперативна намеса. При оперативна намеса имплантите са се изваждали
година по-късно. За предпочитане е било лечението на двуглезенното счупване да
бъде оперативно. Ищецът първоначално е отказал такова и му е била поставена
гипсова имобилизация. Поради недоброто зарастване, впоследствие ищецът е бил
опериран. До недоброто зарастване не би се стигнало, ако операцията му е била
извършена в началото.