Решение по дело №227/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 вр. чл.190 от ЗУТ и е образувано по жалба на Л. С. П. от [населено място], ул. „Ген. Р. Д. , срещу заповед № 2/02.01.2025г. на кмета на Община Варна, с която на основание чл.190 ал.1 ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ е разрешено на Д. И. Д. , собственик на [ПИ] по КП на с.о. „Планова“, [населено място] , прокарване на временен път през [рег. номер] КП на СО “Планова“- [населено място], собственост на Л. П. по източната граница на имота със засегната площ от 54 кв.м и през [ПИ] по КП на СО “Планова“ [населено място], собственост на С. Н., като се ползва обособен в имота път, със засегната площ от 160 кв.м.

Релевира се материална незаконосъобразност и неспазена цел на закона. Оспорената заповед е с идентично съдържание на издадена предходна заповед по заявлението на Д., отменена от Адм. съд-Варна по адм. дело 2271/2018 г. С прокарване на разрешения временен път ще се наложи изграждане на нов подпорен зид по протежение на целия парцел . Проектираният временен път е разположен върху водопровод , който обслужва 408 абонати-членове на сдружение с нестопанска цел “Водоснабдяване местност „Планова“ . Водопроводът се намира на малка дълбочина и при преминаване на тежка техника е възможно да се спука. С издаване на заповеди по чл. 190 ЗУТ Община Варна осигурява достъп до път на имоти , вместо да изгради приета улична регулация за процесната територия. Искането към съда е за отмяна на оспорената заповед с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

С определение № 2922/14.03.2025г. по адм. дело № 327/25 г. Адм. съд-Варна е присъединил за съвместно разглеждане жалба на С. И. Н. от [населено място], [улица],[адрес],  срещу същата заповед. В жалбата се обективира оплакване за неспазване от адм. орган на влязлото в сила решение по адм. дело № 2271/18г. на Варненския адм. съд. С издадената заповед се засягат лешник, липа, круша, бадем и люляк в имота на жалбоподателката . Проектираният временен път засяга подпорна стена и частен водопровод. Отправеното искане към съда е за обявяване за нищожна на атакуваната заповед с присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна – кметът на Община Варна, се представлява от гл. юрисконсулт С. Н. , който твърди законосъобразност на издадената заповед, тъй като същата е съобразена с решението на Адм. съд-Варна по адм. дело № 2602/23г. С одобреният вариант на временен път е спазен принципа на съразмерност , тъй като се отнема най-малко площ .

Заинтересованата страна – Д. И. Д., не се явява, но депозира писмено становище с правна теза за неоснователност на подадените жалби.

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбите / л. 65 от делото/, а при изследване на тяхната основателност съобрази следното:

Административното производство е било образувано по заявление на Д. Д. от 16.03.2016 г. за прокарване на временен път до [ПИ] по КР на с.о. „Планова „ -Варна / л. 59 от делото/.

Безспорен факт е , че няма съгласие между заинтересованите собственици за сключване на писмен договор по прокарване на временен път.

Няма спор между страните , че за процесната територия има влязъл в сила ПУП-ПУР на с.о.“Планова“ , одобрен с решение № 3411-7/22,23 и 29.06.2011г. на ОбС Варна, по който план имотът на Д. има лице на новопроектирана улица-тупик с ширина 3 м., която е свързана с проектирана улица по регулация с ширина 6 м. с ОТ 68-244-243-242-240. Цитираната улична регулация не е приложена в процесния участък.

По подаденото заявление е била издадена заповед 2465/12.07.2016 г. от кмета на Община Варна / л. 50-51/ от делото/ , която е била обжалвана пред Адм. съд-Варна, като в хода на образуваното адм. дело № 2289/16 г. , заповедта е била оттеглена по реда на чл. 156 АПК.

Последвало е издаването на заповед № 663/ 14.03.2017г. ,с която кметът на Община Варна е разрешил прокарване на временен път до [ПИ] през [рег. номер] КП на СО “Планова“- [населено място], собственост на Л. П. по източната граница на имота със засегната площ от 54 кв.м и през [ПИ] по КП на СО “Планова“ [населено място], собственост на С. Н., като се ползва обособен вход от север , със засегната площ от 160 кв.м., онагледено графично на скица / л.82-83 от преписката/.

С решение № 245/17.12.2018г. Варненският адм. съд по адм. дело № 2271/2018г. е отменил тази заповед поради засягане на трайни насаждения и подобрения в [ПИ], както и поради съществуващ водопровод в [ПИ]. Решението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 11.01.2019г.

По изпълнение на цитирания съдебен акт е било издадена заповед № 1550/19.04.2019 г. от кмета на Община Варна с разрешен временен път до [ПИ] през ПИ №№259, 255 и част-общинска улица , онагледено на л. 9 от приобщеното адм. дело № 1319/19 г. на Адм.съд-Варна. Тази заповед е била отменена с решение на ВАС №3509/ 17.03.2021г. по адм.д. № 12624/2020г. с мотив , че одобреното трасе не е икономичен вариант , дори трудно осъществим . ВАС е установил нови обстоятелства , възникнали след издаване на заповед № 663/14.03.2017г. – няма декоративни дървета , а единствено саморасли издънки по трасето на временния път по цитираната заповед , оградата между [ПИ] и 242 няма бетонов фундамент. В мотивите на решението на ВАС е записано следното: „ Ето защо позоваването на съда на влязлото в сила решение, с което е отменена предходна заповед за прокарване на временен път , е незаконосъобразен“.

Със заповед № 1468/25.05.2022г. на кмета на Община Варна е било одобрено трасе на временния път през части от [ПИ], 1850, 1849, 1848, 116 и 242. Тази заповед е била отменена с решение № 4048/18.04.2024г. на Административен съд Варна по адм. дело № 2602/2023г. с довод, че съществува по- икономичен вариант на временен път.

С решение 6-6 по протокол № 6/ 20.06.2024г. на комисия за определяне трасе за достъп до имоти, назначена със заповед № 1756/ 28.05.2024г. на кмета на Община Варна е бил предложен вариант на временен път до [ПИ] по КП на [населено място], с.о.“Планова“ с ширина 3.50м през [ПИ] по обособен път, представляващ част от имота, като същия се разширява до ширина 3.50м през [ПИ] покрай източната му граница. Засегнати части: 54 кв. от [ПИ] и 160кв. м. от [ПИ].

След уведомяване са постъпили възражения от Л. С. П.([ПИ]) и С. И. Н.([ПИ]). И двете са заявили че за определеното трасе има отменен административен акт с решение на Административен съд- Варна и не следва да се издава нова заповед, тъй като няма нови обстоятелства. Желаят провеждане на улична регулация по влезлия в сила ПУП-ПУР за района.

С решение 8-5 по протокол №8/ 22.07.2024г. на Комисията постъпилите възражения не са били уважени. След уведомяване е постъпило ново възражение от С. И. Н. ([ПИ]). Вписано е, че определеното ново трасе е напълно идентично с трасето на временния път по заповед № 0603/14.03.2017г. на Кмета на Община Варна, която е отменена с влязло в сила решение № 2456/17.12.2018г. на Административен съд - Варна по адм.д.№ 2271/2018г.

С решение 10-6 по протокол №10/21.11.2024Г. на Комисията постъпилото възражение не е било уважено. Това трасе за прокарване на временен път е определено като най-икономичен вариант и най-лесен за изпълнение на място. За научните подобрения и насаждения, засегнати от трасето на временния път ще бъде определена оценка за обезщетение по чл. 210 от ЗУТ, която подлежи на отделно обжалване пред Административен съд.

На 02.01.2025г. заместник-кметът на Община Варна , овластен по реда на §1,ал.3 от ЗУТ и кметска заповед № 4435/20.12.2023г. / л. 21 от преписката/ е издал процесната заповед.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Предмет на оспореното волеизявление е прокарването на временен път. Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината.

Според §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. При изрично нормативно уредена възможност за прехвърляне на правомощие по издаване на заповед по чл. 190 от ЗУТ и предвид постановена нарочна писмена кметска заповед по делегиране на права - заповед №4435/20.12.2023г. на кмета на Община Варна , съдът счита , че издателят на акта- заместник-кметът на Община Варна , е разполагал с нужната компетентност .

При издаване на обжалваната заповед са спазени изискванията за форма на административен акт, тъй като властническото волеизявление се обективира в предвидената от закона писмена форма. В обстоятелствена чат на заповедта се съдържа изложение на възприетите от органа фактически данни и има посочване на нормативното основание на издаване на акта. В разпоредителната част на заповедта в достатъчна степен на яснота е изложен одобрения вариант на временен път с индивидуализация на засегнатите имоти, посочване на засегната площ, графично онагледено и в скица, неразделна част от заповедта.

При проверката по съблюдаване на административнопроцесуалните правила съдът прецени отсъствие на допуснати съществени такива , които да обосноват отмяна на атакувания адм. акт. Одобрените от Комисията / помощен орган на издателя на заповедта/ варианти на временен път са били съобщени на заинтересованите лица и поради тази причина те са могли ефективно да упражнят процесуалното право на възражение. Всички постъпили възражения са били разгледани от споменатата комисия , която е взела мотивирано решение по всяко от тях.

Настоящата съдебна инстанция счита, че атакуваната заповед страда от порока „нищожност“, тъй като е налице хипотезата на чл. 177 , ал.2 АПК . Новелата на тази правна норма гласи, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.

Одобреният вариант на временен път по обжалваната заповед е напълно идентичен с трасето на временен път по заповед № 663/14.03.2017 г. на кмета на Община Варна, която заповед е отменена с влязло в сила решение № 2456/17.12.2018г. на Варненския адм. съд.

Изложеният в мотивите на процесната заповед довод за настъпили „нови обстоятелства „ е валидно основание единствено за възобновяване на административно производство по реда на чл. 99, т.2 АПК , но то в случаите, когато влязъл в сила административен акт не е бил оспорен пред съд. Настоящият казус не е такъв.

Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички / арг. чл. 177, ал.1 АПК/ . Следователно решение № 2456/17.12.2018г . на Адм. съд-Варна е задължително не само за страните по конкретния правен спор, но и за всички държавни органи, учреждения и всички съдилища. Цитираното съдебно решение не е било обжалвано от кмета на Община Варна, не е било отменено по реда на извънредните способи за контрол , същото е придобило стабилитет, което означава, че със сила на пресъдено нещо е разрешен спора за законосъобразност на одобрения временен път до [ПИ] през имоти № 242 [рег. номер] КП на с.о. „Планова “-Варна. Постановената съдебна отмяна на подобен вариант на временен път обуславя непререшимост на този спор.

„Съдебно установеното правно положение , придобило печата на „пресъдено нещо“, става занапред годна основа за съгласувано поведение на страните по делото./ С. Ж. ,“Българско гражданско процесуално право“, Сиела, с. 346/.

Отчитайки важността по зачитане на силата на пресъдено нещо на влезлите в законна сила съдебни решения , законодателят изрично е разписал в чл.177, ал.2 АПК, че всеки административен акт , постановен в противоречие с влязло в сила съдебно решение страда от най-тежкия порок на недействителност- нищожността.

„Спазването на съдебните решения е проява на същността на държавата като правова и законодателят не може да позволи някой – частноправен субект или държавен орган да не се съобрази с влязло в сила съдебно решение на правораздавателен орган. . И ако за частноправните субекти държавата е предвидила санкции , включително наказателни / чл. 296 НК/, за органа , като носител на власт, законодателят е предвидил отнемане законната сила на издадения в нарушение на съдебното решение акт или извършено действие- обявяването му за нищожен“ / Е. А., А. А., Д. А., Д. А., П. Л., К. М., Я. С., Н. Т. , К. Ю., Административно-процесуален кодекс, ИК „Труд и право“ , с.1178/.

„Зачитането на силата на пресъдено нещо се състои в задължението на всеки държавен орган / съд или друг орган/ да възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност “ / С. Ж. ,“Българско гражданско процесуално право“, Сиела, с. 366/.

Издавайки процесната заповед , при игнориране силата на пресъдено нещо по решение № 2456/17.12.2018г. на Варненския адм. съд , ответникът е постановил нищожен индивидуален адм акт. Съдът следва да прогласи тази негова нищожност и да върне преписката на органа за ново произнасяне .

При този изход на спора, допустимите искания за разноски на двете жалбоподателки следва да се уважат на основание чл. 143 , ал.1 АПК. На Л. П. следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски от 510 лв. / платена държ. такса от 10 лв. и заплатен в брой адв. хонорар от 500 лв. по договор за правна защита / л. 111 / , а на С. Н. – платена държ. такса от 10 лв.

Мотивиран от изложените съображения , съдът

 

Прогласява нищожността на заповед № 2/02.01.2025г. на кмета на Община Варна, с която на основание чл.190 ал.1 ал.2 вр. ал.6 от ЗУТ е разрешено на Д. И. Д. , собственик на [ПИ] по КП на с.о. „Планова“, [населено място] , прокарване на временен път през поземлени имоти 1443 и 242 по КП на СО “Планова“- [населено място].

Връща преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Д. И. Д.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Л. С. П. [ЕГН], от [населено място], [улица], съдебно-деловодни разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на С. И. Н. [ЕГН], от [населено място], [улица], съдебно-деловодни разноски в размер на 10/десет/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.