№ 12310
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б С
при участието на секретаря А А
като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20241110110293 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „Д З” АД, Вписано в
ТР с ЕИК *********, Със седалище и адрес на управление: гр. С...., срещу
ЗАД „ДБ Ж и З“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.
С....., с която се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 8995.51
лева - главница, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско”, във връзка с щета № ...... ведно със законната лихва върху
посочената сума, начислена за периода от датата на исковата молба до
окончателното плащане на вземането ни, както и сумата от 888.51 лева -
мораторна лихва, начислена за периода от 26.05.2023г. до датата на
депозиране на исковата молба, както и разноски по делото.
Ишецът твърди, че с полица № 0320210855021268 от 02.11.2021г., „Д З”
АД сключил договор за застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил
марка/модел „Сузуки Витара“, с ДК № *****, собственост на „О И“ ЕАД, със
срок на действие от 02.11.2021 г. до 01.11.2022г., при уговорено покритие
„Пълно каско” на рисковете, съгласно „Общи условия” на предлаганата
застраховка. На 07.06.2022г., около 8:30 часа, на кръстовището на бул.
„Сливница“ и ул. „Опълченска“ в гр. София, е реализирано ПТП между
застрахованото МПС, управлявано от Р. П. С., и лек автомобил „Форд
Транзит“, с ДК № ******, управлявано от К. И. Л.. Сочи че в констативен
протокол за ПТП, било посочено, че водачът на л.а. „Форд Транзит“ не спазва
необходимата дистанция и удря с предницата си спиращия пред него на
червена светлина на светофара л.а. „Сузуки Витара“, причинявайки
1
материални щети на собственика му. След настъпване на застрахователното
събитие, в „Д З” АД е подадено искане за оценка на причинените вреди по
застрахованото МПС и е образувана ликвидационна преписка по щета № ......
Ремонтът е възложен на официален сервиз „Д А“ ЕАД по желание на
застрахованото лице, като са съставени описи за увредените елементи по
автомобила и за поправката им е издадена фактура №
**********/31.10.2022г. за сумата от 8980.51 лв., с включен ДДС. На
25.11.2022г., с преводно нареждане № **************ЕВ до „Ю и Е Д Б“
АД, сумата е преведена по банковата сметка на сервиза. В хода на
обработване на преписката са реализирани и 15.00 лв. ликвидационни
разноски от дружеството. Поддържа че между „ЗАД ДБ Ж и З“ АД и
собственика на МПС „Форд Транзит”, с ДК № ******, управлявано от
виновния водач, е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Предоставено е и копие от въпросната
полица, от което се вижда периодът на покритие - от 29.07.2021 г. до
28.07.2022г. Със съпроводително писмо с изх. № ********* от 24.04.2023г.,
ответникът е приканен да възстанови сумата от 8995.51 лв., представляваща
сбор от изплатеното обезщетение в размер на 8980.51 лв. и 15.00 лв.
начислени разноски, като му бе предоставена цялата ликвидационна преписка
по щета № ..... в оригинал. Съобразно чл. 412, ал. 3 от КЗ на ответното
дружество е предоставен 30-дневен срок за доброволно изпълнение на
задължението. В отговор на поканата ни, получена на 25.04.2023г., което
обстоятелство се установява от Придружително писмо с вх. № 2065 и обратна
разписка до дружеството, в „Д З“ АД постъпи Уведомително писмо от „ЗАД
ДБ Ж и З“ АД, с което отказват да изплатят исканата от нас сума на
основание липсата на виновно поведение у водача на застрахованото при тях
МПС. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП, вината на водача на „Форд Транзит“, с ДК № ******.
Прави възражение за съпричиняване.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл.
45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по
имуществена застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно
2
сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на
застрахователното покритие и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като
в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните
вреди.
По делото не се спори, а и се установява, от представените по делото
доказателства, че лек автомобил „Сузуки Витара“, с ДК № *****, собственост
на „О И“ ЕАД бил застрахован при ищеца застраховка със „Каско на МПС“,
със срок на действие от 02.11.2021 г. до 01.11.2022г.
С отговора на исковата молба ответникът е признал, че лек автомобил
„Форд Транзит“, с ДК № ******, бил застрахован при него със задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като същата е
била валидна към датата на настъпване на ПТП.
Не се спори, че на 07.06.2022г. настъпило ПТП между „Сузуки Витара“,
с ДК № ***** и „Форд Транзит“, с ДК № ******.
Първият спорен въпрос е свързан с реализирания механизъм на
настъпилото ПТП.
От разпита на свидетелите Р. П. С. и К. И. Л. които съдът кредитира
като логични, последователни и житейски обосновани и от заключението по
допуснатата съдебно автотехническа експертиза, което съдът кредитира като
пълно подробно и безпротиворечиво се установява, че на 07.06.2022г., около
08:30 часа сутринта „Сузуки Витара“, с ДК № *****, управляван от Р. П. С. се
движил по бул. Сливница, зад него в попътно и в същата лента се движил
„Форд Транзит“, с ДК № ******, управляван от К. И. Л.. На кръстовището с
ул. „Опълченска“, регулирано със светофарна уредба, Р. П. С. като възприел
сигнала на светофара, предприел маневра за спиране при което рязко намалил
скоростта на управлявания от него автомобил „Сузуки Витара“, с ДК №
*****, като същият спрял. В същото време движещият се зад него К. И. Л.,
който не поддържал безопасна дистанция предприел маневра за спиране, но
спирачният път бил по-дълъг от необходимия за спиране поради което
последвал удар на предната част на „Форд Транзит“, с ДК № ****** в
задната част на „Сузуки Витара“, с ДК № *****.
При това положение вина за настъпване на процесното ПТП имат и
двамата водачи.
Водачът на лек автомобил „Форд Транзит“, с ДК № ****** нарушил
разпоредбите на чл. 20, ал.2 и чл. 23, ал.1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДвП Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
3
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Според чл. 23, ал.1 ЗДвП Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко.
К. И. Л. е следвало да съобрази, че преминава през кръстовище
урегулирано със светофарна уредба, както и че пред него е налице друг
автомобил, както и обстоятелството, че се намират в градска среда което е
предпоставка за рязко спиране или намаляване на скоростта. Всички
изброени обстоятелства предоставят възможност за усложнение на пътната
обстановка. Водачът на „Форд Транзит“ е следвало да съобрази възможността
за рязко спиране независимо от сигнала на светофарната уредба предвид
останалите пътни условия (кръстовище, светофар и автомобил пред него).
Свидетелят Л. не е съобразил тези обстоятелства не е съобразил скоростта си
на движение и не е запазил запазил нужната дистанция след движещия се
пред него „Сузуки Витара“, с ДК № *****, предоставяща му възможност за
безопасно спиране.
Водачът на „Сузуки Витара“, с ДК № *****, нарушил съответно чл. 20,
ал.2 и чл. 24, ал.1 ЗДвП
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал.1 ЗДвП Водачът на пътно превозно
средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо
за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие.
Р. П. С. е следвало да съобрази, че му предстои да премине през
кръстовище регулирано със светофарна уредба, следвало е да съобрази, че
може да му се наложи да спре и за изчакване на разрешителен сигнал на
светофара, следвало е да поддържа такава скорост при която да не се налага
да спира рязко при забранителен сигнал на светофарната уредба. Водачът на
„Сузуки Витара“, с ДК № ***** е поддържал такава при която не му
позволявала да спре плавно. Самият свидетел признава, че може да е спрял
внезапно.
В случая за нарушаването на цитираните разпоредби от двамата водачи
е без значение е сигнала на светофара, доколкото независимо от светлинния
сигнал на светофарната уредба, водачите са длъжни да спазват
горепосочените разпоредби от ЗДвП.
Ето защо съдът намира, че се установява противоправно поведение на
водача на „Форд Транзит“, с ДК № ******, поради което искът се явява
установен по основание.
Видно от заключението по допуснатата съдебно автотехническа
експертиза вследствие на настъпилото ПТП на лек автомобил „Сузуки
Витара“, с ДК № ***** били причинени вреди в задната част, подробно
описани в заключението. Възстановителната стойност на процесното МПС по
4
средни пазарни цени според експертизата възлиза на сумата от 8980,51 лв.,
като към тази сума бъдат прибавени и обичайните разноски в размер на 15
лева.
Застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2
КЗ трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към
момента на настъпване на застрахователното събитие. От съществено
значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е
ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били
отстранени чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също така не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото
към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната
стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Делинквентът, съответно застрахователят на неговата отговорност,
следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от
преди реализирания деликт. Застрахователят на делинквента по застраховка
„Гражданска отговорност“ не следва да отговаря за повече, отколкото е
отговорен самият причинител на вредата.
В случая се претендира сума размер, равен на действителния размер на
вредите.
При това положение искът се явява установен по основание, установен
е и неговият размер поради което същият следва да бъде уважен изцяло.
Следва да бъде уважен и предявеният акцесорен иск за законната лихва
за забава в размер на 888,51 лева.
При това положение искът се явява установен по основание, установен
е и неговият размер ето защо на разглеждане подлежи своевременно
направеното възражение за съпричиняване.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/.
В случая се установява, че водачът на лек автомобил „Сузуки Витара“,
с ДК № ***** е допринесъл за настъпването на вредите като нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал.2 и чл. 24, ал.1 ЗДВП (както беше посочено по-
горе).
5
Предвид реализирания механизъм на ПТП съдът намира, че приносът на
водача на „Сузуки Витара“, с ДК № ***** е равен на приноса на водача на
„Форд Транзит“, с ДК № ******. ПТП е нямало да настъпи ако Р. П. С. не е
спрял вензапно или ако К. И. Л. е спазвал необходимата дистанция.
Ето защо размерът на обезщетението следва да бъде намален с 50%.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, който
претендира разноски в размер на 354,91 лева разноски в производството за
държавна такса и депозити по допуснатата автотехническа експертиза и
разпита на свидетеля, съразмерно на уважената част от исковете.
Право на разноски има и ответника на който му се следват разноски в
размер на 150 лева за депозити по допуснатата автотехническа експертиза и
разпита на свидетеля, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
На страните се следват и разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лева, което следва да им бъде
присъдено съразмерно на уважената и съответно на отхвърлената част от
исковете т.е по 50 лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДБ Ж и З“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С..... ДА ЗАПЛАТИ на „Д З” АД, Вписано в ТР с ЕИК
*********, Със седалище и адрес на управление: гр. С.... на основание чл. 411
КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумата от 4497,76 лева представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, във връзка с щета №
....., образувана във връзка с настъпило ПТП от 07.06.2022г. ведно със
законната лихва върху посочената сума, начислена за периода от датата на
исковата молба до окончателното плащане на вземането, както и сумата от
444, 26 лева, мораторна лихва, начислена за периода от 26.05.2023г. до датата
на депозиране на исковата молба, както и разноски по делото, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д З” АД, Вписано в ТР с ЕИК *********,
Със седалище и адрес на управление: гр. С.... СРЕЩУ ЗАД „ДБ Ж и З“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С..... искове с правно за
разликата над присъдения размер от 4497,76 лева представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, във връзка с щета №
....., образувана във връзка с настъпило ПТП от 07.06.2022г., до пълния
претендиран размер от 8995.51 лева и за сумата над присъдения размер от
444, 26 лева, мораторна лихва, начислена за периода от 26.05.2023г. до
пълния претендиран размер от 888.51 лева.
ОСЪЖДА ЗАД „ДБ Ж и З“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С..... ДА ЗАПЛАТИ на „Д З” АД, Вписано в ТР с ЕИК
6
*********, Със седалище и адрес на управление: гр. С.... на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата от 354,91 лева разноски в производството за държавна такса
и депозити по допуснатата автотехническа експертиза и разпита на свидетел и
50 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Д З” АД, Вписано в ТР с ЕИК *********, Със седалище и
адрес на управление: гр. С.... ДА ЗАПЛАТИ ЗАД „ДБ Ж и З“ АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. С..... на основание чл.78, ал.3
ГПК 150 лева за депозити по допуснатата автотехническа експертиза и
разпита на свидетел и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7