Решение по дело №1601/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба на заместник-кмет на община Варна, чрез юрисконсулт С.Д. срещу решение № 744/15.05.2023г. на Варненския районен съд /ВРС/, постановено по НАХД № 20233110200565/2023г., с което е отменено наказателно постановление № 1638/02.12.2022г., издадено от заместник-кмет на община Варна, с което за нарушение по чл.174, ал.1, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ на Т.И.Ш. е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 429 от ЗВМД.

Касаторът оспорва решението, поради неправилно тълкуване на материалния закон. Релевира се, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушението е описано пълно, както от фактическа, така и от правна страна, индивидуализирано е в степен, позволяваща на наказаното лице да организира защитата си. АУАН и НП са издадени при спазване на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Отправено е искане за отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответната страна – Т.И.Ш., чрез адв. П.К., е депозирала писмен отговор, в който се моли за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на оспорваното решение на ВРС. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за които решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд - Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Варненският районен съд е приел за установено, че на 29.09.2022г. около 09:30 часа служители на община Варна – инспекторите Р.К. и А.К., установили че Т.Ш. разхожда куче, наподобяващо „Джак ръсел териер“ на което не е поставила необходимия чип и при проверката г-жа Ш. не представила паспорт на кучето.

Въз основа на събраните по делото доказателства от правна страна Районен съд – Варна е приел, че НП е издадено от компетентен орган. Установил е, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В АУАН и НП са описани две отделни изпълнителни деяния, осъществяващи състави на две различни административни нарушения, докато отговорността на въззивника е ангажирана единствено за едно административно нарушение по чл.174, а. 1, т. 1 от ЗВМД. Това обективизира неяснота на фактите, които се отнасят към цитираната като нарушена материално-правна норма. Направен е извод, че в АУАН и НП не е посочен съставомерен признак на нарушението, доколкото нормата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗВМД предвижда особено качество на лицето, по отношение на което е адресирано задължението, а именно собственика на кучето. Не е доказана и възрастта на кучето, която е от значение за възникване на задължението за поставяне на чип. Така мотивиран, районният съд е отменил оспореното пред него наказателно постановление.

Касационната съдебна инстанция счита обжалваното съдебно решение на ВРС за правилно. Споделят се фактическите и правни изводи на първостепенния съд, с оглед на което в съответствие с чл.221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях без да е необходимо същите да бъдат мултиплицирани в мотивите към настоящото съдебно решение.

Производството по ангажиране административно-наказателната отговорност на лицата се характеризира със своя строго формален характер, като още с поставяне началото на производството със съставянето на АУАН следва да бъде коректно описано нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния случай, от съдържанието на процесния АУАН и НП се установява, че нарушението, което се вменява на ответника по касационната жалба е, че разхожда домашен любимец /куче/, като не е поставила необходимия чип за идентификация и не представя паспорт на животното. Изложеното фактическо описание на деянието осъществява състава на две отделни нарушения – по чл.174, ал. 1, т. 1 от ЗВМД и по чл. 173, т. 1 от ЗВМД, за които е наложено едно наказание. Налагането на едно административно наказание за две отделни нарушения, прави неясна волята на наказващия орган, за кое точно от описаните административни нарушения е ангажирана отговорността на наказаното лице и му е наложено административното наказание. Това неминуемо води до ограничаване правото на защита на лицето, поради което обосновано въззивният съд го е квалифицирал като съществено процесуално нарушение и е обусловило отмяната на НП като незаконосъобразно.

Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства приобщени по делото не се установява съставомерността на деянието по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗВМД. За да се реализира административно-наказателната отговорност е необходимо да е безспорно доказано, че жалбоподателката е имала качеството на „собственик“ по отношение на процесното куче, както и възрастта на кучето. В тежест на административния орган е да установи и докаже тези факти, но това не е направено, тъй като в наказателното постановление липсват съответните констатации. Сред доказателствата по делото липсват такива, които по категоричен начин да доказват, че именно касационния ответник е собственик на кучето, и че то не е безстопанствено животно по смисъла на легалната дефиниция на понятието, съгласно т. 6а на § 1 от ДР на ЗВМД – няма доказателства кучето да е регистрирано. Няма и доказателства, че кучето е достигнало изискваното от правната норма възраст, а именно шест седмици. Отсъствието на съставомерни елементи на деянието, безспорно съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото води до нарушаване правото на защита на наказаното лице и лишава съда от възможност да извърши контрол за правилното приложение на материалния закон.

При този изход на правния спор и предвид своевременно заявеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по делото разноски. Съгласно приложения по делото списък по чл. 80 от ГПК Т.И.Ш. претендира разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие, с отбелязване че сумата е заплатена в брой. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на възнаграждението е неоснователно. Претендираното адвокатско възнаграждение от 400,00 лв. не надвишава предвидения минимален размер съгласно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав не намира основания да приеме, че са налице сочените от касатора основания за незаконосъобразност на въззивното решение. Последното следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, Шести тричленен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 744 от 15.05.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233110200565/2023 г. по описа на Районен съд - Варна.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на Т.И.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 (четиристотин) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: